psihqsala
02-09-2014, 19:32
Здравейте,
За съжаление имам проблем с пра-леля си. На 89 години е и получи инсулт. Пътувах в автобус от др.град,когато разбрах. Аз съм на 23 и в момента майка ми не е в България. Нейните роднини са крайно долни за мен, защото само свекърва й се съгласява да я гледа за по-дълго време. Аз ходя да я храня отвреме-навреме, да говоря с нея, даже се наложи да й сменям памперсите. Проблемът е,че много се поттискам психически. Не мога да спя, не мога да ям, защото това за мен са ужасни гледки. В същото време трябва да пиша дипломна работа, но не мога, защото за да я пиша е нужно да пътувам за града, в който уча. И проблемът идва оттам,че от една страна не мога да я оставя дори от чисто съжаление, от друга-ако не го направя рискувам да не завърша/това е последният ми шанс за явяване/. Хората,на които ще се препише апартамента не искат да я поглеждат и само говорят да се наема човек. Много ми е трудно и не знам какво мога да направя. Моля за съвет.
За съжаление имам проблем с пра-леля си. На 89 години е и получи инсулт. Пътувах в автобус от др.град,когато разбрах. Аз съм на 23 и в момента майка ми не е в България. Нейните роднини са крайно долни за мен, защото само свекърва й се съгласява да я гледа за по-дълго време. Аз ходя да я храня отвреме-навреме, да говоря с нея, даже се наложи да й сменям памперсите. Проблемът е,че много се поттискам психически. Не мога да спя, не мога да ям, защото това за мен са ужасни гледки. В същото време трябва да пиша дипломна работа, но не мога, защото за да я пиша е нужно да пътувам за града, в който уча. И проблемът идва оттам,че от една страна не мога да я оставя дори от чисто съжаление, от друга-ако не го направя рискувам да не завърша/това е последният ми шанс за явяване/. Хората,на които ще се препише апартамента не искат да я поглеждат и само говорят да се наема човек. Много ми е трудно и не знам какво мога да направя. Моля за съвет.