View Full Version : Бихте ли простили изневяра ?
Здравейте, въпроса ми е достатъчно ясен, бихте ли простили изневяра.Аз съм момче така че моля предимно момчета да отговарят, но може и нежната част да отговаря :)
gamblerpimp
03-05-2014, 18:50
то няя нищо лошо в тва
BeeKeeper
03-05-2014, 18:55
Не помня.
BaffaLsc
03-05-2014, 18:58
Да, бих простила. Особено, ако връзката ми е сериозна и държа на нея.
Summer Fresh
03-05-2014, 19:12
Не бих простил!
Според мен, ако една връзка е достатъчно силна не би се прибягвало до изневери. А това да простиш зависи от това колко я/го обичаш и инатът ти.
то няя нищо лошо в тва
Да,няма лошо. Само дето в такива ситуации разкарвам гаджето на момента. Да си изневерява на воля,но не на мен.
LondonEye
03-05-2014, 19:33
Не ...
HollyGolightly
03-05-2014, 19:44
Не мисля, че бих.
Да, бих простила. Особено, ако връзката ми е сериозна и държа на нея.
Ако връзката е сериозна за теб и държиш на нея, не би ли те наранил факта, че за него не е и ти е изневерил с някоя?
Getyourfreakon
03-05-2014, 19:49
Точно ако връзката ми е сериозна и е от дълго време не бих простила.
Аз бих, ако е откровен с мен и си признае веднага. В крайна сметка, за да го е направил, вероятно има нещо, което аз не съм му дала. Ако има и втори път, обаче, едва ли ще съм толкова дзен.
А пък ако съм разбрала от друго място, конфронтирам го и той започне да лъже и маже, директно бих му била шута.
Преди бих отговорила,че в никакъв случай не бих.Сега и аз не знам :D
sramejlivkaa
03-05-2014, 20:32
По-скоро не.
Винаги съм си мислила, че не бих простила, обаче като се замисля не съм сигурна. Понякога като ти опре запалката до задника (я хвърляш и бягаш 8-)) започваш да мислиш и по-компромисни варианти от иначе крайното ти мнение по въпроса (какъвто и да е той, дори да не става въпрос само за това).
Та, мисля че може би бих простила с 300 зора, но ще ми е наистина супер трудно и едва ли връзката ще издържи още дълго, най-малкото защото никога не оставам длъжна.
BaffaLsc
03-05-2014, 20:57
Ако връзката е сериозна за теб и държиш на нея, не би ли те наранил факта, че за него не е и ти е изневерил с някоя?
Понякога любовта ти е по-силна от това. Изневярата е грешка като всички други и не виждам защо да не простиш, ако видиш, че човека до теб наистина се разкайва. Да не говорим, че след връзка 5-6 години примерно, да не говорим пък за бракове, това е напълно нормално.
Зависи от ситуацията и човека. В настоящата си връзка не бих или бих с 100000 зора.
На мъртвец всичко се прощава.
Сега сериозно - не бих простила. Дали сме отскоро заедно или от няколко години за мен няма значение.
Еми, сега и да кажа, че не бих, като ми дойде на главата не знам какво бих направила. То на думи е лесно, ама като обичаш някого не става както си го мисли. Сега, например, разбирам колко много неща съм прощавала на последния човек с който съм излизала и как не е трябвало, ама тогава не е имало кой да ми го каже.
RapExotic
03-05-2014, 21:12
Не! Това е все едно да се откажеш от себе си.
therichbitch
03-05-2014, 21:28
В крайна сметка, за да го е направил, вероятно има нещо, което аз не съм му дала.
Ауу, великото оправдание на всички мъже (да си развяват оная работа наляво и надясно) , както и на всички жени (успокояващи се, че те са виновни, а мъжът до тях не е боклук).
За разпада на отношенията са виновни двама, но за изневярата само един. Като не получава нещо от теб, нещо му/ѝ липсва, показва малко доблест, става и си заминава, прекратявайки връзката, а не прави курвеснки номера и толкова.
Та, против съм, единственото нещо, което не бих простила.
Violenza
03-05-2014, 21:37
В крайна сметка, за да го е направил, вероятно има нещо, което аз не съм му дала.
К*р за всички нещастни женички с такъв начин на мислене. Без извинение.
Не бих и не мисля, че отношението ми по този въпрос може да се промени в близките поне 10тина години. Май-малкото, не бих била с човек, който не е способен на уважение, себеуважение и на качествена комуникация, които са едни от есенциалните предпоставки за изграждането на добрата връзка.
HollyGolightly
03-05-2014, 22:02
Понякога любовта ти е по-силна от това. Изневярата е грешка като всички други и не виждам защо да не простиш, ако видиш, че човека до теб наистина се разкайва. Да не говорим, че след връзка 5-6 години примерно, да не говорим пък за бракове, това е напълно нормално.
Грешка, която е напълно съзнателно направена. Какво, когато си е лягал с мадамата не е знаел, че след това ще съжалява ли, или не е знаел за твоето съществуване? Може и така да е, ако приятелят ти е пълен идиот, който помни колкото шимпанзе. И ако след 5-6 години съм му омръзнала и му се иска нещо ново, да ходи и да си го намери, но мен повече да не ме закача. Една връзка се гради с години и има спадове, караници и моменти, в които не можеш да понасяш другият, но това не означава просто да се предадеш и да си легнеш с някоя за разнообразие.
А ако има замесени и деца, директно се развеждам с него. Децата винаги знаят какво се случва, независимо дали го показват или не. Това не е примерът, който бих желала те да имат и да прощават и търпят само защото и "мама го е правила"
fUcKsMiLe
03-05-2014, 22:06
Не бих простила.
Когато един човек обича някой, то той няма да тръгне да прави каквото и да било с друг. Първо, че е неуважение към партньора, второ че е доста долна постъпка. Нищо не оправдава изневярата. Който каза онова "значи аз нещо не съм му дала" (по мое мнение), е доста в грешка. За такива случаи, хората имат едно нещо, което се казва уста. Прави се един сериозен разговор и проблема с вземането и даването се решава. Ако не може да се реши или се наранявате един друг именно с тази изневяра или си тръгвате и двамата най-малкото с достойнство и уважение. С премълчаване връзката загубва цвета си и нещата вече не са толкова розови, колкото в началото. Трябва да има комуникация, ако я няма, то всичко е обречено. Тогава, ако държите на човека, трябва да се надявате на чудо да ви спаси връзката(т.е. да се опитате да промените това, което ви пречи да сте щастливи).
xXxPETYAxXx
03-05-2014, 22:28
Абе, не знам защо, ама в този час съм на мнение, че женската изневяра е по-тежка от мъжката...
Иначе по-скоро не бих, правила съм грешката да я "простя", ама то такова нещо само на думи се прощава, после винаги ти остава в съзнанието и го помниш.
Ауу, великото оправдание на всички мъже (да си развяват оная работа наляво и надясно) , както и на всички жени (успокояващи се, че те са виновни, а мъжът до тях не е боклук)...
К*р за всички нещастни женички с такъв начин на мислене. Без извинение...
:lol: Много обичам да ми се говори за "всички".
Не намирам нужда и смисъл да се обяснявам.
BaffaLsc
03-06-2014, 09:18
Никога не казвай никога. :) Както каза някой по-горе, не знаете какво ще ви дойде до главата. Ако сте с този човек от много, много дълго време и той ви е омръзнал или сте привикнали с него, няма я онази тръпка, но сте привързани, обичате го и не искате да сте без него, а в същото време искате някакво разнообразие, дори за веднъж, нима няма да го направите рано или късно? В жестока грешка сте. Същото важи и за мъжкия пол. Не казвам, че аз бих, дано такива мисли и емоции не ме сполетяват, но просто казвам, че е напълно, напълно възможно. Да не кажа неизбежно. Нито казвам, че такова нещо трябва да се търпи. Просто смятам, че големите хора, особено със семейства, са над тези неща и си прощават. Естествено, ако е било за веднъж.
Просто смятам, че големите хора, особено със семейства, са над тези неща и си прощават. Естествено, ако е било за веднъж.
Не мисля, че си прощават.
Точната дума е преглъщат в името на нещо, което считат за по-важно.
Не бих... или е с мене момичето, или не... щом предаде веднъж доверието ми - няма връщане назад.
BaffaLsc
03-06-2014, 10:11
Не мисля, че си прощават.
Точната дума е преглъщат в името на нещо, което считат за по-важно.
Да!
Colouring
03-06-2014, 10:13
Казвам твърдо не. Вярно е, че не знам как ще мисля след пет или десет години, примерно, но дори и да се опитам да преглътна по някакъв начин едва ли отношенията ни ще изтраят още дълго. Общо взето ще е началото на края.
Общо взето ще е началото на края.
Не е задължително.
Вижте, изневярата е ужасно нещо, но със сигурност е преодолима, когато си струва и има смисъл от това.
DarkTemplar
03-06-2014, 10:42
Ауу, великото оправдание на всички мъже (да си развяват оная работа наляво и надясно) , както и на всички жени (успокояващи се, че те са виновни, а мъжът до тях не е боклук).
К*р за всички нещастни женички с такъв начин на мислене. Без извинение.
Нещо много сте си повярвали и приемате въпроса прекалено лично.
Като се замисля, познавам повече жени, които изневеряват, отколкото мъже. ;]
Дали бих простила изневяра - едва ли.
Дали бих остана с човека, който ми е изневерил заради връзката ни, хубавите моменти и всичко преживяно - да, стига да си струва.
kalpazanka
03-06-2014, 12:13
Едва ли...
Трябва много да не ми пука (за него и за нас като двойка), за да "преглътна" и да не си развалям "рахатлъка" с развод/изнасяне от семейното жилище/подмяна на документи за самоличност и т. н.
Glamour92
03-06-2014, 12:20
Мне,не бих.
anonymous708973
03-06-2014, 12:50
Такива теми в тийнейджърски форум... кво да ти кажа. Обречена работа. Масово не биха простили. Масово "няма значение дори да сме от 10 години заедно", пък едвам имат двегодишна връзка зад гърба си.
Истината е, че не знаеш, докато не опре ножа до кокала. Зависи от безкрайно много фактори и всякакви рационализации са напълно излишни, защото човекът не действа рационално.
Ще се опитам да вкарам някаква интересна нотка, като ви помоля да коментирате този съчинен от мен разговор. Давам съкратената версия, без мънкане, недомлъвки и вадене на думи от устата... малко звучи като в книгите за връзки, ама ениуей.
Момче: *име*, искам да поговорим. От известно време просто не ми е добре. Много те обичам, знаеш, обаче просто ми липсва нещо, не се чувствам желан, сякаш нямаш нужда от мен вече...
Момиче (изпитва нужда да се оправдае, естествено): Eми... не ми се прави секс винаги, аз да не съм като теб! На мен ми влияе, като се караме... пък оня път, като излязох с Иван/като не ми хареса супата/като мълча като ням на вечерята вкъщи (изберете си опция тук. Идеята е, че сериозните разговори рядко остават в темата, винаги се отклоняват към други "провинения". Да предположим обаче, че момчето не се връзва на опита й да направи панаир и продължава спокойно)
Момче: Е, добре... малко изревнувах/в супата имаше грах, пък знаеш, че не обичам/еми, какво да си кажа с баща ти.
Ама това са дреболии, бе, мило. Затова ли си такава напоследък, не ми е хубаво така.
Момиче: Еми, като не ти е хубаво, аз какво да направя?! За мен не са дреболии! (С малко фантазия тук можем да добавим "На теб не ти пука за мен, ако мислиш, че това са дреболии!")
Предполагаме, че девойката не е в цикъл. Какво прави пичът? Втори разговор? Зарязва я, щото "така е правилно вместо да си вее гъза по други"?
И още нещо, което не очаквам да се разбере от всички - дали изневерята няма да бъде рестарт в кофти момент от една връзка? Един вид... начесваш си каквото там имаш нужда - я его, я друго, и това ти дава още малко сила да преодолееш кофтия период, да продължиш да се опитваш да намериш път към партньора си, да отпуснеш напрежението по друг начин, за да си с максимално чиста глава в собствената си връзка. И тук нямам предвид само физическа изневяра, но далеч нямам предвид и дълбоко емоционално привързване, щото смятам, че тръгне ли се натам, вече е късно. По-скоро някаква комбинация от двете.
PinkPan7her, малко хора тук ще те разберат, още по-малко ще се опитат да го направят. И в това няма нищо лошо. Сега е момента да бъдем безнадеждни романтици и да не прощаваме. Казвала съм го и в друга тема.
Примерът ти, обаче, е малко пресилен. Вероятно защото си го нахвърляла набързо и си изпуснала много "ако"-та.
kalpazanka
03-06-2014, 13:01
Пантерке, разговорът звучи точно като от онези книги със съвети за перфектна връзка и бла бла. :) Нищо лично. :)
Изневярата винаги е рестарт- може другият да събере смелост и да прекрати взаимоотношенията, ако до момента е търпял от благоприличие/надявал се е нещата да се поправят. Може да е рестарт за двамата/катарзис и да ги сплоти. Както и в медицината, и в любовта/семейството 2+2 не е 4.
Както и в медицината, и в любовта/семейството 2+2 не е 4.
За това си говорим.
Искрено се надявам дълбоко вярващите, че никога няма да простят такова предателство, да не бъдат изправени пред невъзможния избор.
AnarchyBoy
03-06-2014, 13:11
...
:lol: Жал ме е за "партньорите" ти..
- Като цяло изневяра не се прощава, връзката може и да продължи, но изневярата никога не се забравя или прощава.
:lol: Жал ме е за "партньорите" ти..
А после те започвали първи...
За моите партньори не ти ли е жал, щото съм съгласна с нея в по-голямата част?
AnarchyBoy
03-06-2014, 13:27
А после те започвали първи...
За моите партньори не ти ли е жал, щото съм съгласна с нея в по-голямата част?
1во не се заяждам.. просто казвам.. :D
Пък ти си женена, би ли "изневерила" за да си "рестартираш" брака?
А би ли приела мъжа ти да ходи да "изневерява" за да си "рестартирате" отношенията?
- Не ми отговаряй с няк'ви философски сентенции, няма нужда, само кажи за двата примера - да/не - и как би го приела..
1во не се заяждам.. просто казвам.. :D
Пък ти си женена, би ли "изневерила" за да си "рестартираш" брака?
А би ли приела мъжа ти да ходи да "изневерява" за да си "рестартирате" отношенията?
- Не ми отговаряй с няк'ви философски сентенции, няма нужда, само кажи за двата примера - да/не - и как би го приела..
1. Има разлика между "разбирам го" и "бих го направила", но явно ти още не си го усвоил.
2. Какво те кара да мислиш, че тя би го направила?
Не ми отговаряй с дървено философстване, а направо на въпроса.
И аз съм много съгласна с PinkPan7her. Не всичко е черно и бяло. Малко по-нагоре щях да дам чисто сексуален пример, за по-лесно, ама реших, че в тийн форум е напълно безсмислено.
kalpazanka
03-06-2014, 13:47
Cооkie, и дърти лелки като мен пишат във форума. Тва, че името на форума е teenproblem, далеч не значи, че само тийнове четат и пишат.
AnarchyBoy
03-06-2014, 13:55
1. Има разлика между "разбирам го" и "бих го направила", но явно ти още не си го усвоил.
2. Какво те кара да мислиш, че тя би го направила?
Не ми отговаряй с дървено философстване, а направо на въпроса.
1. Има разлика и все пак.. Щом ги разбираш, донякъде (отчасти, а може и изцяло) си съгласна следователно "би го направила в даден период, no?"
2. Тя го споделя като нейното мислене, значи го приема като нещо нормално, щом е нещо нормално би го направила в даден период, no?
baby_baby
03-06-2014, 13:56
Не бих простила
DarkTemplar
03-06-2014, 14:00
Cооkie, и дърти лелки като мен пишат във форума. Тва, че името на форума е teenproblem, далеч не значи, че само тийнове четат и пишат.
Ей, дъртата лелка, дето сигурно още не е навършила 30, много се вживяваш. :)
Иначе ми прави впечатление, че хора на по 18-19-20 г. изказват обичайните прекалено категорични мнения, показвайки "силен характер" и "железни принципи". Окей, това са важни неща, но едно е как ние си мислим нещата, а съвсем друго как се случват в реалния живот.
Изневярата и ревността за мен са двете страни на една и съща монета и рядко водят до нещо добро. Наложи ли се човек да хвърля тази монета, значи вече е в кофти положение.
AnarchyBoy
03-06-2014, 14:01
Виж кака лейди, па и другите лелички у фороня, наречете бе безнадежден романтик и прочие, но аз (това си е моето мнение, което не подлежи на промяна) не бих простил изневяра, стигне ли се до изневяра в една връзка то тя се е изчерпала (казвам също така, че ако аз поискам друга, бих зарязал първата, няма смисъл да я лъжа и прочие..) и по добре да се прекрати за добро.. Няма смисъл да се измъчвате допълнително и да чакате така или иначе неизбежното...
А мнението ми е такова, защото според мен енергията която бих изразходвал да си намеря друга за изневяра, мога да я насоча към връзката ми и да оправя проблема в нея (защото се изневерява ако има проблем [ЧУВСТВОТО ЗА ЛИПСА У ЕДИНИЯ ОТ ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ СЪЩО Е ПРОБЛЕМ] друга причина за изневяра няма) струва ми се далеч по-логично, силно и зряло да си вържа гащите (не говоря метафорично) да си бия два шамара да се стегна и да си оправя връзката, вместо да скоча при първата лесна лисичка и да изневерява не само на партньорката ми, но и на принципите си.. :?
Ае ся ме изяжте, че съм наивен и безнадежден романтик, който мисли по лапешки... ;С
AnarchyBoy
03-06-2014, 14:02
Бту за протокола изневерявали са ми 2 пъти {2 различни} (поне за толкоз знам) на повечето от тук едва ли са ви изневерявали (тоест идва ли знаете) но ако знаете и пак твърдите, че бихте простили сте доста слепи.. :lol: бихте оставили връзките си окей, но знаете, че това не се прощава или не се забравя...
Та ндам, знам за какво говоря - говорейки именно за изневяра.. :)
Поне лично за мен изневяра не се прощава... никога.
Не се притеснявай, ще пораснеш.
А на горните ти въпроси, отговорът е все не.
AnarchyBoy
03-06-2014, 14:07
Соре твърде моногамен съм за да приема цялата идея за "изневяра" като нормална.. Никога не бих я приел.. Ако едно момиче ме обича ще бъде с мен, така както аз съм само с нея.. Ако ми изневери не ме уважава/ не уважава себе си и избора си / няма смелостта да дойде и да ми каже в очите, че има проблем - избира по-лесното решение / слаб характер е и още една камара фактори - такъв човек до мен не ми трябва... Пък и как ще имам доверие на човек, който крие от мен..?
Та ндам, знам за какво говоря - говорейки именно за изневяра.. :)
Ъ, не, не знаеш за какво говориш. И това е абсолютно нормално за твоята възраст да не знаеш. Мненията на всички ви са напълно нормални за годините и опита, който имате.
Щото, вярвай ми, годините в тоя случай са предимство. В близкото ми обкръжение има пример, който потвърждава точно думите на Пантерата. Отделно от това - изневерявали са ми и съм изневерявала. Познавам всички страни на монетата. Затова не ми говори наставнически.
AnarchyBoy
03-06-2014, 14:12
ЗА МЕН не е нормална и никога не бих приел изневярата като нещо нормално.. не бих изневерил, а ако ми се изневери просто си тръгвам, явно човека не си е заслужавал.
girlwithblueeyes
03-06-2014, 14:13
Не бих простила . За мен това е ужасно долна и недостойна постъпка .
С кой ъкъл ще изневериш и то на човек който уж мноог обичаш .
Не е оправдано да обичаш и да търсиш чуждите ласки .
А за тези който се имат за много либерални и твърдящи че не всичко е черно е бяло . Само да ви попитам следният въпрос ..
Вижда ли сте някога гаджето си което много обичате и то вас и понеже сте много либерални в леглото с друга . И далеч не да спят просто ?
Дълбоко ме съмнява да сте така че не си мислите че тези които Не бихме простили изневяра сме безнанадежни романтичи . И летим в облаците защото да видиш подобно нещо е жестоко и много боли .
Violenza
03-06-2014, 14:44
Нещо много сте си повярвали и приемате въпроса прекалено лично.
Айде, айде, тези ги пробутвай на тийнките.
На достатъчно години съм, че да имам реалната преценка над това какво бих преглътната и какво не. Хипотетични ситуации колкото щете, ама не е лошо да се замислите, че и вариантът да не простиш в никакъв случай съществува.
На достатъчно години съм, че да имам реалната преценка над това какво бих преглътната и какво не. Хипотетични ситуации колкото щете, ама не е лошо да се замислите, че и вариантът да не простиш в никакъв случай съществува.
Както и си на толкова години, че да знаеш, че гаранции в живота няма за нищо. Не ти се е случвало (а то и да се е, пак не е гаранция, че следващия път обстоятелствата са същите и пак така ще реагираш), няма как да знаеш, че точно еди-как-си ще стане. Просто казвам.
girlwithblueeyes
03-06-2014, 14:58
Когато на човек му се е случило вече той тогава си взима поука и вече мисли по съвсем друг начин .
anonymous708973
03-06-2014, 14:59
1. Има разлика и все пак.. Щом ги разбираш, донякъде (отчасти, а може и изцяло) си съгласна следователно "би го направила в даден период, no?"
2. Тя го споделя като нейното мислене, значи го приема като нещо нормално, щом е нещо нормално би го направила в даден период, no?
Грешна логика. Опитвах се да вкарам някаква нова "сюжетна линия" в баналната до болка тема.
Лейди Ди го каза добре: "едно е да го разбираш, друго е да го направиш". Темплъра също - прекалената категоричност е детска черта. Оскар Уайлд : "Вече не съм толкова млад, за да съм толкова категоричен"
Аргумента с влагането на енергия за "търсене" с кого да изневериш е смешен...щото в такъв момент направо не знаеш откъде ти е дошло.
И аз съм била от двете страни на медала, впрочем...нали, само да отчета. И пак не съм толкова категорична да твърдя, че бих простила винаги. Щото е детско и наивно.
girlwithblueeyes
03-06-2014, 15:01
В някой случай прекалено категоричност не е детска черта а в следствие на нещо .
DarkTemplar
03-06-2014, 15:06
Айде, айде, тези ги пробутвай на тийнките.
На достатъчно години съм, че да имам реалната преценка над това какво бих преглътната и какво не. Хипотетични ситуации колкото щете, ама не е лошо да се замислите, че и вариантът да не простиш в никакъв случай съществува.
Болднатото не го оспорвам. Но да се афектираш от нищото и да раздаваш курове наляво и надясно не е израз на реална преценка, нито особено смислен аргумент. ;]
Violenza
03-06-2014, 15:09
Както и си на толкова години, че да знаеш, че гаранции в живота няма за нищо. Не ти се е случвало (а то и да се е, пак не е гаранция, че следващия път обстоятелствата са същите и пак така ще реагираш), няма как да знаеш, че точно еди-как-си ще стане. Просто казвам.
Аз това не го отричам, факт е. Но да ми твърдите как едва ли не всеки би простил изневяра и как едва ли не е нормално продължение на една дългогодишна връзка, е налудничаво.
Violenza
03-06-2014, 15:11
Болднатото не го оспорвам. Но да се афектираш от нищото и да раздаваш курове наляво и надясно не е израз на реална преценка, нито особено смислен аргумент. ;]
Мда, абсолютно го казвам за всичките ей такива женички, дето цял живот се чудят как да задоволят някакъв мухльо и търсят вината само в себе си. Не виждам защо да съм афектирана обаче.
girlwithblueeyes
03-06-2014, 15:11
аха
Ама нали ние сме романтици и за нас всичок е черно на бяло .
Коментарите на повечето са от личен опит или от липсата на такъв .
anonymous708973
03-06-2014, 15:13
Аз съм съгласна с Темплъра, съответно болднатото на Виоленца. Има случаи и хора, на които не бих простила. Понякога просто няма дя си заслужава. Просто казвам, че понякога може и да си струва да се направи този огромен (без съмнение) компромис. :)
DarkTemplar
03-06-2014, 15:19
Мда, абсолютно го казвам за всичките ей такива женички, дето цял живот се чудят как да задоволят някакъв мухльо и търсят вината само в себе си. Не виждам защо да съм афектирана обаче.
Мухльото те са си го избрали и докато вярват, че го обичат и той е мъжът за тях, ще му търпят номерата. Докато човек се самонавива за нещо, никой не може да го убеди в обратното.
И аз не разбирам масовата женска склонност да се изкарват жертва на обстоятелствата. Това псевдомъченичество ми идва в повече.
Реакцията ти на поста на Cookie изглеждаше сякаш темата ти навява неприятни асоциации/лоши спомени и се чувстваш някак лично ангажирана, а не сякаш изказваш принципно мнение. Затова употребих епитета афектирана.
Не виждам някой да твърди, че всеки би простил изневяра, още по-малко, че всеки трябва да прости изневяра. Подобни твърдения са твърде нелепи и на практика недоказуеми.
Colouring
03-06-2014, 15:23
Просто казвам, че понякога може и да си струва да се направи този огромен (без съмнение) компромис. :)
Както казах, сега кавам не, но не знам в каква ситуация ще попадна занапред. И все пак. Окей, струва си да се направи компромис понякога. Съгласна съм. Обаче ще можеш ли? Знам, че ако преглътна всичко ще ми е хубаво, няма да си развалям спокойствието и рахата, но сякаш и да искам да загърбя всичко няма да мога. Няма да мога да гледам човека със същите очи просто. Сигурна съм, че ще ме измъчват мисли до късно вечер, от които няма да мога да заспя, ще разсъждавам върху това правилно ли съм постъпила, като ме целува ще си представям как е целувал нея и т.н. Някак си мисля, че отношенията ни просто ще се разрушат. И в предния пост го казах - началото на края. Поне за мен.
TheDevilInMe
03-06-2014, 15:52
Много ми е трудно да съм категорична по темата. Изневерявала съм или по скоро нещо като изневерявала само един път през живота си и много съжалявам за това, няма да оправдавам преди вас постъпката си. Бях с едно момче някога, но не изпитвах особени чувства към него, запознах се и с друго момче по същото време, което много ме привличаше, но не знаех, че той има сериозни намерения към мен, мислех, че иска да се размотаваме. Впоследствие прекратих връзката си с момчето, с което първоначално излизах и останах с другото, защото разбрах, че е моят Човек. Спомевам го във връзка с това, че на мен ми беше простено и с него сме заедно вече няколко години, женени сме и детенце си имаме. Всеки има право на избор дали да прости или не подобна постъпка, но определено докато не се сблъскаш с нея не можеш да кажеш със сигурност какво решение ще вземеш.
Didko_Beats
03-06-2014, 16:06
Наистина не съм сигурен ... Идея си нямам как бих реагирал тогава , до сега не ми е идвало на главата (дано и не дойде)
На думи всичко е лесно ... Дори да го направя , едва ли връзката ще продължи дълго време след това,тъй като доверието ми към нея ще е изчезнало. Само ще протакам неща ...
Fisherman
03-06-2014, 16:13
Изневярата е предателство.
xXxPETYAxXx
03-06-2014, 16:18
[B]на повечето от тук едва ли са ви изневерявали (тоест идва ли знаете) но ако знаете и пак твърдите, че бихте простили сте доста слепи..
Изневерявали са ми и то доста брутално, но не мога да съм на 100% сигурна, че ако някога пак се случи няма да направя отново компромис. Сега казвам не, но зависи от самата ситуация, има много различни вариации за изневяра, мноооого. Много е важно това. Щото едно е "Гаджето ми изневерява, има си любовница от 2 месеца", друго е "Гаджето ми направи грешка, но ми каза за това веднага и ся се чудя какво да правя". Това са само 2 чисто хипотетични варианта, има много други възможни ситуации. Не всичко е на едно ниво.
DarknessAngel
03-06-2014, 16:21
Бих, но зависи от много фактори.
SpiritInBlack
03-06-2014, 16:26
Турските сериали са започнали от по-рано тази вечер.
Интересно ми е шматките кво ще кажете , ако след няколко години мъжът ви има секретарка , която ви надиграва по всички показатели и разберете , че е имало случай на изневяра. Може да е бил г-н почти перфектен и макар тая случка да не променя всичко , което е направил за вас , смешните ви чувства ще ви предадат
DarknessAngel
03-06-2014, 16:47
Ще се седне и ще се разговаря, точно заради всичко, което е направил до този момент. :wink: Няма непоправими неща, стига и двете страни да го искат, там е разковничето.
Аз простих изневяра, много трудно но го направих.Но винаги съм си с едно на ум и ако пак се повтори ще и се изплуя и ще си замина без да чакам обяснение.Веднъж е простимо, втори път вече е подигравка със мене.
НЕ! По никакъв повод, случай, причина.
Violenza
03-06-2014, 19:34
Мухльото те са си го избрали и докато вярват, че го обичат и той е мъжът за тях, ще му търпят номерата. Докато човек се самонавива за нещо, никой не може да го убеди в обратното.
И аз не разбирам масовата женска склонност да се изкарват жертва на обстоятелствата. Това псевдомъченичество ми идва в повече.
Реакцията ти на поста на Cookie изглеждаше сякаш темата ти навява неприятни асоциации/лоши спомени и се чувстваш някак лично ангажирана, а не сякаш изказваш принципно мнение. Затова употребих епитета афектирана.
Не виждам някой да твърди, че всеки би простил изневяра, още по-малко, че всеки трябва да прости изневяра. Подобни твърдения са твърде нелепи и на практика недоказуеми.
Нищо не ми навява темата. И сега чакам да ми кажеш как като не съм минала през това, няма как да знам как ще реагирам. :cool:
Не го твърдите УЖ, ама скачате като петленца когато някой каже, че е непростимо, за да го опровергаете?
Да,всеки е свободен в избора си какво да прави!Не можеш просто да държиш приятелката си само при теб!
Нищо не ми навява темата. И сега чакам да ми кажеш как като не съм минала през това, няма как да знам как ще реагирам. :cool:
Не го твърдите УЖ, ама скачате като петленца когато някой каже, че е непростимо, за да го опровергаете?
Само ти скачаш като петле из темата ми се струва.
Колкото и да не ти харесва, такава алтернатива съществува и всеки сам избира за себе си как да постъпи.
Единственото, което АЗ лично се опитвам да опровергая е, че изневярата е непростима in general. Просто защото не е вярно.
Може да е непростима за теб, може да е непростима за мен, обаче Ганьо от съседния вход може да иска да прости на жена си. Или Тодора да не иска да си разбива семейството. Сеш' се. И вярвай ми, решението им за това е било трудно. И не винаги се дължи на "нежелание за разваляне на рахатлък" или "слабост".
На мен ми е интересно защо твърдите, че не е възможно да има човек, който в никакъв случай не би постил изневяра? :?
Аз лично познавам човек, на който са му изневерявали 4 пъти, в 4 абсолютно различни една от друга ситуации, първата от които беше еднократна изневяра, след която половинката му си призна кажи-речи веднага..И познайте...Нито една от тези 4 изневери не беше простена. И не говоря за "аз ще си претърпя, за да запазя връзката ни, пък ако се случи втори път, край". Говоря именно за раздяла..Аз лично на негово място /макар че той е мъж и както казаха по-рано, от жена изневярата е по-тежка/ бих постъпила точно по същия начин и в 4-те ситуации..И да, смея да твърдя, че В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не бих простила изневяра..Това е единственото нещо, което никога не бих простила. Наречете го наивност, ако искате..
Ако, недай си Боже, ми се случи след време и взема та простя, лично ще се извиня за сегашните си думи тук. Ако трябва и тема ще ви публикувам. Но не мисля, че прошката е вариант.
Може да е непростима за теб, може да е непростима за мен, обаче Ганьо от съседния вход може да иска да прости на жена си.
Да, да, да и да! С това съм напълно съгласна.
зависи от колко време съм с него .. :) но попринцип не ..
Violenza
03-06-2014, 19:53
Само ти скачаш като петле из темата ми се струва.
Колкото и да не ти харесва, такава алтернатива съществува и всеки сам избира за себе си как да постъпи.
Единственото, което АЗ лично се опитвам да опровергая е, че изневярата е непростима in general. Просто защото не е вярно.
Може да е непростима за теб, може да е непростима за мен, обаче Ганьо от съседния вход може да иска да прости на жена си. Или Тодора да не иска да си разбива семейството. Сеш' се. И вярвай ми, решението им за това е било трудно. И не винаги се дължи на "нежелание за разваляне на рахатлък" или "слабост".
Някой път много абсурдно се опитваш да преекспонираш нещата. Аз никъде не съм твърдяла, че е непростима като цяло нито пък ми пука кой и защо би простил. Аз казах че за мен е и точка. К'во сте тръгнали вие да се обяснявате кой на какво бил способен.
AnarchyBoy
03-06-2014, 19:54
Аз пък съм инато и горделиво келеме, кака, ако ще и от 79 години да сме женени, ако разбера, че ходи да мърсува в трактора на Пешо от съседното село.. па ня'а ми пука разделяме се и това е.. :D
Някой път много абсурдно се опитваш да преекспонираш нещата. Аз никъде не съм твърдяла, че е непростима като цяло нито пък ми пука кой и защо би простил. Аз казах че за мен е и точка. К'во сте тръгнали вие да се обяснявате кой на какво бил способен.
Не се опитвам да преекспонирам нищо, просто ползвам твоите думи.
И не разбирам, на ТЕБ какво ти пречи какво се обясняваме, след като мнението ти е твърдо определено? Не ни чети и толкова, вместо да ходиш да раздаваш к*рове или там каквото беше на всички нещастни женички, само защото ти не можеш да ги разбереш.
AnarchyBoy
03-06-2014, 20:06
Лейди не, че нещо, но повечето у тая тема се опитват да убедят нас "дечицата, наивниците, безнадеждните романтици" че изневярата може да се прости, ами ако ние си имаме един супер КРАЕН принцип и си го следваме това лошо ли е? [-(
Аз не изневерявам и изневяра не прощавам, никога няма да изневеря нито ще простя.. пък нека мисля по детински..
В случая не се опитвам да ви накарам и вие да станете като мен, всеки има право да бъде какъвто си пожелае, просто не се опитвайте да ме убедите, че някога в даден период от живота ми, аз магически ще се преродя, ще преживея някакъв душевен катарзис или ще "порасна" и ей така от нищото, ще приема изневярата като нещо нормално, което се прощава с лека ръка или пък, което ако го извършиш едва ли не, нищо не си направил..
Живейте си с вашите си разбирания, а аз с моите.. и нека не се караме.. Хора сяк'ви.. характери сяк'ви.. за мен и другите като мен е непростимо, за вас е.. света не е свършил, move on.
Violenza
03-06-2014, 20:07
Ето кои били афектираните... :cool: Еми с това да бяхте почнали.
anonymous708973
03-06-2014, 20:08
Добре де, Виоленца.
Ако съществува вариант изневярата да е непростима - както ти напомни да имаме предид,
защо да не съществува вариант да е простима?
Просто е.
Ето кои били афектираните... :cool: Еми с това да бяхте почнали.
пак нещо си недоразбрала, ама айде
Mladenoff
03-06-2014, 20:16
Изневярата е предателство и слага край на доверието в една връзка. Един мъж с достойнство не би простил на няква си лигла, че чесала пишката на друг, само щото "била объркана, чувствала се странно, не можела да мисли адекватно".
Ако толкова ми е скучно в една връзка и търся разнообразие, просто си казвам - така и така, имам желание да спя с други жени, редно е да се разделим. А не зад гърба на човек, който ти вярва безрезервно, да се въргаляш в леглото нa друг. Пък вие си мислете каквото си искате, прощавайте изневери, после се чудeте що мъжете са кретени.
Violenza
03-06-2014, 20:30
Добре де, Виоленца.
Ако съществува вариант изневярата да е непростима - както ти напомни да имаме предид,
защо да не съществува вариант да е простима?
Просто е.
Пантерке, хайде не и ти. Къде съм казала аз, че не съществува вариант да е простима? Казала съм единствено, че за мен не съществува такъв.
едит: Лейди, айде пак... :lol: Имах предвид, че много хард ви е жегнал един обикновен израз явно.
едва ли някой може да каже дали би или не би простил изневяра без да му се е случило
но вие си продължавайте
забавни сте
Пантерке, хайде не и ти. Къде съм казала аз, че не съществува вариант да е простима? Казала съм единствено, че за мен не съществува такъв.
едит: Лейди, айде пак... :lol: Имах предвид, че много хард ви е жегнал един обикновен израз явно.
Стандартно си по-уравновесена, толкова.
anonymous708973
03-06-2014, 20:35
А защо изневярата е само физическа за теб?
А ако примерно откриеш чатове без уговорки за среща, а просто неща от сорта на "липсваш ми", "обичам да говоря с теб", "ти ме разбираш доста повече от най-близките ми хора"?
А защо изневярата е само физическа за теб?
А ако примерно откриеш чатове без уговорки за среща, а просто неща от сорта на "липсваш ми", "обичам да говоря с теб", "ти ме разбираш доста повече от най-близките ми хора"?
и тва изключва варианта да си обичаш човека до теб ?
Violenza
03-06-2014, 20:40
А защо изневярата е само физическа за теб?
А ако примерно откриеш чатове без уговорки за среща, а просто неща от сорта на "липсваш ми", "обичам да говоря с теб", "ти ме разбираш доста повече от най-близките ми хора"?
Еми пак ще питам, къде обясних, че говоря само за физическа изневяра? :cool: На това бих ти отговорила, ако искаш, но не ми се пише в темата повече.
Еми явно не съм съумяла да си обясня добре гледната точка, щом има толкова неразбирателства. Ще ме извинявате тогава.
anonymous708973
03-06-2014, 20:45
Ама не говоря на теб, бе :д
На пича с поста над моя говоря.
Ама щом си мераклийка, любопитно ми да ти чуя отговора - на лично, ако желаеш, разбира се :)
102, тогава пък аз да попитам къде и защо са свързани любовта и сексът... щото ако си с някого, а пък друг човек те разбира по-добре (което ми се е случвало за определен период от време, не е довело до нищо повече обаче), по тая логика можеш да си с някого, пък друг да те задоволява по-добре. Границите са тънки, а субективизмът е голям.
Повечето под изневяра някак си виждат/е най-буквалния пример, който даде Мони - да хванеш половинката с друга в леглото, само че има и доста други моменти. Поне за мен, разбира се. За друг човек изневяра ще е само сексът.
AnarchyBoy
03-06-2014, 20:54
Изневярата е предателство и слага край на доверието в една връзка. Един мъж с достойнство не би простил на няква си лигла, че чесала пишката на друг, само щото "била объркана, чувствала се странно, не можела да мисли адекватно".
Ако толкова ми е скучно в една връзка и търся разнообразие, просто си казвам - така и така, имам желание да спя с други жени, редно е да се разделим. А не зад гърба на човек, който ти вярва безрезервно, да се въргаляш в леглото нa друг. Пък вие си мислете каквото си искате, прощавайте изневери, после се чудeте що мъжете са кретени.
Човека го каза, както е.
Изневярата е предателство и слага край на доверието в една връзка.
Колко по - ясно от това?
Допълвам си отговора. :D
DarkTemplar
03-06-2014, 21:08
Нищо не ми навява темата. И сега чакам да ми кажеш как като не съм минала през това, няма как да знам как ще реагирам. :cool:
Не го твърдите УЖ, ама скачате като петленца когато някой каже, че е непростимо, за да го опровергаете?
Нямам никаква идея през какво си минала, нито ми е работа. Така че ще те разочаровам. ;)
Конкретизирай кои сме тея ние, които скачаме като петленца, защото лично аз не виждам някаква организирана група, която едва ли не да пропагандира нещо подобно?
AnarchyBoy
03-06-2014, 21:10
http://www.youtube.com/watch?v=cO1ifNaNABY
anonymous708973
03-06-2014, 21:19
Човека го каза, както е.
Отговори ми тогава ти на въпроса, който зададох към него, щото тука виждам един-единствен изолиран случай, и то най-типичния.
ем тук половината са внякви връски по 2 месеца макс .. ако е нещо сириозно трябва да се говори зависи от ситуациятя и хората и видът на изневяра всеки е разлечен ..
AnarchyBoy
03-06-2014, 21:48
Отговори ми тогава ти на въпроса, който зададох към него, щото тука виждам един-единствен изолиран случай, и то най-типичния.
Той говори конкретно за физическата изневяра, аз говоря за всяка една - стигне ли се до каквато и да е форма на изневяра - доверието изчезва...
sramejlivkaa
03-06-2014, 22:00
Вижда ли сте някога гаджето си което много обичате и то вас и понеже сте много либерални в леглото с друга . И далеч не да спят просто ?
И летим в облаците защото да видиш подобно нещо е жестоко и много боли .
Сори за въпроса, но да не би да ти се е случвало случайно?
Mladenoff
03-06-2014, 22:33
Той говори конкретно за физическата изневяра, аз говоря за всяка една - стигне ли се до каквато и да е форма на изневяра - доверието изчезва...
Абсолютно! Имаше една тема съвсем скоро, не помня в кой раздел, момичето открила чатове на гаджето си с някакво друго момиче, даже се уговаряли да се виждат (отношенията им били доста задълбочени, интимни едва ли не). Т'ва също си е изневяра.
girlwithblueeyes
03-07-2014, 07:53
sramejlivkaa
Да случвало ми се е и затова попитах . Но така и така никой не отговори на въпроса ми .
Истината е че по тази тема никога няма да се стигне до едно мнение . Всеки говори на базата на личен опит и лични разбирания .
Принципно вярвам, че и с поглед може да изневериш, и да спиш с някого и да не си изневерил... но по-скоро не бих простила. Мисля, че това е най-голямото предателство, а и как ще съм с тоя човек след това? Аз по default съм мега мнителна, представям си, ако се случи такова нещо, аз ще се разкъсам от съмнения и подозрения и т'ва рано или късно ще съсипе връзката.
Tsukuda_Hiroshi
03-07-2014, 13:29
Само един-единствен път бих направил този компромис и то само за човек, за когото си мисля, че наистина си струва... Ако е системно или ако е било ей-така "за купона" - от където идва, там да ходи!!
Е как ще си струва човек, който показва, че ти не струваш за него/нея? Да не си мазохист?
Tsukuda_Hiroshi
03-07-2014, 14:46
Е как ще си струва човек, който показва, че ти не струваш за него/нея? Да не си мазохист?
Това, че някой е изневерил не означава, че изведнъж се превръща във второ качество човек. Поне според мен. Да, ще ми стане гадно, да ще ме заболи, ще се ядосам... Но това няма да заличи (или поне не веднага) факта, че до вчера съм виждал всичко, от което имам нужда в този човек. Следователно - този човек за мен си струва. Допуснал е грешка, ОК. И аз не съм перфектен. Или продължаваме напред, живеейки с това, или се разделяме и до там. Това е. + това има и друг случай, който не винаги се взима под внимание - понякога този, който е изневерил може да се чувства също толкова гадно, колкото и този, на когото са изневерили.
therichbitch
03-07-2014, 17:17
Какво прави пичът? Втори разговор? Зарязва я, щото "така е правилно вместо да си вее гъза по други"?
Не, искаш да кажеш, че при всяка караница (образно казано) и кофти период, трябва да ходи да си чеше егото или оная работа при някоя друга? Това аз го виждам като да предпочетеш по- лесния вариант- да изчакаш да премине бурята.
Относно прословутата категоричност на 'младите заблудени романтици'- мисля, че се принизява значението на думата 'прощавам'. Да простиш истински за мен означава да забравиш, да имаш същото отношение към човека, каквото си имал преди, да подхождаш със същото доверие и т.н. и т.н. Мисля, че малцина са способни на това, така че нека не се бием в гърдите колко сме зрели, а? Та, имайки предвид какво разбирам аз под прощаване, съм абсолютно и крайно категорична, че няма да простя изневяра, да.
Това, че някой е изневерил не означава, че изведнъж се превръща във второ качество човек. Поне според мен. Да, ще ми стане гадно, да ще ме заболи, ще се ядосам... Но това няма да заличи (или поне не веднага) факта, че до вчера съм виждал всичко, от което имам нужда в този човек. Следователно - този човек за мен си струва. Допуснал е грешка, ОК. И аз не съм перфектен. Или продължаваме напред, живеейки с това, или се разделяме и до там. Това е. + това има и друг случай, който не винаги се взима под внимание - понякога този, който е изневерил може да се чувства също толкова гадно, колкото и този, на когото са изневерили.
Живей си тогава със спомена от вчера, когато си си мислил, че всичко е окей. Опитай се с този спомен да караш месеци или години. В живота system restore не важи. :)
Рядко прощавам, какво остава за такова нещо.
anonymous708973
03-08-2014, 07:59
Да простиш истински за мен означава да забравиш, да имаш същото отношение към човека, каквото си имал преди, да подхождаш със същото доверие и т.н. и т.н. Мисля, че малцина са способни на това, така че нека не се бием в гърдите колко сме зрели, а? Та, имайки предвид какво разбирам аз под прощаване, съм абсолютно и крайно категорична, че няма да простя изневяра, да.
Е, така погледнато, да, разбирам ти гледната точка.
Аз вярвам в теорията "да простиш и да забравиш са две различни неща". Сгафиш ли, ще бъдеш поставен на колене, ще събираш небето и земята, за да спечелиш доверието на човека отново, доверието ще бъде по-малко, някак ще загубиш правото да се дразниш на неща от тази област (че приятелката ти излязла насаме с някакъв тип, когото ти дори не си виждал) и да - вероятно ще ти бъде натриван носа при спорове и караници на определена тема. След определено време при определени условия може да спре да ти бъде натяквано и към теб да се подхожда със същия респект и вярва в трезвата ти преценка. Ама за мен изпитателният период съществува винаги.
Сори, сигурно звучи гадно и като заяждане на дребно, отмъщение и т.н. Далеч нямам предвид изписаното като умишлена реакция, по-скоро като рефлекс на затваряне в черупката.
Изневяра не се прощава,ако го направиш си безхарактерно мекотело :)
Изневяра не се прощава,ако го направиш си безхарактерно мекотело :)
Къде е Violenza сега да ми поговори за категоричност...
Ако изневярата е чисто физическа-да. Причината бих я търсила в двамата-у мен, че не съм му дала достатъчно и го е потърсил другаде и у него-че не ми е казал преди да ходи при друга.
Ако е нещо повече от ''секс за една вечер'' - визирам чувства, чатове, обаждания, смси-това не бих търпяла поради факта, че имам достойнство и ревнувам.
Разбира се , както всяка една жена, искам мъжът и всичките му детайли да са само за мен, но определено бих простила.
Но съм съгласна ,че хора , които имат допир до изневярата чрез филми и свободни съчинения на този и онзи, нямат право да коментират или да заклеймяват хората, че биха дали прошка.
/Не визирам никой и не съм чела цялата тема/
И отделно идва въпросът - какво разбирате под изневяра?
Щото за мен е секс в чистия смисъл на думата или ''връзка'' зад гърба ми. Целувки, натискания и т.н. не ги имам за нещо съществено. По-скоро залитане от правия път.
К*р за всички нещастни женички с такъв начин на мислене. Без извинение.
Не бих и не мисля, че отношението ми по този въпрос може да се промени в близките поне 10тина години. Май-малкото, не бих била с човек, който не е способен на уважение, себеуважение и на качествена комуникация, които са едни от есенциалните предпоставки за изграждането на добрата връзка.
С тия твоите себеуважения, качествени комуникации и каквото каза там от статията в новия Космополитън, ще си стоиш сама или твоя ще забягва така тънко, че няма да го усетиш. Факт е, че ако постоянно натоварваш мъжа до тебе с простотиите си, мислиш само за себе си и не си му духала от един месец, той ще отиде при друга и няма нищо подсъдимо в това.
girlwithblueeyes
03-09-2014, 17:58
Няма ама друг път . Като го натоварва и не му духа по добре да й каже вместо да прави такива долни истории.
anonymous708973
03-09-2014, 18:05
С тия твоите себеуважения, качествени комуникации и каквото каза там от статията в новия Космополитън, ще си стоиш сама или твоя ще забягва така тънко, че няма да го усетиш. Факт е, че ако постоянно натоварваш мъжа до тебе с простотиите си, мислиш само за себе си и не си му духала от един месец, той ще отиде при друга и няма нищо подсъдимо в това.
Ама ако ти натоварваш приятелката си с глупости, мислиш само за себе си и не си й правил кефа от един месец, а тя отиде другаде, ще е тъпа курва, нали?
Как пък едно обективно мнение по повод връзките не съм видяла от теб.
Да не говорим, че "натоварване" е субективно, "мисля само за себе си" също.
Violenza
03-09-2014, 19:24
С тия твоите себеуважения, качествени комуникации и каквото каза там от статията в новия Космополитън, ще си стоиш сама или твоя ще забягва така тънко, че няма да го усетиш. Факт е, че ако постоянно натоварваш мъжа до тебе с простотиите си, мислиш само за себе си и не си му духала от един месец, той ще отиде при друга и няма нищо подсъдимо в това.
Кой те пита пак теб, бе? Не знам колко силно съм ти ощипала задника, че ми пищиш във всяка тема, ама следващия път поне говори свързано. Ако, ако, ако и накрая нищо не каза.
За натоварения ми мъж не бери грижа ти.
За мен има разлика между "прощавам" и просто "преглъщам и живея с това в името на еди какво си".
Има и твърде много фактори и видове изневяра, които могат да се разгледат във всеки един отделен случай, но ако някой ми изневери аз бих се погрижила да му се върне тъпканичко. Отмъстителна съм, какво да се прави :) Но е факт, че никога няма да погледна човека, който така е насрал така и моето, и неговото достойнство. Край на връзката ни може да няма, но край на уважението ми и доверието ми - със сигурност ще има.
Samo Botev Plovdiv
03-09-2014, 21:45
Със сигурност не бих простил изневяра. Макар и никога обвързан до този момент, макар и никога да не бъда обвързан, да приемем, че бъда и то от да кажем 4 - 5 години. Не бих простил подобно нещо, най - малкото заради това, че толкова време изграждане в една връзка - търпение, уважение, заздравяване след поредния спор, взаимопомощ, засилване на чувствата и т.н. - бъде разрушено с лека ръка. Като има проблем - да дойде и да каже, да поговорим. Ще се постарая, или тя ще се постарае нещата да се променят към добро, но да извърти някой к*рвенски номер, не бих простил никога, ама никога, ако ще и 20 години щастлив брак да имаме. Вероятно съм наивен, вероятно твърдостта и решителността в мен надделяват, но това е моята непоклатима позиция. Прочетох цялата тема внимателно. За мен личната чест и достойнство са най - важните неща. Няма да позволя те да бъдат потъпкани и да се съобразя с човек, който ме е разбил вътрешно, а ако си проличи - и външно. Няма да обичам, уважавам и търпя такъв човек. Веднагически развод. Такъв човек не може да бъде поощряван. След като не се е провел човешки, смислен и сериозен разговор и са се предприели к*рвенски приоми - "Да не съм те видял повече!". А относно "духането" - това ли е проблем №1 в една връзка?! Ако мъжът е мъж, ще издържи и без това. Ще бъда зад позицията си - не бих простил такова нещо. Това е предателство. Все едно даваш втори шанс да бъдеш застрелян, след като първият път е бил неуспешен. Единственото нещо, което никога не бих простил, е изневярата, следователно - и предателството като цяло.
Tsukuda_Hiroshi
03-10-2014, 10:33
Живей си тогава със спомена от вчера, когато си си мислил, че всичко е окей. Опитай се с този спомен да караш месеци или години. В живота system restore не важи. :)
Знам. И въпреки това съм направил своя извод. Не ти налагам мнение и не смятам да те убеждавам в нещо. Просто изказах възглед.
Със сигурност не бих простил изневяра. Макар и никога обвързан до този момент, макар и никога да не бъда обвързан, да приемем, че бъда и то от да кажем 4 - 5 години. Не бих простил подобно нещо, най - малкото заради това, че толкова време изграждане в една връзка - търпение, уважение, заздравяване след поредния спор, взаимопомощ, засилване на чувствата и т.н. - бъде разрушено с лека ръка. Като има проблем - да дойде и да каже, да поговорим. Ще се постарая, или тя ще се постарае нещата да се променят към добро, но да извърти някой к*рвенски номер, не бих простил никога, ама никога, ако ще и 20 години щастлив брак да имаме. Вероятно съм наивен, вероятно твърдостта и решителността в мен надделяват, но това е моята непоклатима позиция. Прочетох цялата тема внимателно. За мен личната чест и достойнство са най - важните неща. Няма да позволя те да бъдат потъпкани и да се съобразя с човек, който ме е разбил вътрешно, а ако си проличи - и външно. Няма да обичам, уважавам и търпя такъв човек. Веднагически развод. Такъв човек не може да бъде поощряван. След като не се е провел човешки, смислен и сериозен разговор и са се предприели к*рвенски приоми - "Да не съм те видял повече!". А относно "духането" - това ли е проблем №1 в една връзка?! Ако мъжът е мъж, ще издържи и без това. Ще бъда зад позицията си - не бих простил такова нещо. Това е предателство. Все едно даваш втори шанс да бъдеш застрелян, след като първият път е бил неуспешен. Единственото нещо, което никога не бих простил, е изневярата, следователно - и предателството като цяло.
Като се влюбиш до полуда пак ще си говорим :)
Като се влюбиш до полуда пак ще си говорим :)
Невинаги "лудата любов" е причина за потъпкване на морални разбирания.
Понякога любовта към самия теб е по-силна от всичко.
pifiella
03-10-2014, 11:43
Ще простя. НО, ако е нещо инцидентно, което няма значение и последствия. Просто секс, но ако виждам всичко друго,но не й разкаяние за случилото се, ще си тръгна. Мога да забравя една пиянска забивка, но не й една осъзната и желана изневяра.
Samo Botev Plovdiv
03-10-2014, 15:26
Като се влюбиш до полуда пак ще си говорим :)
Дори и да се, няма начин да простя подобно предателство.
Къде е Violenza сега да ми поговори за категоричност...
Много хора могат да говорят с категоричност от своя страна. За мен такова нещо е изключително долно и просто човека ще ми падне толкова ниско в очите, че не може да си представи. Уважение за такъв човек никога не мога да имам, жал не мога да изпитам. А да простя просто няма как. Ако прощаваш предателството, ще се обградиш с хора които те използват и всеки удобен момент биха ти забили нож в гърба. Да останеш с такъв човек от гледна точка на прекарани хубави моменти е просто малодушно.
Samo Botev Plovdiv
03-10-2014, 22:15
Жалкото е, че все повече хора искат да живеят със спомените за "хубавите моменти" и загърбват собствената гордост и чест.
EffinSick
03-10-2014, 22:27
Не бих простила дори и да го обичам.
anonymous708973
03-11-2014, 05:25
Много хора могат да говорят с категоричност от своя страна.
Интересното знаеш ли кое е? Че тая тезичка автоматично я изхвърляш на боклука, когато някой друг е категоричен по друга тема, заставаш от другата страна на барикадата и се захващаш да обясняваш как човекът нищо не разбира, защото: не е на твоите години, съответно нищо не е видял от живота/eтц, етц.
Много хора могат да говорят с категоричност от своя страна. За мен такова нещо е изключително долно и просто човека ще ми падне толкова ниско в очите, че не може да си представи. Уважение за такъв човек никога не мога да имам, жал не мога да изпитам. А да простя просто няма как. Ако прощаваш предателството, ще се обградиш с хора които те използват и всеки удобен момент биха ти забили нож в гърба. Да останеш с такъв човек от гледна точка на прекарани хубави моменти е просто малодушно.
Това, че ТИ не можеш да разбереш мотивите на някой да прости, не означава, че имаш право да го наричаш "безхарактерно мекотело".
Прошката е мисловното и емоционално освобождаване от гнева към човека, който ни е нанесъл обидата. И в този смисъл, тя е нужна повече на прощаващия, отколкото на този, на когото трябва да простим. Да простиш не означава да оправдаваш действията на другия, не означава да се залъгваш и надяваш, че той ще се промени. Прошката означава да освободиш себе си от негативното. И в този смисъл, за да простиш се иска много повече сила и много повече човечност.
За мен прошката е признак на сила, не на безхарактерност и ако някой може да събере силата и куража истински да прости изневяра, то аз мога само да се възхищавам.
Всички вие приемате, че изневяра се прощава само и единствено, за да не нарушиш собственото си удобство и спокойствие в една връзка, която те храни, облича и ти урежда надежден живот. Че в името на това спокойствие, хората са склонни да потъпчат себе си. Това само показва колко едностранно виждате нещата и колко малко разбирате от прошка. И затова бъркате термините.
Дай боже, на никого да не се случват тези работи. :D
Аз не бих, по-скоро ще ги пречукам и двамата.
Бих, зависи какви са били обстоятелствата, със сигурност бих дала шанс на човека, вече ако ме предаде втори път, едва ли ще продължим заедно, но бих се замислила защо е станало, с какво аз съм го провокирала, за да си направя равносметка.
Интересното знаеш ли кое е? Че тая тезичка автоматично я изхвърляш на боклука, когато някой друг е категоричен по друга тема, заставаш от другата страна на барикадата и се захващаш да обясняваш как човекът нищо не разбира, защото: не е на твоите години, съответно нищо не е видял от живота/eтц, етц.
Всеки може да защитава каквато и да е теза, за това се нарича дискусия. Заставаш "от една страна на барикадата" и започваш да се аргументираш. А възрастта определено в някой сфери дава опит, това дори ти трябва да си го разбрала вече.
Това, че ТИ не можеш да разбереш мотивите на някой да прости, не означава, че имаш право да го наричаш "безхарактерно мекотело".
Прошката е мисловното и емоционално освобождаване от гнева към човека, който ни е нанесъл обидата. И в този смисъл, тя е нужна повече на прощаващия, отколкото на този, на когото трябва да простим. Да простиш не означава да оправдаваш действията на другия, не означава да се залъгваш и надяваш, че той ще се промени. Прошката означава да освободиш себе си от негативното. И в този смисъл, за да простиш се иска много повече сила и много повече човечност.
За мен прошката е признак на сила, не на безхарактерност и ако някой може да събере силата и куража истински да прости изневяра, то аз мога само да се възхищавам.
Всички вие приемате, че изневяра се прощава само и единствено, за да не нарушиш собственото си удобство и спокойствие в една връзка, която те храни, облича и ти урежда надежден живот. Че в името на това спокойствие, хората са склонни да потъпчат себе си. Това само показва колко едностранно виждате нещата и колко малко разбирате от прошка. И затова бъркате термините.
Нещо се бъркаш. Аз никого не съм наричал безхарактерно мекотело, прочети пак какво съм написал и без друго си ме цитирала. Прошката за мен са само думи, колко хора мислиш, че могат да простят и да забравят за случилото се, да спре да ги терзае и да имат еднакво доверие на човека до себе си както преди тая изневяра ? Ако аз се освободя от гнева и чувството за предателство, то аз ще съм напълно безразличен към тоя човек.Най-големият проблем при изневярата е не дали ще простиш (на думи или по някакво чудо наистина), а в това че си загубил доверието си към тоя човек. Аз лично загубя ли доверие към някого, никога не го възвръщам. Човек предал веднъж, ще го направи отново. Изневярата сама по себе си е слабохарактерно действие, а аз не харесвам слабохарактерни лъжци. Като се замисля мога да оправдая по-лесно убийство, отколкото предателство от толкова близък човек.
На този етап си хващам дърмите и при следващия. Но, ако е след 20 години и съм с 20 деца, обща къща/апартамент не се знае дали ще мисля по същия начин.
Нещо се бъркаш. Аз никого не съм наричал безхарактерно мекотело, прочети пак какво съм написал и без друго си ме цитирала.
"безхарактерното мекотело" беше препратка към мнението, което бях цитирала, което ти цитира, за да ми кажеш, че много хора могат да говорят за категоричност.
Единственото, което аз казвам е, че не е редно да се обобщава по този начин, толкова категорично, че ВСИЧКИ са еди-кво си. Другото са твои тълкувания на моя пост.
Прошката за мен са само думи, колко хора мислиш, че могат да простят и да забравят за случилото се, да спре да ги терзае и да имат еднакво доверие на човека до себе си както преди тая изневяра ?
Ето затова си говорим. Ти (както и повечето хора) просто не разбираш същината на прошката, затова и не можеш да я проумееш като концепция. Никой не те кара и да го правиш. Но не съди хората, които умеят да прощават, защото затова се иска сила. Докато да, прав си, че за изневяра се иска безхарактерност.
От скука прочетох всички мнения в темата. Това обаче ми провокира интереса.
А защо изневярата е само физическа за теб?
А ако примерно откриеш чатове без уговорки за среща, а просто неща от сорта на "липсваш ми", "обичам да говоря с теб", "ти ме разбираш доста повече от най-близките ми хора"?
Да приемем, че точно тези думи са изписани в чата. Защо да ги приемаме като изневяра? Любопитно ми е къде е границата между доброто приятелство и емоционалната изневяра?!
На мен ми звучи абсолютно нормално на него да му липсват други хора от женски пол, не само аз. Приемам за нормално да обича да говори и с други жени. А това, че сме заедно, съвсем не означава, че винаги трябва да се разбираме и подкрепяме на 100%. Поставяйки и себе си в тази позиция, нормално е да обичам да общувам с хора, които ме разбират в моменти, в които близките не могат. Това за мен означава само, че имаме сходства в характера или сме преживяли едно и също нещо.
Контактите ни не се ограничават само с човека до нас. Аз лично не виждам нищо лошо в това да се сближим емоционално и с други хора, да ни липсват разговорите с тях, когато не са наблизо и т.н.
Не искам да се карам с абсолютно никой тук (понеже гледам, че повечето сте малко войнствено настроени), просто въпросите на Пантерката ме накараха да се замисля.
DarkTemplar
03-11-2014, 15:08
На мен пък мнението на xoxi ми провокира интереса. До голяма степен съм съгласен с гледната й точка - смятам, че хората, с които споделяме и имаме по-задълбочени отношения, могат да ни бъдат полезни по различен начин и в различни моменти. Колкото и да ни се иска, половинката ни не може да е до нас в 100% от случаите, когато имаме нужда от подкрепа, приятелски съвет или просто рамо, на което да поплачем. Тогава идва моментът да се обърнем към други хора, които биха ни разбрали/помогнали.
Въпросът при всяко сближаване е къде поставяме границата в отношенията с конкретния човек. Прекрачвайки определена граница, отношенията се трансформират в нещо напълно различно. В това е майсторлъка и социалния/емоционалния опит, да умеем да дефинираме и контролираме отношенията си с другите.
Думите "липсваш ми" обикновено се схващат в по-личен и емоционален (дори интимен) контекст. Затова е добре човек да продължи изречението, казвайки какво точно му липсва, за не се получават обърквации. Така ще улесни и себе си, и събеседника си.
"безхарактерното мекотело" беше препратка към мнението, което бях цитирала, което ти цитира, за да ми кажеш, че много хора могат да говорят за категоричност.
Единственото, което аз казвам е, че не е редно да се обобщава по този начин, толкова категорично, че ВСИЧКИ са еди-кво си. Другото са твои тълкувания на моя пост.
Ето затова си говорим. Ти (както и повечето хора) просто не разбираш същината на прошката, затова и не можеш да я проумееш като концепция. Никой не те кара и да го правиш. Но не съди хората, които умеят да прощават, защото затова се иска сила. Докато да, прав си, че за изневяра се иска безхарактерност.
Аз я проумявам, ама не я приемам. И както казах хората които могат да простят по оня начин по които искаш ти са един на 1000 сигурно.
Аз я проумявам, ама не я приемам. И както казах хората които могат да простят по оня начин по които искаш ти са един на 1000 сигурно.
Но ги има. И не са нито безхарактерни, нито слаби.
"g0oD"_glrL
03-11-2014, 16:00
Да,няма лошо. Само дето в такива ситуации разкарвам гаджето на момента. Да си изневерява на воля,но не на мен.
Cъгласна!
anonymous708973
03-11-2014, 16:16
Въпросът при всяко сближаване е къде поставяме границата в отношенията с конкретния човек. Прекрачвайки определена граница, отношенията се трансформират в нещо напълно различно. В това е майсторлъка и социалния/емоционалния опит, да умеем да дефинираме и контролираме отношенията си с другите.
Въпросът всъщност е дали с половинката имате еднакви разбирания за допустима граница. Съгласна съм и с двама ви, мислех, че съм единствената, дето смята, че половинката понякога не е единственият човек, към когото да се обърнем.
Иначе да, това ми беше целта на въпроса - поне някой да се замисли, че, аджеба, границата е тънка и в някои случаи дори не можеш да си категоричен дали е изневяра, камо ли дали ще биеш шута на половинката със същата скорост, с каквато тук ни уверяват, че ще го направят.
Щото при мен положението е малко... отстрани мяза на двоен стандарт. Аз имам най-добър приятел от около 5-6 години, на когото мога да кажа буквално всичко, ама наистина. Това е човек, който ми е на 200% зад гърба, каквото и да правя. На него без проблем мога да напиша "липсваш ми" - при това без обяснения. И двамата знаем какво имаме предвид. И "обичам те" бих написала, ама не сме стигали до там.
Мъжо обаче толкова близка приятелка няма и видя ли такова нещо от него, ще ми стане много кофти. И при евентуален скандал той да изтъкне, че и аз го правя, няма да е коректно (поне според мен), защото обстоятелствата са коренно различни. Но е напълно възможно той да е на друго мнение, затова казвам, че нещата не са толкова еднозначни и невинаги става въпрос за единия секс.
DisappointedDreamer
03-11-2014, 18:03
И при евентуален скандал той да изтъкне, че и аз го правя, няма да е коректно (поне според мен), защото обстоятелствата са коренно различни.
Защо няма да е коректно, ако и той (хипотетично) има най-добра приятелка от Х наброй години?
Думите "липсваш ми" обикновено се схващат в по-личен и емоционален (дори интимен) контекст.
Това ме учуди. Аз "липсваш ми" изобщо не го свързвам с това, което ти описа. Всъщност, думите ги смятам за много по-"public" - мога да ги кажа както на гаджето си, така и на най-добрия си приятел или просто добър познат.
anonymous708973
03-11-2014, 18:55
Това ти казвам, Маги, че няма.
Ако има, щях да съм свикнала :) Обаче предвид всичките му приказки, че не вярва в непорочното приятелство между момче и момиче, няма как да не подхождам с предубеждение към всеки по-близък контакт.
Това ти казвам, Маги, че няма.
Ако има, щях да съм свикнала :) Обаче предвид всичките му приказки, че не вярва в непорочното приятелство между момче и момиче, няма как да не подхождам с предубеждение към всеки по-близък контакт.
Както на теб не би ти било приятно, то може да си сигурна, че и на него не му е приятно това твое приятелство.
its.moninka
03-11-2014, 19:28
Незнам,зависи..
anonymous708973
03-11-2014, 20:59
Както на теб не би ти било приятно, то може да си сигурна, че и на него не му е приятно това твое приятелство.
А ти можеш да си сигурен, че не познаваш нито мен, нито него, нито най-добрия ми приятел... и изобщо не знам как имаш наглостта да ми казваш в какво трябва да съм сигурна. Не ми я побира акълът тая арогантност.
Приятелят ми и най-добрият ми приятел се познават, уважават и харесват. Излизали са една камара пъти без мен. Така че ТИ можеш да си сигурен, че ако приятелят ми се дразни на нещо в това ми отношение към най-добрия ми приятел, то няма да е изключителната ни близост. ;)
Samo Botev Plovdiv
03-11-2014, 21:11
А ти можеш да си сигурен, че не познаваш нито мен, нито него, нито най-добрия ми приятел... и изобщо не знам как имаш наглостта да ми казваш в какво трябва да съм сигурна. Не ми я побира акълът тая арогантност.
Приятелят ми и най-добрият ми приятел се познават, уважават и харесват. Излизали са една камара пъти без мен. Така че ТИ можеш да си сигурен, че ако приятелят ми се дразни на нещо в това ми отношение към най-добрия ми приятел, то няма да е изключителната ни близост. ;)
Все някога обаче идва моментът, в който тази тънка граница между доброто приятелство и любовта се нарушава и се стига до изневяра... Неизбежен е този момент. Дали сега, или след 20 - 25 години, ще дойде и този момент.
Само ако е с неин роднина. :oops:
DarkTemplar
03-11-2014, 21:47
Все някога обаче идва моментът, в който тази тънка граница между доброто приятелство и любовта се нарушава и се стига до изневяра... Неизбежен е този момент. Дали сега, или след 20 - 25 години, ще дойде и този момент.
Дори да си категорично убеден в това, но няма как да го докажеш. 20-25 г. е много време. След толкова тя може изобщо да не е със сегашния си партньор (1) или пък да е омъжена за него (2). Най-добрият й приятел може също да е женен, а двете семейства да са близки приятели и кумове (3). Той може да живее на хиляди километри от нея (4), а може и вече да не са най-добри приятели и изобщо да не поддържат близки отношения (5).
Ето ти няколко напълно различни сценария, които доказват, че хипотезата ти издиша.
anonymous708973
03-11-2014, 22:14
А между тия 5 колко комбинации може да има... Мани бе. Ебати наглите, ще ми казват в какво са сигурни за моя живот - хъх, сефте.
Варианта с кума отдавна съм го решила, просто не е коментиран въпросът, но е пределно ясно. :д
А ти можеш да си сигурен, че не познаваш нито мен, нито него, нито най-добрия ми приятел... и изобщо не знам как имаш наглостта да ми казваш в какво трябва да съм сигурна. Не ми я побира акълът тая арогантност.
Приятелят ми и най-добрият ми приятел се познават, уважават и харесват. Излизали са една камара пъти без мен. Така че ТИ можеш да си сигурен, че ако приятелят ми се дразни на нещо в това ми отношение към най-добрия ми приятел, то няма да е изключителната ни близост. ;)
Ама много истерия много нещо. Я вземи пии някой валериан и обмисли нещата пак.
Deadlock
03-11-2014, 23:38
Oбаче предвид всичките му приказки, че не вярва в непорочното приятелство между момче и момиче, няма как да не подхождам с предубеждение към всеки по-близък контакт.
От любопитство питам, като не вярва в непорочно приятелство между момче и момиче, как така вярва в непорочното ти приятелство с твоя най-добър приятел?
/четох по диагонал принципно/
girlwithblueeyes
03-12-2014, 05:30
Защото понякога има и изключения . Защото явно за всичкото това време е разбрал че между нея и най-добрият й приятел има страшно силна емоционална връзка която се свежда само до чисти приятелски отношения .
Има такива хора които прегръщат най-добрият си приятел,вечерят заедно . Може да отидат само двамата на кино но и двете страни си знаят че има една граница която не трябва да пристъпват .
Нека Ина каже все пак .
Къде е Violenza сега да ми поговори за категоричност...
:D
anonymous708973
03-12-2014, 06:05
Ама много истерия много нещо. Я вземи пии някой валериан и обмисли нещата пак.
Много силен аргумент. ;) Изключително спокойна бях, докато го пишех - все пак го показва. Това, че за пореден път се опитваш да си вреш носа и да ми казваш как са нещата в моя живот, вече няма как да ме впечатли. Обаче сигурността, с която го казваш, направо ме изумява, честно. Откровена арогантност. "Можело да съм сигурна" - на база какво? На база твоя живот, опит, познати? Е, как да стане тоя номер? Трябва ли при мен нещо да е така, както е в твоята връзка? Някак... в повечко ми идва тая категоричност и сигурни изказвания за друг човек с други отношения.
Както и да е - очевидно на това няма как да дадеш отговор :)
Дедлок, пиша ти лично.
Много силен аргумент. ;) Изключително спокойна бях, докато го пишех - все пак го показва. Това, че за пореден път се опитваш да си вреш носа и да ми казваш как са нещата в моя живот, вече няма как да ме впечатли. Обаче сигурността, с която го казваш, направо ме изумява, честно. Откровена арогантност. "Можело да съм сигурна" - на база какво? На база твоя живот, опит, познати? Е, как да стане тоя номер? Трябва ли при мен нещо да е така, както е в твоята връзка? Някак... в повечко ми идва тая категоричност и сигурни изказвания за друг човек с други отношения.
Както и да е - очевидно на това няма как да дадеш отговор :)
Дедлок, пиша ти лично.
Нямало как да дам отговор, ама моля ти се. Първо пишеш лични неща в някакъв форум пълен с непознати, а после ме упрекваш, че ти се вра в живота. Ама недей с лошо моля ти се. Мъжкото мислене е по различно от женското мислене и аз като мъж мога да претендирам, че съм по запознат с него. Още повече приятеля ти не вярва в приятелството между мъж и жена, нещо в което много малко мъже вярват като цяло. Ама ти си мислиш, че на твоя му е чудно усещането да си пишеш, споделяш, прегръщаш, целуваш, обичаш и още там каквото се правите с твоя най-добър приятел. Изобщо не казвам, че това е лошо, просто казвам че няма начин да не му е станало неприятно поне веднъж или поне нещо от това отношение. Това разбира се не значи, че той веднага ще ти каже и т.н. хората рядко казват това което мислят в действителност. Сигурността е хубаво нещо.
Тая тема е като ритник право в кошера на осите
http://imgur.com/tCp90.gif
Има такива хора които прегръщат най-добрият си приятел,вечерят заедно . Може да отидат само двамата на кино но и двете страни си знаят че има една граница която не трябва да пристъпват .
Понякога дори няма нужда от граница. Смисъл такъв, че отношенията са повече като между брат и сестра, а не като момиче и момче приятели. Като цяло тези граници са много разтегливо понятие и е абсурдно да се говори обобщено. Примерно ти няма да си кажеш "а не, тук е границата'', когато искаш да прегърнеш някого. Или ще избягваш да ходиш на разни места, само защото не си с половинката си, а с някой друг приятел.
Понякога дори няма нужда от граница. Смисъл такъв, че отношенията са повече като между брат и сестра, а не като момиче и момче приятели. Като цяло тези граници са много разтегливо понятие и е абсурдно да се говори обобщено. Примерно ти няма да си кажеш "а не, тук е границата'', когато искаш да прегърнеш някого. Или ще избягваш да ходиш на разни места, само защото не си с половинката си, а с някой друг приятел.
Да обаче между вижданията не мъжа и жената има известни граници. Вие се запознавате с някого и автоматично го слагате във friend листа или пък в другият с хора към които може да имате нещо повече от приятелство. На тия от първата група гледате като приятели и съответно предполагате че и те го правят. Мъжете в голяма част обаче делят жените на бих спал с нея и не бих. Ако си от първата група, то приятелството може само да засили желанието му, особено като му допаднете като човек. Това разбира се не значи, че ще го направи. Чест няма да реагира за да не наруши приятелството и да не загуби контакт с човека. Ако смятате, че някой приятел ви е истински приятел, напийте се и му налетете за да видите дали ще ви върне, ако го направи значи сте намерили приятел, ако ли не то е поредния чакал.
draid, под цитата на Пантерата претендираш, че си запознат с мъжкото мислене, а тя не е. Тук пък казваш какво правим ние, как мислим и какво предполагаме спрямо хората, с които се запознаваме. Както (предполагам) тя за мъжката гледна точка, така и ти за нашата си в ужасна грешка. Но според мен в междучовешките отношения, няма никакво значение мъж ли си, жена ли си.
Важно е да се говори. Важно е да говориш с приятелите си от другия пол, за да знаеш какво чувстват те спрямо теб. Важно е да говориш и с половинката си, за да знаеш тя/той какво чувства спрямо отношенията ти с другите и т.н. Разбира се, важно е наистина да се води някакъв разговор, а не просто да си разменяме думи, които предполагаме, че човека срещу нас иска да чуе и да избягваме конфликти, съмнения и дори прекъсване на контакт с дадения човек. Не е нужно да напиваме другия, за да си правим експерименти с него. Ако имаме смелостта да си казваме истината очи в очи, няма да има нужда от циркаджийски номера.
Deadlock
03-12-2014, 12:48
дрейд, Може да ме харесва като жена и пак да ми е истински приятел. Защо се изключват двете неща? Аз виждам привличането като по-маловажно в ситуацията и недефиниращо отношенията. Това важи и за моето отношение към приятелите ми.
draid, под цитата на Пантерата претендираш, че си запознат с мъжкото мислене, а тя не е. Тук пък казваш какво правим ние, как мислим и какво предполагаме спрямо хората, с които се запознаваме. Както (предполагам) тя за мъжката гледна точка, така и ти за нашата си в ужасна грешка. Но според мен в междучовешките отношения, няма никакво значение мъж ли си, жена ли си.
Важно е да се говори. Важно е да говориш с приятелите си от другия пол, за да знаеш какво чувстват те спрямо теб. Важно е да говориш и с половинката си, за да знаеш тя/той какво чувства спрямо отношенията ти с другите и т.н. Разбира се, важно е наистина да се води някакъв разговор, а не просто да си разменяме думи, които предполагаме, че човека срещу нас иска да чуе и да избягваме конфликти, съмнения и дори прекъсване на контакт с дадения човек. Не е нужно да напиваме другия, за да си правим експерименти с него. Ако имаме смелостта да си казваме истината очи в очи, няма да има нужда от циркаджийски номера.
Възможно е, но не мисля че няма значение дали е мъж или жена. Просто в противоположните полове често възниква влечение. Като станете добри приятели и всичко е супер и в един момент на някой му се приисква да има нещо повече от само приятелство. Разбира се всяко правило има изключение.
дрейд, Може да ме харесва като жена и пак да ми е истински приятел. Защо се изключват двете неща? Аз виждам привличането като по-маловажно в ситуацията и недефиниращо отношенията. Това важи и за моето отношение към приятелите ми.
Ами чак да се изключват не бих казал, просто възникването на чувства повече от приятелски нарушават хармонията между въпросните приятели. Представи си изведнъж най-добрият ти приятел започне да те ревнува например, да ти се сърди, че излизаш с други мъже повече от колкото с него и ред подобни глупости.
Представи си изведнъж най-добрият ти приятел започне да те ревнува например, да ти се сърди, че излизаш с други мъже повече от колкото с него и ред подобни глупости.
тва не е ли до човека, а не до пола..?
Deadlock
03-12-2014, 14:57
Ами чак да се изключват не бих казал, просто възникването на чувства повече от приятелски нарушават хармонията между въпросните приятели. Представи си изведнъж най-добрият ти приятел започне да те ревнува например, да ти се сърди, че излизаш с други мъже повече от колкото с него и ред подобни глупости.
Възникване на ПО-МАЛКО от приятелски чувства. Не говоря за влюбване, а за харесване, за влизане в категория "бих спал с нея", както го каза. Не вярвам в това, че приятелите се чувстват като брат и сестра, че никой не си помисля нищо не баш приятелско спрямо другия и прочие, но вярвам, че това не нарушава хармонията само по себе си.
anonymous708973
03-12-2014, 16:10
Това разбира се не значи, че той веднага ще ти каже и т.н. хората рядко казват това което мислят в действителност. Сигурността е хубаво нещо.
Разбира се.
Приятелят ми не ми е казал, но ти ще ми кажеш, защото знаеш какво си мисли, нали? :D
Арогантността ти е в повече.
Както написах и на Дедлок, в началото му беше странно, но да кажеш, че СЕГА му е такова - че дори и неприятно, (да не търся цитата, ясно индикиращ сегашно време) и то с някаква пълна убеденост, е смехотворно.
Да не говорим колко е смешно да претендираш, че разбираш моя приятел по-добре от мен, която съм му най-близкият човек, на база... момент, барабани, моля... тва, че имате еднакъв орган в гащите. Слагаш това над наши дъъъъъълги разговори, обяснения, споделяния за живота ли? Достатъчно си интелигентен да разбереш, че това ме ядосва.
Ако дойда и ти обясня как мисли приятелката ти за нещо, щото, видиш ли, и аз съм жена, няма ли да ми се изхилиш, щото някак познаваш по-добре от мен момичето, което всяка вечер ти спи в леглото и споделяте добри и лоши моменти?
Щото аз точно ще се изхиля на това ти убеждение.
Още една точка:
Това, че хипотетично бих спала с най-добрия си приятел, далеч не прави приятелството ни по-малко истинско. Като казвам, че мога да му споделя всичко, значи наистина означава ВСИЧКО. Ако беше просто една от онези ситуации, в които уж сме приятели, ама се гледаме като котка и куче, далеч нямаше всичко да му казвам. Лично мнение.(;
Дедлок го обясни много добре с последните си две изречение.
Бих добавила - това, че вие не можете да го разберете и имате определена дефиниция за "истинско приятелство", не значи, че нашата различна дефиниция го прави по-малко "истинско".
IronGirl
03-12-2014, 16:35
Не бих простила изневяра! Ако ще да агонизирам до края на дните си, колкото и да го обичам, няма да му простя изневяра. Обича ли ме - ще бъде с мен, няма да търси други.
Разбира се.
Приятелят ми не ми е казал, но ти ще ми кажеш, защото знаеш какво си мисли, нали? :D
Арогантността ти е в повече.
Както написах и на Дедлок, в началото му беше странно, но да кажеш, че СЕГА му е такова - че дори и неприятно, (да не търся цитата, ясно индикиращ сегашно време) и то с някаква пълна убеденост, е смехотворно.
Да не говорим колко е смешно да претендираш, че разбираш моя приятел по-добре от мен, която съм му най-близкият човек, на база... момент, барабани, моля... тва, че имате еднакъв орган в гащите. Слагаш това над наши дъъъъъълги разговори, обяснения, споделяния за живота ли? Достатъчно си интелигентен да разбереш, че това ме ядосва.
Ако дойда и ти обясня как мисли приятелката ти за нещо, щото, видиш ли, и аз съм жена, няма ли да ми се изхилиш, щото някак познаваш по-добре от мен момичето, което всяка вечер ти спи в леглото и споделяте добри и лоши моменти?
Щото аз точно ще се изхиля на това ти убеждение.
Още една точка:
Това, че хипотетично бих спала с най-добрия си приятел, далеч не прави приятелството ни по-малко истинско. Като казвам, че мога да му споделя всичко, значи наистина означава ВСИЧКО. Ако беше просто една от онези ситуации, в които уж сме приятели, ама се гледаме като котка и куче, далеч нямаше всичко да му казвам. Лично мнение.(;
Дедлок го обясни много добре с последните си две изречение.
Бих добавила - това, че вие не можете да го разберете и имате определена дефиниция за "истинско приятелство", не значи, че нашата различна дефиниция го прави по-малко "истинско".
Глупости, ясно си спомням как се изказа "ласкаво" за моето интелектуално ниво :)
Относно това, че може да му споделиш всичко, то мога да кажа че да накараш една жена да ти се довери не е много трудно, поне на мен не ми е било досега (далеч съм от идеята да проличи като похвала) ама това е доста дълга тема която не мисля да разисквам тук. И разбира се не казвам, че вашият случай е такъв.
Между другото ако дойдеш и ми обясниш как мисли приятелката ми, няма да ти се изсмея а ще си поговорим. Все пак в мисленето на жените няма толкова логика и трудно се разбира понякога ;)