GoldenHeart
02-21-2014, 14:46
Здравейте!
Пиша Ви тук, за да Ви разкажа една доста оплетена история и за да ви помоля за съвет.
Запознах се с едно момче преди около 3 години по Фейсбук. След около половин година стана така, че се запознахме и на живо. (живеем в една област, градът му е на 30 мин. път с автобус от моя) Знам, че може да прозвучи тъпо, но аз хлътнах по него от момента, в който го видях. Просто... Любов от пръв поглед, I guess? Така.. Той също твърдеше, че ме бил харесал.. блабла.. Но беше влюбен в друго момиче. Тя го отрязваше.. Ту го искаше, ту - не. Той постъпваше по същия начин и с мен. Разиграваше ме в продължение на 9 месеца... Ама искам те, ама не те искам, занимаваше се и с 2 други през това време.. (е не с всичките ни) Ама.. то като си влюбен и оглупяваш малко. Всички го знаем това. Можем да даваме съвети като гледаме хората отстрани, но самите ние да постъпваме точно както трябва.. Трудничко си е. Така.. Лятото на 2012 година аз започнах да се занимавам с едно друго момче. Харесвах си го... И тогава въпросното момче, в което се бях влюбила се усети, че ме иска. И аз.. какво да правя... Реших да му дам шанс, въпреки, че ме разиграва и си изпокъсах нервите по него и пролях толкова много сълзи (да,да, знам, че звучи филмирано). Все пак го бях чакала 9 месеца и реших да видя, дали си е струвало. Всичко беше супер. Бяхме ходили около 6-7 месеца ии.. Какво мислите, че стана? Нашият ми изневери с онова въпросното момиче, заради което ме разиграваше. В продължение на 2 месеца беше крил за нея. И не разбрах от него. Разбих профила на най-добрата и приятелка във Фейсбук и прочетох всичко. Не пишеше точно и ясно, че ми е изневерил и аз не разбрах веднага. Успях да взема номера на въпросното момиче и говорих с нея по телефона 40 мин. Самата тя ми каза всичко, което се е случило. За изневярата, за излизанките, къде я бил барал какво правил... Много го обичах.. и му простих. Трудно.. но.. да. Обаче след тази случка, аз не се държах по същия начин. Станах по-студена, груба, арогантна... Минаха още 6-7 месеца. Бях се разделила с него за около седмица... Просто толкова много ме нервеше... Самият той. И все още се сещах за всичко. Трудно забравям. Беше ме нагрубил. Каза ми да вървя да се изч*кам с някого и да му пиша SMS, за да знае за кого съм го била лъгала. -,- И е мамито синче. Не се оправя сам за нищо, а ей сега Май месец 20 ще прави. nc. Понеже аз съм на 17 и от малка се оправям сама. Не живея с нашите като цяло, с майка ми не живея от 11 години, а с баща ми от 4, понеже замина да живее в Германия, и ме дразни какво дете е и как не може да свърши нищо сам. Дразнеше ме.. През тази седмица, която бяхме разделени... Нашият викнал.. онова момиче -,- у тях. И как разбрах? Исках да му разгледам снимките на телефона, понеже ме беше снимал докато спя и исках да видя дали има и други такива снимки, но не му казах, че това съм искала да правя (по принцип никога не му бутам телефона) И той като ми се дръпна... Вика: "Няма да ти го дам, това си е моето лично пространство" .. блабла.. И аз викам: "О така ли?.. Значи има нещо със ********* " .. Той отричаше.. И аз му казах: "Човек, или ми даваш телефона, или си тръгваш!" .. Той избра да си тръгне. И аз имах телефона на онази от миналия път, набрах я, и тя като почна: "Ооо, ама аз не искам да ви се меся" .. блабла... При, което аз звъня на бившия и почвам да го редя. Той се обажда на онази и я кара да ме убеди, че нищо не било станало. Тя ми се обажда, опитва се.. Но аз успявам да я убедя, да ми каже истината. Точните и думи бяха "Ами, вчера ходих у тях и щяхме да спим, ама аз бях в цикъл" ... -,-.. srsly, dude? Тъпо ми стана... Много.. Не можех да простя.. Не и за втори път. Бившият ми се молеше.. Умоляваше ме да му простя... Не можех. Виждахме се от време на време. Аз отказвах да се съберем. Просто ми беше дошло в повече. Дойде и Януари месец. Беше минал около месец и половина от случката... И Изведнъж ми прищтрака, че аз пак го искам. -,- Не си бяхме прекъснали отношенията. Потърсих го.. И какво стана... Би ми игнора. :)))))) So happy, i'm gonna die. Вече си беше намерил друга. А ние през цялото време се търсехме и се виждахме. Предпочете нея пред мен. Аз малко си падам по.. разбиването на акаунти... Всичките му акаунти.. които се сетя.. ги бях взела. Всииииииичко. Направи си нов имейл нашия.. И нов Фейсбук. И те заминаха. Върнах му ги де. Дърхаж се като дете малко, както и да е.. И много груби неща наговорих.. Наистина и аз допуснах много грешки, държах се ужасно, бях си намерила и друго момче, но не криех за него. Не беше нищо кой знае какво. Просто занимавка. И така.. Минаха вече 2 месеца от както той си намери новата и аз все още го искам бившия. И му казвам, че го обичам... И го искам, но той не иска да бъде с мен... Казва, че не иска да бъде, не и сега. Новото му момиче, било пълна противоположност на мен. И така... Какво да правя ми кажете? Просто ума съм си изгубила.
Пиша Ви тук, за да Ви разкажа една доста оплетена история и за да ви помоля за съвет.
Запознах се с едно момче преди около 3 години по Фейсбук. След около половин година стана така, че се запознахме и на живо. (живеем в една област, градът му е на 30 мин. път с автобус от моя) Знам, че може да прозвучи тъпо, но аз хлътнах по него от момента, в който го видях. Просто... Любов от пръв поглед, I guess? Така.. Той също твърдеше, че ме бил харесал.. блабла.. Но беше влюбен в друго момиче. Тя го отрязваше.. Ту го искаше, ту - не. Той постъпваше по същия начин и с мен. Разиграваше ме в продължение на 9 месеца... Ама искам те, ама не те искам, занимаваше се и с 2 други през това време.. (е не с всичките ни) Ама.. то като си влюбен и оглупяваш малко. Всички го знаем това. Можем да даваме съвети като гледаме хората отстрани, но самите ние да постъпваме точно както трябва.. Трудничко си е. Така.. Лятото на 2012 година аз започнах да се занимавам с едно друго момче. Харесвах си го... И тогава въпросното момче, в което се бях влюбила се усети, че ме иска. И аз.. какво да правя... Реших да му дам шанс, въпреки, че ме разиграва и си изпокъсах нервите по него и пролях толкова много сълзи (да,да, знам, че звучи филмирано). Все пак го бях чакала 9 месеца и реших да видя, дали си е струвало. Всичко беше супер. Бяхме ходили около 6-7 месеца ии.. Какво мислите, че стана? Нашият ми изневери с онова въпросното момиче, заради което ме разиграваше. В продължение на 2 месеца беше крил за нея. И не разбрах от него. Разбих профила на най-добрата и приятелка във Фейсбук и прочетох всичко. Не пишеше точно и ясно, че ми е изневерил и аз не разбрах веднага. Успях да взема номера на въпросното момиче и говорих с нея по телефона 40 мин. Самата тя ми каза всичко, което се е случило. За изневярата, за излизанките, къде я бил барал какво правил... Много го обичах.. и му простих. Трудно.. но.. да. Обаче след тази случка, аз не се държах по същия начин. Станах по-студена, груба, арогантна... Минаха още 6-7 месеца. Бях се разделила с него за около седмица... Просто толкова много ме нервеше... Самият той. И все още се сещах за всичко. Трудно забравям. Беше ме нагрубил. Каза ми да вървя да се изч*кам с някого и да му пиша SMS, за да знае за кого съм го била лъгала. -,- И е мамито синче. Не се оправя сам за нищо, а ей сега Май месец 20 ще прави. nc. Понеже аз съм на 17 и от малка се оправям сама. Не живея с нашите като цяло, с майка ми не живея от 11 години, а с баща ми от 4, понеже замина да живее в Германия, и ме дразни какво дете е и как не може да свърши нищо сам. Дразнеше ме.. През тази седмица, която бяхме разделени... Нашият викнал.. онова момиче -,- у тях. И как разбрах? Исках да му разгледам снимките на телефона, понеже ме беше снимал докато спя и исках да видя дали има и други такива снимки, но не му казах, че това съм искала да правя (по принцип никога не му бутам телефона) И той като ми се дръпна... Вика: "Няма да ти го дам, това си е моето лично пространство" .. блабла.. И аз викам: "О така ли?.. Значи има нещо със ********* " .. Той отричаше.. И аз му казах: "Човек, или ми даваш телефона, или си тръгваш!" .. Той избра да си тръгне. И аз имах телефона на онази от миналия път, набрах я, и тя като почна: "Ооо, ама аз не искам да ви се меся" .. блабла... При, което аз звъня на бившия и почвам да го редя. Той се обажда на онази и я кара да ме убеди, че нищо не било станало. Тя ми се обажда, опитва се.. Но аз успявам да я убедя, да ми каже истината. Точните и думи бяха "Ами, вчера ходих у тях и щяхме да спим, ама аз бях в цикъл" ... -,-.. srsly, dude? Тъпо ми стана... Много.. Не можех да простя.. Не и за втори път. Бившият ми се молеше.. Умоляваше ме да му простя... Не можех. Виждахме се от време на време. Аз отказвах да се съберем. Просто ми беше дошло в повече. Дойде и Януари месец. Беше минал около месец и половина от случката... И Изведнъж ми прищтрака, че аз пак го искам. -,- Не си бяхме прекъснали отношенията. Потърсих го.. И какво стана... Би ми игнора. :)))))) So happy, i'm gonna die. Вече си беше намерил друга. А ние през цялото време се търсехме и се виждахме. Предпочете нея пред мен. Аз малко си падам по.. разбиването на акаунти... Всичките му акаунти.. които се сетя.. ги бях взела. Всииииииичко. Направи си нов имейл нашия.. И нов Фейсбук. И те заминаха. Върнах му ги де. Дърхаж се като дете малко, както и да е.. И много груби неща наговорих.. Наистина и аз допуснах много грешки, държах се ужасно, бях си намерила и друго момче, но не криех за него. Не беше нищо кой знае какво. Просто занимавка. И така.. Минаха вече 2 месеца от както той си намери новата и аз все още го искам бившия. И му казвам, че го обичам... И го искам, но той не иска да бъде с мен... Казва, че не иска да бъде, не и сега. Новото му момиче, било пълна противоположност на мен. И така... Какво да правя ми кажете? Просто ума съм си изгубила.