izka
03-13-2014, 21:13
Чуваш ли ме... Виждаш ли ме... Виж... Тука съм... До теб съм... Усещаш ли ме...
След толкова дълго време... Пречупих ли се...не знам... Но май много си започнал да ми липсваш...
До теб седя... Поглеждам те сега в лицето... Но губи се сякаш, леко замъглено, като останал спомен от преди... Вниквам в очите ти, за да успея да кажа нещо, макар и без думи... Без глас... Да ти покажа, че ме има... че съм тук и аз... Но откривам само себе си...миналото ни... защото сега аз гледам през тях, а не ти... Защото мен отдавна ме няма в теб... И теб отдавна в мен... Но сега си тук, въпреки че ти дори не знаеш за мен...
Взирам се, но далече гледат твоите очи... Дали и те моите търсят... или си разсеян след дълъг ден и грижи... Престрашавам се да протегна ръка сега, за да докосна твоята, толкова тихо и едва, въпреки че остава във въздуха, в празнота...а твоята не трепва, напълно недостижима...
Виждам, че се смееш силно, макар и глуха за смеха ти... Виждам запалката допряна до цигарата ти, пламъка как изгаря края, светва леко и изгасва...парва и мен в сърцето, защото не чувам шума й...не съществувам реално в живота ти... Виждам как вдишваш и издишваш дима бавно, макар и да се изплъзва тежко покрай мен и да изчезва без да ме допре... Усмихваш се леко...
Всичко е все същото, все същото като преди и сега сякаш точно то ми липсва... Ти. Да ме докоснеш нежно по лицето, да се усмихнеш с очи, да погледнеш в моите, да се слееш с устните ми... Продължаваш да ме убиваш по малко, живеейки само в мислите ми... Болезнено е... и боли... Защото преди и в мислите ми беше до мен... и в мечтите ми оставаше завинаги... А сега...от дълго време... отказах мечтите, прикривах и мислите... И боли...без да напуснеш живота да заминеш от някого завинаги... От някого, който е бил животът ти.
След толкова дълго време... Пречупих ли се...не знам... Но май много си започнал да ми липсваш...
До теб седя... Поглеждам те сега в лицето... Но губи се сякаш, леко замъглено, като останал спомен от преди... Вниквам в очите ти, за да успея да кажа нещо, макар и без думи... Без глас... Да ти покажа, че ме има... че съм тук и аз... Но откривам само себе си...миналото ни... защото сега аз гледам през тях, а не ти... Защото мен отдавна ме няма в теб... И теб отдавна в мен... Но сега си тук, въпреки че ти дори не знаеш за мен...
Взирам се, но далече гледат твоите очи... Дали и те моите търсят... или си разсеян след дълъг ден и грижи... Престрашавам се да протегна ръка сега, за да докосна твоята, толкова тихо и едва, въпреки че остава във въздуха, в празнота...а твоята не трепва, напълно недостижима...
Виждам, че се смееш силно, макар и глуха за смеха ти... Виждам запалката допряна до цигарата ти, пламъка как изгаря края, светва леко и изгасва...парва и мен в сърцето, защото не чувам шума й...не съществувам реално в живота ти... Виждам как вдишваш и издишваш дима бавно, макар и да се изплъзва тежко покрай мен и да изчезва без да ме допре... Усмихваш се леко...
Всичко е все същото, все същото като преди и сега сякаш точно то ми липсва... Ти. Да ме докоснеш нежно по лицето, да се усмихнеш с очи, да погледнеш в моите, да се слееш с устните ми... Продължаваш да ме убиваш по малко, живеейки само в мислите ми... Болезнено е... и боли... Защото преди и в мислите ми беше до мен... и в мечтите ми оставаше завинаги... А сега...от дълго време... отказах мечтите, прикривах и мислите... И боли...без да напуснеш живота да заминеш от някого завинаги... От някого, който е бил животът ти.