dilaranavarna
02-11-2014, 19:52
Здравейте на всички. Първо искам да кажа, че реших за подходящо място за моята тема "Училище и приятели", защото в момента наркотиците са известни на повечето ученици и са във всички училища. Да се върнем на темата...
Аз съм момче на 16 години от Варна и съм дилър на марихуана. Някои ще кажат, че си правя реклама в сайта, мога да ви кажа само да напуснете. Та както споделих продавам марихуана. Започнах да се занимавам в началото на учебната година. Как го реших ли? Седнахме с момчетата и момичетата "тревомани" от училище и чакахме дилърът за поредната маса "коз", но той така и не се появи. Разбира се всички бяхме недоволни и всеки сподели мнението си, като повечето коментари бяха от типа на "куци схеми". И докато си стоях в 148 се замислих какво ли ще е, ако стана дилър - няма да се налага да чакам, за да си набавя мара; ще имам в себе си по всяко време и ще мога да пуша веднага щом ми се прииска. А и бях малко "вътре" с парите. Та след няколко дена (на 26 септември) бях сигурен, че искам да се занимавам. Поразпитах тук там и си казах: "-Утре започвам!". Да, ама не! Може и да ви изглежда, че на дилърите им е много лесно да се занимават с това - имат пари, връзки, марихуана, абе един вид почти всичко нужно, за да си прекарат добре всеки ден. Така е, но преди това има и трудна част.
В началото взимаш от някого някакъв грамаж и го продаваш, а след това си поделяте парите. Докато не започнат и заплахите и осъзнаеш, че се нуждаеш от "гръб". Винаги трябва да имаш поне 5-6 човека зад себе си, които ще са готови да те защитят, защото всеки тревоман иска да има повече и повече и понякога може да се стигне до бой. За мое щастие имам много приятели и познати и един вид имам кой да ми пази гърба. Взимах, продавах го, деляхме парите и всичко беше 6+. Да, но започнах да искам повече. Всички големи дилъри си имат ударници. Това са момчета или мъже, които "правят удари" т.е. крадат от други дилъри. Няма дилър, който да взима от един човек и да е преуспял в бизнеса. Та и аз реших, че не искам да взимам 40 лв. на седмица, при положение, че мога да взимам ПЪТИ повече. Една седмица се рових из уличките, говорих с приятели познати и попаднах на две момчета - корави, силни и най - важното - желаещи. Обсъдихме го и на 14 Октомври започнахме да "работим" заедно. Първата седмица беше доста печеливша - момчетата крадяха хубава трева, всичките ми приятели си купуваха, парите си оставаха за мен и за една седмица направих 100 лева. Доволен от себе си и от ударниците ми реших да направя купонче у един авер. Събрахме се, напушихме се, пийнахме и се изкъртихме. На следващият ден сутринта ок. 10 ч. телефонът ми звънна и отново тръгнах по схеми. И така всеки ден, като с всеки ден имах нови и нови клиенти. Започнах да се разраствам - вече не продавам само в квартала на училището ми, а от Младост до Чайка. С всеки ден правех повече и повече и повече пари. От понеделник до днес съм продал марихуана за 600 лева, а в петък и събота има най - много поръчки.
Та така станах дилър. От мишка продаваща само сред авери и изкарваща 40 лв. на седмица, станах дилър на хора в почти всеки Варненски квартал и изкарвам ок. 1-3 бона месечно и си имам пари в джоба, опаричен съм си и мога да си купя каквото желае без да искам пари от майка ми и баща ми. Знам, че повечето ще кажат, че това са глупости, но това е живота - отворете си очите и се огледайте. Навсякъде има поне един човек с зачервени очи и разширени зеници. А дали това не сте вие? Реших да споделя това тук, защото просто исках да разкажа някъде как влязох в бизнеса и ако ви хареса ще продължавам да споделям как минават дните ми на дилър. А кой знае - може някой ден и да издадат книга по историите ми. Еми това е, аз отивам да се напуша, споделяйте мнения, ако нещо не ви харесва кажете и това е. Това ми е живота.
Аз съм момче на 16 години от Варна и съм дилър на марихуана. Някои ще кажат, че си правя реклама в сайта, мога да ви кажа само да напуснете. Та както споделих продавам марихуана. Започнах да се занимавам в началото на учебната година. Как го реших ли? Седнахме с момчетата и момичетата "тревомани" от училище и чакахме дилърът за поредната маса "коз", но той така и не се появи. Разбира се всички бяхме недоволни и всеки сподели мнението си, като повечето коментари бяха от типа на "куци схеми". И докато си стоях в 148 се замислих какво ли ще е, ако стана дилър - няма да се налага да чакам, за да си набавя мара; ще имам в себе си по всяко време и ще мога да пуша веднага щом ми се прииска. А и бях малко "вътре" с парите. Та след няколко дена (на 26 септември) бях сигурен, че искам да се занимавам. Поразпитах тук там и си казах: "-Утре започвам!". Да, ама не! Може и да ви изглежда, че на дилърите им е много лесно да се занимават с това - имат пари, връзки, марихуана, абе един вид почти всичко нужно, за да си прекарат добре всеки ден. Така е, но преди това има и трудна част.
В началото взимаш от някого някакъв грамаж и го продаваш, а след това си поделяте парите. Докато не започнат и заплахите и осъзнаеш, че се нуждаеш от "гръб". Винаги трябва да имаш поне 5-6 човека зад себе си, които ще са готови да те защитят, защото всеки тревоман иска да има повече и повече и понякога може да се стигне до бой. За мое щастие имам много приятели и познати и един вид имам кой да ми пази гърба. Взимах, продавах го, деляхме парите и всичко беше 6+. Да, но започнах да искам повече. Всички големи дилъри си имат ударници. Това са момчета или мъже, които "правят удари" т.е. крадат от други дилъри. Няма дилър, който да взима от един човек и да е преуспял в бизнеса. Та и аз реших, че не искам да взимам 40 лв. на седмица, при положение, че мога да взимам ПЪТИ повече. Една седмица се рових из уличките, говорих с приятели познати и попаднах на две момчета - корави, силни и най - важното - желаещи. Обсъдихме го и на 14 Октомври започнахме да "работим" заедно. Първата седмица беше доста печеливша - момчетата крадяха хубава трева, всичките ми приятели си купуваха, парите си оставаха за мен и за една седмица направих 100 лева. Доволен от себе си и от ударниците ми реших да направя купонче у един авер. Събрахме се, напушихме се, пийнахме и се изкъртихме. На следващият ден сутринта ок. 10 ч. телефонът ми звънна и отново тръгнах по схеми. И така всеки ден, като с всеки ден имах нови и нови клиенти. Започнах да се разраствам - вече не продавам само в квартала на училището ми, а от Младост до Чайка. С всеки ден правех повече и повече и повече пари. От понеделник до днес съм продал марихуана за 600 лева, а в петък и събота има най - много поръчки.
Та така станах дилър. От мишка продаваща само сред авери и изкарваща 40 лв. на седмица, станах дилър на хора в почти всеки Варненски квартал и изкарвам ок. 1-3 бона месечно и си имам пари в джоба, опаричен съм си и мога да си купя каквото желае без да искам пари от майка ми и баща ми. Знам, че повечето ще кажат, че това са глупости, но това е живота - отворете си очите и се огледайте. Навсякъде има поне един човек с зачервени очи и разширени зеници. А дали това не сте вие? Реших да споделя това тук, защото просто исках да разкажа някъде как влязох в бизнеса и ако ви хареса ще продължавам да споделям как минават дните ми на дилър. А кой знае - може някой ден и да издадат книга по историите ми. Еми това е, аз отивам да се напуша, споделяйте мнения, ако нещо не ви харесва кажете и това е. Това ми е живота.