ritam_bastuna_na_sakati
03-08-2014, 08:13
- Шшт ... ооу!. Ага, ти, к'ъв си , бе?... Хооджа... А-а, така кажи бе, човек. Много ви обичам такива като вас, да знаеш! Сега, няма..., но когато събера единадесет момичета, ще ви построя джамия, да се молите цял ден и око да не отваряте. И аз бях, като вас, значи, недей ме гледа, че съм пиян, имам средно образование - да знайш. Та, значи, цял ден се молех на Господа и накрая отидох да моля вуйчо си. Той е известна личност- голям пезевенк. Та, викам му - уйко, така и така седят нещата, и значи аз съм гладен, па немам пари и значи, да ми даде някой лев, значи. Па той ми вика: - Аз пари нема да ти дам. Захвани се с нещо и борч ще ти дам. - Ама, викам му аз, то никъде няма работа, бе уйко, каква работа. А той - Прави като мен, бре, стани Пезевек! - Айде, рече, да те няма и ме изгони като човек. Ама аз съм гладен. Па най сетне, квото ще да става, да става бе. Отидох в центъра и намерих една стара и ненормална булка, дет правеше свирки за по 2 лева и я закарах при уйко. Той я видя и рече; - Не е стока, ама нейсе, давам ти петстотин лева и тръгваш за Виена да работиш. И да ми върнеш парите. Айде! - Нема к'во, тръгнах. Отидох във Виена, пуснах ,,момичето'' на тратоара и седнах на отсрещното еднo кафене. Станах пезевенк, така да се каже. Тамън се отпуснах и айдее, дойдоха Албанците: - Ти, ко праиш тука, бре? - И аз им казвам;- пускам момиче. - Кое е твоето момиче? - аз им показах моето момиче и те зеха, че паднаха от столовете. Умряха си от смях. И сетне - Айде, требе да черпиш! - Нема проблем. - Изкарах всичките си стотинки от джоба си и взех да ги броя и да смятам дали ще стигнат за по едно кафе. Па те се давеха от смях- Айде, викат, на ресторант. - Ами сега. Ща не ща, тръгнах с тях. седнахме на ресторанта и гледам, поръчват си. Ама поръчки да видиш. Викам си - За плащане, се разбра, че няма да мога да плащам, ама поне да се наям като хората. То се разбра, че ще ям боя, ама поне да се наям. Ядох докат се надуя. Албанците станаха и видат- Айде. - аз седя и се пуля.- Ами сметката?...- Ний сметки не плащаме - казаха те. Щях да се разплача от радост. Албанците, не са чак толкова лоши. Разбраха, че съм гладен и ме нахраниха, Аллах берекет да им дава.
отпусна ми се сърцето. Върнах се в кафенето и продължих да работя. Демек да пазя момичето ми някой да не го отмъкне. Ама нея, никой не я гледа. Огледах се аз, научих занаята и се върнахме. Булката вика -давай половината пари.- Казах и, че няма и тя ме прокълна - да пукнеш дано и си отиде да прави свирки за 2 лева пак.
Аз вече имах пари. Платих си борча, купих си едно момиче и айде обратно във Виена. Тоз път се видях с пари, даже и кола си купих. Кога се върнах тук, уважение да видиш. Ръката и врата ми се схванаха да поздравявам. Много приятели съм имал, брей. Като се замогнах, ги видях. Сега продавам колата си, че да купя още едно момиче. Ще станат две. Ама кога станат единадесет, ще ви построя джамия. Обещавам.
отпусна ми се сърцето. Върнах се в кафенето и продължих да работя. Демек да пазя момичето ми някой да не го отмъкне. Ама нея, никой не я гледа. Огледах се аз, научих занаята и се върнахме. Булката вика -давай половината пари.- Казах и, че няма и тя ме прокълна - да пукнеш дано и си отиде да прави свирки за 2 лева пак.
Аз вече имах пари. Платих си борча, купих си едно момиче и айде обратно във Виена. Тоз път се видях с пари, даже и кола си купих. Кога се върнах тук, уважение да видиш. Ръката и врата ми се схванаха да поздравявам. Много приятели съм имал, брей. Като се замогнах, ги видях. Сега продавам колата си, че да купя още едно момиче. Ще станат две. Ама кога станат единадесет, ще ви построя джамия. Обещавам.