jani299
03-02-2014, 11:28
Здравейте на всички.Реших да си направя регистрация в този сайт и аз..Май трябва да почвам..
От края на март 2013 си пишех с едно момче от моето училище.Не беше нито най-хубавото,нито най-умното.Просто му писах напук на една моя съученичка,която си била падала по него и исках да и го върна,защото се занимаваше с тогавашната ми любов.Моля ви не казвайте,че това са детски номера и т.н Знам,че е така.Разбира се аз му писах първите седмици..след това бях спряла,защото си казах ''Боже,какви глупости върша?'' и един ден взе,че той ми писа.Беше пролетната ваканция.Почнахме да си говорим по скайп.Усещах,че хлътвам по него.Което не беше никак добре,тъй като моите увлечения траят с месеци.Тук подробности няма да вмъквам.През цялото време си мислех,че и той има симпатии към мен,ако не и нещо повече.Да допълня и,че той не беше от харесваните момчета.Обичаше да играе футбол,да играе ЦС , лига,да си гледа анимациите (хихи).Ето,че станахме лято.Той отиваше в друго училище.Беше ми ясно,че нещата ще се променят.Почна да ме търси по-рядко.И дойде поредният ми ден далеч от него и аз реших да му призная всичко и очаквах същото и от него. Ии да,бях отрязана.Ядосах се твърде много.Махнах го от приятели.Цяло лято не съм мислела да възстановявам контактите си с него.Което не означа,че не съм мислела за него.Но пък за сметка на това си изкарах чудесно лято,далеч от града,но това няма общо.И почнах училище отново.В същата сграда,която ми носеше толкова спомени..Може да се каже,че бях свикнала.А забравих да вметна,че септември го бях добавила отново в приятели.Беше импулсивно решение :Д И един ден нещо се записахме за един шестокласник,който правеше някви глупости и му се смяхме.На другият ден той дойде до даскало с неговите приятели.Леле не мога да ви опиша какво изпитах.Като ме гледаше с онази усмивка и онези очи..неговите,зелените,дълб оките...Беше петък.Беше 11.10 ии да аз помня много датите преди да сте питали :Д Вечерта си отивах на село с баба и дядо и видях,че имам смс от него.Беше ми написал дълъг разказ за това как тогава е бил много влюбен в мен,но ме е излъгал,защото е бил объркан,а и нали е било лято и не е имало как да се виждаме и т.н Като се има в предвид,че не е от тези,които говорят за чувствата си,този смс значеше много за мен.После аз го питах дали още има чувства и той ми каза,че е объркан и някакви такива,но нямаше конкретен отговор на въпроса ми.После той ме попита същото,а аз си мислех,че съм го забравила и му отвърнах отрицателно.А ако знаете сега как съжалявам за тези мои думи.След това вече си пишехме,но рядко.Просто имаше и друго момче и аз си въобразявах,че имам симпатии и забравих от една страна за него..Сега ми е пределно ясно,че го обичам.Той беше различен.Забравих да кажа,че през януари се поскарахме,защото го бях излъга нещо,което не беше важно,но той мразеше да го лъжат.И ми беше написал: ''Зарежи го тва само ще те питам още един въпрос''. Но аз бях много разтроена,защото наистина много държах на него,дори и само като на приятел и бях излязла малко навън,за да ми стане по-добре.Видях му съобщението след часове и ми стана ясно какво е искал да ме пита.Тогава нямаше нищо към мене и аз си го знаех.После най-добрият ми приятел си беше писал с него и той ми писа и се сдобрихме.Което нищо не променяше.Напоследък си пишем някви безсмислени неща.Тъпотии.Той има симпатии към друга.Аз съм ужасно,ама ужасно влюбена в него..много банално нали?Не ме питайте на колко съм..Достатъчно съм зряла,за да приемам всякакви изказвания по темата.И моят въпрос е какво да направя?Не ми казвайте да се занимавам с друг.Направих го и той се влюби в мен,но аз си обичах моят..И не исках да го мъча и просто му казах,че няма нищо да стане.Като изключим принципа ''любов с любов се забравя'' и признаване на чувства какво ми остава?
От края на март 2013 си пишех с едно момче от моето училище.Не беше нито най-хубавото,нито най-умното.Просто му писах напук на една моя съученичка,която си била падала по него и исках да и го върна,защото се занимаваше с тогавашната ми любов.Моля ви не казвайте,че това са детски номера и т.н Знам,че е така.Разбира се аз му писах първите седмици..след това бях спряла,защото си казах ''Боже,какви глупости върша?'' и един ден взе,че той ми писа.Беше пролетната ваканция.Почнахме да си говорим по скайп.Усещах,че хлътвам по него.Което не беше никак добре,тъй като моите увлечения траят с месеци.Тук подробности няма да вмъквам.През цялото време си мислех,че и той има симпатии към мен,ако не и нещо повече.Да допълня и,че той не беше от харесваните момчета.Обичаше да играе футбол,да играе ЦС , лига,да си гледа анимациите (хихи).Ето,че станахме лято.Той отиваше в друго училище.Беше ми ясно,че нещата ще се променят.Почна да ме търси по-рядко.И дойде поредният ми ден далеч от него и аз реших да му призная всичко и очаквах същото и от него. Ии да,бях отрязана.Ядосах се твърде много.Махнах го от приятели.Цяло лято не съм мислела да възстановявам контактите си с него.Което не означа,че не съм мислела за него.Но пък за сметка на това си изкарах чудесно лято,далеч от града,но това няма общо.И почнах училище отново.В същата сграда,която ми носеше толкова спомени..Може да се каже,че бях свикнала.А забравих да вметна,че септември го бях добавила отново в приятели.Беше импулсивно решение :Д И един ден нещо се записахме за един шестокласник,който правеше някви глупости и му се смяхме.На другият ден той дойде до даскало с неговите приятели.Леле не мога да ви опиша какво изпитах.Като ме гледаше с онази усмивка и онези очи..неговите,зелените,дълб оките...Беше петък.Беше 11.10 ии да аз помня много датите преди да сте питали :Д Вечерта си отивах на село с баба и дядо и видях,че имам смс от него.Беше ми написал дълъг разказ за това как тогава е бил много влюбен в мен,но ме е излъгал,защото е бил объркан,а и нали е било лято и не е имало как да се виждаме и т.н Като се има в предвид,че не е от тези,които говорят за чувствата си,този смс значеше много за мен.После аз го питах дали още има чувства и той ми каза,че е объркан и някакви такива,но нямаше конкретен отговор на въпроса ми.После той ме попита същото,а аз си мислех,че съм го забравила и му отвърнах отрицателно.А ако знаете сега как съжалявам за тези мои думи.След това вече си пишехме,но рядко.Просто имаше и друго момче и аз си въобразявах,че имам симпатии и забравих от една страна за него..Сега ми е пределно ясно,че го обичам.Той беше различен.Забравих да кажа,че през януари се поскарахме,защото го бях излъга нещо,което не беше важно,но той мразеше да го лъжат.И ми беше написал: ''Зарежи го тва само ще те питам още един въпрос''. Но аз бях много разтроена,защото наистина много държах на него,дори и само като на приятел и бях излязла малко навън,за да ми стане по-добре.Видях му съобщението след часове и ми стана ясно какво е искал да ме пита.Тогава нямаше нищо към мене и аз си го знаех.После най-добрият ми приятел си беше писал с него и той ми писа и се сдобрихме.Което нищо не променяше.Напоследък си пишем някви безсмислени неща.Тъпотии.Той има симпатии към друга.Аз съм ужасно,ама ужасно влюбена в него..много банално нали?Не ме питайте на колко съм..Достатъчно съм зряла,за да приемам всякакви изказвания по темата.И моят въпрос е какво да направя?Не ми казвайте да се занимавам с друг.Направих го и той се влюби в мен,но аз си обичах моят..И не исках да го мъча и просто му казах,че няма нищо да стане.Като изключим принципа ''любов с любов се забравя'' и признаване на чувства какво ми остава?