tl;dr

[Mary_Jane_69]

Тази сутрин врътнах една разходка към 6-6.30 из празните улици. Усещаше се онзи хладен въздух, който сякаш ти дава hint, че денят ще бъде успешен. Ама от онзи тип "успешност", която интровертите изпитват, дето я описват много дълбока удоволетвореност и сантиментална привързаност към всичко, което те заобикаля.
Вървях бавно, наблюдавайки сивият оттенък, на наближаващото слънце да изгрее, и как животът сам се подготвяше да направи същото. Животът в хората, бързат за работа, колите се движат с ненормална скорост, там където няма задръствания, а по самите задръствания, ще усетите атмосферата на човешката природа. Пф, глупости, стига да искате, ще усетите и аромат от еднорози, които наскоро са правили нечовешки секс, тройка с фистинг от рог и тук-там октоподена слуз.
Като изключим това, че chill песничка ми беше забила в главата, напълно-пасваща със състоянието, в което се намирах тази невероятна утрин, въпросната мелодийка можеше да бъде заменена от напълно различна. С нея щях да виждам я с по-друг нюанс, или пък директно в друга посока. Кой знае? Всъщност знам, щеше да е точно толкова различно, колкото бих могла да си позволя.
Забързах крачка, защото обичам да ставам рано, но както през останалата част от деня, съм extremely мудна, но сутрин тая ми мудност е в кризистна точка.

Не разбирам защо повечето хора ме гледат свъсено. Разбирам, спи им се, но нека приемем свъсените погледи за по-големият процент, и сведем сънливостта до по-малък такъв. А попринцип походката ми е отнесена, рея някъде, с овчи-мечтателски поглед, и една глуповата усмивка, която бихте й лепнали статус "Mary Jane Sunrise", от "цветето" в саксията, на прозореца.
Абе и него го грее слънце по едното време, ама нали ся расте деня, та не мога да го улуча.
Та, гледат едно-такова... сякаш си им крив. Разбирам, розовите очила са временно нещо, но моля гледайте нещата от друга перспектива.
Когато споделя това на една ейвърейдж дружка, ми казва най-обикновено "Много грееш и тва ги дразни". Естествено, тук това е табелка с комплимент, в който самата тя не знае колко е уместно да звучи като шега, за да не задълбавам вътре в себе си изникналия въпрос, и колко го мисли наистина. Нещо хората са ми скарани с чувството за хумор, и като цяло МОРАЛА ми, щото ...и аз не знам.

Половината път бях стигнала, но кривнах посоката, защото....
.......Господ ме насочи.
ХА
ХА
И в интерес на истината, не беше сгрешил, тъй като асфалтът ставаше все по-интересен. Розовееше, ве. И зеленееше, защото пропукваше от страшно-прясна Февруарска тревица. ОТ ОНАЗИ, ОТ ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ.

И въпросната сива атмосфера ставаше някак по-веселяшка. Как да го опиша? Миришеше на бонбони, а някви random пухкави облачета играеха сиртаки из вече страшно-яко-синьото небе.
Пускаха мазни усмивки, а върху сърфейса им онези шантавите мечки с дъгите, танцуваха пък на Милко Калайджиев и пиеха узо. Половината де, другата залагаше на ракийка, а третата пък слушаше Лепа Брена.
КАК СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ АЗ В ТАКЪВ МОМЕНТ?

Прекрасно.

Ми мани, ами и тревата беше няква такава маршмелоува та където стъпех, стъпките ми оставяха следа и "сокът" се разтичаше, един такъв бяло-зелен, знаете глухарчетата и изобщо флорите какви са отвътре. Ликови тръбички А-У.
Само леприкони и феи не видях. А, глупости, на отсрещната поляна, от дясната ми страна тичаха като побеснели, щото е размножителен период и искаха да дарят човечеството, и всички останали неземни и земни и извънземни твари с мелези. <3
Ей такива неща ме правят щастлива.
И ми казаха, че съм холерик. Дилемата интроверт-екстраверт винаги ме е мъчела, макар че смятам себе си за първото. А всички останали за второто.

Та вървях направо, бях вдигнала 60 км/ч, макар че си вървях съвсем спокойно, радвайки се на прекрасния свят.

И синьото небе.

А от лявата страна виждах по едно време иглолистни дървета и ПРЕКРАСНО ЧУВСТВО, а след определени минути/секунди/часове/светлинни години, теренът ставаше все по епичен.
ОТ размазващи се цветове, (бяло,розово, ел.зелено <3, сиво) ДО вече едни яки сгради, стари-нови, все тая, но бяха ЦВЕТНИ, изрисувани и по дефолт невероятни.
Всичко изглеждаше още по-живо, слънцето беше доста над хоризонта, по лятно време, бих казала 10-11ч.
Баси якото.

И до мен, със същата скорост, се разхождаше едно зелено желе, което приличаше на сладко-чудовище, с усмивка, която ми напомняше на... Деа знам ве, стига ме занимава.
Ми плямпаше ми на оня странен език, на който дрънка unicorn-а от Adventure Time, ама незнайно как, го разбирах.
Кимах с глава и чат-пат отговарях едносмислено и що-годе кратко, щото ми викат надута особа, а и бих го нарекла приятно-сладко-тварене.
И БУМ ЕДНА ГОЛЯМА БОМБА ОТ БОИ се стече из вече нормалния-нов-Западно-европейски асфалт.

А колесницата на Господ, от бели коне с крила, как се казваха ве...
...Та той идваше право от Небесното си царство, проправяйки си път през малкото облаци.
Те му се явяваха като порта, Небесна Порта.
С облаци.
Облаци.

И те пръхтяха йййъърррггхХхххххххххх ХХХ и той един такъв белобрад, със скулички а-у, със бела тога и неква коса, аве яка беше, пънкар с розово гребенче
А-У.
.

И започна да раздава айпод на всяка не-човешка-извънземска-животинка, която на свой ред го хващаше блажено и гледаше с умиление. Бяха щастливи.
Господ го наричам Анти-Турчино-комунист-а ла-патриот, защото не е нищо от това, което виждате в истинския си живот.

Пусна им на Андреа-Няма да съм аз, и мир настъпи из света.

Дойдоха едни яки шарени хипита с минибусче, изрисувано, Volkswagen и цялата тая хипстърност надмина поносимия лвл от 9000, та разпознаха Господа-Господен, и на чичката му стана неудобно.
То па им метна по един МакБук щото да си държат хипстърските-хипарски чаени усти фрашкани с чай. <3
И недалеч се виждаше необятна нивя от чадел, който ми предстоеше да свия, и изпуша.
Но не можах да задържа цялата тази awesomeness и тялото ми се пръсна на парчета. Розовите ми органи бяха навсякъде, прекрасното ми сърчице още тупкаше, а красивата ми глава остана като празна кутия, от която Мозъкът ми крачеше бързо, сякаш сам можеше да функционира за себе си, към тези ЧАДЕЛЕНИ НИВИ. <3

Виждате ли колко е велик?
Обичам го тоя живот.

[YoungBloodZ]

prochetoh samo purvoto izrechenie i izpadnah v shok... v nedelq da stanesh v 6? seriozno? :lol:

[Mary_Jane_69]

Кой казва че е неделя

[Ivaaaaa]

tldr

//haresa mi

[ОР]

https://i.imgflip.com/6ar2z.jpg

[Mary_Jane_69]

http://i.imgur.com/6UAklbK.png

[ОР]

https://ip.bitcointalk.org/?u=http%3A%2F%2Fi.imgur.com%2FVzs15Xq.png&t=537&c=H2jBboRyuc2Skg

[Mary_Jane_69]

http://www.lookhuman.com/render/product/3565/3565403002772072/bb453we-w800h800z1-39179-420-doge.jpg

[Fisherman]

ше свиване ли

[Mary_Jane_69]

любов моя <3

[Fisherman]

любов моя <3
интернет целувки :*

[SonataArctica]

https://pbs.twimg.com/media/BaF_gCqCcAA2y-8.png

[Mary_Jane_69]

http://f0.bcbits.com/img/a3632005788_10.jpg

[SonataArctica]

http://d310a9hpolx59w.cloudfront.net/product_photos/8386651/doge_20store_original.jpg

[OoVasKoO]

ай стига с тва куче:


https://www.youtube.com/watch?v=oRzn2WCYRI0

[Mary_Jane_69]

Васко днес на колко стана, мойто момче

[tireheb]

коя чил песничка

[Mary_Jane_69]

LookRightThrough
ЛЕЛЕ да не би да го прочете

[tireheb]

тва е едва вторият абзац хд

[Mary_Jane_69]

Но е много хубаво

[tireheb]

чудесно е
(УЧИ СЕ, МИТКО)

[Mary_Jane_69]

<3

[SonataArctica]

ай стига с тва куче

:x

http://cs408128.vk.me/v408128186/697a/budE0LPQ-Qc.jpg

[ОР]

http://noodlytime.com/postimages/insanity-doge.png

[Mary_Jane_69]

http://i.imgur.com/SVSTVdV.png

[Fisherman]

lelelel

[Mary_Jane_69]

По-късно ще напиша историйка за Хосе и изгубения лубрикант

[Mary_Jane_69]

Развитието на събитията се е случило около 16-17в. след Христо-Господний в Западен Уелс.

Мексиканският емигрант Хосе Гарсиа и Пабло Секскобар били неразделни приятели още от деца, но трудни времена настъпили в родното Ме-Хи-Ко и двамата задружни фенове решили да бродят из непознати земи и морета. Но тва е друга история.
Та живеели двамата в една сламена колиба,
лишени от интернет.
Имали супер мощен компютър, но за жалост интернетът бил нещо недостижимо. Цялото село фул окабеляване, но понеже техниците били assholes, решили да направят мръсно на черните братя, тъй като много добре знаели, че не са родом от тези земи. Всеки път когато Хосе Гарсиа и Пабло Секскобар решили да поззвънят отново на Интернет доставчика на цялото село, чували хиляди обещания, че екип ще намине и удължи кабела, но това така и не се случвало.
И понеже двамата били големи душици, нещата си останали така.

Хосе, роден със завидна генетика и брой мозъчни клетки - огромен, бил наясно със съдбата си, дадена от Христо-Господа, заел се да чете творчеството на предците си, които книги домъкнал чак от Мехико. Чел и препрочитал, Хосе дигнал своето Ай-Кю до 200, но знаете, че когато изгубите поглед от реалността, всичко останало става реалност.
Само Росинант му липсвал, но за него един ред по-надолу.

Спазено обещание> Пабло от друга страна бил човек, който пробвал нещата "с ръцете" си. Тоест занимавал се със всичко, що изисквало физически труд, като например:
преброяване на парите
купуване на стоката
заплащането й
правенето на линийки
смръкването

Като цяло бил известен с това, че е баровец, но неизвестен с какво.
Разбира се, в Западен Уелс подозирали, че това са ебати странниците, но само Хосе, взимал нещата малко по присърце.
-maina
-da kaji

Хосе Гарсиа грабнал вече свития джойнт, който Пабло Секскобар си бил приготвил, затова Пабло се залови да си свива нов.
След като и двамата изпушиха занаята в ръцете си, приеха го в душата и сърцето, Пабло вдигна поглед към Хосе, казвайки му еднозначно.

-donesi ofcata.

Да, двамата, както споменах, живеели малко отшелническо на километър от селището, та нямаха достъп, както до съ-селяните си до Кауфланд, Западно-Уелския мол и другите търговски вериги.
Гледаха си няколко овце и едно теле + 2-3 кокошлЕнца.

-ama...tq ne e za umirane.
-donesi kazah. - настоя Пабло.

И тъй тръгна леко смаяно и неохотно Хосе към подника, като се върна след минута с овца, която носеше старателно в ръцете си.

-epa mn si nejen........ - направи пауза Секскобар - vinagi sam haresval tova ti kachestvo v teb...
Хосе го погледна с влажен поглед, сякаш с очи се опитваше да му каже дълбоката си привързаност към приятеля си.
-oba4e... - продължи Пабло - she ti se naloji i tozi pat da gledash.

И така той хвана сатъра и положи нежно главата на овчицата върху едно дървено трупче, като придърпваше с устни под мексиканския мустак своето Боро.
Щляц.
Започна да шурти алена кръв от главната артерия на овчицата, като тя забели очи и изплези език.
Пабло избърса чело, сякаш беше направил голяма работа и се върна да програмира, като се обърна на половината път към Хосе:
-iz4isti mrasotiqta, iskam da izvlecesh mastta ot neq. Znam che ne e mnogo, ama faida e.
-k.


И така Хосе Гарсиа се заловил да приготвя изделия от тази мас. Макар и малко, стигаше достатъчно за това, което си бе наумил. Както той, така и Пабло.
Залови се над кофата настървено, ден и нощем отделяше най-хубавият екстракт от маста, за да получи невероятен концентрат. Сложи му примеси от розови листа и липа, а когато тъкмо беше готов с бъркането, наля течността в една бутилка и погледна към стаята, в която се намираше Пабло. С поглед, изпълнен с очакване и някаква... прикрита, може би, страст.

Понечи с бавни несигурни стъпки към вратата, почука, а когато чу едно леко раздразнено "vlez" той влезна.
-gotov li si - грейна Пабло в истински чаровна Мехиканска усмивка.
-da, neka zapochvame.
Той развъртя капачката на бутилката, пълна с прясно-изготвен домашен лубрикант и тръгна да излива в шепата си.

ТИ ДА ВИДИШ

Изведнъж нещо влетя с гръм и трясък, като събори кирпичения покриФ на двамата приятели и една дълга слузеста синя ръка грабна шишенцето и отлетя в Небесното царство.
А Пабло и Хосе бяха втрещени.

[StringTheoryPracticist]

винаги съм знаел че си педалка (като тори). фаггет

[tireheb]

уелс
овца
ЕБАТИ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ

[Mary_Jane_69]

МРАЗЯ ВИ КВО МИ Е ПЕДАЛСКОТО ТОВА НЕ СА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ А АСОЦИАЦИИ ВЕ

[tireheb]

АВЕ МЕГА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ СА

[Fisherman]

носиш ли картончета Мери

[Mary_Jane_69]

TIHO TI TAM

[Mary_Jane_69]

kvi kartoncheta ve kotence moe lubimo

[Fisherman]

врътни го на W

[Mary_Jane_69]

-Draj go zdravo maam ti
-k ve opitvam sa
-samo ne go izpuskai kaltak

"Нещото", с дългите сини ръце, се оказа един от прислужниците на Христо-Господний. Тоест, познавате го - Господ.
Та явно бяха пратени с цел.

-bah maa mu pisna mi - Каза пегасъсът, докато Синьото нещо седеше отгоре му - cql den tuka sm kat basi helikoptera a ti samo si turkash slabinite v men
-tiho sq


И ето наближиха Небесното царство, което стоеше някак закрепено на купести облаци, бели пухкави облаци, готини облаци. Беше бял замък със платинени листове по кулите и бяло злато. А портите бяха от дефолт злато.
-Fleita, dai interfeisa 4e men me zabolq mucunata
Флейта положи око на обозначеното място за дешифрация, и достъпът не беше отказан. МЕСТНИ БЯХА.
Влезнаха, а когато пегасъсът вече грохна на един голям снежно-бяло-кремаво-як облак, се обърна към синьото "Нещо".

-Fleita...umiram bah maa mu.
-Nq mre6 ve maam ti sq otivame pri Hristo.
-em k

Тогава Флейта завлече вече изморения до болка пегасъс и се запътиха към голямото мраморно стълбище към двореца.
Пред мраморните му порти две шафрантии започнаха да се кикотят, щом видяха Флейта и пегасъса.
-brat mi - нашепна Флейта - vij sq tiq kuvri jiveqt za 4epa ti, nq mre6 pedal

Пегасъсът погледна болнаво с крайчеца на окото към двете изродки и отново върна очи към портата. Флейта го дърпаше едвам-едвам, а болките в тялото на Господната Твар сякаш не се облекчаваха.

Във залата, в която първо се озоваха, беше застлан един пурпурен килим, който отвеждаше точно до Господния трон, но за жалост това беше безброен набор от стълби, но двамата Господни рицари търпеливо се понесоха. Флейта влачеше изморения си приятел, хванал го бе за едното крило, докато главата му удряше всяко едно стъпало, а пегасъст охкаше все по-изтормозено.
-maina zapri boli me
-tiho sq. - отвърна Флейта.


Видеше се краят на стълбите, на голяма площадка, озарена със слънчева светлина и пухкави облачета встрани и отгоре. На средата на помещението беше мраморният трон на Господа. С големи букви беше изписано "ХРИСТО, СИН НА ГОСПОД БОГ, ХРИСТО-НОВИЯТ БОГ".

Там видяха белобрадия оръфляк, който им се усмихваше, сякаш му носеха нещо много ценно.
-Nai setne ve mainaci
-Zdravei Icka brat ama vij go toq selqk tuka mranka samo - като Флейта посочи приятеля си пегасъсът.
-Ko mu e

И както беше свел глава, пегасъсът погледна тъжно Господ-Христо с едното си око.
-BAH va v jivotnite ve kade sa mu drugite 2 o4i ???????
-Ami nz v zor bqhme tuk po stalbite.
-Begi gi nameri6 prostak - Нареди Господът. -Kaji sq kak beshe polojenieto s oniq po6li emigranti.
-4e... Nqma ot kakvo da se boim onq pedal e samo edin sme6en programist a drugiq 4ete jenski spisaniq po cql den
-A kk.

Флейта се върна, като беше намерил и двете паднали очи на пегасъсът и ги пъхнаха отново в очните му ябълки.

-Taka sam te sazdal, prostak, sas broi o4i-sakralen, shot si tvarde qk za da si zemen.
Тримата се засмяха и си досипаха от вареното вино, в бокалите, висящи по стената. Пуснаха си Виевската и ГосподЪТ нареди на прислугата от цялото царство да донесат шопски салати, които да се събират в редица 1 километър.
Яли, пили и се веселили.

Минали вече 6 денонощия, и дошло време на седмия ден, в който обаче Флейта не се сдържал и се обърнал към Господа.
-6e izvinqa6 brat, oba4e, ama sam lubopiten.
-Za ko
-Za tva deto go nosihme prez celiq pat koito bihme do oniq glupaci
-I ko za nego
-Ko predstavlqa?
-Nema ti kaja.
-Epa 6to ve Gospodi?
-Taka. - И Христо-Господният си сръбна от винцето в бокала и погледна този път към пегасъса. - A ti? ko 6e pita6,izvratenqk?
-She mi sloji6 li turbo.
-k, qla s men.


Хр.Господен и пегасъсът се отправиха към една друга по-малка зала, в която се намираха разни Небесни твари, които много силно напомняха на шаврантиите пред портите, само че с по - голяма гръд и маски около челюстите, като вееха нежно розови ветрила към лицата си.
-Tuk se namira nai tihoto mqsto v cqloto carstvo, kakto vijda6, teq pa4i sa krotki a turboto dori ne e v taq 4ast na zamaka. Zatova pak 6e ti dam drugo. - И Господът посегна към вътрешността на бялата си тога............
-A ZAPRI SA?
-ko? - В недоумление попита Ицката.
-Az...si padam po jeni.
-Hehehe ma 4akai da vidi6 kvo 6e ti dam sq.

И той извади една бяла пръчица, с размерите от порядъка на 18-20 сантиметра.
-Tui prisposoblenie, iskam da go krie6 ot Fleita, 6oto e basi nagliq mangal. Znachi tova e savsem novo ustroistvo. Na praktika izglejda basi tapoto, no ne e tova, za koeto go misli6. Nakratko - natisni tva kop4e.
Пегасъсът чак сега забеляза че малко по вдолу от мястото, на което се намираше палеца му върху пръчката, имаше копче. Натисна го и изведнъж се дочу леко ехо на балканска музика. Пегасъсът долепи ухо до устройството и се заслуша.
Екът ставаше по-силен, мелодията по-ясна. И О ГОСПОДИ! А не, то и той е там.
ОТ ТУК СЕ ЧУВАШЕ ДРАГАНА МИРКОВИЧ.
-Placi zemljo.
-Znaeh si 4e e tq!
-Taka sam q programiral. Tova e edva malka stapka kam tova, koeto sam zamislil. - каза ГосподЪТ, като погледна изпод вежди пегасъса. - Tova e pri4inata da sviq onaq otvara na tapacite ot zemnite 6irini. Vijdam 4e ediniqt e dosta naprednal, no go kriq ot vsi4ki, za da si mislqt 4e az sum po vish ot horata dolu na zemqta. Ima intelekt mom4eto, no ne mislq 4e 6te mu se polu4at ne6tata. Zamislil e ne6to, sledq misalta mu ot nqkolko godini nared, no naposledak e vzel da vliza ot nqkvi proxy-та i mi e po trudno. Zatova pak vijdam i kvo pravi. No dori i tova se opitva da skriva, sqka6 znae 4e e nabludavan. Bah go v geq.
-aha, k.
-svoboden si, a turboto - emi malka 4ast go ima kato te4nost, no ti izbira6 - ili dragana, ili turbo.
-nz 6e si pomislq
-k. Svoboden si - Нареди Ицката и му махна с ръка, да напусне залата.

[Mary_Jane_69]

ъп ве

[StringTheoryPracticist]

ест че Бог ми е адаш :Д

[Mary_Jane_69]

абе ей :Д и аз съм ти адашка
Христос=Христо

[tireheb]

tozi razkaz e nebogoygoden i shte gorish w ada

[Mary_Jane_69]

Благодаря ти че ги четеш :з
И няма!
Впрочем за тия, които се лишават от кефа да се докоснат до моето творчество - дгд
То е с подзамисъл, който реалто се случва просто, защото цялата тази фантазия е неструктурирана, а си пасва идеално!

[tireheb]

ама мноо ясно, че ги чета ве, ти па -.-
и има
щото произнасяш името Му напразно
сори :(

[Fisherman]

няма да гориш в ада Марче спокич

[Mary_Jane_69]

Няма ве как ше горя
ТИРЕХЕБ НЕ СЕ ДЪРВИ ВЕ :С

[tireheb]

GRAND INQUISITOR съм аз
нищо не ме дърви така както хора горящи в ада
:О

[Fisherman]

ше гори едно друго нещо

[Mary_Jane_69]

maaaaaaaaaaaaaaalииииииииииииииии� �ии

[Fisherman]

http://1.bp.blogspot.com/_MKc7WumVKmI/Sm3EehZ_AYI/AAAAAAAAAN0/-7aGbK6Pq2c/s400/barack+stoned.jpg

[ОР]

-Draj go zdravo maam ti
-k ve opitvam sa
-samo ne go izpuskai kaltak

"Нещото", с дългите сини ръце, се оказа един от прислужниците на Христо-Господний. Тоест, познавате го - Господ.
Та явно бяха пратени с цел.

-bah maa mu pisna mi - Каза пегасъсът, докато Синьото нещо седеше отгоре му - cql den tuka sm kat basi helikoptera a ti samo si turkash slabinite v men
-tiho sq


И ето наближиха Небесното царство, което стоеше някак закрепено на купести облаци, бели пухкави облаци, готини облаци. Беше бял замък със платинени листове по кулите и бяло злато. А портите бяха от дефолт злато.
-Fleita, dai interfeisa 4e men me zabolq mucunata
Флейта положи око на обозначеното място за дешифрация, и достъпът не беше отказан. МЕСТНИ БЯХА.
Влезнаха, а когато пегасъсът вече грохна на един голям снежно-бяло-кремаво-як облак, се обърна към синьото "Нещо".

-Fleita...umiram bah maa mu.
-Nq mre6 ve maam ti sq otivame pri Hristo.
-em k

Тогава Флейта завлече вече изморения до болка пегасъс и се запътиха към голямото мраморно стълбище към двореца.
Пред мраморните му порти две шафрантии започнаха да се кикотят, щом видяха Флейта и пегасъса.
-brat mi - нашепна Флейта - vij sq tiq kuvri jiveqt za 4epa ti, nq mre6 pedal

Пегасъсът погледна болнаво с крайчеца на окото към двете изродки и отново върна очи към портата. Флейта го дърпаше едвам-едвам, а болките в тялото на Господната Твар сякаш не се облекчаваха.

Във залата, в която първо се озоваха, беше застлан един пурпурен килим, който отвеждаше точно до Господния трон, но за жалост това беше безброен набор от стълби, но двамата Господни рицари търпеливо се понесоха. Флейта влачеше изморения си приятел, хванал го бе за едното крило, докато главата му удряше всяко едно стъпало, а пегасъст охкаше все по-изтормозено.
-maina zapri boli me
-tiho sq. - отвърна Флейта.


Видеше се краят на стълбите, на голяма площадка, озарена със слънчева светлина и пухкави облачета встрани и отгоре. На средата на помещението беше мраморният трон на Господа. С големи букви беше изписано "ХРИСТО, СИН НА ГОСПОД БОГ, ХРИСТО-НОВИЯТ БОГ".

Там видяха белобрадия оръфляк, който им се усмихваше, сякаш му носеха нещо много ценно.
-Nai setne ve mainaci
-Zdravei Icka brat ama vij go toq selqk tuka mranka samo - като Флейта посочи приятеля си пегасъсът.
-Ko mu e

И както беше свел глава, пегасъсът погледна тъжно Господ-Христо с едното си око.
-BAH va v jivotnite ve kade sa mu drugite 2 o4i ???????
-Ami nz v zor bqhme tuk po stalbite.
-Begi gi nameri6 prostak - Нареди Господът. -Kaji sq kak beshe polojenieto s oniq po6li emigranti.
-4e... Nqma ot kakvo da se boim onq pedal e samo edin sme6en programist a drugiq 4ete jenski spisaniq po cql den
-A kk.

Флейта се върна, като беше намерил и двете паднали очи на пегасъсът и ги пъхнаха отново в очните му ябълки.

-Taka sam te sazdal, prostak, sas broi o4i-sakralen, shot si tvarde qk za da si zemen.
Тримата се засмяха и си досипаха от вареното вино, в бокалите, висящи по стената. Пуснаха си Виевската и ГосподЪТ нареди на прислугата от цялото царство да донесат шопски салати, които да се събират в редица 1 километър.
Яли, пили и се веселили.

Минали вече 6 денонощия, и дошло време на седмия ден, в който обаче Флейта не се сдържал и се обърнал към Господа.
-6e izvinqa6 brat, oba4e, ama sam lubopiten.
-Za ko
-Za tva deto go nosihme prez celiq pat koito bihme do oniq glupaci
-I ko za nego
-Ko predstavlqa?
-Nema ti kaja.
-Epa 6to ve Gospodi?
-Taka. - И Христо-Господният си сръбна от винцето в бокала и погледна този път към пегасъса. - A ti? ko 6e pita6,izvratenqk?
-She mi sloji6 li turbo.
-k, qla s men.


Хр.Господен и пегасъсът се отправиха към една друга по-малка зала, в която се намираха разни Небесни твари, които много силно напомняха на шаврантиите пред портите, само че с по - голяма гръд и маски около челюстите, като вееха нежно розови ветрила към лицата си.
-Tuk se namira nai tihoto mqsto v cqloto carstvo, kakto vijda6, teq pa4i sa krotki a turboto dori ne e v taq 4ast na zamaka. Zatova pak 6e ti dam drugo. - И Господът посегна към вътрешността на бялата си тога............
-A ZAPRI SA?
-ko? - В недоумление попита Ицката.
-Az...si padam po jeni.
-Hehehe ma 4akai da vidi6 kvo 6e ti dam sq.

И той извади една бяла пръчица, с размерите от порядъка на 18-20 сантиметра.
-Tui prisposoblenie, iskam da go krie6 ot Fleita, 6oto e basi nagliq mangal. Znachi tova e savsem novo ustroistvo. Na praktika izglejda basi tapoto, no ne e tova, za koeto go misli6. Nakratko - natisni tva kop4e.
Пегасъсът чак сега забеляза че малко по вдолу от мястото, на което се намираше палеца му върху пръчката, имаше копче. Натисна го и изведнъж се дочу леко ехо на балканска музика. Пегасъсът долепи ухо до устройството и се заслуша.
Екът ставаше по-силен, мелодията по-ясна. И О ГОСПОДИ! А не, то и той е там.
ОТ ТУК СЕ ЧУВАШЕ ДРАГАНА МИРКОВИЧ.
-Placi zemljo.
-Znaeh si 4e e tq!
-Taka sam q programiral. Tova e edva malka stapka kam tova, koeto sam zamislil. - каза ГосподЪТ, като погледна изпод вежди пегасъса. - Tova e pri4inata da sviq onaq otvara na tapacite ot zemnite 6irini. Vijdam 4e ediniqt e dosta naprednal, no go kriq ot vsi4ki, za da si mislqt 4e az sum po vish ot horata dolu na zemqta. Ima intelekt mom4eto, no ne mislq 4e 6te mu se polu4at ne6tata. Zamislil e ne6to, sledq misalta mu ot nqkolko godini nared, no naposledak e vzel da vliza ot nqkvi proxy-та i mi e po trudno. Zatova pak vijdam i kvo pravi. No dori i tova se opitva da skriva, sqka6 znae 4e e nabludavan. Bah go v geq.
-aha, k.
-svoboden si, a turboto - emi malka 4ast go ima kato te4nost, no ti izbira6 - ili dragana, ili turbo.
-nz 6e si pomislq
-k. Svoboden si - Нареди Ицката и му махна с ръка, да напусне залата.

http://i.imgur.com/Wsrg4AI.jpg

[Mary_Jane_69]

ICE CUBE MAINA
бтв днеска не съм писала продължение ДА ПИША ЛИ
Да ест

[Mary_Jane_69]

И авторката е супер красива

[Mary_Jane_69]

И умна

[ОР]

И има готин задник :3

[Mary_Jane_69]

ТОЧНО ТАКА

[an7raks]

И има готин задник :3

Да фак, взе ми думите!

[Mary_Jane_69]

АААААААА ми вие откога се познавате

[tireheb]

МА АЙДЕ БЕ, ЦЕЛ ДЕН ЧАКАМ

[Mary_Jane_69]

МА ВЕРНО ЛИ

[an7raks]

АААААААА ми вие откога се познавате

Кои? аз и задника ти ли?

[Mary_Jane_69]

Йес

[an7raks]

Йес

Още не сме се запознали лично, ама чувам добри отзиви...

[Mary_Jane_69]

Как ве кво се праиш пред другите, снощи нали спа до теб отдясно

[an7raks]

Как ве кво се праиш пред другите, снощи нали спа до теб отдясно

Чшшт, бре! Нали се разбрахме всичко да е дискретно! Тука и кака ти Тори чете и "мъжо" ти-фишката...

[Mary_Jane_69]

дубрйе

[Ivaaaaa]

за задници ли говорите?

Йо, първият разказ добре, но нататък... :/

http://prikachi.com/images/445/7108445g.jpg

[ОР]

за задници ли говорите?

Йо, първият разказ добре, но нататък... :/

http://prikachi.com/images/445/7108445g.jpg

Малко плоско, иначе гг

[Mary_Jane_69]

media-cache-ec0.pinimg.com/736x/31/87/34/318734b6bb92881f8b2c7f1e8387844c.jpg
^тва е друга приказка

[an7raks]

media-cache-ec0.pinimg.com/736x/31/87/34/318734b6bb92881f8b2c7f1e8387844c.jpg
^тва е друга приказка

+++

[YoungBloodZ]

media-cache-ec0.pinimg.com/736x/31/87/34/318734b6bb92881f8b2c7f1e8387844c.jpg
^тва е друга приказка

toz ot Iva po mi haresva

[Mary_Jane_69]

по готино е да ПЛЯКА

[YoungBloodZ]

по готино е да ПЛЯКА

vzemi si togava 200 kila nqkoi da ti plqka :lol:

[Mary_Jane_69]

говорех за женско

[tireheb]

rachel starr
:S

[Mary_Jane_69]

Връщаме се обратно при Пабло и Хосе, във кирпичената къщурка, в Западен Уелс.
На смрачаване, Пабло си беше пуснал щората и настървено тряскаше по копчетата на ЗВЕРСКИ-МОЩНИЯ СИ компютър.
Вратата леко се открехна, като подухна лек ветрец от студения коридор, а носа на Хосе се подаваше изпод малкия процеп, като озърташе очите си като прилеп.
-spi6 li
-taka kato ma gleash? - гневно отвърна Пабло Секскобар.
-vij ne iskah da stava taka....
-m4e i az
Хосе въздъхна тежко и сведе виновно глава.
-samo da go bqh darjal po zdravo
-da,zaebi - отвърна Пабло и се обърна към 70-75 инчовия си мега екран.
Хосе Гарсиа се отдръпна назад от мястото, на което стоеше, и кротко затвори врата.
Свлече се на пода, потънал в сълзи и мъка се застла в сърцето му.
-Ах, де да можех аз, времето да върна,
за да живея, без през деня, аз да посърна.
Сви юмрук и го захапа, за да притъпи пристъпът на плач, докато сълза по сълза, нежно се стичаха по мургавото му гладко лице.
После се изправи и се запъти към кухнята, където се залови да приготвя гаспачо.
А Пабло пишеше някакви странни кодове, от рода на:

>><TrBs.<06.00,20
>><TrBs.<00.60,02
>><TrBs.<=False
>><TrBs.<="OrkestarKristalite.println.00.20.06";
{ seishelskiOstrovi.Kondioeba4a=azsampi4;
}

Замислено се взираше в екрана и дърпаше с уста цигарата си и напаряше като див овчар по копчетата. Изведнъж се опули и видя едно черно петно на екрана, което ставаше все по-голямо и по-голямо.
Пабло се паникьоса, като си мислеше че явно всеки един от пикселите е инстантли е дал фира, но изведнъж те отново светнаха, но в ярко-розова магента.
"zdravei"
Пабло се облещи още повече, като усили тонколонките.
"navqrno se 4udi6 kvo se slu4va, kele6"
Пабло повдигна вежда.
"vijdam 4e mi prai6 seksi pozi no vreme e da se otkajesh"
-Pokaji mi liceto si, geitak.

На екрана излезна снимка на Христо-Господний а.к.а. ГосподЪТ, хванат в крачка с козче и пластмасова чашка с бира в нея, в дясната ръка и лявата ръка.
"A ne 4ai gre6en fail"
"Vij sq"
Вече ясно личеше типичният Господен образ, отблизо.
-Ave mangal ti si sa6tiq kato ot ikonite!
"Predstaq6 li si"
-I kvo iskash ot men? az nikoga ne sma vqrval v teb tva 4 eiska6 da praim video 4atove ne zna4i 4e 6e se slu4i ne6to dori ne mislq 4e imash shans s men vij se kav si pobelql dartak prost.
"MAL4I VE KAUN"
ГосподЪТ мадна и тресна телефонната слушалка в стената.

А при Пабло това означаваше, че просто екранът се върна към първоначалното си състояние.
На свой ред той само повдигна рамене в недоумление, и продължи кода си.





-Bah go v geq ne6tasten!!!!!!!!!111!!!@!!!!!!!!!!!1!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!1!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1!
ГосподЪТ закрачи нервно в кръг из мраморната си спалня, опитвайки се да измисли ривендж, на неуважаващия го мехикански простак.
-Sq she mu prata malko malniiki.
Ицката-Господен отвори джама и погледна точно към Западен Уелс, като дръпна един бинокъл от нощното мраморно шкафче и се заоглежда към местностите долу. Най-сетне намери "Постройката" и се озъби злобно насреща й.
Остави бинокъла и отвори другото мраморно шкафче и извади един арбалет, на който със златни букви бе гравирано
"Първо място по стрелба в Димитровград."
и се залови да зарежда арбалета с c4.
-Mamka ti sq 6e ti vzrivq meksikanskata kratunka
-Gospodi, spri!
Христо ГосподниЙ рязко се обърна, а зад него стоеше майка му Мимчето и го гледаше любящо.
-Zapri sa sine, nedei taka
-Ma mamo, toi e pederast - Изплака ГосподЪТ и хвърли арбалета настрани, затичвайки се към майка си. Той я прегърна здраво и заплака на рамото й, докато тя галеше нежно оредялата му побеляла кратуна.
-Ne boi se, tova ne e na4inat da masti6. Nedei s nasilie 4ado Bojie.
-Ama mamoooo toi iska da zavladee sveta!
-K no parvo ela da ti napravq poparka, a posle 6te misli6 softuer, s koito da mu ebe6 maikata :3
-K mamo
И двамата се понесоха към друга част на двореца, в която се намираха кухни, зали за плюскане и други неща.
За нещастие едно гълъбче слушаше на мраморния перваз и отлетя паникьосано, към Земята.
Беше решено да извести това на Пабло, че го чака сериозна заплаха от страна на Ицо-Господний, като прехапа човка и се устреми стремглаво с 400 км/ч.
Напрао свистеше
тоз пернат
геитаг.

А Пабло просто пишеше софтуер за Чалга Генератор, ъпгрейднат до всяка една Балканска симфония, с най-добрите екстри. Смяташе, че това ще му осигури нужните средства, да продължи житейския си път и да припечели малко за кокаин.
В този случай, той си начерта една, две, шест линийки и ред по ред шмръкна всяка, и отново се залови да пише програми.
Изобщо не знаеше какво го чака.
Изобщо дори не подозираше, че при него идваше "едно гълъбче, за да му каже"
и изобщо не беше и мислил, че този гълъб може да говори.

[an7raks]

по готино е да ПЛЯКА

мхм... ама и да може да чупи орехи.. :)

[Mary_Jane_69]

tiho sq i 4eti *:

[tireheb]

напрао съм безмълвен
с неприкрит интерес ще следя развитието в образа на господЪТ
:О

[Mary_Jane_69]

Ама тва ся ирония ли е :/

[tireheb]

не ве лол

[Ivaaaaa]

media-cache-ec0.pinimg.com/736x/31/87/34/318734b6bb92881f8b2c7f1e8387844c.jpg
^тва е друга приказка

па Я съм 40, ма
кво пускаш нек'ва атлетка, която сиг работата й е да тренира. аз ня'ам такова време

[YoungBloodZ]

па Я съм 40, ма
кво пускаш нек'ва атлетка, която сиг работата й е да тренира. аз ня'ам такова време

ma taz snimka tvoq li e ve

[Ivaaaaa]

ma taz snimka tvoq li e ve

dap

[YoungBloodZ]

bravo bee

[Ivaaaaa]

:oops:

[YoungBloodZ]

:oops:

iskash li snimka na moito dupe? :oops:

[Mary_Jane_69]

атлетка? рили?
имам си такъв от седене на компа + скуатове нз аз поне не съм атлетка.
И да аре ако ше спамите далеч от темата за прекрасното ми творчество, ТИРЕХЕБ ШЕ ВИ НАБИЕ

[Ivaaaaa]

iskash li snimka na moito dupe? :oops:

ноп

всъщност да
ако се снимам от този ъгъл, ще изглежда същият
бий ме тирехеб, обичам да боли

[Mary_Jane_69]

dobre sega napusni

[ОР]

атлетка? рили?
имам си такъв от седене на компа + скуатове нз аз поне не съм атлетка.
И да аре ако ше спамите далеч от темата за прекрасното ми творчество, ТИРЕХЕБ ШЕ ВИ НАБИЕ

dat ass

[YoungBloodZ]

ноп


ma to moito po-hubavo ot tvoito be :oops:

[Mary_Jane_69]

dat ass

<3

[Mary_Jane_69]

Дори се притеснявам за тази част, петък е, спя по по-малко от 5 часа, уморена съм, главата ми не е много добре.

Простете ми, ако се дъня някъде, и има несъответствия като цяло.


-otvori djama sirieco
-KVO SI TI VE - Разгневи се Пабло. Оказа се, че това е един говорещ гълъб. Той пък на свой ред му смигна палаво и започна да говори бавно и монотонно с плътния си глас.
-4ui sq mango, GospodAT ti pravi kapan4i.
-ko?
-Da. qvno ima supersili i znae za ne6to za koeto az ne znam.
-az sam prosto meksikanski programist. emigrant sam,poprincip, jiveq tuk s priqtelq si, skromno e no vij taq ma6inka tuka - и той погали нежно с голямата си черна длан една огромна motherboard, закачена на една от селските стени на кирпичената къщичка. - obi4am q. nai vajnoto ne6to v jivota mi!
-a k
-iska6 li da pocakame Mario?
-k no vij barzam, iskah samo da ti kaja da se pazi6 ot onq gore - смигна му гълъбът и хвана джойстика, който Пабло му метна насреща му.



Meanwhile, ГосподЪТ си беше изял попарката, и вече с надуто коремче/тумбак, стоеше като изнемогващ старец (или отчасти беше) и галеше си пълния търбух, докато се взираше в тавана. Таван нямаше, всъщност, беше целият небосвод, виснал отгоре ти. Можеше в Априлска вечер да се наблюдава през целия месец тържеството на Венера и Сатурн, когато тези планети се събираха и танцуваха Лебедово Езеро, през няколко галактики, та в петдесета.
Събираха се планетите, за да могат да се уговарят до 25 Декември за голямото събитие.
Както всяка година от рождението му, и тази предстоеше Ицката-Господен-Христос да се радва на това събитие. Всъщност не му омръзваше, защото му напомняше колко по-висш е от останалите, долу на земята.
-Skoro idva. - сякаш говореше на тумбака си, като го разтриваше и потупваше. ДА НЕ БИ ПЪК ДА ИМАШЕ БЕБЕ В НЕГО?
Да, ГосподЪТ ядеше човешка попарка.
Избираше си прототипи на Ерик Картман от 'Murica чрез мощен софтуер, и с помоща на пегасъси те биваха доставяни право в блюдата му.
Сутрин, обед, вечер,
варен или изпечен.
ГосподЪТ замезва тлъсто месце,
на някое Хамериканско хлапе.


Изъбрса си бърните и се изправи от мраморния си стол.
Закрачи към своя компютър и провери брояча до "Коледа".
Ухили се дебилно и си пусна порнхъб.
С ангели.



Наред пък с тези събития, бедният Хосе беше отишъл до близкото селце, което както споменах, се намираше на 1км от къщичката им с Пабло.
Трябваше да купи зарзавати за манджа, та отиде на селския пазар, но първо сърце не му даде да не скокне и до мола.
Оглеждайки отгоре до долу лъскавите позлатени витрини като малко дете, очакващо харесания подарък за Коледа, Хосе мигаше на парцали и крайчеците на устните му се разтягаха в блажена усмивка.
-vajno e da si predstavq6 4e go ima6. a kato se sasredoto4i6 vav vizualizaciqta, to tova neimoverno stava tvoe.

30 минути седя, а най накрая някаква електро-магнитна сила изпрати един позлатен ролекс на лявата му ръка.
ИСТИНСКИ ТЕЛЕПОРТ.
И това без да чупи витрината!
За беда обаче, някой го видя и тръгна към него, като Хосе усещаше стъпките, приближаващи насам.
-Hubavo dupe
Хосе се сепна и обърна, а зад него стоеше една Скандинавска фьорда. Страшно приличаше на Ерик от Истинска Кръв. Този Скандинавски шебек се усмихваше нежно, сякаш планираше да си тропне лодката на залива на Хосе.
-Izvinete - усмихна се пък на свой ред Хосе - no poznavame li se?
-Sajalqvam, az sam Esteban. - отвърна блондинът, подавайки голямата си гладка снежно-бяла, дългопръстеста, секси-длан.
-Hose, priqtno mi e.
-Iskash li da zabarkame ne6to?
-Nz imam si priqtel... pone taka mislq de... no... nie veche... - заекна Хосе, като преглътна измъчено мъката и тикна поглед мрачно в пода.
-Razbiram...
-No moje... - каза Хосе и стисна ръката на Естебан по-здраво, и го погледна с искрящи от радост очи. - S radost priemam!
-k baby - смигна му Естебан и тръгна на север...на север...на северррррррррРРР ... Докато най-накрая се изгуби от погледа му.
Хосе въздъхна от тиха радост, усмихна се удоволетворено и... сякаш отново той повярва в любовта!
Тръгна към пазарЯ.



* * *


-brat pisna mi - тръшна се гълъбът и хвърли джойстика. - Iskam vka6ti, jenata 6e se kara.
-kak se kazva?
-Marsela.
-hubavo ime.
-znam. No ne6to naposledak ne varvi, obvinqva me 4e q zabravqm, 4e i kra6kam...
-i? - попита попита Пабло.
-ne e taka, vsa6tnost prekarvam tvarde mnogo vreme v misli za neq. no imam problem. mislq za neq taka, sqka6 q jelaq, a v sa6toto vreme tq e do men. A kogato se pribera.... use6tam nesaotvetstvieto i q izbqgvam... sqkash iskam da gonq me4ta, ni6to 4e tq ve4e se e sbadnala i me zaviva vsqka ve4er, sgu6vaiki se v men, a az q otsvirvam i vzimam cqlata zavivka za sebe si.
-emi brat... - поде Пабло - mislq 4e trqbva da izbuta6 jelanieto da presledvash fantazii vijdam 4e si feti6ist no radvai se.
-Da taka e i sqka6 kogato tq nai nakraq si otide, zadeto se darja kato Galabsko La^no, togava shte sam po dobre, zashtoto tova koeto pravq v momenta, she bade s pri4ina. Istinska pri4ina.
-Taka e. Ako iska6.. nz. Are nova igra?
-Ne... otivam da izpu6a edna cigara. - Каза гълъбът и продължи - no 6te go napravq v nebesata, izbistrq mi misalta o6te pove4e.
-kk
-bb
-b - отвърна Секскобар и отново се залови над своя проект.

В същото време Хосе слагаше 5-6 домата в една торбичка, и тъкмо да ги предаде за кантара, нещо го накара да погледне човека отсреща. Някаква сила, нещо... невероятно!
И моментът, в който очите му се срещнаха с тези отсреща, той видя цяло синьо океанище от любов, страст, и неописуеми чувства, завладяващи ума му изцяло.
-kak se zve6 - промълвиха красивите устни на този човек.
-Hose.
-Pablito.
-Pablito???????????!?!?!?? - задави се Хосе
-da e.
-Interesno ime, za jalost patq ot srodni takiva...
-za6to ve moi...? Krasiv si - Паблито му намигна.
-lo6 put, moje bi Merkurii ne e v pravilnata si sqnka, no trqbva da se dopitam otnovo do Vishiq Sbor na Vselenskite Astrologi4eski Pederasti.
-i ti li si vav VSVAP????? - смая се и ококори Паблито.
-da,ti?
-i az. k dai skaip4e ne6to a u.
-nqmam internet, no...
-spoko, dai adres4e
-ne moga, prosto az....
-ne beri grija...vsi4ko 6te bade nared! - И той награби Хосе, придърпвайки го страстно, като вече целуваше устните му любовно. Цялата тази сцена! ЦЕЛИЯТ ТОЗИ... ПРЕКРАСЕН СВЯТ!
Всичко изведнъж стана с по-голям brightness и по-colorful!
Хосе се почувства истински щастлив!
Хората ги гледаха смаяно, а те започнаха да се търкалят по земята, размазвайки доматите на ХоСеСиТоОоОоО и разхвърляйки всеки плод и зеленчук, сякаш нищо друго вече нямаше значение.
Те просто бяха щастливи.

[tireheb]

МНОГО МРАЗЕХ ПОПАРА КАТ МАНЕЧЪК
и ква е таа ФЬОРДА
ЕЙ АЛО

[Mary_Jane_69]

тря малко разсейка, за да бъде нататъка по-епично приет краят, не ги взимай насериозно!

[tireheb]

не, буквално
кво е "фьорда" :Д

[Mary_Jane_69]

Всъщност географско, фиорд е рекичката, течаща по скалите, т.е. нещо като водопад изглежда, но си го ползвам като нарицателно за Скандинавски снажен сладур.

[tireheb]

предположих
фьордът (или фиорд, не знам :Д) е тесен залив, обграден със скали/ледници
не че нещо
АМА ФАКТОЛОГИЧЕСКИ ГРЕШКИ
:О

[Mary_Jane_69]

Бих казала, използвам всичко, за каквото искам, защото мога.
Примерно ти си вече за мен с име Гума, и нищо друго!

[tireheb]

деба
аре не гума, де
гума е некво гадно :(

[Mary_Jane_69]

gluposti

[tireheb]

е, ако е с добро чувство... :S

[an7raks]

деба
аре без гума, де
с гума е некво гадно :(
.

[Ivaaaaa]

ma to moito po-hubavo ot tvoito be :oops:

mi da de
ne iskam da me zasenchvash


dobre sega napusni

http://www.bubblews.com/assets/images/news/1423602297_1392909525.jpg

[Mary_Jane_69]

Предчувствам че след епик финала тирехеб ше ми предложи браГ

[tireheb]

твърде вероятно, аз съм ценител на изкуството
МЕЦЕНАТ, дори

[Mary_Jane_69]

Повече си ценител на мозъка ^^

[tireheb]

като отворена книга съм :С

[Mary_Jane_69]

50 нюанса фитишисМ

[tireheb]

23 години сатанисм

[Mary_Jane_69]

И този ден започна напълно нормално за ГосподЪТ-ХристоС и стана с усмивка, и погледна през големите прозорци на северната си спалня. Прикова поглед право към колибката на Мексиканските гей-дружки и разтърка замислено брадичка, без да сваля ни поглед, ни усмивка от Божието си лице. После се засмя малко по-щастливо и закрачи към банята, за ежедневната рутина.
А в същото време, в тая колибка, Хосе тъкмо се бе завърнал от междуселските си приключения. И той изглеждаше много щастлив, засмян до ушите, направо си грееше сладурът, но се стараеше да прикрие това, за да избегне неудобни въпроси. Обаче.
-de be6e mindil
Хосе се сепна, като се обърна само с една събута и една полу-развързана обувка.
-zdrasti ne znaeh 4e o6te si buden - заекна Хосе.
-mi sig sam znae6 4e imam vajna rabota, otivam da si praa kafe. - каза кисело Пабло и се залови да си харесва чаша.
Хосе въздъхна, сякаш тайната му беше наполовина разкрита и после и той се присъедини при Пабло в кухнята.
-znae6 li.... - поде Хосе - trqbva da ti kaja ne6to.
Пабло вдигна поглед от чашата си със кафено-захарна смес и го погледна многозначно.
-ograbiha me. - смръщи се Гарсиа и захвана да бърка нещо в тенджерата, за да избегне авквард eye contact.
-em br
Хосе въздъхна тежко, като нарочно стоеше с гръб към авера си, който пък продължи да си бърка в чашата, като добави вече горещата вода и се върна към супер-компютъра си.
Истината беше, че Хосе беше пръснал всичките пари по мъжки феи, защото толкова се беше разюздал за 24 часа, че си спретнаха оргия с новата любов. Тайната любов.
А после погледна към Пабло, който изглеждаше невъзмутимо, сърбайки от кафето и пишейки разни сложни комбинации от variables за чалга мп3-ки.
Сякаш изглеждаше невъзможно да бъде ядосан/разтревожен или изобщо да чувстваше каквото и да било към Хосесито, а само го използваше за "играчка". Но Хосе разбра, че това му е вече дотегнало, и на свой ред трясна вратата на стаята, в която Пабло се намираше.
От което самият Пабло се сепна, като намали Милко Калайджиев от копчето на дясната тонколонка и погледна към вратата. А от другата й страна Хосе се беше смръщил дотолкова, че пара взе да излиза от ушите му и излезна настървено с типичната си женствена походка, но този път - ядосана. Което беше... нещо ново.
Продължи да върти дупе из градината, като подритваше всяка една кокошка по пътя и да бута всяка една овца, която го погледнеше насреща.
Обърна се към кирпичената постройка и изкрещя с цяло гърло:
-IZLEZ PABLO. DA SE RAZBEREM PO MAJKI.
ISKAM DA GO CHUESH I DA GO ZAPOMNISH! IZNEVERIH TI!!!11!1!!!!!!1!!!!!!!!1!!!!!!!!!!!
ZA6TOTO SE 4UVSTVAH NEDOOCENEN I IZPOLZVAN KATO TI NE POKAZVASHE I KAP4ICA LUBOV KAM MEN!!!
MAINATA TI!!!!!NAPUSKAM TE!!!1!!!!!!!
При което Пабло просто се подаде от задния вход, погледна безизразно Хосе за около 4-5 секунди стояха двамата неподвижно и се гледаха. Просто се гледаха. Хосе бе свил юмруци от яд и трепереше от гняв, но Пабло си бе все тъй невъзмутим.
И просто така му показа среден пръст, без да сменя изражението си.
Хосе се изкрещя фалцетно и Пабло тръшна вратата.
Всичко приключи.
Този съюз не беше изгоден.
Този съюз не беше здравословен.
Този съюз просто трябваше да се прекрати... все някога.

Обиденят Хосе рейджна още повече и побягна из бориките като животно с бяс/ или прилив за живот нз и тръгна към селото. Ама преди тва взе да търси магически гъби.
Тук гъбка, там гъбка, Хосе щеше да запомни този момент като по-добър.
Набра си цяла шепа, или две
гъбки, за сутрешно мезе.
Слънцето леко припичаше,
а Хосе си мозъка обричаше.
Или рано беше, май за сефте,
но мозъка на Хосе
щеше да е на кюфте.

Захвана се после с некви мазни гей-маймуни, но директно го елиминираме от историята, защото е пълен глупак.
Стана по-хардкор наркоман и се забърка с разни инфектирани неблаодарници.
Чувстваше се толкова ДОБРЕ! О ДА, ТОЛКОВА ДОБРЕ!
Този power up му даде силата да преодолее още в онзи момент болната си любов по Пабло и да сложи начало още оттогава на разюздания си живот!
ЩАСТИЕ__.JPEG


Ооооооообаче всичко вървеше наред, в онзи момент всички се чувстваха някак удоволетворени от развитието.
Пабло се чувстваше рилийснат, само дето сега избягваше чалга баладите, за да прекрати възможни лоши чувства и да го депресират.
Затова си пусна Галена - Дай ми и си начерта 4 метрови 2 линийки и започна да врътва страшен чалга купон, у тях.
Със себе си, него и него.
Да.

Дочул гълъбът тая олелия и решил да се дотътри да види кво се случва.
-kvo sta Pablo ne6to neestestveno se darji6.
-PRAZNUVAM SEGA PARVITE DNI OT RAZDQLATA - припя той и ощипа гълъба за крилото, като му поднесе един джин с тоник под човката и му каза - NARGILETO E V DRUGATA STAQ, BEGI VZEMI I BONGA.
Гълъбът припна от радост и се ухили като пълен майнак и набързо донесе двете приспособления.

ПЪЛЕН КЕФ.
Обаче и ГосподЪТ беше много щастлив.
Виждате ли как след един много кофти период, за който Хосе беше разочарован от Пабло, че не му обръща внимание, а Пабло на свой ред пък разочарован, че Хосе се държи дистанцирано-обидено...
И гълъбът един такъв сдухан... с жена му се оправили, разказал на Секскобар, че й врътнал една френска, после тя му врътнала едно фелацио и изведнъж почувствали химията отново на лице.
А Христо-Господен а.к.а. ГосподЪТ Всевишний ли?
Еми сега главният му враг му изглеждаше малко по-уязвим, което не беше точно така.
Може би дори обратното.
нз.

нз


Та сега Ицката-Господен си приготвяше млечен шейк, а на ръба на чашата му беше закрепено едно човешко око-за цвят. Сръбваше си от сламчицата кокетно, като въртеше глава в такт като госпожица, кръстосал крака на шезлонга в Едем и хвърли кос палав поглед към гостите си.
Това бяха Пегасъсът и Флейта.
-kak ste dnes mainaci hubav den e mislq 4e ne6tata potragvat, 4uvstvam se po optimiziran i 6tastliv.
-a horoskopa li si 4ete? - попита Пегасъсът.
-ne ve i az sutrinta 4etah edna statiq v Jurnala. - каза Флейта.
-glupaci, prosto se sabudih taka i se konsultirah s maika Mime i tq kaza 4e 6tom az go 4uvstvam dobre zna4i to naistina 6e e dobre. Edin vid se6 se az predizvikvam sabitiqta, vij 4e nebeto e sinio kogato sam 6tastliv.
-az misleh 4e vinagi e sinio - сепна се Флейта от недоумление.
-da ve tapak, iskah da kaja 4e e 4isto.
-hm - измрънка Пегасъсът - dnes zabravih da si kupq Cosmopolitan a e kraq na meseca.
-Dekemvri brat4e.
-da e, sq nakraq na meseca izliza broi za idniq takav.
-Poznaite koi skoro ima rojden den - изкикоти се Ицкътъ развя ветрилце да разхлади парещото си от радост личице.
-A NZ - каза Флейта - ama 6te ima li ku*vi?
-A NZ - отговори ГосподЪТ.
-a poznai az kvo 6e ti kupa ako dovede6 takiva - ухили се дяволито Флейта-та - NOV UPDEIT NA VSQKA EDNA CHALGA PESEN SASHTESTVUVALA NQKOGA!
-OMG! - развихри се ГосподЪТ и се разтанцува и размятка из целия Едем (16м²). - PUSNI AZIS ZA CVQT11!!!!!1!! - нареди той и взе да се кърши неудържимо в компанията на птичките, тревичките, и двамата си гостенина. - TOVA ME KARA DA SE 4UVSTVAM O6TE PO MOTIVIRAN!!!!!1!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1!!!1
-ZNAM ZNAM - развика се Флейта, защото Пегасъсът бузеше буферите на маХ.

[Mary_Jane_69]

Бтв Пабло Секскобар е дълбоко привързан, но просто не знае как да си показва емоциите :/

[tireheb]

обърках кой, кой беше
дагоеба :С

[Mary_Jane_69]

стига ве баси старая се да е разбираемо МАМА ТИ

[tireheb]

МА НЕ ВЕ
щото съм уморен
и ме боли главата
И ЗАБРАВИХ ЗА МОМЕНТ
кои беха ФЛЕЙТА и оня другия
ОНЯ С КОНЯ

[Mary_Jane_69]

И МЕН МЕ БОЛИ ДА НЕ СМЕ ДУШЕВНИ БРАТ И СЕСТРА

[tireheb]

ми тъй кат гледам, всички факти натам сочат :О

[Mary_Jane_69]

омг <3

[Mary_Jane_69]

Пабло

http://www.wearemoviegeeks.com/wp-content/uploads/pablo-escobar.jpg


Хосе

http://towleroad.typepad.com/photos/uncategorized/2009/02/16/rabiososol.jpg

[tireheb]

така се изгуби малко от магичността като сложи снимки
досега беше въпрос на въображение :С

[Mary_Jane_69]

Знам
НАРОЧНО
ама пабло немаше как от началото трябваше да знаеш как изглежда

[tireheb]

е честно казано не знаех как е изглеждал пабло ескобар
ама ето
ВЕЧЕ ЗНАМ
освен развлекателен, творбата ти има и образователен характер
ЗАТОВА СИ ВЕЛИКА

[Mary_Jane_69]

ТОЧНО ТАКА
ИМА И ПОДЗАМИСЪЛ, КОЙТО СЕ ПОЛУЧИ ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ МИ МОЗЪК
а не че съм целяла :Д

[tireheb]

точно тъй, остави въображението ти да играе
то е творецът
ти си инструментът
:О

[Mary_Jane_69]

Аз
Съм
Кавал.

[tireheb]

и хайку ли пишеш :О

[Mary_Jane_69]

пиша само с химикал

[Mary_Jane_69]

Значиииииииииии много ме мързи

[ОР]

Значиииииииииии много ме мързи

http://wilfleming.com/wp-content/uploads/2013/08/IMG_3761.jpg

[Mary_Jane_69]

:Д

Аре почвам
Сек само

[Mary_Jane_69]

Всъщност мързи ме, ГосподЪТ и Пабло ше се бият на виртуал батъл, на празно поле, първо почват с най-силните си герои:

ГосподЪТ
-Флейта
-пегасъсът
-разни Ангелски курви стил мортал комбат
^тия всичките са некви спеллинг магьосници

Пабло
-ИД картата му + коката
-Супер-мощният му компютър се превръща в Гигантски робот
-Гъбите

Meanwhile,
Хосе и армия от гейовете се включват с/у Пабло, но и с/у ГосподЪТ, от което биват изтребани кат мухи!

Лал

После започва истинския баттъл, където остават само Пабло & ГосподЪТ
Където минават през битки на
програмни езици, но
съжалявам
Невежа съм.

End of story.
Давам своя патент, на всеки, който смята че може да я продължи достатъчно добре.

[ОР]

OP го изнасилват анално до смърт.

/thread

[Mary_Jane_69]

НЕ ДАВАМ

[Fisherman]

:C

[ОР]

НЕ ДАВАМ

:*

[Mary_Jane_69]

<3

[Mary_Jane_69]

Воскресе

Аве да вие във форума сте атеисти, нямаше Великденска темммммма.

[ОР]

Воскресе

Аве да вие във форума сте атеисти, нямаше Великденска темммммма.

aytuctu*

[Mary_Jane_69]

NaOH като го прочете, моля да остави отзив.

[The Don Killuminati]

Воскресе

Аве да вие във форума сте атеисти, нямаше Великденска темммммма.

http://i.imgur.com/Xcz01lk.jpg

[StringTheoryPracticist]

Прочетох ги всичките. Ще се включа в тва евентуално, но първо трябва да направя едни неща с мозъка си.

[Mary_Jane_69]

Защо известяваш , атеншън хор, сякаш на някой му пука <З

[StringTheoryPracticist]

Здравей, атеншън хор мастър З<