View Full Version : Излизате ли поотделно?
Имам приятел от 2 месеца и половина. Проблемът е, че контактите с приятелките ми се ограничиха, тъй като той е твърде ревнив. Сърди се, когато излизам на кафе без него, дори по магазините ме придружава. Много го обичам, но се задушавам от вечното му присъствие! Вечер, когато се разделим, задължително трябва да се включа скайпа, за да ми пожелае уж лека нощ. Този контрол ми идва в повече....
Права ли съм да се притеснявам? Как е при вас?
Излизаме поотделно, да. Така трябва. Обясни му, че не ти харесва тоя постоянен контрол и няма да позволиш такива неща.
Казвала съм му много пъти. Тогава ме обвинява, че не го обичам достатъчно, че не ми стига нашата връзка, едва ли не се оглеждам да му изневеря...
DisappointedDreamer
02-11-2014, 14:21
^Такъв не ти трябва.
Дали не греша аз някъде? Дали не мога да направя нещо, за да го променя? Обичаме се, прекарваме си добре, разбираме се. Само тази негова черта от характера му ми пречи. :(
DisappointedDreamer
02-11-2014, 14:34
Къде да грешиш? Да си му давала поводи да те ревнува? Пък дори и да си, наистина ли не ти дава до магазина сама да отидеш? Не е приемливо, поне според мен. Не мисля, че би могла да го промениш. Би могла да му поставиш ултиматум - или да престане, или го напускаш.
До магазина- имам предвид, когато отивам да си купя някоя дреха.
Знам аз, че проблема не е маловажен, но търся съвет как да променя нещата. Най-лесното е да го зарежа, ще страдам и аз, и той.
Някак не може да разбере, че не ми е достатъчен за пълноценен живот. Той никъде не ходи без мен.
Заедно сте от два месеца, а вече се обичате и ограничавате ... :? Ужас!
Относно въпроса ти - да, излизаме поотделно. Първо, защото сме от различни градове и обстоятелствата го налагат понякога. Второ, защото уважаваме и ценим личното пространство на партньора си.
HollyGolightly
02-11-2014, 14:50
Да, излизаме поотделно. Аз си имам моите приятелки, той неговите приятели, а заедно си имаме и общи приятели и познати. То не може постоянно да сме заедно, човек има нужда и от лично пространство.
Колкото до твоят приятел, не можеш да го промениш. Ако ще живееш с надеждата да му въздействаш по някакъв начин и той да стане по-различен и не толкова ревнив, най-добре се откажи още от сега. И недей да се обвиняваш, ти нямаш вина, че той е такъв.
Deadlock
02-11-2014, 14:59
Няма връзка без проблеми и човек без недостатъци. Затова не мисля, че трябва непременно да го зарежеш и че такъв не ти трябва. Щом казваш, че се обичате и ви е хубаво заедно, значи си заслужава да опитате да решите проблема. Предполагам, че и той не се чувства добре да те ограничава и не го мисли за правилно, а го прави, защото е твърде несигурен в себе си. От тази несигурност идва агресията (обвиненията), когато подхващаш темата. Целта ти трябва да е и той да види проблема като общ, като нещо, което вреди на връзката ви и с което трябва да се справите заедно.
Между другото, мой близък приятел спря да се вижда насаме с приятелите си, откакто започна връзка. Освен това, като го попитам как е, отговаря в мн.ч. и отвръща "а вие как сте". :Д Подейства страшно охлаждащо на отношенията ни и ми е много мъчно. Просто се присетих за това.
psychopath
02-11-2014, 15:07
^Такъв не ти трябва.
О, да.
Постарай се да стигне до точните изводи, в противен случай нищо добро не ви чака. : )
Много благодаря за искрените мнения!
Не ми се иска да се отказвам от него на този етап. Добра идея ли е да го поканя на обяд и да споделя из основи моите притеснения?
но какво точно да му кажа? Все казва- защо така, какво не ти давам? С какво Вики те забавлява повече, защо не можеш да кажеш на мен нещата, които те вълнуват? Аз споделям с него достатъчно, но все пак не мога да си говоря с него например за новото червило на Лореал, от шампоана каква ми става косата, онази пола М или Ес ще ми седи добре...
Чувствам се раздвоена.
psychopath
02-11-2014, 15:12
Никой не ти казва да се отказваш, просто говори с него, накарай го да осъзнае, че това не е окей и по-скоро ЗАЩО не е окей, ако разбере - ревност винаги ще има, но ще бъде в допустими граници (да се надяваме)
Просто му кажи, че както той не би седнал да говори с теб по мъжки теми (спорт, коли, оръжия, лов и риболов, РС игри или там к'вот го вълнува), така и ти не можеш да говориш с него за грим, месечен цикъл, прически и дрехи. Обясни му, че всеки се нуждае от свободно време без другия, което да прекарва с близките си приятели. Кажи му, че не искаш да се затваряте в някакъв "балон", изолирани от външния свят и че колкото и да се обичате не можете да загърбите живота и приятелите си, с които сте излизали преди да се събере.
baby_baby
02-11-2014, 15:17
Поговори с него това е много досадно държание
Просто му кажи, че както той не би седнал да говори с теб по мъжки теми (спорт, коли, оръжия, лов и риболов, РС игри или там к'вот го вълнува), така и ти не можеш да говориш с него за грим, месечен цикъл, прически и дрехи.
тая част ти е доста тъпа
осъзнаваш ли го
Deadlock
02-11-2014, 15:40
Той ти вади слаби аргументи, разбий му ги.
Виж как разсъждава върху въпроси от рода на:
Ами ако Вики иска да говорим за нейн личен проблем, как и кога да стане това? (Аз да й откажа ли трябва?)
тая част ти е доста тъпа
осъзнаваш ли го
Тъпото в случая е факта, че пускаш "голи" твърдения без грам обосновка ;)
Колкото до твоят приятел, не можеш да го промениш. Ако ще живееш с надеждата да му въздействаш по някакъв начин и той да стане по-различен и не толкова ревнив, най-добре се откажи още от сега. И недей да се обвиняваш, ти нямаш вина, че той е такъв.
Не съвсем.
Никой не ти казва да се отказваш, просто говори с него, накарай го да осъзнае, че това не е окей и по-скоро ЗАЩО не е окей, ако разбере - ревност винаги ще има, но ще бъде в допустими граници (да се надяваме)
Просто му кажи, че както той не би седнал да говори с теб по мъжки теми (спорт, коли, оръжия, лов и риболов, РС игри или там к'вот го вълнува), така и ти не можеш да говориш с него за грим, месечен цикъл, прически и дрехи. Обясни му, че всеки се нуждае от свободно време без другия, което да прекарва с близките си приятели. Кажи му, че не искаш да се затваряте в някакъв "балон", изолирани от външния свят и че колкото и да се обичате не можете да загърбите живота и приятелите си, с които сте излизали преди да се събере.
Точно мислите ми, освен частта с разговорите. То не че не можеш съвсем, а не е особено здравословно за връзката да си споделяте всичко. Смисъл вие сте се взели да се обичате, не да си плетете косите.
Ох, вече не знам. Сега пък ми се сърди, че ми коментират профила във ФБ момчета. Не мога да изляза с него днес, защото майка ми е решила, че мога да гледам на ръка и е поканила 2 приятелки, дори за това се сърди той!
Едвам се измъквам да му отговарям и да си пиша с вас.
Някакво идиотско положение, чудя се идеята ми за обяда дали е адекватна изобщо...
Адекватно е да си говорите, дали на обяд или на кафе, все тая.
Адекватно е и да се послушам сама ама...
midnight_escapade
02-11-2014, 17:57
Такива обсебващи хора много ги мразя. Бият на комплексари, големи и то. Хубаво си прекарвате, обичате се, окей, ама... живеете в общество. Този свят не е само за вас двамата, има и други хора.
На мнение съм, че ако една връзка ти разрушава отношенията с приятелите и семейството (хора, които са с теб от години, а не от 2 месеца и половина) - това е вредна връзка. Не ги одобрявам.
Никакъв шанс някой да ми казва къде да ходя и кога да ходя. Не харесвам истерични мъже, защото или ще се бием (за пръв и последен път), или и аз не знам. :D
Едит: разбирам, че момчето не се държи зле в буквалния смисъл. Просто изказах мнение по-встрани от твоя случай. :) Иначе съветът ми е да говориш с него. Друг начин няма. Ако нещата се влошат, изходът е един. Успех ;)
BlackEyedPeas
02-11-2014, 18:04
Явно е.. вманиачен. Според него трябва да сте постоянно заедно и не иска да те вижда с други, защото може да ревнува, че едва ли не някой друг (освен него) може да те разсмива и тн.
От друга страна му кажи наистина какво мислиш, но не очаквай да го приеме, защото той е такъв. Заради теб може да се прави, за да си щастлива ти и да не ти казва нищо, но ще започне малко по-малко да скрива какво мисли и това ще мъчи него. Той не може да спре да изпитва този страх на ревност и нищо не можеш да направиш затова. Единственото, което ще направиш е да го накараш да си мълчи за тези неща, но той постоянно ще си ги мисли.
Явно е.. вманиачен. Според него трябва да сте постоянно заедно и не иска да те вижда с други, защото може да ревнува, че едва ли не някой друг (освен него) може да те разсмива и тн.
От друга страна му кажи наистина какво мислиш, но не очаквай да го приеме, защото той е такъв. Заради теб може да се прави, за да си щастлива ти и да не ти казва нищо, но ще започне малко по-малко да скрива какво мисли и това ще мъчи него. Той не може да спре да изпитва този страх на ревност и нищо не можеш да направиш затова. Единственото, което ще направиш е да го накараш да си мълчи за тези неща, но той постоянно ще си ги мисли.
Това ми харесва! Ще гледам да се оправя с него- иначе е някаква мъка!
А това с майка ми дали да пусна нова тема или тук? Малко нова съм и не знам.
Ми ако я карате в същия дух се очаква любовта съвсем скоро да изчезне.Ужасно е досадно да си с един човек нон-стоп,не знам как изобщо може да съществуват хора като твоя приятел.
BlackEyedPeas
02-11-2014, 20:06
Това ми харесва! Ще гледам да се оправя с него- иначе е някаква мъка!
А това с майка ми дали да пусна нова тема или тук? Малко нова съм и не знам.
Пусни най-добре друга тема ако е нещо отделно, а не по темата, за да могат хората по-лесно да ти помогнат там :)
RapExotic
02-11-2014, 22:08
"Ако до толкова си нямаме доверие защо сме заедно?" Задай му този въпрос.
TheBeliever
02-12-2014, 05:03
А той излиза ли без теб, или ограниченията са еднопосочни?
Въвеси някакъв ред в отношенията ви. Няма право да те задушава така, а ти от своя страна не си длъжна да го търпиш. Поговори с него и ако не му изнася, недей да се мъчиш заради неговата несигурност.
rashkovica
02-12-2014, 09:09
Естествено, всеки трябва да има собствено пространство и време за себе си.
Niakoitam
02-12-2014, 11:34
Аз мисля, че си имаш работа с някакъв неуверен в себе си човек с комплекси (всеки един човек ги има малко или в повече), който може би трудно влиза във връзки и се е стиснал като удавник за сламка за теб, а може би и ти няма доверие особено ако са го прецаквали заради приятелски отношения с друг мъж, който впоследствие са се задълбочавали.
Трудно да не кажа дори и невъзможно ще е да го промениш, а така рано или късно може наистина да ти писне.
Иначе за да не се правя на господин перфектен мога да ти кажа че и аз съм изпитвал ннякакъв вид ревност от дадени коментари, когато ясно съм осъзнавал,че съм нямал дори грам право затова,защото даже не съм бил във връзка.Но пък е гадно и да са залепени за теб нонстоп и едвали не да ти вдигат лют скандал,че си гледала в посоката ня някой си.
Освен да му покажеш,че може да ти има пълно доверие и че така прецаква сам връзката ви друг начин не знам.
Макар,че отчасти го разбирам като гледам какви буквално курвенски изпълнения правят мои приятели и роднини.
Веднъж например бяхме излезнали компанията с една приятелка от друг град без гаджето и.Тогава беше на около твоите години Купонясвахме какво купонясвахме и накрая тази същата приятелка си изблиза сливиците с едно момче при положение,че на мен лично ми е обяснявала колко е принципна. После обясняваше как щял да я задави с езика си и едвали не го подиграваше.Но там ситуацията беше далеч по-друга от описаната от нея.Следващият път се обясняваше на братовчед ми колко много съжалявала, как била толкова глупава, и как го била направила в пристъп на слабост,защото гаджето и забравял да и купува разни подаръчета по разни поводи.Той все още не знае за тази случка явно, но пък други 7-8 и повече хора знаем.А една роднина като разбра ми разправяше:"Е, той и без това няма как да разбере.На същата тази роднина, която всъщност е много печена като човек последните три връзки и се сливаха.Демек вторият си я открадна от първият, а има и доста явни знаци че третият си я открадна от втория като има доста неясни междинки между връзките.Вторият пък даже който ми е добър приятел и е печеняга с гордост обяснява как краде чужди мацки пък и му се отдавало.
Та монетата попринцип винаги си има две страни...:)
Янархия_съм
02-12-2014, 13:47
Последното мнение ме остави без дъх! Какви са тези хора?
За себе си мога да твърдя, че съм до болка принципна и не бих прибягнала до изневяра.
Сега имам нов проблем. Гаджето иска да ме заведе за Св. Валентин в Банско за уикенда, а майка ми не ме пуска, съответно той е сърдит. Аман вече, нищо не е каквото трябва да е....
DarkTemplar
02-12-2014, 14:10
И защо майка ти не те пуска?
А, не бе.. винаги когато излизаш трябва да си с гаджето си.. НЕПРЕМЕННО.
Pedigree
02-12-2014, 14:40
То е както вие си го направите, дами. :)
Моят приятел е доста уверен, самонадеян на моменти, властен и ревнив. За сметка на това аз си имам точно две приятелки, с които излизам, и всички около мен са мъже, по-успешно контактувам с тях. С него излизаме почти винаги поотделно, заедно сме, когато ходим на обяд/вечеря или вършим някоя задача. Нито има скандали, нито драми, просто защото съм заслужила доверието му и съм му показала, че държа на личното си пространство, в което реално няма лошо.
Ревност няма как да няма, но е в приемливите дози. Тези преследвания и отчети са толкова тегави и основно пречат. Поговори с него, ако си се доказала като нелека жена, трябва да е неразбран параноик, за да не осъзнае, че това, което прави, ви пречи. :)
Янархия_съм
02-12-2014, 16:15
Отново благодаря за адекватните съвети! Утре съм го поканила, ще му кажа всичко, което написах и на вас. Да видим, може да си задържа подаръка за Св. Валентин, от него зависи.
DarkTemplar
Малка съм била, така каза.
Niakoitam
02-12-2014, 17:40
Последното мнение ме остави без дъх! Какви са тези хора?
Хора. Най-обикновени хора от обществото, които като цяло не са лоши, но намират за всяка дадена постъпка оправдание за пред себе си, съвестта си и другите хора. А тези дето не им харесва просто гледат отстрани и си траят за да има мир и разбирателство и защото не им влиза в юрисдикцията чудейки се дали някога няма да мислят другоядче, ако им дойде яйцето на дупето.Хората си имаме бъгове. Кой се оправдава,че искал разнообразие, кой с добротата си, кой с това,че харесвал отворени връзки, кой с липса на внимание, кой с прекалено внимание, кой за изпробване на връзката,кой със слаб ангел и т.н. Всеки си намира някакво оправдание. И това само за един аспект. Един човек може да се мисли за светец, но пък в очите на други изобщо да не е такъв. Е, все пак никога не можеш да угодиш на всяко едно изискване разбира се. Например този приятел дето споменах. Много точен човек, не се големее, не е някакво леке, когато сте се рабрали да се върши някаква работа винаги е насреща (стига да го подсетиш,че често си е поотнесен), но пък понякога така лъже,че трябва да се правиме насила едвали не че му вярваме, а пък връзки не признава ако си е набелязал някоя, а направо си действа. Още повече пък ако не познава въпросното гадже.
Иначе честно да си призная мен често много принципните ме притесняват повече от безпринципните. Защото безпринципните си личат от 100 километра, а някои дори и се гордеят с това, но пък за сметка на това много принципни съм наблюдавал отстрани, които както казах си намират оправдание за пред съвестта си и за пред другите и продължават да обеждават себе си и другите колко са принципни и как гадните курви и курвари за нищо не ставали или пък как всеки приятел бил готов да ти забие нож в гърба само докато се обърнеш ( последното го бях засичал в статуса на една не лоша девойка относно държание спрямо мен, която открадна гаджето на най-добрата и приятелка, с която отраснаха и бяха неразделни много готиди под носа). Когато човек пък попадне в нейната ситуация знае ли,дали и оправдание или реалност, но пък спрял е да я харесва, харесали са се и толкова.Сложна ситуация. Нали? Нищо,че по едно време мъжете бяха станали невероятно гадни същества за нея де. :)
anonymous708973
02-12-2014, 19:13
Моят приятел е доста уверен, самонадеян на моменти, властен и ревнив.
Уверен ревнивец е оксиморонно съчетание. Няма такъв филм. Ако имаш предвид "уверен, но с леко чувство за собственост" - пО става.
По темата: Когато сме били в един град, като цяло сме излизали заедно. Той има един приятел и една приятелка, винаги излиза отделно с тях, аз винаги съм излизала сама с момичета или ако най-добрият ми приятел е минавал транзитно през града. Като цяло, аз съм излизала повече сама навън, защото не ме свърта вкъщи, а при него не е така.
Иначе за барове, кафета с общи познати и т.н. - в 99% от случаите заедно. Дори да е било с изцяло негови приятели, обикновено съм била там.
Не е от параноя в никакъв случай, просто стечение на обстоятелствата.
П.С. "открадна гаджето" винаги е било много смешен израз. Това "гадже" да не е портмоне, че да се краде? Да не е човек без воля? Приятелката го е харесала, показала го е, пичът си е преценил и е оставил едната заради другата. Биг дийл.
Правото на лична свобода не бива да бъде отнемано .
psychopath
02-12-2014, 22:27
Уверен ревнивец е оксиморонно съчетание. Няма такъв филм. Ако имаш предвид "уверен, но с леко чувство за собственост" - пО става.
Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.
Niakoitam
02-13-2014, 07:16
П.С. "открадна гаджето" винаги е било много смешен израз. Това "гадже" да не е портмоне, че да се краде? Да не е човек без воля? Приятелката го е харесала, показала го е, пичът си е преценил и е оставил едната заради другата. Биг дийл.
Личи си обаче кой е бил от обратната страна на барикадата в ролята на "краденото гадже". И само си го споделяла.:) До някаква степен може би си права, но пък то може така да стане и с женени хора с деца. Нали? Обаче общественото мнение няма сигурно да е много готино и за двамата. Като цяло това е сложна тема и много зависи в коя позиция си и как би постъпил. Само ще ти кажа,че това "открадване" на гадже доведе до прекратяването на едно 10-15 годишно приятелство. Впоследствие се сдобриха, но само колкото да не се гледат накриво. Иначе и ти най-вероятно няма да си особено очарована ако ти гепят мъжа под носа и то момичето, което ти се е обявявало за най-добрата приятелка и сте били като сестри. И аз бих бил много резервиран към такъв приятел, ако изобщо си останем такива. Виж би ми било много неприятно ако се харесваме с дадена девойка, но тя не дава зелена светлина евентуално заради някоя нейна приятелка, с която нямам нищо общо но ме харесвала въпреки, че знам че е неприятно и да си от тази позиция. Но пък си представи,че гаджето на авторката е точно от тези дето са им краднали гаджето. Е,дали пък поведението му да не е продиктувано от някаква подобна случка,защото не знае дали и нея някой готин пичага от обкръжението и няма да я гепи под носа му. Иначе аз лично напоследък настръхвам вътрешно като видя близост между бивши гаджета, от които единият си има гадже. Това тази година го наблюдавах два пъти. Може да е просто приятелска, но нещо и нямам особено доверие. :)
DisappointedDreamer
02-13-2014, 07:26
Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.
Съгласна съм, да.
Pedigree
02-13-2014, 12:09
Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.
Да, така е.
Нека не говорим клишетата за ревността, породена от превъзходството на другия, как всички неуверени хора ревнуват и тнт. Примерно аз съм крайно уверена в себе си и спокойна. Комплекси нямам, колкото и да не им се вярва на хората, поради простата причина, че знам какви са ми недостатъците - тези, които не са ми допадали, съм ги променила. Тези, които не съм могла да променя, свързани с външността ми(примерно), не ми правят впечатление. Егати, в такъв покой съм с тялото и духа си. 8-) Oпределено не съм от ревнивите жени, но пък на моменти дори и на мен ми се случва да усетя леки нотки на ревност, ей така, просто защото е нещо човешко :) . Който каквото иска да си мисли и да ми обяснява, моментите на ревност са неизбежни, така сме си устроени. И все пак е изкривяване, когато ревността не е в умерени дози, и се проявява без повод. Това вече е грозно.
anonymous708973
02-13-2014, 13:22
Личи си обаче кой е бил от обратната страна на барикадата в ролята на "краденото гадже". :)
Именно защото съм била в тази роля, мога да ти кажа, че и двата пъти съвсем съзнателно избрах да оставя едно момче заради друго. Новото не ме е натискало, манипулирало, крало и няма никаква вина, че се е появил в живота ми, докато аз съм била обвързана с човек, когото новият дори не познава. Единствената, която има вина, съм аз, че съм позволила отношенията ни с новия дотолкова да настъпят, че направо и прекрачат границата, че дори да се замисля да оставя моментния си приятел.
Суперблизки приятелки нямам, защото... дълга история, всъщност. Ако някоя иска да ми се пробва на приятеля, да заповяда. Ако го направи приятелка, няма да ми е в обкръжението повече. Много долна постъпка от приятел е, да, но виновният в случая ще е приятелят ми - той не е вещ без мнение, че да позволи да бъде откраднат.
anonymous708973
02-13-2014, 14:05
Нещо си мисля, че не осъзнаваш същността на ревността...
Ревнивността не се характеризира задължително с неувереност, понякога става дума за гордост или друго.
Нещо си мисля, че не правиш разлика между ревност и чувство за собственост. И припомни ми, моля те, кой дефинира същността на ревността?
Ревността е свързана именно с неувереност, в която няма нищо лошо, разбира се, ако не говорим за екстремни ситуации.
Чувството за собственост е свързано с гордост.
Аз съм живият пример - не съм ревнива, но имам чувство за собственост - моето си е мое и се дразня, ако му посегнат. Наречи го гордост или егоцентричност, но не е неувереност. Просто мразя нагли хора.(Не намесвам мерките, които бих предприела в случая, защото не са важни.) Неслучайно винаги правя паралел с кучето и маркираното дърво, колкото и натуралистично да е.
Niakoitam
02-14-2014, 10:01
Именно защото съм била в тази роля, мога да ти кажа, че и двата пъти съвсем съзнателно избрах да оставя едно момче заради друго. Новото не ме е натискало, манипулирало, крало и няма никаква вина, че се е появил в живота ми, докато аз съм била обвързана с човек, когото новият дори не познава. Единствената, която има вина, съм аз, че съм позволила отношенията ни с новия дотолкова да настъпят, че направо и прекрачат границата, че дори да се замисля да оставя моментния си приятел.
Суперблизки приятелки нямам, защото... дълга история, всъщност. Ако някоя иска да ми се пробва на приятеля, да заповяда. Ако го направи приятелка, няма да ми е в обкръжението повече. Много долна постъпка от приятел е, да, но виновният в случая ще е приятелят ми - той не е вещ без мнение, че да позволи да бъде откраднат.
Ето това, за което говорех.Хората винаги могат да си намерят оправдание за всичко. Може би и аз съм така знам ли? Не мога да се видя отстрани. И понякога се чудя кой ли има полза от принципност и все аз ли трябва да се правя на най-принципният едвали не. В единият случай момчето не било виновно,защото не те притискало (всъщност ако твоя случай не е такъв може и да има донякъде такива случаи,макар че често тези момчета дават бавно и постепенно изигравайки си правилно картите)остава варианта ти сама да си му се хвърлила на врата,което пък и в двата написани от мен варианта показва,че не си държала достатъчно на приятеля си. Дай сега мен като една непозната девойка например от няколко месеца в редките ни засечки ту ме заговаря,ту на танц с нея и нейна приятелка изненадващо ме кани,ту пък ми се усмивка,че и последният път Довиждане ми каза при положение,че просто седяхме на две съседни маси и даже реално не си знаем имената (аз и го знам от хора от обкръжението ми) да се пробвам въпреки,че знам че си била имала гадже,но не го познавам. Знае ли човек може пък и да стане освен ако не ме гласи за една нейна приятелка (другата с която танцувах,че тя повече седеше в ръцете ми),че нещо гледам като съм наблизо току си подшушукват нещо.Най-много малко бой да изяда.Но някакси се запирам отсамосебе си.А за женени да не говоря камо ли пък и с деца.Пък и да се получи нещо си мисля,че винаги ще ми тежи съмнението,че и мен може да ме зарежат заради някой нов пич, с който са се запознали отскоро.Само а отбележа,че за мен една връзка след късане един път, не дай си Боже 2,3,5,10 пъти не е никаква връзка а запълване на свободното време (знам ли някой друг принципен може пък да ме заклейми за тази ми позиция) В другият вариант пък ако приятелка ти открадне приятеля ще е супер долната въпреки,че приятелят ти ще е уж виновният. Не вярвам да го изкараш по-виновният всъщност.:)
Мога да ти разкажа и за една друга гледна точка на момиче, което познавах.Приятелят и я зарязва 4 пъти заради друго момиче/жена, но освен да го приплюва като го направи и да каже колко гадни курви и кучки има като се върнеше при него(когато той и подсвирне) го обяваше за ангелче непорочно, което едвали не не можалода не се поддаде на изкушението на гадните дяволски курви, които не можели да броят до 2. Отказах се вече да и ги броя пък и прекратихме отношения отвсякъде,но вчера пак попаднах на едно нейно мнение чрез една обща приятелка вметнато така като измежду другото колко готин и печен бил мъжа и.Та така. :)
Имам приятел от 2 месеца и половина. Проблемът е, че контактите с приятелките ми се ограничиха, тъй като той е твърде ревнив. Сърди се, когато излизам на кафе без него, дори по магазините ме придружава. Много го обичам, но се задушавам от вечното му присъствие! Вечер, когато се разделим, задължително трябва да се включа скайпа, за да ми пожелае уж лека нощ. Този контрол ми идва в повече....
Права ли съм да се притеснявам? Как е при вас?
Щом ти идва в повече след 2 месеца, значи надали ще издържиш още дълго, което не е особено чудно :Д
Има си такива хора, както има и такива, които не искат да излизате никъде и да си седите вкъщи и не мож ги мръдна.
Според мен гаджето ти трябва да се събере с некоя, която също ще има желание да си кисне все с него и ще са щастливи заедно. :)
Ти сега и да опиташ да изгладиш нещата, след време то ще си избие. Но пък може той временно да е толкова обсебен, защото още си му голяма тръпка.
Въпреки всичко, ти не си длъжна да му угаждаш така или иначе. Ти си излизай, пазарувай си с приятелки - той да си се сърди. Какво да не би да те остави заради това?
Aanonim4eto0o
02-15-2014, 19:27
Бях на твоето положение преди време..нямах право да мърдам никъде без него..В началото търпях,но до 8мия месец бях откачила от постоянното стоене вкъщи и забраните,не вярявам и ти да издържиш много.Млади сме,искаме да излизаме,да се срещаме с нови хора и да се забавляваме.
Според мен говори с него,ако се поправи ОК.Останат ли обаче така нещата просто скъсай с него,няма смисъл да си похабяваш младостта с такъв типаж :)
Моя лично не ми забранява да излизам,нито пък аз на него.Имаме си достатъчно доверие за да не го правим.
Хайде успех :)
Янархия_съм
02-18-2014, 08:59
Зарязах го!
Братовчедка ми се върна от Италия за две седмици и ме покани в тях. Вечерта Николай ми вдигна грандиозен скандал как така ходя по гости без него, той ми бил половинка и явно не съм държала на него след като излизам сама. Не можело така да ходя по хорските къщи, ами ако ми се случело нещо, ами ако ме изнасили някой и какви ли не още такива...
Заявих му, че вече не издържам и си тръгнах. Почна да ме гони и да ми се моли, наложи се да тичам, за да хвана такси. Непрестанно ми звъни по телефона, принудих се да го изключа, звъня и на вратата, накрая баща ми го изгони. Не смея да изляза. Майка ми намерила в пощенската кутия лале и бележка. Бележката я изхвърлих без да я чета.
Толкова го обичах това момче, а той развали всичко....
Боже какви са тези драми след 2 месеца...
Ама ваште са много спокойни хора явно, ако се набираше на нашия звънец...не знам.