SLS20
02-10-2014, 17:46
Здравейте! Бих искала да споделите с мен мненията си за това, което съм написала. P.S. За първи път споделям нещо написано от мен. :))
Истинската любов
Всяка една жена търси своята голяма и истинска любов… Любовта, която ще промени и нея, и света и. Любовта е чувството, което всяка една жена желае да изпита. Можем да я открием навсякъде – в кафенето, в бара, в библиотеката, в киното… Тя е нещото, което ни дава нов смисъл на живота, нова гледна точка. В „любовния живот” на една жена има повече от един мъж. Не е казано, че трябва да имаш само една голяма любов. Не е казано, че ще си с един единствен мъж до края на живота си. Ние жените сме си такива… Един мъж може да плени сърцето ни с една целувка, една усмивка, един комплимент, но винаги си задаваме въпроса – ТОЙ ЛИ Е?...
Ще ви разкажа за моята голяма любов…
Тя се зароди преди 3 години. Не ГО познавах добре. Изглеждаше добро момче. Не караше кой знае каква кола. Не се обличаше кой знае как. Но имаше нещо в него което плени сърцето ми. Не знам дали това беше усмивката или чарът му, но аз си паднах по него от пръв поглед. Имахме доста общи приятели, но не го познавах… Когато разменихме номера, вечерта той ми се обади с думите „Помниш ли ме?”. Тогава аз се усмихнах, усетих как лицето ми започна да гори и как гласът ми се промени. Проведохме дълъг разговор. Разбрахме се да се видим и да поговорим… Дойде и часът на срещата ни. Бях много развълнувана, но и уплашена (Не знам защо). Срещнахме се. Той дойде и ме взе с колата си от домът ми. Когато влязох в колата му той отново ми се усмихна чаровно и аз усетих как сърцето ми започна да бие ускорено. Времето с него минаваше бързо. Стояхме и говорихме с часове. Наблюдавахме звездите когато той ми каза: „Виждаш ли най-голямата и най-ярката звезда? Всеки път когато я виждам ще се сещам за теб” и ме целуна… На следващия ден разказах на най-добрата си приятелка, а тя ми каза „Какво се чудиш още? Бъди дръзка и му кажи, че си падаш по него.” Така и направих… Отново се срещнахме, признах му, че си падам по него, а той ми каза „При мен е по-различно. Влюбен съм в теб.” Тогава аз си зададох въпроса „Възможно ли е? Възможно ли е за толкова малко време да съм пленила сърцето му? Е, беше възможно. Връзката ни започна на 01.01.2011г. Прекарвахме цялото си време заедно и не си омръзвахме. Разделяхме се за малко – за едно денонощие, а в най-лошия случай за 4 дни. Тогава си дадох сметка за истинската любов – Истинската любов идва неочаквано, спонтанно, може да започне с усмивка или с едно „Здравей!”, но съществува. Просто е въпрос на време да я откриеш и въпрос на сила да я запазиш.
Истинската любов
Всяка една жена търси своята голяма и истинска любов… Любовта, която ще промени и нея, и света и. Любовта е чувството, което всяка една жена желае да изпита. Можем да я открием навсякъде – в кафенето, в бара, в библиотеката, в киното… Тя е нещото, което ни дава нов смисъл на живота, нова гледна точка. В „любовния живот” на една жена има повече от един мъж. Не е казано, че трябва да имаш само една голяма любов. Не е казано, че ще си с един единствен мъж до края на живота си. Ние жените сме си такива… Един мъж може да плени сърцето ни с една целувка, една усмивка, един комплимент, но винаги си задаваме въпроса – ТОЙ ЛИ Е?...
Ще ви разкажа за моята голяма любов…
Тя се зароди преди 3 години. Не ГО познавах добре. Изглеждаше добро момче. Не караше кой знае каква кола. Не се обличаше кой знае как. Но имаше нещо в него което плени сърцето ми. Не знам дали това беше усмивката или чарът му, но аз си паднах по него от пръв поглед. Имахме доста общи приятели, но не го познавах… Когато разменихме номера, вечерта той ми се обади с думите „Помниш ли ме?”. Тогава аз се усмихнах, усетих как лицето ми започна да гори и как гласът ми се промени. Проведохме дълъг разговор. Разбрахме се да се видим и да поговорим… Дойде и часът на срещата ни. Бях много развълнувана, но и уплашена (Не знам защо). Срещнахме се. Той дойде и ме взе с колата си от домът ми. Когато влязох в колата му той отново ми се усмихна чаровно и аз усетих как сърцето ми започна да бие ускорено. Времето с него минаваше бързо. Стояхме и говорихме с часове. Наблюдавахме звездите когато той ми каза: „Виждаш ли най-голямата и най-ярката звезда? Всеки път когато я виждам ще се сещам за теб” и ме целуна… На следващия ден разказах на най-добрата си приятелка, а тя ми каза „Какво се чудиш още? Бъди дръзка и му кажи, че си падаш по него.” Така и направих… Отново се срещнахме, признах му, че си падам по него, а той ми каза „При мен е по-различно. Влюбен съм в теб.” Тогава аз си зададох въпроса „Възможно ли е? Възможно ли е за толкова малко време да съм пленила сърцето му? Е, беше възможно. Връзката ни започна на 01.01.2011г. Прекарвахме цялото си време заедно и не си омръзвахме. Разделяхме се за малко – за едно денонощие, а в най-лошия случай за 4 дни. Тогава си дадох сметка за истинската любов – Истинската любов идва неочаквано, спонтанно, може да започне с усмивка или с едно „Здравей!”, но съществува. Просто е въпрос на време да я откриеш и въпрос на сила да я запазиш.