NaughtyMe
02-13-2014, 16:28
Здравейте, за пръв път пиша в подобен форум.
Момче - 10клас съм. Откакто влязох в гимназията се чувствам отврат. Не, че в долните класове беше много по-различно, пак странях от колектива като цяло, но си бяхме 4-5 човека почти винаги заедно. 8 клас бях някакъв страшно блъснат, спомням си че не ставах от чина си, докато другите се събираха и се опознаваха, така продължи общо взето почти цялата учебна година. След това, лятото ми беше сред най-добрите - имах с кой да излизам и да се забавляваме. 9 и 10клас ги почвам все с добро настроение, някакъв надъхан за подвизи и прочие и няма и седмица, две и започвам да се чувствам страшно потиснат - няма с кой да си говорим, да се лигавим, всички от класа - нацепени на групички и аз не се вписвам някак си никъде, дори с някои хора не съм обелвал никаква приказка, което чувствам че не е нормално, имам един, двама с които водя някакви разговори, и откъм успех сред уроците не го докарвам и всички ме имат за глупак, пък за момичета да не говоря, винаги съм бил стеснен в това отношение, от малък съм си такъв.. Пускам си от време на време лафове, които явно имат ефект, щом въодушевяват едно стабилно количество от хора, иначе не се чувствам някакъв грозен, гаден и прочие, дори напротив предполагам, щом получавам поне по няколко усмихнати погледа всеки ден по коридорите, ходя от известно време на фитнес- там се имам с 2-3 човека, излизам от време на време и с 1 момче по общ интерес, и с това ми се изчерпва цялото съществуване... Та да се върна, трудно ми е да започна контакт с чужд човек, чувствам че ми трябва смелост, пък не трябва да е така, щото принципно това са си някви обикновени неща и в малкото моменти когато го направя и се получи се чувствам наистина удовлетворен, щото мамка му няма човек който да няма нужда от контакти за да се чувства жив. При МеН ключовото е че позволявам емоциите да са над вс останало - чувствам се повечето пъти страшно неадекватен и НЕ ЖИВ...
Исках просто да споделя някъде и евентуално да получа съвет от хора, които са се чувствали по подобен начин, щото ставам скоро на 17 и си правя просто някаква равносметка и осъзнавам, че не съм изживял толкова неща и изобщо не се чувствам на толкова, но това си е друга тема..
Момче - 10клас съм. Откакто влязох в гимназията се чувствам отврат. Не, че в долните класове беше много по-различно, пак странях от колектива като цяло, но си бяхме 4-5 човека почти винаги заедно. 8 клас бях някакъв страшно блъснат, спомням си че не ставах от чина си, докато другите се събираха и се опознаваха, така продължи общо взето почти цялата учебна година. След това, лятото ми беше сред най-добрите - имах с кой да излизам и да се забавляваме. 9 и 10клас ги почвам все с добро настроение, някакъв надъхан за подвизи и прочие и няма и седмица, две и започвам да се чувствам страшно потиснат - няма с кой да си говорим, да се лигавим, всички от класа - нацепени на групички и аз не се вписвам някак си никъде, дори с някои хора не съм обелвал никаква приказка, което чувствам че не е нормално, имам един, двама с които водя някакви разговори, и откъм успех сред уроците не го докарвам и всички ме имат за глупак, пък за момичета да не говоря, винаги съм бил стеснен в това отношение, от малък съм си такъв.. Пускам си от време на време лафове, които явно имат ефект, щом въодушевяват едно стабилно количество от хора, иначе не се чувствам някакъв грозен, гаден и прочие, дори напротив предполагам, щом получавам поне по няколко усмихнати погледа всеки ден по коридорите, ходя от известно време на фитнес- там се имам с 2-3 човека, излизам от време на време и с 1 момче по общ интерес, и с това ми се изчерпва цялото съществуване... Та да се върна, трудно ми е да започна контакт с чужд човек, чувствам че ми трябва смелост, пък не трябва да е така, щото принципно това са си някви обикновени неща и в малкото моменти когато го направя и се получи се чувствам наистина удовлетворен, щото мамка му няма човек който да няма нужда от контакти за да се чувства жив. При МеН ключовото е че позволявам емоциите да са над вс останало - чувствам се повечето пъти страшно неадекватен и НЕ ЖИВ...
Исках просто да споделя някъде и евентуално да получа съвет от хора, които са се чувствали по подобен начин, щото ставам скоро на 17 и си правя просто някаква равносметка и осъзнавам, че не съм изживял толкова неща и изобщо не се чувствам на толкова, но това си е друга тема..