Животът , такъв какъвто е ...

[VSTheworld]

Извинявам се за дългия текст и грешките в него , това е чисто изливане на душата ...
Животът е пълен с разочарования.Някои казват , че животът е подготовка за „онзи свят”.Е , по тази логика аз трябва да отида в Ада.Човек винаги търси съвършенство , най-доброто за себе си.Аз също го правя , но рядко го намирам , да не кажа , че все още не съм го открил.И все пак кроя надежда , че ще дойде и моят момент.Надеждата умира последна , но и тя умира.Ха , парадокс.Животът е изпълнен с препятствия и неуспехи.От някои боли и то доста.Но не физически , а там вътре дълбоко , в сърцето , в психиката , в ума , в съзнанието.Падаш , ставаш , бутат те , пак ставаш , градиш , рушат , пак започваш да градиш.Така съм чувал , че човек успява и мисля , че е истина.Трудно е в началото , когато все още не си свикнал , че в бъдеще ще има толкова много разочарования.След време започваш да свикваш , разочарованията стават рутина.Тук-там има и успех и усмивки …. но рядко.Осъзнаваш , че си станал малко по-силен от първия път , когато си паднал и е по-лесно да станеш и да се изтупаш , за да продължиш.Идва моментът , в който осъзнаваш , че във всичко лошо , което ти се случва можеш да намериш и нещо полезно.Сякаш си клошар на съзнанието , подбираш нещо с ниско качество от изхвърленото , но то е ценно за теб.
Животът е пълен с разочарования.Ето защо аз съм изградил в себе си път , по който искам да премина.Създал съм си приоритети , които трябва да постигна и да запазя.Това би ме довело до пълното щастие , но е трудно …. и то доста в свят изпълнен с двуличие , лицемерие , лекомислие , несериозност и неискреност.Колкото повече човек израства като личност , толкова повече се променя , променят се и неговите цели и приоритети.Страх ме е да не се променя толкова , че да се самозагубя и да изменя на своя път.А какво би могло толкова да ме промени , че да зарежа себе си един вид ?Да , разочарованията.Трябва да си доста силен психически , че да си способен да устоиш на тези промени.Въпрос на воля и постоянство , вяра и борба – търсене ! Търси , не спирай да търсиш и това ще се отплати , винаги се отплаща , рано или късно – закон !
Дали съм плакал някога за жена ? Да , когато бях лудо влюбен като тийнейджър , защото загубих „любовта на живота си”.Дали плаках сега? Да , но не защото загубих поредната си любов , а пуснах няколко сълзи заради мен самия , за това , че животът те удря за пореден път със своя бич , толкова силно , че разкъсва всички твои чувства , емоции , раздира душата.Чувстваш се сякаш нямаш бъдеще , не искаш да живееш , не можеш да намериш място.
Времето лекува , така както никои лечител.Най-добрият лек за този вид болка е времето.Но болката е все още вътре.Дълбоко , раздира , ридае , стене , плаче , ужасно е.Ужасно е да си наясно , че е напълно възможно пак да те посети и да те смачка и унищожи така както миналия път , че и повече , ако пожелае.Дори си има и име – емоция.Този лош „приятел” на човека може да бъде провокиран от какво ли не: загуба на близък , загуба на любимо домашно животно , не са те приели в гимназията или университета , за които учиш две поредни години , приятел те е предал , не си спечелил мача … абе общо взето може да е всичко.Но какво ме провокира да напиша това ?
Казват , че от любовта най-боли …

[Marseille]

Я се стегни, бе келеш...

[Anonys]

Мисля, че на земята, ние хората си създаваме рая и ада. Замисли се, какво имаш в този живот? Имаш ли близки, имаш ли приятели? Благодарен ли си за тях? Смяташ, че твоя живот не е идеала ти за перфектен живот? А мислиш ли, че тези с перфектния живот щяха да разсъждават по начина, по който ти разсъждаваш, дали ценят малките неща, покрай които ти израстваш, като личност и значат много за теб? И не, въпроса не е, дали ще имаш здрава психика, защото ти поставяш в главата си гледната точка, срещу която психиката ти би била много лабилна при борбата срещу нея. Защо не си намериш хоби и не започнеш да правиш това, което ти харесва? Въпреки всичко и всички. Защо не спреш да мислиш толкова за живота, като за черна дупка, а просто не му се отдадеш на приключения и радости, както в детството. Намери начин. По този път ти няма да се бориш с живота и трудностите чело в чело, а просто ще ги заобиколиш, като в същото време ги надминаваш, надминаваш разочарованията, които са изградили това ти мислене и слабата ти психика. Спри да живееш със спомените. Спри да си припомняш само лошите моменти и да се самосъжаляваш. Спомняй си за хубавите. Спомни си, какво те е направило толкова емоционален и го покажи на момиче, което те заслужава. Приятелка, в която ще намираш утеха във всеки разговор. Не трябва да ти пука толкова, купи си Чужденецът на Камю. Виж пред какви трудности са изправени някои хора и по какъв начин ги приемат с непукизъм. Чети повече и запълвай свободното си време с неща, които те карат да се смееш, не да плачеш.

[HollyGolightly]

Прекалено много човешки качества му придавате на този "живот". Живота е такъв, какъвто си го направиш, всеки се сблъсква с трудности от различно естество, просто силните хора се преборват и продължават, вместо да реват и да се самосъжаляват. Ако нещо в живота ти се е скапало, то е именно защото ти си го скапал, живота сам по себе си не те блъска надолу, не те прецаква, не ти натиква грешните хора, с които да излизаш или в които да се влюбиш, всичко това го правиш ти и само и единствено ти можеш да го промениш/подобриш.
Дай си малко време, нареви се, самосъжалявай се и когато това време мине намери хъс и започни наново без много филмиране и мислене за белезите, нанесени от "живота"

[tireheb]

тва не беше ли МОТОТО на някоя от новинарските емисии по некоя от телевизиите ? като "всички гледни точки" и тн хД

[VSTheworld]

Мисля, че на земята, ние хората си създаваме рая и ада. Замисли се, какво имаш в този живот? Имаш ли близки, имаш ли приятели? Благодарен ли си за тях? Смяташ, че твоя живот не е идеала ти за перфектен живот? А мислиш ли, че тези с перфектния живот щяха да разсъждават по начина, по който ти разсъждаваш, дали ценят малките неща, покрай които ти израстваш, като личност и значат много за теб? И не, въпроса не е, дали ще имаш здрава психика, защото ти поставяш в главата си гледната точка, срещу която психиката ти би била много лабилна при борбата срещу нея. Защо не си намериш хоби и не започнеш да правиш това, което ти харесва? Въпреки всичко и всички. Защо не спреш да мислиш толкова за живота, като за черна дупка, а просто не му се отдадеш на приключения и радости, както в детството. Намери начин. По този път ти няма да се бориш с живота и трудностите чело в чело, а просто ще ги заобиколиш, като в същото време ги надминаваш, надминаваш разочарованията, които са изградили това ти мислене и слабата ти психика. Спри да живееш със спомените. Спри да си припомняш само лошите моменти и да се самосъжаляваш. Спомняй си за хубавите. Спомни си, какво те е направило толкова емоционален и го покажи на момиче, което те заслужава. Приятелка, в която ще намираш утеха във всеки разговор. Не трябва да ти пука толкова, купи си Чужденецът на Камю. Виж пред какви трудности са изправени някои хора и по какъв начин ги приемат с непукизъм. Чети повече и запълвай свободното си време с неща, които те карат да се смееш, не да плачеш.

Имам хоби , правя неща които ме радват и така нататък , въпроса е там , че едно от нещата които най-много желая не се случва , нямам късмет в това отношение и в това е проблема , вечно съм попадал на неподходящите момичета и това изморява.

[VSTheworld]

Мисля, че на земята, ние хората си създаваме рая и ада. Замисли се, какво имаш в този живот? Имаш ли близки, имаш ли приятели? Благодарен ли си за тях? Смяташ, че твоя живот не е идеала ти за перфектен живот? А мислиш ли, че тези с перфектния живот щяха да разсъждават по начина, по който ти разсъждаваш, дали ценят малките неща, покрай които ти израстваш, като личност и значат много за теб? И не, въпроса не е, дали ще имаш здрава психика, защото ти поставяш в главата си гледната точка, срещу която психиката ти би била много лабилна при борбата срещу нея. Защо не си намериш хоби и не започнеш да правиш това, което ти харесва? Въпреки всичко и всички. Защо не спреш да мислиш толкова за живота, като за черна дупка, а просто не му се отдадеш на приключения и радости, както в детството. Намери начин. По този път ти няма да се бориш с живота и трудностите чело в чело, а просто ще ги заобиколиш, като в същото време ги надминаваш, надминаваш разочарованията, които са изградили това ти мислене и слабата ти психика. Спри да живееш със спомените. Спри да си припомняш само лошите моменти и да се самосъжаляваш. Спомняй си за хубавите. Спомни си, какво те е направило толкова емоционален и го покажи на момиче, което те заслужава. Приятелка, в която ще намираш утеха във всеки разговор. Не трябва да ти пука толкова, купи си Чужденецът на Камю. Виж пред какви трудности са изправени някои хора и по какъв начин ги приемат с непукизъм. Чети повече и запълвай свободното си време с неща, които те карат да се смееш, не да плачеш.

Не си прав/а , за това че "ако нещо в живота ти се е скапало , то е именно защото ти си го скапал" , понякога нещата не зависят от теб , а от други хора , въпроса е че рядко можеш да промениш хората или обстоятелствата.Не може вечно да си виновен за всичко.И идеята на поста ми не е да се самосъжалявам , а да покажа какво ми е отвътре , да изкажа , че е кофти , когато залагаш всичко на един човек , а в последствие се оказва , че не е по-различен от предишните.

[gLoRiToO]

Не си прав/а , за това че "ако нещо в живота ти се е скапало , то е именно защото ти си го скапал" , понякога нещата не зависят от теб , а от други хора , въпроса е че рядко можеш да промениш хората или обстоятелствата.Не може вечно да си виновен за всичко.И идеята на поста ми не е да се самосъжалявам , а да покажа какво ми е отвътре , да изкажа , че е кофти , когато залагаш всичко на един човек , а в последствие се оказва , че не е по-различен от предишните.
Ами не си прав,според мен човек сам си избира обкръжението и пътя по който да поеме в живота,така че сам е виновен за нещата,които му се случват.Не можеш да обвиняваш другите,за своя избори и решения.И идеята е не да заложиш всичко на един човек,а да го опознаеш много добре преди да го направиш...понякога за такова опознаване са нужни години,а понякога и цял живот не стига.Но живота е прекрасен и всеки ден трябва да се будиш с усмивка и да се радваш на всяко нещо,което в ежедневието си приел за даденост.Дали ще си щастлив или не,също е твой избор!Зависи как гледаш на нещата от хубавата или от лошата страна,тъй като всяка монета има 2 страни и избора е лично твой.Така,че за това какъв е твоя живот и какви неща ще ти се случат отговорност носиш само ТИ и никой други и колкото повече хора го разберат,толкова по-пълноценно и добре ще се чувстват...

[VSTheworld]

Може би си права , може би е така , трябва да се гледа позитивно :) :) :)

[valdesbg]

А мърльо земи се стигни, стига циври за глупости..... Коя фуста те заряза заради друг?

[Anonys]

едно от нещата които най-много желая не се случва


Казвал съм го и го повтарям: живота никога няма да ти подари това, от което най-много се нуждаеш.

[VSTheworld]

А мърльо земи се стигни, стига циври за глупости..... Коя фуста те заряза заради друг?

Пикльо нито са ме зарязвали нито е било заради друг , живей си жалкия живот говно

[VSTheworld]

Казвал съм го и го повтарям: живота никога няма да ти подари това, от което най-много се нуждаеш.

За жалост е така :)))

[valdesbg]

За радот е така... кой квото иска - да е протегне и да си го вземе... Наготово нищо не бива да се дава. Ако не може - адиос.

[AliceSw]

само драма...съжалението и самосъжалението са ми най-грозните човешки емоции, непоемането на отговорност също...като си човек на място и само 1 не ти е наред, вземи се в ръце и го поправи, иначе си като мрънкащо малко дете, строшило любимата си играчка

[HollyGolightly]

Не си прав/а , за това че "ако нещо в живота ти се е скапало , то е именно защото ти си го скапал" , понякога нещата не зависят от теб , а от други хора , въпроса е че рядко можеш да промениш хората или обстоятелствата.Не може вечно да си виновен за всичко.И идеята на поста ми не е да се самосъжалявам , а да покажа какво ми е отвътре , да изкажа , че е кофти , когато залагаш всичко на един човек , а в последствие се оказва , че не е по-различен от предишните.
Всъшност ти не си прав и докато продължаваш да хвърляш вината върху живота, съдбата, околните, никога няма да се оправиш. Да, ти сам си си виновен, ти и никой друг, само незрелите хора си намират такива оправдания, понеже е много по-лесно да намериш чуждата грешка, пред това да я потърсиш в себе си и да се опиташ да се промениш. Ако мой близък приятел ме нарани, да не е хубаво това, което този човек е направил, но аз съм направила избора да го допусна до себе си, аз съм сглупила и не съм преценила правилно, колко вяра мога да имам на някого. За това приятелствата се градят, понякога и с години, понеже се иска време преди да почнеш да вярваш на някого, за да го допуснеш.

[baby_baby]

Прекалено много човешки качества му придавате на този "живот". Живота е такъв, какъвто си го направиш, всеки се сблъсква с трудности от различно естество, просто силните хора се преборват и продължават, вместо да реват и да се самосъжаляват. Ако нещо в живота ти се е скапало, то е именно защото ти си го скапал, живота сам по себе си не те блъска надолу, не те прецаква, не ти натиква грешните хора, с които да излизаш или в които да се влюбиш, всичко това го правиш ти и само и единствено ти можеш да го промениш/подобриш.
Дай си малко време, нареви се, самосъжалявай се и когато това време мине намери хъс и започни наново без много филмиране и мислене за белезите, нанесени от "живота"

Това

[RapExotic]

В повечето случаи всеки провал води до по-високо издигане в последствие. До повече мотивация и опит. Въпросът е да не се предадеш, а да се съпротивляваш с трудностите.

[shmatarok]

само драма...съжалението и самосъжалението са ми най-грозните човешки емоции, непоемането на отговорност също...като си човек на място и само 1 не ти е наред, вземи се в ръце и го поправи, иначе си като мрънкащо малко дете, строшило любимата си играчка

+1
Авторе, излагаш се.
Всеки си има своите падения и възходи и се случва да се чувства зле, но е особено жалко да хленчиш по начина, по който го правиш ти. Особено имайки предвид, че си момче. Дръж се на положение. Тея сърцеизлияния ги остави на някоя 13-годишна.

[Tsukuda_Hiroshi]

Аз пък никакво съвършенство не търся... Съвършенството предполага, че няма на къде повече да се гради, да се развива, доизкусурява. Ако някой или нещо е съвършен/о, то това означава, че е достигнало своя максимум във възможностите, а това е скучно.
Предпочитам несъвършените хора и неща. Онези, които има на къде още да вървят и да се шлифоват от времето. Иначе ще е пълна скука...!

[midnight_escapade]

Не е писано тук от 3 дена, но темата ми направи впечатление.
Стига сте се карали на момчето. Всеки е стигал до някакви крайности в емоциите си, просто не всички сме писали теми в тийна.
Скъпи авторе, опитвала съм с приоритети. От 8 клас досега (първи курс) ги смених хиляда пъти. Страхотно е, когато човек успява да сбъдне мечтите си. Нещо банално, но вярно - млади сме, животът е пред нас!!!
И все пак знам, че дори и да сбъдна очакванията си в тоя живот, накрая всичко ще ми се струва напразно, ако я няма оная взаимност, оная любов.
Както и да е.. Съветвам те да теглиш майна на онези, които са те наранили, защото те просто не струват. Дръж на семейството си, защото съм сигурна, че те обичат.. Същото важи и за верните приятели :)

И да, прав си, че светът е пълен с лицемерие, с модерна техника, с криворазбрана демокрация, със злоба и фалш. И да, всичко това разваля отношенията на хората понякога. :)


Аз пък никакво съвършенство не търся... Съвършенството предполага, че няма на къде повече да се гради, да се развива, доизкусурява. Ако някой или нещо е съвършен/о, то това означава, че е достигнало своя максимум във възможностите, а това е скучно.
Предпочитам несъвършените хора и неща. Онези, които има на къде още да вървят и да се шлифоват от времето. Иначе ще е пълна скука...!
Добро становище. Много ми хареса :)