Защо понякога човек не приема фактите както са?

[nepowtorima]

Защо мозъка на човек/на повечето хора/ е устроен така, че когато нещо не получи/спечели или го загуби/му го отнемат.. той не се отказва при фактите, че вече е ясно, че не може да има дадено нещо/даден човек?
Понякога веднага, а друг път по-късно осъзнаваме какво точно се е случило - че сме загубили нещо, което сме имали или сме си мислили, че притежаваме за даден момент..И тогава ни връхлита болката от загубата и тогава не знаем какво да правим с нашето безсилие. Логично следва да загърбим онова, което ни наранява, което вече е приключило, за да продължим по пътя си, но доста малко хора го правят дефакто. Защо е така?
Всеки човек е склонен да се вкопчва в идеи, хора или преживявания.
Страданието означава да превърнем даден момент в състояние, да се вкопчим в спомена за онова, което оплакваме, за да не спрем да страдаме по него, за да не го забравим, за да не се откажем от него и да не го изпуснем при някаква възможност.
Чудя се на себе си, колко време ми минава в надежда за някой, който ми е показвал, че не иска да общува с мен, но аз все пак си тая надежда, чакам удобен момент, мисля, обмислям как, по какъв начин, кое как да стане..
Не разбирам как и защо ми работи така мозъка и защо не мога, просто не мога при всичките си опити, да забравя този човек.
Ясно ми е, че не съм първия, нито последния човек, който си мисли за това, но ми е интересно да изкажете вашето мнение за този така да го нарека проблем.. :)

[masajist_na_f]

чети моите теми и ша разбереш

[DarkTemplar]

понякога човек не приема фактите както са?
Защото не му изнася да ги приеме и е емоционално ангажиран в ситуацията. Всеки от нас по различно време, начин и обстоятелства осъзнава реалността и ще-не ще се налага да я приеме. А вкопчването в (идеята за) някой обикновено се дължи на недостатъчен социален/емоционален опит и илюзиите, които умишлено си създаваме за бъдещо щастие с въпросния индивид.

Конкретно при теб може би си прекалено сантиментална (по принцип или спрямо него). Когато някой ти е влязал под кожата (дори да е неумишлено от негова страна), е доста трудно да се откажеш от него.

Стана прекалено сухо и теоретично, дано не изглежда сякаш разтягам локуми.

[masajist_na_f]

ПРОДАМ ПРАСЕ

[Hilary_]

И аз съм се замисляла доста пъти по този повод. Дори сега все още имам приятелки, които продължават някакви псевдо връзки след изневери, неудовлетвореност от връзката и куп други неща и не намирам логика в тяхното поведение. Отдавам го на това, че хората са прекалено емоционални и слаби психически (или поне повечето, които познавам), което ги кара да бъдат с някой, търпейки всичко само и само да не останат сами. Изпитват страх от новото, непознатото. Някои се подценяват и са неуверени в това, че могат да намерят по - добро. Други пък са убедени, водени от предразсъдъците си, че няма по - добро. А някои просто виждат случващото се през розови очила и не осъзнават какво се случва.
Както за тези с връзките, така и за тези, при които не се е получило съм забелязала, че присъства надеждата за промяна, която повярвай ми, за скромните си години мога да кажа, че до момента не съм виждала у някой и съм убедена, че хората не се променят! Друго интересно нещо, което съм забелязала и в двата случая е, че се търси и очаква щастие от отсрещния и някак това довежда до зависимост към него, което отново води до отлагане на края в отношенията.
Мога да изпиша още много по темата, но смятам да приключа до тук. :D
Много ми харесва темата ти, авторке.

[nepowtorima]

masajist_na_f - умолявам те като нямаш какво да покажеш и кажеш повече от твоята тъпотия - недей да пишеш :)

[gamblerpimp]

много ти е завъртяно и нищо не се разбира

[AliceSw]

Защо мозъка на човек/на повечето хора/ е устроен така, че когато нещо не получи/спечели или го загуби/му го отнемат.. той не се отказва при фактите, че вече е ясно, че не може да има дадено нещо/даден човек?

Това не разбирам защо би трябвало да е проблем, разбира се в границите на нормалното...във всеки друг аспект, това се смята за добро качество, нима ще се откажеш да си вземеш изпита/ матурата, ако нещо се случи...разбира се тук има място факта, че има хора с нереалистични очаквания, пък и след едно количество опити, наистина има неща, които явно не са за теб....



Логично следва да загърбим онова, което ни наранява, което вече е приключило, за да продължим по пътя си, но доста малко хора го правят дефакто. Защо е така?

С това въобще не съм съгласна, ако нещо те наранява, не го оставяш по същия начин. Преосмисляш, разговаряш, променяш отношението/ нагласата си, когато вече си окей с положението в момента, тогава си тръгваш. Представи си да намериш блъснато от кола коте със счупен крак примерно - него какво - вземаш го вкъщи, заключваш го в килера и никога не се сещаш повече за него ли...



Чудя се на себе си, колко време ми минава в надежда за някой, който ми е показвал, че не иска да общува с мен, но аз все пак си тая надежда, чакам удобен момент, мисля, обмислям как, по какъв начин, кое как да стане..


Като цяло това е различно от всичките горни въпроси. Да искаш нещо, което е било твое, намирам за нормално, но и абсолютно неправилно. Да искаш да се върнат предишни моменти също. В отношенията с хората трябва да се внимава много повече обаче, защото и те също като тебе имат право на избор, те също вземат решения за себе си. Проблемът при повечето хора идва от това, че страдат по стари любови, случки етц., защото мислят, че са взели неправилно решение назад във времето, а най-често и е така.

[RapExotic]

От страх.

Човек винаги го е страх от неизвестното,от новото, от различното. Когато свикнеш с даден човек или дадено обстоятелство ти подчиняваш всичките си мисли на него. Започваш да плануваш бъдещето си с него. В един момент, обаче то изчезва, но плановете и мислите ти са все още свързани с него. Тогава възниква неизвестността и съответно страха от нея. За това винаги трябва да имаш план Б. Не допускай да зависиш до толкова от някой или нещо, че да преобърне целия ти живот, когато останеш без него.