View Full Version : Отношения с родителите на любимия/любимата
Нямам проблем с техните, даже се разбираме перфектно, но ми стана интересно и реших да ви попитам. В какви отношения сте с родителите на половинката си? А половинката с вашите? Разкажете как се запознахте с тях и тяхната реакция като цяло. Би ми било интересно да прочета разни историйки - смешни, тъжни... Даже и с родители на бившите ако искате, няма да ви върна.
Ние и двамата се запознахме съвсем случайно с родителските тела.
Първия път още като влезе у нас за нещо, още преди да сме се харесали въобще, той се запозна с мойте старци. Бащата моментално отиде при него, подаде си ръката и му вика „Ти, приятелю, кой си?“ и мойто момче гледа такова едно уплашено и срамежливо... :д С майка не помня как станаха нещата.
Аз с техните пак така тъпо се запознах. С една мацка от класа му ги срещнахме по центъра и тя идва между двете ни, разперва ръце и „Аз съм майката на Еди-кой-си и тва, че съм дебела, не значи, че ще ви изям.“ И до днес помня как епично се опулихме и двете. Баща му пък говореше с някого по телефона май и хич не ни отрази, чак кофти ми стана.
HollyGolightly
02-05-2014, 13:05
Ами не мога да кажа, че родителите ми са възхитени от избора ми на спътник в живота, но го приемат нормално. Винаги се държат добре с него и го канят по празниците или просто ей така на вечери и т.н. Неговата майка обаче беше доста по-трудна, в началото хич не ме харесваше, без дори да ме познава, тъй като живее далече. Но миналото лято, поради стечение на обстоятелствата взе че ме хареса и сега ми звъни по 1-2 пъти в седмицата, за да ме види как съм и какво правя. Дори на него не му се обажда толкова често 8-)
Колкото до това как сме ги запознали, в началото с него излизахме просто ей така по приятелски и един ден дойде да ме вземе, за да ходим да гледаме някакъв филм. Той пък взел че баща ми отворил и го поканил вътре да ме изчака и така. С майка му се запознах сигурно година по-късно, излезнахме заедно, именно с тази цел. Държа се много неприветливо и си тръгна след няма и половин час, уж по работа, на него му стана неудобно и ми обясни, че и той не можел да я понася, да не обръщам много внимание на държанието и приказките и. Колкото до баща му, с него в началото се запознахме по скайп, тъй като живее на около 11 часа път от тук. Много готин и ведър човек, приказката върви много лесно с него. За него аз съм бъдещата му снаха и не приема "не" или "може би" за отговор. Всеки път, когато говорим по телефона или скайп ме пита дали моят ми е предложил вече или още се бави. На живо обаче сме се виждали само един път и пак останахме с добри впечатления един от друг.
anonymous708973
02-05-2014, 13:16
Винаги съм познавала родителите на гаджетата си. Поналожи се да лъжем на бившия техните, че съм по-голяма, че иначе щяха да му мрънкат - имахме 6 години разлика. Много ме харесваха, ама мен родителите по принцип много ме харесват :Д Бяхме ходили на вилата им, майка му разпъва маси, бере плодове от дърветата, голяма идилия. Експресно се качвахме веднъж догоре с колата да ги взимаме, че беше станал сакатлък...
На първия ми приятел родителите също бяха готини - много свестни хора, много начетени, майка му ми разправяше за готини магазини, по едно време направо като снаха ме приемаше, хаха :д
Майката на приятеля ми ме харесва много, аз като цяло прекарвах суууупермного време у тях, спях си там без никакъв проблем и на сутринта се засичахме край банята рошави и сънени :D Има ми доверие, че имам позитивно влияние върху обичния й син, допитва се до мен за някакви неща, честити ми празници. С баща му се виждаме по-рядко, той е видно мълчалив, ама съм останала с впечатлението, че и той ме одобрява. Най-голямата ми гордост обаче е спечелването на благоволението на бабата, въй, няма такова нещо :д Направо нобелова награда заслужавам.
За сметка на това пък нашите познават само приятеля ми. Много го харесват, често е на вечеря вкъщи, дискутират си, спорят си, то майка де, баща ми не особено... последния път нещо му обясняваше някакви технически неща за атомна енергия и не знам си какво :д
Случвало се е майка и мъжо да се разприказват и аз седя такава и правя сигнали да ходим в другата стая да си говорим нещо, да си правим или пък да тръгваме за някъде, ако имаме уговорка, е, не мога да го вдигна от масата. Много им е сладка приказката. Всичко си дискутират - политика, история, бизнес етика, здравословен начин на живот - мъжо взе нещо, че прихвана, подозирам, че и на майка неуморните доводи и убеждения имат пръст. Най-редовно майка се обажда да ме пита дали той ще идва вкъщи на вечеря или направо казва "С баща ти отиваме до Метро за риба, ще вземем една в повече, викни го на вечеря". Един път даже пушихме наргиле четиримата със сестра ми, заслужаваше си физиономията на майка. Обича да разказва по 18 пъти някакви излагащи истории от по-ранното ми детство :D Много ми е доволно, че е така. Не си представям, ако трябваше да се притеснявам да си водя гаджето вкъщи.
DisappointedDreamer
02-05-2014, 13:19
Ооо!
Прекрасници са!
Покани ме на вечеря с тях в тях някъде след 2-рия ни месец, май. Та, влизам аз, събувам се, и ми падна чорапчето и тамън си го слагах обратно и майка му ми подава ръка, а аз гледам едно смахното 8-)
Запознахме се, де. Баща му не беше там тогава, дойде по-късничко и разменихме някакви поздрави, ама това беше.
Иначе, тя е шведка. Въпреки този факт обаче е върла анти-шведка и се асоциазира много по-близко с източно европейците. Много силна, независима, доминантна и контролираща жена. Къса и реже всичко. С мен обаче много обича да приказва, на всякакви теми като се почне от изкуство, поезия, морал, бъдеще, хора, етц. Много я харесвам и винаги ме канят, и винаги ме посреща с целувки и прегръдки. :Д
Баща му пък е австралиец. ИТ специалист е и е много кротък и мълчалив. С мен приказва, даже прави ми впечатление, че като съм на вечеря в тях, постоянно се обръща към мен и задава въпроси. Приятелят ми казва, че около мен доста се смее и приказва.
Та, тей. Готини хорица са, много приятни, модерни и толерантни. Постоянно съм в тях. :Д
С мойте пък малко трудно, защото не живея с тях, ама дойдоха за Коледа и ги запознах. Езиковата бариера е кофти, ама някак си скалъпихме нещо. Харесаха го, не само на външен вид, но и на акъл и амбициозност. :Д Не че много ми прави впечатление какво мислят моите.
anonymous708973
02-05-2014, 13:26
Много силна, независима, доминантна и контролираща жена.
Това от твоята уста винаги звучи като върховно признание и комплимент 8-)
При нас отношенията като цяло са много идилични. Влизаме у тях примерно и майка му се стапя от кеф. За всеки повод обаждания, подаръци си правим, пращаме си храна. Правили сме някакви сладки примерно с майката и хоп - по моя да си пробват от нащо производство или тя взела, та забъркала нещо, което обичам и кутията пак по моя ако няма планове да се видим. Приказки, кеф... По едно време ни мъкнеше много на театър, концерти, опери, събирания... Редовно ни вика да я прибираме от работа и почва да обяснява на колежките, че съм снахата, че съм пич и някви такива. Първата година и нещо и беше бая сложно да свикне с идеята, че ушите ми са надупчени (а те не са чак толкова - само 5 дупки с тенденция към увеличаване) и че ще почвам и по други места да украсявам, но свикна. Правим разни конспирации двете да го накараме да яде риба, щото той не обича много-много.
Баща му е малко по-дръпнат, но то май е от зодията - лъв е. И той ме харесва, даже много, щото и двамата имаме странно чувство за хумор и се разбираме. Освен това е писател и бивш редактор, тоест и на тва си паснахме. Смятах по едно време да му пратя това-онова да погледне и да си каже мнението. Давал ми е книги да чета също. Освен това е върл рокаджия и споделяме любовта по Металика и Дио.
Баба му и тя е такава душица... Като отида на гости там, си тръгвам по-тежка с поне две кила. Прави страшни сладка, направо със стъклото мога да ги ям.
Приятеля ми и баща ми пък си паснаха с любовта към компютрите, спорта, физиката... Едни разговори падат, едно нещо. Чак ми е кофти да го ръчкам да ходим някъде, както каза Пантерката. С майка ми пак така - могат да осъмнат да си говорят. Бъзикат се помежду си - майка ми му сваля шапката на очите, той я гъделичка, пипа и косата... Тримата си правят конспирации срещу мене. :д Като цяло цари голяма любов. Два-три дни като не го видят и почват да питат къде е, скарали ли сме се, кво прави, що не идва в нас.
Със баба и дядо много се разбира също. По поводи не пропуска да мине да ги почерпи или да им подари подарък, като вземе някой медал ходи да им го покаже. Един път имах излизане до магазина за половин час и го оставих да я наглежда да не се кандилне някъде, той ходил да я пита как е и дали иска нещо.
RapExotic
02-05-2014, 14:24
Според мен прекалената близост с родителите на половинката не е много добър избор. Винаги съм държал дистанция между гаджетата си и нашите, както и аз съм избягвал да общувам с техните. Разбира се ако не живееш самостоятелно това е трудно.
Не обичам родителите. Много ми е тварещо. Зат'ва го избягвам тоя момент сякаш живота ми зависи от това. Последните двама бяха готови да обръщат света, само и само да ме запознават с родата, но просто ня'аше как да се случи. Прекалено ловко ги избягвам тия шитни. И с наш'те не бих запознавала тия... от моя контингент. :D
И родителите на приятелите ми ме тварят. Харесват ме обикновено, защото зная как да се държа, просто ми е досадно.
Пък всичките ми приятели обожават мамам. Даже се срещат с нея на по кафе, дори и когато съм извън града.
Tsukuda_Hiroshi
02-05-2014, 16:23
Имал съм всякакви ситуации. Някои родители са ме харесвали, други не.. Нормално! Но най-колоритния случай е от запознанството на мъжа на сестра ми. Той е грък и идва да се запознава с тъста си. Отиват на село със сестра ми, той бъкел Бг не говори. Стечение на обстоятелствата - на село се колЕ прасе!! Изведнъж наш зет вижда мъже изплескани с кръв до лактите, ножове, суматоха... Ококорва се и продължава да се ококорва още повече и да отстъпва заднешката, когато мъж с кръвясали ръце тръгва към него и говори на висок глас нещо... Баща ми решил, че ще се запознава, ама не му дошло, че момчето не е виждало подобен селски реализъм до момента. Хваща ръката на пребледнелия младеж, клати я, плеска я с кървища и говори нещо...
Ем... :) Първо впечатление, какво да се прави... :lol:
Цукуда, пича сигурно си е забравил името от страх. :д
shmatarok
02-05-2014, 16:51
Имал съм всякакви ситуации. Някои родители са ме харесвали, други не.. Нормално! Но най-колоритния случай е от запознанството на мъжа на сестра ми. Той е грък и идва да се запознава с тъста си. Отиват на село със сестра ми, той бъкел Бг не говори. Стечение на обстоятелствата - на село се колЕ прасе!! Изведнъж наш зет вижда мъже изплескани с кръв до лактите, ножове, суматоха... Ококорва се и продължава да се ококорва още повече и да отстъпва заднешката, когато мъж с кръвясали ръце тръгва към него и говори на висок глас нещо... Баща ми решил, че ще се запознава, ама не му дошло, че момчето не е виждало подобен селски реализъм до момента. Хваща ръката на пребледнелия младеж, клати я, плеска я с кървища и говори нещо...
Ем... :) Първо впечатление, какво да се прави... :lol:
:lol: Култово запознанство ще да е било. :lol:
Иначе от моите никого не съм запознавала с нашите, нито пък съм се бутала да се запознавам някога. Първия ми приятел го познаваше цялата ми рода едва ли не - малък град, баща му беше шеф на леля ми, та... :Д Беше голям шок за тях като се разделихме.
Ходех и с един съученик по едно време, та майка ми знаеше и него, ама лично не съм ги запознавала. И аз самата не изявих желание да се запознавам с техните, въпреки че той настояваше.
SonataArctica
02-05-2014, 18:25
Не обичам родителите. Много ми е тварещо. Зат'ва го избягвам тоя момент сякаш живота ми зависи от това.
Описа ме на 100%
Като чуя "родители" винаги следва един дълъг разговор по темата. Само ако ще се женя, ще запозная приятелката си с наще. 8-)
Tsukuda_Hiroshi
02-05-2014, 18:32
Цукуда, пича сигурно си е забравил името от страх. :д
Че и фамилията! ;)
В общи линии се разбирам с техните,но чак да се обичаме,не бих казала.И двамата са малко странен тип хора и ми е трудно да им свикна,но пък ме приемат наистина много добре и се надявам да не е само привидно :D.Тъй като той идва в нас по-често,а аз живея с майка ми,с нея се виждат сравнително често и тя много го харесва.Никой не изявява особено голямо желание за дискусии и разговори,пък и обикновено така ги нагласям нещата,че да оставаме сами в нас и се засичат за много малко.Абе като цяло ми идва малко трудно общуването с родители и някак неестествено,знам ли.
Само ако ще се женя, ще запозная приятелката си с наще. 8-)
:lol:
:lol:
Не виждам к'ъв е проблема, ако не живееш с ваш'те. Не всички сме непълнолетни.
Всички се разбираме прекрасно.
Запознахме се с родителите на другия преди толкова много време, че вече ми се губят моментите от тогава. Знам само, че майка му много се зарадва, че той си е намерил високо момиче, защото бившата му е била малко под рамото му. 8-) Аз баща му го познавах още преди да се запозная с приятеля ми. Малък шок беше, когато разбрах, че са баща и син, но и такива неща се случват. С баща му споделяме обща страст по нещо, което е мое хоби и негова професия от близо 30-35 години.
Откакто с приятеля ми заживяхме заедно, отношенията ни са още по-топли. Някак всички започнахме да се приемаме като едно голямо семейство. В началото непрекъснато идваше по някой родител да види как сме, имаме ли нужда от нещо, всичко наред ли е и т.н. и т.н. Родителите ни също много се харесват. Даже до скоро майките ни си уреждаха среща в нашия апартамент, почти бяха свикнали да си пият кафето тук сутрин и непрекъснато използваха кухнята да ни готвят, подценявайки кулинарните ни умения и на двамата. :D
Много се радвам, че така се развиват нещата при нас, защото с бившия ми приятел, нашите не харесваха родителите му, нито харесваха него, не одобряваха връзката ни и много се зарадваха, когато скъсахме.
За сегашният ми приятел, майка ми веднъж каза, че още първия път, когато го видяла, по погледа му към мен разбрала, че с него имаме бъдеще. Много мило.
Не виждам к'ъв е проблема, ако не живееш с ваш'те. Не всички сме непълнолетни.
Не, не. То за друго ми стана смешно, няма значение.
fUcKsMiLe
02-05-2014, 21:22
Ами в доста добри отношения съм с техните, леко дистанцирана съм все още, де. Иначе си прекарвам доволно време у тях през деня, говорим си, хапваме на една маса. На НГ бях у тях, всичко беше много хубаво. Мисля си, че ме харесват.. ама пък кой знае. :Д
Той пък баща ми го е срещал само 2 пъти - единия път само го видя като си говорех с него, защото имаше работа, другия път се запознаха, 3 месеца след като тръгнахме(защото щях да пътувам за др. държава и приятеля ми ме изпращаше <3 душичка), огънче си искаха (2-мата пушачи), говориха си за цигари. Беше доста неловко поне от моя гледна точка. И двамата се свариха обаче, бяха много нервни. Татко се беше изплашил, защото е първото момче, с което го запознавам. Пък приятеля ми мисля, че остана с впечатлението, че татко е страшен. :D
С баба се познават от същата вечер, в която тръгнахме. Беше неловко, защото ми се караше, че съм закъсняла. Баба няма чувство за такт понякога, ама много си я обичам. :D Брат ми познава от д/г същото време като баба.
Малко ме е страх да се доближа до неговите родители повече, понякога не се чувствам на място, пък те са толкова добри хорица. Винаги имам тема на разговор с тях, просто ме третират като принцеса и ми е някак неудобно. Ясно гост съм в дома им, но понякога прекаляват с гостоприемството, че и приятеля ми не се усеща и той подклажда огъня. :D
evalongoria
02-05-2014, 21:50
На мен ми е много натоварваща тази работа със запознаванките.С майка му се запознах още на 1вия месец,след това ме поканиха и на вечеря и после от време на време като ходя да спя у тях ,вечеряме и стоим поне 2 часа при тях. Много топло се държат с мен и въпреки това аз съм още леко спекана :D .Аз го държа на страна от моето семейство,виждали са се 3-4 пъти ;д . Просто съм такава,много трудно вкарвам други хора в семейния ми кръг . Дори приятелките ми само се познават с наще,странно ми цялото това фамилиарничене м/у родителите и приятелите на децата им :D
AKJSDHLX
02-06-2014, 20:00
о, аз щще разкажа за родителите на бившия ми...
Майка му ме видя за 1ви като мнооого кофти ситуация...
Още в самото начало на връзката ни, бяхме у тях с наш общ приятел и бяхме изпили една бутилка водка...и излизаме от блока и някаква жена слиза от едно такси, ама аз не знам, че е тя нали и се лигавя супер много с този общия приятел и го удрям с бутилката по главата (ама лекичко нали) и майка му остана потрсена...
С баща му пък се запознах мнооооого мнооогооо по-късно...1во по скайп говорихме, тъйкато той живее в чужбива и бившия му ми беше на гости и тъй като аз бях с тениска на която пишеше името на селото ми, той почна да ми разказва как е служил там и някви истории...после официалното ни запознанство беше в една механа :Д
А аз запознах въпросното момче с майка ми, като го заведох в полицията(смисъл тя там работи) и той беше супер мега спек :Д а с баща ми не помня точно как стана, но си спомням че влязохме с него вкъщи и баща ми някъв такъв ни видя, изправи се и удари една мн мазна усмивка(ама си личеше, че е насилствена) .. той никога не го е харесвал...ама възпитание :Д
DarkTemplar
02-06-2014, 22:46
Нямам любима и съответно нямам отношения с родителите й. А и не мисля, че е нужно да имам. Само допълнителни усложнения.
Не запознавам родителите си с половинките ми. Познаваха само първия, защото често идваше до нас и все те отваряха вратата, но бяха само на "Здрасти". Знаеха за другите ми две сериозни връзки, но бяха виждали момчетата само от разстояние.
За сегашния дори не съм им казвала, но предполагам са се усетили, че съществува, след като всяка седмица съм в неговия град.
Не ми харесва мисълта да ги запознавам с хора, с които не се знае колко ще издържим. Когато реша да създавам семейство с даден мъж ще ги запозная, но на този етап - не.
Относно родителите на сегашния и предишните - не съм имала проблеми. В повечето случаи ме обожават и приемат като част от семейството. Харесва ми, но все си мисля, че не е нужно да ме запознават с всички баби, дядовци, лели, чичовци и прочие ... :?
Единственият човек, който ме е запознавал с техните е бившия ми. Виждали сме се 2 пъти-на именния му ден и на рождения му ден бяхме на вечеря у тях. Те са доста по-възрастни, нямаме общи теми, седяха и ме разпитваха за току-що починалата ми баба /лека й пръст/ , която случайно се оказа, че им беше комшийка, заедно с баща ми и т.н., но него не го знаеха. Като цяло беше ужасно и скоро не мисля ,че искам да се запознавам с родители, освен ако не съм сигурна , че са по-млади и по-либерални съответно.
Нашите не съм ги запознавала с никого. Майка ми се беше запознала с бившия ми като беше отишъл до нас да взима някакъв багаж, който да ми донесе.
Colouring
02-08-2014, 08:26
Той се е виждал няколко пъти с майка, като идваше у нас. Размениха си по няколко приказки, харесва го. С баща ми единственото му запознаване беше да ни закара до едно място. Ама и той го харесва. :Д С баща му аз не съм се виждла, защото не работи тук.. няма как просто. Иначе изглежда свестен човек. Майка му, от друга страна.. хммм, засичали сме се няколко пъти, той твърди, че ме харесва, но ми се вижда някак хладна.
По нещастно стечение на обстоятелствата бившия ми се запозна с майка ми и братовчед ми. С родителите му избягвах всякакви случаи да се запозная.
По едно или друго стечение на обстоятелствата са се запознавали - къде случайно, къде с повод.
Общ овзето не е било кой знае какво, а и нашите не ми се бъркат в отношенията. С времето обаче спрях да изисквам запознанства от моя или от негова страна, защото за мен е вид притеснение и напрежение. Добро девойче съм и не съм имала проблеми с чужди родители, но в бъдещи връзки няма да се натискам, определено.
darknesswillfall
02-09-2014, 10:16
Винаги съм познавала родителите на гаджетата си. Поналожи се да лъжем на бившия техните, че съм по-голяма, че иначе щяха да му мрънкат - имахме 6 години разлика. Много ме харесваха, ама мен родителите по принцип много ме харесват :Д Бяхме ходили на вилата им, майка му разпъва маси, бере плодове от дърветата, голяма идилия. Експресно се качвахме веднъж догоре с колата да ги взимаме, че беше станал сакатлък...
.
явно си ги избираш големи цървули
едно не моа да разбера как може родителите ти да имат мешателство в личния ти живот :?: още повече на мрънкат на някой от мъжки пол :?: разбирам момичето да е по малко и за нея да се притесняват нейните родители ама обратното е доста комично :smt023
значи чакай ето къде е логиката , ти си била на 20 той на 15 нали тъй , е нали уж ти бяха смешните тииновете и не излизаше с такива 8-) и неговите родители се притеснявали да не го изнасилиш или 8-) мухаха добре :smt023 тва беше яко 8-)
Tsukuda_Hiroshi
02-09-2014, 15:35
Мен пък ме дразни, когато се запознавам с родителите на някоя приятелка, която ми е само приятелка и те веднага почват да ме разпитват какво работя, от къде съм и разни такива и да си мислят, че ходим. Ти им обясняваш, че не сте гаджета с дъщеря им, те си знаят тяхната...
Последната ми случка беше много...фрапираща не, ами направо комична. Отивам да пия бири у едно момиче заедно с нейна приятелка. Бяхме тримата. Нищо не е ставало! Дори нямам мераци!!!
На сутринта слизаме тримата да пием кафе. Като се строиха баба й и майка й - все едно ще искам ръката на въпросната. По 1 време чак започна да ми става смешно и да се подхилвам, ама нищо не казах.
Понеже колегата ми се познава с всичките тези хора, след няколко дена ми разправя - "Ще те взимат за зет. Много те били харесали"... Абе хора!!! Какъв зет, какви 5 лева!!!
anonymous708973
02-09-2014, 15:39
Мен пък ме дразни, когато се запознавам с родителите на някоя приятелка, която ми е само приятелка и те веднага почват да ме разпитват какво работя, от къде съм и разни такива и да си мислят, че ходим. Ти им обясняваш, че не сте гаджета с дъщеря им, те си знаят тяхната...
Това, че те питат какво работиш, далеч не означава, че не готвят за зет. Моите родители също искат да знаят с какво се занимават приятелите ми - дали случайно не са безделници и така нататък, защото "С какъвто се събереш, такъв ставаш".
Tsukuda_Hiroshi
02-09-2014, 16:54
Това, че те питат какво работиш, далеч не означава, че не готвят за зет. Моите родители също искат да знаят с какво се занимават приятелите ми - дали случайно не са безделници и така нататък, защото "С какъвто се събереш, такъв ставаш".
А това, дето ми го каза колегата, че са ме харесали за зет и са му го казали - и това ли нищо не означава?
anonymous708973
02-09-2014, 17:18
Научи се да четеш.
Написала съм, че КОНКРЕТНОТО НЕЩО, че те питат какво работиш, не значи автоматично, че те искат за зет.
DisappointedDreamer
02-09-2014, 17:18
А това, дето ми го каза колегата, че са ме харесали за зет и са му го казали - и това ли нищо не означава?
Да.
Било е на бъзик.
Ако знаеш колко много родители са ми казвали, че ме искат за снаха. Ехеее. Чиста шега си е. Симпатичен си им бил и толкоз.
Tsukuda_Hiroshi
02-09-2014, 18:29
Хуу.. ;) Щом сте били вместо мен там и знаете по-добре от мен...
Хубаво го казаха хората в една песен: "Дръжте си тъпите коментари по форумите"... :lol:
Научи се да четеш.
Написала съм, че КОНКРЕТНОТО НЕЩО, че те питат какво работиш, не значи автоматично, че те искат за зет.
А ти свикни с мисълта, че не си винаги на 100% права.
anonymous708973
02-09-2014, 18:45
Ох, добре. :D
Привидно възмущение в стил четкане на его, сори, не трябваше да ти пукам балона.
Майката на първия ми приятел обясняваше каква яка свекърва щяла да е, явно и аз е трябвало да се вържа.
Познавам родителите на пеиятеля ми, той моите също.
С неговите се запознах съвсем началото, на летището при първото му прибиране. Като цяло срещите ни са кратки, най-често на летището и след това за малко в тях, докато те си тръгнат, както и бях веднъж на гости при тях за 2-3 дни. Майка му не я харесвам, т.е. по-скоро ми е неутрална, не сме си приятелки, ама се случва да си говорим някакви неща, предимно за образование. :д С баща му пък не сме си говорили много, но него го харесвам. Изключително спокоен мъж изглежда и ми влияе така съответно, успокоително. Да не говорим, че когато говори, сякаш слушам приятеля ми, а и си приличат.
Те дали ме харесват - не ми е казвал нищо, ама то няма какво да не ми харесат - възпитана, умна, малка и шлядка съм. :д Не са се възмущавали от възрастта ми мисля, а те могат да са ми баба и дядо. :д
Той се запозна с майка ми един ден след като се запознах с техните. Запознаха се непланирано. Родителите ми тогава и разбраха за него. Аз в началото не исках да им казвам за съществуването му, тъй като разликата ни е 9 години и мислех, че ще го приемат зле. Ама така стана, че заподозряха, че правя някакви задкулисни неща и аз си казах какво става. Нашите реагира мега адекватно и възрастта му не ги впечатли и поискаха той да дойде до вкъщи, майка ми да се запознае с него и тогава да излезем. Направи го, разбира се, срещата им беше 1 минута, тъй като на мен ми беше много неловко, ахаха, и бързах да излезем. Майка ми го обожава! Постоянно - о, ама той е прекрасно момче; о, колко хубаво момче си имаш; о, колко ти е умно момчето. :д По едно време се чудех аз или тя е влюбената. :д
С баща ми се запознаха на летището. След това сме се засичали доста пъти по някакви места навън, но за малко. Баща ми никога не би реагирал като майка ми, нормално. Но знам, че го харесва, тъй като често ми повтаря колко ме обича приятелят ми и колко е щастлив за мен. Т.е. смятам, че щом го устройва отношението му към мен, значи го харесва и няма проблем с него. :Д
И така, ще заключа, че не държа да съм близка с родителите му, както и той с моите. Нито държа да се запознавам с родителите на гаджетата ми. :Д
Мда, бащите рядко реагират много щастливо, често ревнуват дъщерите си. Радвам се, че моя не е такъв и не си е купил пушка.
anonymous708973
02-10-2014, 19:45
Мда, бащите рядко реагират много щастливо, често ревнуват дъщерите си. Радвам се, че моя не е такъв и не си е купил пушка.
ХАХАХАХАХА, моят има! И ловно куче си имаме! 8-)
DisappointedDreamer
02-10-2014, 19:55
^Моят случай е по-зле. Когато съм тъжна/ядосана, баща ми винаги започва да нервничи и да си мрънка как ще го пребие, ако разбере, че той е причината за тъгата/ядът ми. Ама какво очакваш от бивш майор с правото да носи оръжие. 8-) Майка ми, пък, му харесва добре сложеното тяло. Хах 8-) Големи скици.
Не разбирам защо всички приемат запознанството с родителите като нещо велико. Има голям процент възможност да сте нито първите, нито последните, които той/тя запознава с родителите си. Разбирам, че изразявате нежелание да поддържате каквото и да е била връзка с тях, ама да бягат като дявол от тамян от тях... Не ми го побира главата. Аз обожавам да седнем на маса с тях, да слушаме някаква класическа музика или алтърнатив рок, докато всички сме по пижами, пием кафе и мажем филийки неделя сутринта. 8-)
^Моят случай е по-зле. Когато съм тъжна/ядосана, баща ми винаги започва да нервничи и да си мрънка как ще го пребие, ако разбере, че той е причината за тъгата/ядът ми. Ама какво очакваш от бивш майор с правото да носи оръжие. 8-)
Мдаааааам, колко познато. Ако нещо не говоря, защото е края на деня, примерно, и съм изморена и искам просто да си гледам епизод на някой сериал, веднага решава, че съм тъжна и че ми е разбил сърцето. :D
Запознах се с родителите си на бившия си приятел още в началото на връзката ни. Беше неочаквана среща и имаше езикова бариера, понеже те са италианци. Първо се запознах с майка му- изключителна жена, тя беше една такава мъничка, младолика, тиха... абее вдъхва ти респект, страхопочитание направо. Допаднаме си, главно комуникирахме с жестове и усмивка, показваше ми снимки на приятеля ми и сестра му като малки, което беше толкова мил момент. Беше приготвила всякакви италиански ястия, което направооо ми стопи душата!! Ходили сме на пазар заедно, само двете и беше изключително забавно!! Въобще беше една супер готина италианска дона :D С баща му си говорихме много повече, понеже той знае много по-добре английски и ходеше на уроци, та се радваше винаги да си говори с мен. Първоначално като го видях, ми изглеждаше много сериозен, изражението му беше такова, така че се притесних доста в този момент. Обаче като се запознахме ии се оказа един от най- "живите" хора, които някога съм срещала! Организира културни събития в града, откъдето беше приятелят ми и е голям образ, много емоционален, типичен многожестикулиращ италианец! Помагахме му да организира едно от събитията и той ме представяше на всички участници, разказваше ми различни истории от детството на приятеля ми, и се опитваше да вмъкне британски хумор, понеже съм му приличала на британка- естесвено за бъзика.. Това беше първото ми преживяване със запознанство и бях успокоена и очарована. Смятам, че не е нужно да имаш кой зане колко близки отношения със семейството на приятеля си, но е важно да ги познаваш като хора- на мен след срещата ми стана много по-ясно как приятелят ми се е оформил като личност, също е интересно да видиш как непознати хора толкова бързо могат да те приемат като свой. Друг плюс на ситуацията според мен е, че колкото по-рано се запознаеш с тях или ти запознаеш твоето момче с вашите, толкова по-лесно е, защото като е съвсем в началото някак няма такъв голям натиск да им се харесаш... При мен е така поне :D ^_^
Майка ми знаеше доста неща за бившия ми приятел още преди да се запознаят, понеже на нея й споделям почти всичко. Та, запознаха се на летището, а той предварително беше научил български фрази и думи. Поздавиха се и той като й отвърна на български тя се засмя ии започна там да му са обяснява колко мил, какъв сладур е, а той нищо не разбира милият и се усмихваше неловко. След това в колата пък тя пусна Брегович, а той- голям фен и като се разпяха двамат, беше ми много драго :D Харесаха се, тя го угояваше, той се опитваше да й говори на български и така. Баба,леля също го подготвяха за зет. Дядо обаче, като се запознаха, беше много мълчалив, което е адси нетипично за него, и седеше точно срещу тогава приятеля ми, обаче му отбягваше погледа, ии абе като цяло задаваше въпроси с такъв един сериозен тон. Не мисля, че го хареса особено, а и имайки впредвид, че съм една внучка сред трима внуци, нормално :D
Това е от мен... За бъдещи приятели, които искам да представям на майка ми, няма проблем, обаче баба, дядо и роднини до 5-то коляно- Не.. :D Това ми е поуката, понеже тогава много хора разбраха за връзката ни, а и като е малък града и малко селото.. абе, много си бяха помислили, че сватба ще правим. А и след това, като приключихме връзката, беше трудно когато все някой ме питаше "Какво прави той, кога пак ще идвате нагости блаблабла "
ХАХАХАХАХА, моят има! И ловно куче си имаме! 8-)
Блазе им на мъжете в живота ти значи.
^Моят случай е по-зле. Когато съм тъжна/ядосана, баща ми винаги започва да нервничи и да си мрънка как ще го пребие, ако разбере, че той е причината за тъгата/ядът ми. Ама какво очакваш от бивш майор с правото да носи оръжие. 8-)
Ох, майко! :д
тя го угояваше
О, толкова познато... Моето момче яде като разпрано и първата приказка на майка ми е да го пита дали е гладен, чак след тва се поздравяват и се заприказват нещо. Голям кеф им прави на нашите да седнем четиримата на една маса и да го гледат как яде, чак го поплюват. :lol:
Иначе чак с роднини девето коляно малко пресилено, но тези основните дето висят в нас на по кафе, вечеря или карти, си го познават и им върви приказката. Също и бабини, щото редовно ходим у тях. Даже баба гледа събота и неделя все да направи нещо за ядене, че „децата да не останат гладни“.
ХАХАХАХАХА, моят има! И ловно куче си имаме! 8-)
Т'ва малкото ли бе? Освен ако няма да ловите мишки - успех.
Ъпвам темата, защото се сетих за запознанството на момчето ми с дядо и баба и ми стана миличко.
Моя точно се прибира от село и на следващия ден обещах да отидем у бабини да ги запозная. Ама там една юнашка бригада мели домати за консерви по двора и всичките омазани до ушите. Като видяха, че съм с гаджето, направиха опашка на мивката, за да се запознаят с него. И застава дядо ми пред него в пълния си блясък - рошав, по къси гащета и с лекедьосана тениска, препотен от усилната работа по бурканите, подава си ръката, решил да всее малко респект у момчето. „Приятно ми е, аз съм Име-Презиме-Фамилия.“ и моя седи такъв, гледа стреснато, подава си ръката плахо и си казва името ама дядо нали си е със странно чувство за хумор и го стисна по-силничко и го пита „Какво е това ръкостискане?! Ти мъж ли си или лукова глава?!“, аз се хиля неудържимо и се моля на де що богове има да се харесат един-друг. Още моя му има респекта и избягва да се бъзика с Име-Презиме-Фамилия.
Бабата пък беше на работа и звъни по телефона да пита кой е вкъщи, за да купи сладоледи, че искала да ни черпи. Като разбра, малко се сащиса и минала, напазарувала безалкохолни, сладки, сладоледи, мезета... Прибира се тя и с една усмивка 25 карата го посреща ама все едно от години се познават. Зарязаха си всичките присъстващи работата и влизаме да ядем. Баба предната вечер готвила миш-маш - най-прекрасната лятна храна на света - и моя като му се отвори апетита, изяде две чинии и половин хляб. Рядко вкъщи се вижда някой да яде толкова и те едно поплюване, кеф, размазване по пода... После цял ден се карахме с братовчедката и момчето ми кой да мели домати, защото той си е селянче и много обича да помага на баба си. Даже по едно време от усърдна работа и опити да впечатли Име-Презиме-Фамилия, се опита да си смели и пръста. До днес като отидем у баба го бъзикат как една зима са готвили с на Дени пръстите. :33
И общо-взето с тоя ферман исках да кажа, че вече сме си станали семейство във всички възможни аспекти и ми е такова едно... щастливо. Вече даже не ги деля, в началото беше „семейство, приятели, любим“, сега нещата са „семейство И любим, приятели“.
Polina479
11-06-2019, 06:40
Нашите не харесват гаджето ми. Не ги разбирам. Още не съм навършила 18, а той е. Те го съдят само по родителите му. Ако не им харесва с какво се занимават родителите му или какви са, то означава че и него не харесват. Той е по различен, но нашите никога няма да го удобрят. Много се притеснявам. Когато казах на мйка ми че имам гадже, тя започна да го проучва. След няколко дни ми каза да скъсам с него или ще каже на полицията, че той се занимавал с малолетни. Не мога да повярвам! Те никога не са ме разбирали! Друга причина да не го удобрят е това че не е бтлгарин и има различна религия! Но всички сме хора, нали! И твябва да се приемаме такива каквито сме. Сега продължавам да ходя с него, но гледам да крия от нашите! Те постоянно ме следят по улиците и моите приятели се притесняват за мен! В междучасията училище или майка ми или баща ми седят пред училище и ме чакат! Не мога да повярвам