fifito19
02-16-2014, 18:11
Нашите са заедно от 15 години, аз съм на 16, тоест татко ми се води доведен баща. Истинският ми баща умря преди година. Имам малък брат на 13.
Ситуацията е следната:
Мама има проблеми с алкохола и почти всяка седмица прави мащабни сцени.
От друга страна тя е много любящ и добър човек, но не работи и се е отцепила от реалния съвременен свят, което я кара да изисква нереални отношения от нас. Визирам постоянно някой да се занимава с нея, постоянно да хвалим мизерното количество домашна работа, която върши, постоянно да бъде обгрижвана, да и се купува всичко от списъците, които пише, защото не излиза дори до магазина. Тя не работи, за да се грижи за нас, а отказва да върши голяма част от задълженията си на жена, защото има болки в ставите. Осъждам я за това, че отказва да живее като нормален човек, но после ще разберете за кое я подкрепям.
От друга страна тате работи на няколко места и е доста зает, което го затруднява да върви по свирката на мама денонощно. Изкарва огромна четирицифрена сума, но никога не ни стигат парите, заради лекарствата, цигарите, пиенето и сметките. Той се разпилява, флегматичен е и работи твърде бавно и хаотично, което му пилее времето наистина много. Никога не се прибира с желание у дома. Намръщен, злобен и раздразнителен. Нахвърля се на храната и след това заспива на масата, а когато му се направи забележка се оправдава с работата си и упреква мама, че не работи. Всъщност той не работи толкова много, просто наистина много бавно си върши нещата и винаги закъснява от мързел и ленивост. Та, на работното си място се стиска и се усмихва, но у дома се прибира и само се зъби на всички, които с нищо не сме му виновни. Добре, изморен е, ама нека да се усмихне поне и да е по-позитивен...
От друга страна мама отказва да готви и от две години само понякога прави обяд от сорта на ориз/картофи/супа. Сами си купуваме всичко. Тя прави така, защото тате се нахвърля веднага на храната и не говори с нея, не я зачита за живо същество, захърква докато уж водят разговор. Това + лошите му хигиенни навици + флегматичността му я изкарва от нерви. Питате защо въобще са заедно? Защото той има пари, а тя има две деца. Помислила е за нас и се е събрала с него, за да имаме бъдеще ние. И 10 години е търпяла всичките му мизерии, но в последно време нервите и не издържат. Като жена мога да я разбера, но като страничен наблюдател виждам, че тя твърде лесно се предава и започва да се жалва и да вика и да се отказва от готвенето и тн. ДЛЪЖНА Е КАТО ЖЕНА, щом не работи, поне да се грижи за чистотата и реда в дома, а тя буквално само стои пред компютъра по цял ден и овиква наред.
Но пък тате е още по-ужасен: когато започне да се води разговор, винаги започва да обижда и да наранява вербално. ВИНАГИ, дори и да няма нужда. Твърде груб е, не владее езика си и така лази по нервите на всеки и наранява силно, с когото говори. За него разговора се състои в това да повиши тон, да се озъби, да нарани и затапи, без да се вслуша в думите на другия. Понякога се прави, че слуша, но никога не чува и винаги си твърди своето, без дори бегъл опит за промяна.
И така, прибира се той, миризлив и намръщен, при нестабилната си емоционална и нервна жена, пльосва се и задрямва, а тя започва да повтаря неща, които той въобще не чува и продължава.
ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ОТ ГОДИНИ ГОВОРЯ С ТЯХ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ, ДА СЕ ИЗСЛУШВАТ, ДА СЕ ПОСПРАТ МАЛКО И ДА ПРАВЯТ ВЗАИМНИ КОМПРОМИСИ... Това, което получавам е "Я не се обаждай, пикло със жълто около устата"
И сега искат да се развеждат. Аз завършвам, те са ми нужни повече от всякога. Брат ми е едва на 13, ще е ШОК за него. Но заедно са истински АД. Постоянно се дъвчат, буквално като диви зверове. А когато единият загуби спора, веднага идва при нас и започва да се кара с нас, за да има на кого да си изкара все пак нервите.
Помогнете ми! Какво да ги правя? Нито един от тях няма желание да се промени или поне да опита... НЕ ИСКАМЕ РАЗВОД С БРАТ МИ.
Ситуацията е следната:
Мама има проблеми с алкохола и почти всяка седмица прави мащабни сцени.
От друга страна тя е много любящ и добър човек, но не работи и се е отцепила от реалния съвременен свят, което я кара да изисква нереални отношения от нас. Визирам постоянно някой да се занимава с нея, постоянно да хвалим мизерното количество домашна работа, която върши, постоянно да бъде обгрижвана, да и се купува всичко от списъците, които пише, защото не излиза дори до магазина. Тя не работи, за да се грижи за нас, а отказва да върши голяма част от задълженията си на жена, защото има болки в ставите. Осъждам я за това, че отказва да живее като нормален човек, но после ще разберете за кое я подкрепям.
От друга страна тате работи на няколко места и е доста зает, което го затруднява да върви по свирката на мама денонощно. Изкарва огромна четирицифрена сума, но никога не ни стигат парите, заради лекарствата, цигарите, пиенето и сметките. Той се разпилява, флегматичен е и работи твърде бавно и хаотично, което му пилее времето наистина много. Никога не се прибира с желание у дома. Намръщен, злобен и раздразнителен. Нахвърля се на храната и след това заспива на масата, а когато му се направи забележка се оправдава с работата си и упреква мама, че не работи. Всъщност той не работи толкова много, просто наистина много бавно си върши нещата и винаги закъснява от мързел и ленивост. Та, на работното си място се стиска и се усмихва, но у дома се прибира и само се зъби на всички, които с нищо не сме му виновни. Добре, изморен е, ама нека да се усмихне поне и да е по-позитивен...
От друга страна мама отказва да готви и от две години само понякога прави обяд от сорта на ориз/картофи/супа. Сами си купуваме всичко. Тя прави така, защото тате се нахвърля веднага на храната и не говори с нея, не я зачита за живо същество, захърква докато уж водят разговор. Това + лошите му хигиенни навици + флегматичността му я изкарва от нерви. Питате защо въобще са заедно? Защото той има пари, а тя има две деца. Помислила е за нас и се е събрала с него, за да имаме бъдеще ние. И 10 години е търпяла всичките му мизерии, но в последно време нервите и не издържат. Като жена мога да я разбера, но като страничен наблюдател виждам, че тя твърде лесно се предава и започва да се жалва и да вика и да се отказва от готвенето и тн. ДЛЪЖНА Е КАТО ЖЕНА, щом не работи, поне да се грижи за чистотата и реда в дома, а тя буквално само стои пред компютъра по цял ден и овиква наред.
Но пък тате е още по-ужасен: когато започне да се води разговор, винаги започва да обижда и да наранява вербално. ВИНАГИ, дори и да няма нужда. Твърде груб е, не владее езика си и така лази по нервите на всеки и наранява силно, с когото говори. За него разговора се състои в това да повиши тон, да се озъби, да нарани и затапи, без да се вслуша в думите на другия. Понякога се прави, че слуша, но никога не чува и винаги си твърди своето, без дори бегъл опит за промяна.
И така, прибира се той, миризлив и намръщен, при нестабилната си емоционална и нервна жена, пльосва се и задрямва, а тя започва да повтаря неща, които той въобще не чува и продължава.
ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ОТ ГОДИНИ ГОВОРЯ С ТЯХ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ, ДА СЕ ИЗСЛУШВАТ, ДА СЕ ПОСПРАТ МАЛКО И ДА ПРАВЯТ ВЗАИМНИ КОМПРОМИСИ... Това, което получавам е "Я не се обаждай, пикло със жълто около устата"
И сега искат да се развеждат. Аз завършвам, те са ми нужни повече от всякога. Брат ми е едва на 13, ще е ШОК за него. Но заедно са истински АД. Постоянно се дъвчат, буквално като диви зверове. А когато единият загуби спора, веднага идва при нас и започва да се кара с нас, за да има на кого да си изкара все пак нервите.
Помогнете ми! Какво да ги правя? Нито един от тях няма желание да се промени или поне да опита... НЕ ИСКАМЕ РАЗВОД С БРАТ МИ.