Лято
02-17-2014, 18:20
Извинявам се за неточното заглавие, но не съм сигурна как да го формулирам.. Като цяло нямам точен въпрос относно какво да правя, защото съм решила - макар и да имам колебания, но все пак приемам съвети, случки от личен опит.
Та, става въпрос за момче, с което ходихме почти 6 месеца и скъсахме миналата година по това време. Познавам го още от основното и може да се каже, че винаги сме били в една компания, от много добър приятел ми стана гадже. За него мога да говоря само хубаво - супер добричък, миличък,умен, амбициозен, имам му страшно доверие, винаги се е отнасял с мен страшно добре. Причината да се разделим няма да я споменавам, но проблемите започнаха главно след раздялата ни.. Сега сме 11ти клас, от девети някъде стана голяма мода да се пуши марихуана. Първо беше само на купончета и поводи. Мен това така и не ме зариби, слава Богу. Въпросното момче, което ще назова Иво, за съжаление е доста по-податливо. Докато ходехме рядко се козеше като цяло, но след като скъсахме започна да се води с нова компания - момчета, които си е известно на целия град, че се занимават само с това, има и дилъри от тях. В едно училище сме, пък и прекалено много общи приятели - разбрах, че малко по малко е почнал всеки ден да се кози. След като вече не беше с мен, не виждах защо това да е мой проблем - всеки си има глава и право да прави, каквото иска. За една година мога да кажа, че се превърна в боклук.Поради дългото ни приятелство е имало моменти, в които да ми липсва и да ми е тъжно, че стана такъв, но не исках да се занимавам с така да се каже неадекватни хора. От месец насам отново се събираме някогашната ни разпръсната компания. Като го погледна още виждам онова усмихнато и добро момче, но тревата му се е отразила - загубил е доста килограми, постоянното му състояние е да е "горе", изнервя се като не е пушил един ден.. Супер мъчно ми стана. Преди две седмици бяхме останали двамата навън и беше чист, заради някакви кръвни проби и ми се обясни как още е влюбен в мен, винаги е бил. След като сме се разделили всичко му било безразлично и почнал от мъка да се напушва.Поиска отново да се съберем, но аз казах, че като цяло не мога да приема тревата да бъде по-важна от мен и през цялото време да е напушен, неприятно ми е. От тогава насам намали пушенето, всеки ден си говорим и ми обещава, че ако му дам втори шанс ще го спре съвсем, казва че му влияя добре и че съм най-хубавото нещо в живота му, че ще го направи ако му помагам и съм до него.Смисъл сам се усеща накъде отиват нещата..
Тук е момента, в който ми става супер тъпо и чудно какво да правя. В момента не харесвам никого, не се занимавам с никого. Не съм човек, който да тръгне просто ей така с някого и като цяло не обичам да се занимавам с бившите си - щом един път не се е получило, почти невъзможно да се получи втория. Като се замисля с него ми беше супер, разбирахме се, имаме си доверие. Наистина нямам толкова силни чувства, колкото неговите, но не ми е базразличен. Имено това е - пука ми.. Чувство за вина ме изяжда и много ме боли от това, че един вид е пропаднал, заради мен. Вярно, че може да е оправдание, но ако не го бях зарязала тогава, може би нямаше да е зависим днес.. Чувствам вина, дори и да не трябва и един вид искам да тръгна с него, да се опитам да го променя, пък в крайна сметка - нищо няма да загубя. Знам, че приятелиете му го дърпат много назад, но не е късно да се промени. Ще кажете, че не е голяма работа, че пуши масур, но аз виждам, че наистина е пристрастен. Най-лошото, което най-много ме притеснява, че компанията му почнаха да си взимат и по-силни неща - пикота, амфетки.. Много от тях вече наистина са си баш наркомани и ме е страх, че някои път и моят човек уж само ще пробва, а тези нещо са голяма зарибявка.
Искам да пробвам да направя нещо, защото знам какъв беше преди.. Може би не съм аз човека, но всъщност няма кой - учителите си затварят очите, родителите не предполагат, а сегашните му приятели са по-зле от него, старите го оставиха като видяха, че се проваля..
Та това е. Почти съм убедена, че така трябва да направя. Главно за него, но и за съвестта си. Интересно ми е вие какво смятате като цяло и бихте ли се занимавали с някой, който всеки ден е напушен?
Та, става въпрос за момче, с което ходихме почти 6 месеца и скъсахме миналата година по това време. Познавам го още от основното и може да се каже, че винаги сме били в една компания, от много добър приятел ми стана гадже. За него мога да говоря само хубаво - супер добричък, миличък,умен, амбициозен, имам му страшно доверие, винаги се е отнасял с мен страшно добре. Причината да се разделим няма да я споменавам, но проблемите започнаха главно след раздялата ни.. Сега сме 11ти клас, от девети някъде стана голяма мода да се пуши марихуана. Първо беше само на купончета и поводи. Мен това така и не ме зариби, слава Богу. Въпросното момче, което ще назова Иво, за съжаление е доста по-податливо. Докато ходехме рядко се козеше като цяло, но след като скъсахме започна да се води с нова компания - момчета, които си е известно на целия град, че се занимават само с това, има и дилъри от тях. В едно училище сме, пък и прекалено много общи приятели - разбрах, че малко по малко е почнал всеки ден да се кози. След като вече не беше с мен, не виждах защо това да е мой проблем - всеки си има глава и право да прави, каквото иска. За една година мога да кажа, че се превърна в боклук.Поради дългото ни приятелство е имало моменти, в които да ми липсва и да ми е тъжно, че стана такъв, но не исках да се занимавам с така да се каже неадекватни хора. От месец насам отново се събираме някогашната ни разпръсната компания. Като го погледна още виждам онова усмихнато и добро момче, но тревата му се е отразила - загубил е доста килограми, постоянното му състояние е да е "горе", изнервя се като не е пушил един ден.. Супер мъчно ми стана. Преди две седмици бяхме останали двамата навън и беше чист, заради някакви кръвни проби и ми се обясни как още е влюбен в мен, винаги е бил. След като сме се разделили всичко му било безразлично и почнал от мъка да се напушва.Поиска отново да се съберем, но аз казах, че като цяло не мога да приема тревата да бъде по-важна от мен и през цялото време да е напушен, неприятно ми е. От тогава насам намали пушенето, всеки ден си говорим и ми обещава, че ако му дам втори шанс ще го спре съвсем, казва че му влияя добре и че съм най-хубавото нещо в живота му, че ще го направи ако му помагам и съм до него.Смисъл сам се усеща накъде отиват нещата..
Тук е момента, в който ми става супер тъпо и чудно какво да правя. В момента не харесвам никого, не се занимавам с никого. Не съм човек, който да тръгне просто ей така с някого и като цяло не обичам да се занимавам с бившите си - щом един път не се е получило, почти невъзможно да се получи втория. Като се замисля с него ми беше супер, разбирахме се, имаме си доверие. Наистина нямам толкова силни чувства, колкото неговите, но не ми е базразличен. Имено това е - пука ми.. Чувство за вина ме изяжда и много ме боли от това, че един вид е пропаднал, заради мен. Вярно, че може да е оправдание, но ако не го бях зарязала тогава, може би нямаше да е зависим днес.. Чувствам вина, дори и да не трябва и един вид искам да тръгна с него, да се опитам да го променя, пък в крайна сметка - нищо няма да загубя. Знам, че приятелиете му го дърпат много назад, но не е късно да се промени. Ще кажете, че не е голяма работа, че пуши масур, но аз виждам, че наистина е пристрастен. Най-лошото, което най-много ме притеснява, че компанията му почнаха да си взимат и по-силни неща - пикота, амфетки.. Много от тях вече наистина са си баш наркомани и ме е страх, че някои път и моят човек уж само ще пробва, а тези нещо са голяма зарибявка.
Искам да пробвам да направя нещо, защото знам какъв беше преди.. Може би не съм аз човека, но всъщност няма кой - учителите си затварят очите, родителите не предполагат, а сегашните му приятели са по-зле от него, старите го оставиха като видяха, че се проваля..
Та това е. Почти съм убедена, че така трябва да направя. Главно за него, но и за съвестта си. Интересно ми е вие какво смятате като цяло и бихте ли се занимавали с някой, който всеки ден е напушен?