Здравейте,
Ако може някой да ми помогне. Трябват ми анализ на стихотворението "Имам си родина" от стихосбирката "Моторни песни " на Никола Вапцаров. Благодаря предварително, :)
„Моторни песни” Никола Вапацаров
Стихосбирката е разделена на 4 цикъла - „Песни за човека”, „Песни за родината”, „Песни” и
„Песни за една страна”.
Уникалното в творчеството на Вапцаров е това, че той пише за социалните борби, за
равенството. Ако преди и малко след Освобождението гневът е бил градивен и тласък
занапред, то при творчеството на Вапцаров става грях, лоша черта от характера. В
стихотворенията си той поставя човека на пиедестал, неговия индивидуализъм. Никола
Вапацаров е наричан „поета-работник”. В творчеството си много често могат да се намерят
думи от машинната индустрия, които заместват други, които бихме използвали. Сякаш през
неговата призма този работнически свят е станал романтичен, с душа, с цел и желание за борба.
Естествено, че и Вапацаров говори за революция, но говори за революция между класите, което
е движение през 20-те години на 20-ти век. По подобен начин пишат Гео Милев, Христо
Смирненски и други пролетарски поети. Вапацаров е протераски поет, но виждаме светът по
онова време през неговия поглед.
Малко повече за циклите:
„Песни за човека” включва „Вяра”, „Пролет в завода”, „Завод”, „Спомен”, „Романтика”,
„Двубой”, „Писмо”, „Песен за човека”. Началото на този цикъл и стихотворението, което
обединява всички аспекти и мотиви е „Вяра”. Всички останали разказват за по един аспект –
вярата, борбата и смисъла на човешкия живот.
„Песни за родината” включва „Родина”, „Земя”, „Песен”, „Имам си родина”, „Хайдушка”,
„Елтепска”. Този цикъл дава един нов поглед към България.
„Песни” включва „Огняроинтелигентска” и „Любовна”. Тук е поставен въпроса за мисията на
човека.
„Песни за една страна” включва „Испания”, „Сън”, „Песен на другаря”, „ Песен на жената”,
„Писмо”. Цикъла започва с Испания, която е пример за идеалната революция. Тук можем да
намерим прилика със стихотворенията на Хр. Смирненски писани за Берлинската стена.
Но да погледем стихотворението „Испания” отблизо. Тук се говори в началото за чуждото, за
новото място, за това, което е далеч от нас. За работника от друга страна. Но в крайна сметка
общият труд, работата рамо до рамо през дните, общите цели топят ледовете на етничното и
всеки става приятел.
Тя днес издига барикади,
налива в жилите кураж,
крещи, безумна в свойта радост:
"Мадрид е наш!
Мадрид е наш!"
В началото Вапцаров говори, че Испания е никоя за него, но за момента съдба и устрем.
Благодарение на присъствието и като модел на подражание за българската работническа класа.
Всичко се променя в края, когато негов приятел бива застрелян. Тогава всичко става”наше”,
става общо, става цел на всеки работник и минава от завод в завод.