sofityoy
03-02-2014, 13:28
Здравейте,тъй като утре е 3-ти март,а нашата учителка по Литература ни даде Есе за празника,реших да споделя с вас
какво съм написала.
Дано ви хареса,и дано по някакъв начин спомогне за патриотичното ви настроение около празника.
Трети март
„О,родино!О, земльо свята
Как чудно грее твойта чест!
Я виж,паднаха железата,
Кои те стягаха до днес.“
Много са датите в българската история,които простичко наричахме „светли“.Много са събитията,случили се отдавна и които всички ние пазим в душите си като светиня.Спомените за болката,за битките,за ужаса на робството,за апостолите и кръвта на героите.Всичко това,разказвано от баби и дядовци,възпято от поетите или прочетено в учебниците,ни изпълва с онази гордост,наречена България.
3-ти март е датата на Освобождението ни от Османско робство.Това е един от онези дни, в които свеждаме глави пред подвига.Замисляме се за силата на българския дух,за всички добродетели,които може би сме запазили и до днес.
Връщайки се назад във времето,се питаме дали ние днес сме достойни да носим наследството си.Дали бихме могли да открием себе си в някой от героите на Дядо Вазов „Епопея на забравените“! Дали наистина опознаваме значението на всяка пролята капка кръв в името на това,да ни има днес.
3-ти март е дата,превърнала се в символ на нацията ни.Дата,достигнала след вековна борба срещу зло,която никога не бива да забравяме.И ако наричаме себе си българи,трябва да почувстваме силата на тази дата със сърцата си,вместо да я оставим в историята на времето.
София Йосифова Савова
какво съм написала.
Дано ви хареса,и дано по някакъв начин спомогне за патриотичното ви настроение около празника.
Трети март
„О,родино!О, земльо свята
Как чудно грее твойта чест!
Я виж,паднаха железата,
Кои те стягаха до днес.“
Много са датите в българската история,които простичко наричахме „светли“.Много са събитията,случили се отдавна и които всички ние пазим в душите си като светиня.Спомените за болката,за битките,за ужаса на робството,за апостолите и кръвта на героите.Всичко това,разказвано от баби и дядовци,възпято от поетите или прочетено в учебниците,ни изпълва с онази гордост,наречена България.
3-ти март е датата на Освобождението ни от Османско робство.Това е един от онези дни, в които свеждаме глави пред подвига.Замисляме се за силата на българския дух,за всички добродетели,които може би сме запазили и до днес.
Връщайки се назад във времето,се питаме дали ние днес сме достойни да носим наследството си.Дали бихме могли да открием себе си в някой от героите на Дядо Вазов „Епопея на забравените“! Дали наистина опознаваме значението на всяка пролята капка кръв в името на това,да ни има днес.
3-ти март е дата,превърнала се в символ на нацията ни.Дата,достигнала след вековна борба срещу зло,която никога не бива да забравяме.И ако наричаме себе си българи,трябва да почувстваме силата на тази дата със сърцата си,вместо да я оставим в историята на времето.
София Йосифова Савова