Фридрих Ницше

[Pyamenaaa]

Здравейте, приятели! Бих искала да Ви помоля, да ми помогнете да почерпя вдъхновение, като ми помогнете да напиша есе на тема "Човек трябва да носи хаос в душата си, за да се роди танцуваща звезда". Дайте мнението си по въпроса, идеите си, какво е за Вас хаоса, звездата. Дайте примери от немския философ Фридрих Ницше (защото все пак цитата е негов) или друго каквото Ви хрумне. Ще Ви бъда безкрайно благодарна! (:

[DisappointedDreamer]

Ох, в гугъл, ако напишеш цитата на английски ще ти излязат много неща.

Според мен хаосът означава да не мислиш в рамките на 'нормалното' и общоприетото; да не се "връзваш" за някакво рутинно (монотонно) действие, а постоянно да прилагаш дори най-ненормалното, откаченото, новото и плашещото в действие, за да се "родиш танцуваща звезда" - за да (пре)откриеш нещо, което ще ти донесе или щастие, или слава. :Д

Така, де. Много тъпо го написах, но послушай първия ми съвет!

[DisappointedDreamer]

Nietzsche’s use of the word ‘chaos’ is reminiscent of the ancient Greeks’ definition; it should be read as synonymous with the Greek word ‘physis’, meaning, “that which brings forth for and out of itself”.

The ancient Greek mythology’s account of how the universe came to be says, “Chaos was first of all” Nietzsche identifies chaos as “the creative potential within culture…the will to power…the fundamental essence of the world”.

Consider today’s definition of ‘chaos’. Immediately upon hearing the word, most would envision a mess – complete and total confusion or a total lack of any organization. This creative force, that previously referred to the infinity of space before anything else existed, now has a negative connotation. As Zarathustra said, this chaos is an endangered human trait and it is imperative that it is realized within each of us before it is too late.

There are great rewards that will follow self-discovery of chaos. Immediately, there will be a sense of freedom; later, there will be a dancing star. Comparable in beauty to that of a sunset and described as a feeling of divine happiness, each individual’s dancing star is his or her unique contribution to the world – be it a thought, a painting, a novel, or even just one less negative person. “[I]t is up to man to give his life meaning by raising himself above the animals and the all too human…our so-called human nature is precisely what we should do well to overcome.”

http://activeintellect.wordpress.com/nietzsche-chaos-and-the-dancing-star/

Chaos in the soul is unsettling, but it is a vital part of our personal and spiritual evolution. Without chaos, there is no change, and without change, we cannot grow. Chaos can be frightening, but it can also be a friend. For it is through the chaos, that we find Truth and our sense of Self.

http://theplanetwhisperer.blogspot.se/2011/10/time-to-dance.html

[Pyamenaaa]

Да, и на първо това ми хрумна. Че трябва да проявиш индивидуалността си, да освободиш хаоса в душата си, да не следваш стериотипи и т.н. Но това е нещо което всеки би написал, искам да напиша нещо по-оригинално, смисъл да обясня първо, че хаосът и митологичното правят заобикалящото ни пространство непознато и необяснимо и там където скъсва/приключва хаоса идва познанието. Искам да избягвам стандартното, хаосът-като безпорядък..Не знам дали ме разбираш.. Благодаря ти!

[DisappointedDreamer]

^Въпросът е, че няма как да избегнеш стандардното напълно. Трябва да го споменеш и след това можеш да го опровергаеш.

[DisappointedDreamer]

Ох нов пост:

разбирам те, но аз не виждам хаосът като сила, която прави заобикалящото ни пространство непознато и, следователно, необяснимо. Виждам го като друг начин/цвят/ден/личност, чиито появяване е обяснимо, но чиито курс на продължение е непредсказуем и необясним, просто защото не следва нашите логика, мисли и възприятия.

в тоя ред на мисли, познанието не означава, че непременно ще излезе наяве, когато хаосът спре да бушува. Аз го виждам, по скоро като силата, която разбива рамките на мозъкът и душата; силата, която разтребва работното ти място, понякога напълно унищожавайки и захвърляйки всичко на пода, за да ти предостави нова земя/ново начало за действие.

[Pyamenaaa]

Да, така е. А би ли ми предложила някоя идея за увод и може би някоя по специфична и интересна метафора. Като например да сравним философията с дъгата, че и тя има различни багрила ..И нещо подобно.

[DisappointedDreamer]

уф. нямам представа. опитвам се да си нарисувам 'хаосът' като явление в ума ми, но единственото, което ми изниква (постоянно) са думички като динамика, скорост и разнообразие.

остави уводът последен. напиши останалата част, после се върни към него. свържи го като креативен процес - купчина дървени кубчета, чиито разбъркано състояние ти позволяват да построиш свой собствен свят.

успех!

[Pyamenaaa]

Наистина трудна тема. Благодаря ти!