tatqnaa-S
03-15-2014, 05:30
Момиче съм на 15 години. Още малка, но вече ми писна от несподелените чувства. Няколко пъти се случва. Последният път, в който харесвах момче 4 месеца, а той дори не ме забелязваше го изживях много тежко, изпаднах в дълбока депресия с мисли са самоубийство, как живота ми е просто кошмарен. Мислех си само как ще съм самотна до края на живота. Исках просто да умра и да се свършва.
Е в началото на годината, от около средата на януари до около 2-3 март бях чудесно. Напълно забравих са гаджета, момчета.. живеех чудесно, буквално се върнах към живота. Не се чувствах самотна. Беше страхотно. И БЕШЕ.
Така, на 3 март се запознах с едно момче. Не ми излиза от главата. Най- лошото е че спря да ми пише и отг. от около седмица. Чудя се за напред, когато се влюбя, какво ще стане? Ще боли много повече, какво ще правя тогава? Може би смъртта е решението.
А и се грижа за себе си повече от колкото трябва, но това не дава резултат.
Знам, че трябва да мога да контактувам повече и да си повиша самочувствието, но не мога. Аз съм едно прекалено скромно момиче, твърде мила и наивна, с малко приятели, които само ме използват.
Е в началото на годината, от около средата на януари до около 2-3 март бях чудесно. Напълно забравих са гаджета, момчета.. живеех чудесно, буквално се върнах към живота. Не се чувствах самотна. Беше страхотно. И БЕШЕ.
Така, на 3 март се запознах с едно момче. Не ми излиза от главата. Най- лошото е че спря да ми пише и отг. от около седмица. Чудя се за напред, когато се влюбя, какво ще стане? Ще боли много повече, какво ще правя тогава? Може би смъртта е решението.
А и се грижа за себе си повече от колкото трябва, но това не дава резултат.
Знам, че трябва да мога да контактувам повече и да си повиша самочувствието, но не мога. Аз съм едно прекалено скромно момиче, твърде мила и наивна, с малко приятели, които само ме използват.