smileyy1
01-31-2014, 12:06
Здравейте, пише ви едно много объркано момче на 21 години. Знам, че вече не спадам към категория тийн, но пък момичето, за което пиша все още е на 18, така че се надявам за малко помощ. Всичко започна преди месеци, през лятната ваканция. Първо да уточня, от 2 години съм студент в чужбина . Нямам особен опит с връзките, да кажем, че не съм имал сериозна връзка досега. Излизал съм с доста момичета, но винаги нещо ме е отблъсквало или съм решавал да не се захващам.
Но това лято не беше така. С въпросното момиче се познаваме от около година, тя е на 18. Учили сме в една гимназия (тя все още учи), но сме излизали 1-2 пъти с общи приятели и до толкова.
Всичко започна 3 седмици преди да свърши моята ваканция - засякохме се случайно навън и след това започнахме да си пишем. Аз вече се бях настроил за заминаване и не правих планове за връзка. Но ден след ден, откривах, че в нея има нещо специално (и преди съм имал симпатии към нея, но тогава в живота и имаше други момчета).
Без какви да е планове си писахме ден след ден, и така реших да и предложа да излезем (седмица, преди да замина). Нещата вървяха толкова гладко, че още след първите няколко срещи, вече знаех, че това е момичето за мен.
И така, решихме, че сме заедно точно в деня, преди да замина. Щях да се върна след 3 месеца за коледната ваканция. Следваше ежедневно писане, многочасови разговори по скайп и т.н. Усещах, че малко по малко хлътвам, както не ми се е случвало досега.
Но уви, в живота не всичко върви по вода и последваха първите изненади. Няколко седмици по-късно родителите и се разделиха и тя остана да живее с баща си. Личеше, доколкото може да се види от разговорите, че и е криво от време на време, аз бях състрадателен, предложих и да я изслушам, успокоявах я, но тя не искаше да говори на тази тема, не искаше да ме натоварва с нейните проблеми и аз уважавах личното и пространтство. И така, разговорите и писането продължиха, не усетих нещо да се е променило.
Ден след ден, дочакахме коледната ваканция, със много планове, идеи, но и с идеята, че от 20 дни, които имаме, тя ще пътува и ще отсъства 5 (за празниците) от тях.
И ето дойде дългоочаквания ден, среща, цял ден заедно, целувки, милувки и прочие, вечеря с общи приятели, както по приказките.
И от следващите дни нещата започнаха да се влошават - рядко имаше възможност да излиза, за по 1-2 часа, дори не всеки ден, отказа се от повечето планове, които правихме. Дори когато беше с мен, сякаш беше дистанцирана и имаше нещо, което не ми казваше. Казваше, че проблемът е в родителите и, не може да се отпусне и аз нямам нищо общо, но не и се говори за това и ще се справи.
И така продължаваха дните, тя намираше все по-малко време за мен, често пропускахме дни да не се виждаме, покрай мен се държеше по-студено. Не липсваха цветя, подаръци от моя страна и т.н., но нямаше резултат. Започнах и аз да се мъча, но реших, че може би има право. Продължавах да говоря с нея, че не ми е приятно да се държи така и искам, след като се върне, да прекараме последните дни колкото се може по-дълго заедно.
За тези 5 дни ми беше писала 1-2 пъти да ми честити и дотолкова. Отговаряше на съобщенията ми със закъснение или изобщо не отговаряше (беше в чужбина). Върна се - излязохме да се видим (отново за 1-2 часа) - оправдаваше се за съобщенията, но отново се държеше студено до мен. Промених тона, казах и, че не ми е приятен начина по който се развиват нещата. Твърдеше, че не е свикнала на такава близост.
Оставаха 3 дни преди да замина, бяхме се разбрали да ги прекараме заедно. Обади ми се на следващия ден, каза, че не се чувства добре и ако може да пропуснем първия, а на втория да се видим вечерта.
Аз вече бях в лошо настроение (не пожелах да излезем, дадох и възможност да се замисли). Последният ден също ми звъня след обяд, дали няма да се видим, преди да замина, аз отрязах, че ако е искала да ме види е имала възможност през ваканцията.
И така, на същата вечер се разделихме, изцяло в чата: казах и че не мога така повече, нито да ми казва какъв е проблема, нито да се държи с мен както преди. Хиляди пъти ми се извиняваше, твърдеше, че изцяло тя е виновна и в един момент прецени, че е по-добре да се разделим, за да не ме измъчва повече, да ми се набърква в живота, че съм бил прекалено добър за нея и т.н. Бях ядосан, не направих нищо по въпроса, и така заминах.
Ден след ден се чувствах по-зле. Писах и след седмица, че искам да поговорим (по скайп). Тя беше съгласна, но от известно време не живеела само с баща си (има нова приятелка) и не може да говори. Тогава започнах да осъзнавам, че съм реагирал прекалено остро, че може би не съм бил прав и мислите ми започнаха да ме изяждат отвътре. А още съм много влюбен в нея.
Писах и от време на време, но не можах да изразя това, което чувствам. В социалните мрежи изглеждаше, че всичко си и е наред и е отворена за нови приятели (нещо, което аз не мога да разбера).
Един ден успяхме да говорим по скайпа, извинявах и се многократно за реакцията си, че ако знаех нещо по въпроса, нещата щяха да се развият по друг начин, предложих и подкрепата си в трудния момент, исках да се съберем. Насълзяваше се, личеше и, че още ме обича, но не искаше да се съберем отново. Искаше да излизам с нови хора, че тя не е същата както преди, само ще ме нарани, не иска да ми се набърква в живота ми, иска сама да решава своите проблеми и не е готова за сериозна връзка.
Скоро се прибирам отново, ще имам дълга ваканция, предложих и да излезем тогава и да преценим как ще продължат нещата, но тя през сълзи ми отказваше, че няма нужда да ми дава напразни надежди. Не вярвам да има друг в живота и.
Много съм объркан, много я обичам, осъзнавам, че в този момент е важно да има човек до нея, а тя ме отблъсква. Какво да правя, не минава час, без да ми е в главата.
Но това лято не беше така. С въпросното момиче се познаваме от около година, тя е на 18. Учили сме в една гимназия (тя все още учи), но сме излизали 1-2 пъти с общи приятели и до толкова.
Всичко започна 3 седмици преди да свърши моята ваканция - засякохме се случайно навън и след това започнахме да си пишем. Аз вече се бях настроил за заминаване и не правих планове за връзка. Но ден след ден, откривах, че в нея има нещо специално (и преди съм имал симпатии към нея, но тогава в живота и имаше други момчета).
Без какви да е планове си писахме ден след ден, и така реших да и предложа да излезем (седмица, преди да замина). Нещата вървяха толкова гладко, че още след първите няколко срещи, вече знаех, че това е момичето за мен.
И така, решихме, че сме заедно точно в деня, преди да замина. Щях да се върна след 3 месеца за коледната ваканция. Следваше ежедневно писане, многочасови разговори по скайп и т.н. Усещах, че малко по малко хлътвам, както не ми се е случвало досега.
Но уви, в живота не всичко върви по вода и последваха първите изненади. Няколко седмици по-късно родителите и се разделиха и тя остана да живее с баща си. Личеше, доколкото може да се види от разговорите, че и е криво от време на време, аз бях състрадателен, предложих и да я изслушам, успокоявах я, но тя не искаше да говори на тази тема, не искаше да ме натоварва с нейните проблеми и аз уважавах личното и пространтство. И така, разговорите и писането продължиха, не усетих нещо да се е променило.
Ден след ден, дочакахме коледната ваканция, със много планове, идеи, но и с идеята, че от 20 дни, които имаме, тя ще пътува и ще отсъства 5 (за празниците) от тях.
И ето дойде дългоочаквания ден, среща, цял ден заедно, целувки, милувки и прочие, вечеря с общи приятели, както по приказките.
И от следващите дни нещата започнаха да се влошават - рядко имаше възможност да излиза, за по 1-2 часа, дори не всеки ден, отказа се от повечето планове, които правихме. Дори когато беше с мен, сякаш беше дистанцирана и имаше нещо, което не ми казваше. Казваше, че проблемът е в родителите и, не може да се отпусне и аз нямам нищо общо, но не и се говори за това и ще се справи.
И така продължаваха дните, тя намираше все по-малко време за мен, често пропускахме дни да не се виждаме, покрай мен се държеше по-студено. Не липсваха цветя, подаръци от моя страна и т.н., но нямаше резултат. Започнах и аз да се мъча, но реших, че може би има право. Продължавах да говоря с нея, че не ми е приятно да се държи така и искам, след като се върне, да прекараме последните дни колкото се може по-дълго заедно.
За тези 5 дни ми беше писала 1-2 пъти да ми честити и дотолкова. Отговаряше на съобщенията ми със закъснение или изобщо не отговаряше (беше в чужбина). Върна се - излязохме да се видим (отново за 1-2 часа) - оправдаваше се за съобщенията, но отново се държеше студено до мен. Промених тона, казах и, че не ми е приятен начина по който се развиват нещата. Твърдеше, че не е свикнала на такава близост.
Оставаха 3 дни преди да замина, бяхме се разбрали да ги прекараме заедно. Обади ми се на следващия ден, каза, че не се чувства добре и ако може да пропуснем първия, а на втория да се видим вечерта.
Аз вече бях в лошо настроение (не пожелах да излезем, дадох и възможност да се замисли). Последният ден също ми звъня след обяд, дали няма да се видим, преди да замина, аз отрязах, че ако е искала да ме види е имала възможност през ваканцията.
И така, на същата вечер се разделихме, изцяло в чата: казах и че не мога така повече, нито да ми казва какъв е проблема, нито да се държи с мен както преди. Хиляди пъти ми се извиняваше, твърдеше, че изцяло тя е виновна и в един момент прецени, че е по-добре да се разделим, за да не ме измъчва повече, да ми се набърква в живота, че съм бил прекалено добър за нея и т.н. Бях ядосан, не направих нищо по въпроса, и така заминах.
Ден след ден се чувствах по-зле. Писах и след седмица, че искам да поговорим (по скайп). Тя беше съгласна, но от известно време не живеела само с баща си (има нова приятелка) и не може да говори. Тогава започнах да осъзнавам, че съм реагирал прекалено остро, че може би не съм бил прав и мислите ми започнаха да ме изяждат отвътре. А още съм много влюбен в нея.
Писах и от време на време, но не можах да изразя това, което чувствам. В социалните мрежи изглеждаше, че всичко си и е наред и е отворена за нови приятели (нещо, което аз не мога да разбера).
Един ден успяхме да говорим по скайпа, извинявах и се многократно за реакцията си, че ако знаех нещо по въпроса, нещата щяха да се развият по друг начин, предложих и подкрепата си в трудния момент, исках да се съберем. Насълзяваше се, личеше и, че още ме обича, но не искаше да се съберем отново. Искаше да излизам с нови хора, че тя не е същата както преди, само ще ме нарани, не иска да ми се набърква в живота ми, иска сама да решава своите проблеми и не е готова за сериозна връзка.
Скоро се прибирам отново, ще имам дълга ваканция, предложих и да излезем тогава и да преценим как ще продължат нещата, но тя през сълзи ми отказваше, че няма нужда да ми дава напразни надежди. Не вярвам да има друг в живота и.
Много съм объркан, много я обичам, осъзнавам, че в този момент е важно да има човек до нея, а тя ме отблъсква. Какво да правя, не минава час, без да ми е в главата.