View Full Version : K'ва любов, к'ви 5 ле'а?
pandabear
03-19-2014, 16:18
Пия си тука от на дядо ми винцето и се сетих за един разговор между мен и една приятелка. Разказваше ми за една от връзките си, май най-сериозната. Били от близо 2 години заедно докато изведнъж момчето ѝ започнало да й обяснява, че я обича прекалено много и не искал да я нарани, затова било по-добре да се разделят. И до там. Едва няколко месеца по-късно разбрала, че въпросното момче се стреснало от сериозността на връзката им и това била главната причина да се разделят, защото той не бил подходящ за сериозна връзка.
Вярно, че всеки под сериозна връзка разбира различно нещо, но на мен тази история тогава ми се стори толкова смешна и жалка, че сигурно близо час съм ръсила разни глупости по адрес на въпросното момче, с което е била тя дори без да го познавам... Чудех се как въобще е била с такъв човек две години. Но сега, като че ли имам различно мнение по въпроса, заради разни обстоятелства около мен. И все пак би ми било интересно да чуя какво мислите вие. Възможно ли е да обичаш истински някой и да се отречеш толкова лесно от него, заради единия страх? От какво може да се предизвика такъв страх: загуба на свобода/лично пространство?! И какво ли значи да не си подходящ за сериозна връзка при положение, че си до някого цели х-години? Възможно ли е да твърдиш, че обичаш някого, а да бъдеш такъв егоист? Въобще до колко трябва да си егоист в любовта?
На 2рата година чак се стреснало? Ммм...ако е в по-ранен етап да кажем,че е възможно, ама на 2рата година-не.
Едва ли единия страх го е накарал да се раздели с нея...но само гадая. За мен е непонятно как това може да се случи, но-шанс.
DisappointedDreamer
03-19-2014, 16:56
На 2рата година чак се стреснало? Ммм...ако е в по-ранен етап да кажем,че е възможно, ама на 2рата година-не.
Дъ фък :Д Не трябва ли да е обратно - колкото повече време минава, толкова повече нещата се задълбочават и стават сериозни, ака тогава се появява страхът?
2 години и тогава се сещаш,че те е страх?! Че ти тогава си в сериозна връзка, знаеш го и си го премислил...или изведнъж те удря?! Не знам, за мен е малко глупаво,ама хора всякакви.
VintageMorphine
03-19-2014, 17:14
Добре, де....Човекът не е бил готов за връзка - казал си го е, бил е откровен. Как го е казал е съвсем друг въпрос.
Можеше още 20 години да е с нея, но да й изневерява, лъже, наранява всеки ден, върти и т.н. защото знае, че не иска тази връзка.
Не можеш да докажеш, че я е обичал...
Не е искал да е във връзка и вместо да лъже, и маже е излязъл от нея...Какво по-достойно има? Пф, ни така, ни иначе...
Малко си е поизмислил мисля. Смисъл както каза Грейнджърката едва ли е разбрал, че е във сериозна връзка баш няколко дни преди да скъсат. Примерно. По-скоро има някакви други причини, за да се раздели с нея, едва ли е само единия страх. Възможно е да се е чувствал задушен, недооценен, изтривалка и тям подобни, които да се опитва да прикрие под скалъпени оправдания.
fUcKsMiLe
03-19-2014, 17:44
Съгласна съм с горните мнения, но от друга страна може пък чувствата да са били от доста време, никой не го знае какво си е мислил тоя преди да скъса с въпросната мацка. Пък може и някое мъжко да му е повлияло някоя вечер, с мъжките им разговори и оня да се е стреснал наистина. Има милион варианти.
Аз започвам връзка с мисълта, че ще е сериозна и ще издържи повече от година. Мисля и градя настоящето и бъдещето си с тоя човек. Е, на тази възраст само 2 неща ще ме изплашат, защото мисля че не съм достатъчно зряла за тях, но не и до такава степен, че да скъсам с въпросния човек. Изведнъж нещо да ме накара да се обърна срещу чувствата си.. това малко трудно може да стане. Нищо няма да казвам, де.. никога не знаеш какво ще ти дойде до главата.
DisappointedDreamer
03-19-2014, 17:49
Малко си е поизмислил мисля. Смисъл както каза Грейнджърката едва ли е разбрал, че е във сериозна връзка баш няколко дни преди да скъсат.
Не мога да разбера това.
Не е ли логично страхът да се появи след време, когато осъзнаваш че нещата наистина са сериозни, а не на 2рия месец, когато изобщо не знаеш как ще се развият?
klimatronik
03-19-2014, 18:07
Въпросът не е как са се разделили, а защо.
Отговорите са ясни.
Или момчето е имало просто приятелски чувства в тази им връзка, което не изключва симпатиите, секса, разговорите и тнт в един не толкова дълъг 2 годишен период.
Или момчето е имало силни чувства на привличане, любов, но не такава, каквато остава за дълго (при всеки е различно), тоест чувствата му са изтинали, тя му е омръзнала, не иска да продължава така, не се вижда в бъдеще с нея това го избива на страх от обстоятелствата. Край.
В началото всеки е твърде развълнуван и е нормално единия да уплаши другия, при все че не се познават много. Говоря за мъкнене на вечери/сбирки у роднини и приятели, започване на общо съжителство, планове за сватби, деца, непланирана бременност. Понякога, когато не познаваш човека срещу си достатъчно добре, това може да те изплаши. Тоест усещаш нещата твърде сериозни, твърде дълбоки още от началото.
Понякога де, не винаги. Защото - както знаем - хора различни.
В една връзка, продължила цели две години, ти имаш време да осмислиш нещата, да прередиш приоритетите си, да решиш дали нещо е добро за теб или не. Да откриеш, че те е страх от сериозността на една връзка на такъв далечен етап е откриване на топлата вода.
anonymous708973
03-19-2014, 19:44
Въпросът не е как са се разделили, а защо.
Отговорите са ясни.
От тоя момент нататък е все тая какво ще кажеш - всичко е грешно. Умът ми не побира как може да си толкова арогантен, че да вярваш, че в чужди отношения между хора, които никога не се виждал, има нещо ясно за теб. Какъв си ти? Откъде-накъде поставяш в рамка, слагаш категории, вадиш изводи?
Абсурдно, абсурдно.
По темата: Безкрайно са ми чужди такива абстрактни извинения. Ако ми го направят на мен, ще направя всичко възможно да разбера нещо по-конкретно. Много се съмнявам, че аз бих използвала подобно извинение.
shmatarok
03-19-2014, 19:50
Аз разсъждавам по-скоро като Маги.
Защото ми се е случвало в един момент да ме удари рязко мисълта "Това става твърде сериозно" и да реша, че не искам вече така, да си събера парцалките и да се разкарам. Мисля си, че нещо подобно се е случило и в историята, особено ако героите са обсъждали брак, бебета или нещо подобно.
klimatronik
03-19-2014, 19:55
От тоя момент нататък е все тая какво ще кажеш - всичко е грешно. Умът ми не побира как може да си толкова арогантен, че да вярваш, че в чужди отношения между хора, които никога не се виждал, има нещо ясно за теб. Какъв си ти? Откъде-накъде поставяш в рамка, слагаш категории, вадиш изводи?
Абсурдно, абсурдно.
По темата: Безкрайно са ми чужди такива абстрактни извинения. Ако ми го направят на мен, ще направя всичко възможно да разбера нещо по-конкретно. Много се съмнявам, че аз бих използвала подобно извинение.
в такъв случай се лутайте и търсете хиляди възможни причини през женската си логика, за да осъществите от две думи - огромен кръговрат от отговори.
Авторката не казва нищо конкретно, па и много може, знае и я интересува стъпка, по стъпка всичко, защото и приятелката й явно не знае. И всичко се свежда до тези две решения, които от своя страна може да са разширени и добавени с второстепенни фактори като наличие на трети човек. В противен случаи приятелят й не би го спирало нищо да каже, или сподели нещо по-конкретно за избора си да я напусне или извинението му щеше да е друго.
Да, всичко е възможно, дори да я лъже и да прикрива нещо, ама това вече са далечни хипотези.
klimatronik
03-19-2014, 20:16
Едва няколко месеца по-късно разбрала, че въпросното момче се стреснало от сериозността на връзката им и това била главната причина да се разделят, защото той не бил подходящ за сериозна връзка.
е то тук си си пише
Според мен е нормално понякога човек да се изплаши от обстоятелствата, най-вече съзнавайки сериозността на взаимоотношенията си с другия. Едно е да знаеш, че си в сериозна връзка, съвсем друго е да го усетиш и осъзнаеш напълно. Сериозността не идва с продължителността, а по-скоро с отговорността към другия, общите и бъдещи планове...
Всеки изпитва колебания, има си собствени страхове и притеснения относно тези неща, обаче това не е извинение за приключване на една връзка. Връзки не се приключват от страх, а от нежелание човек да се пребори с този страх и да даде шанс на себе си и на партньора си.
Fisherman
03-19-2014, 20:55
Възможно ли е да обичаш истински някой и да се отречеш толкова лесно от него, заради единия страх?
Първо това не е любов,защото истинската любов продължава до смъртта.Един вид вечна.Сега има много хора,които са заедно и си казват,че се обичат но реално изпитват само едно просто привличане по между си.Може да ходят седмици,месеци дори 2 години,както е в случая,защото си имат гадже,човек до тях,половинка.Правилния или не в огромна част от случаите няма значение.Малцина се целят в десетката,повечето се задоволяват с малко.
От какво може да се предизвика такъв страх: загуба на свобода/лично пространство?!
от новините,че ще трябва да прекараш живота си с човек към който нямаш нужното привличане
И какво ли значи да не си подходящ за сериозна връзка при положение, че си до някого цели х-години?
това е така да се каже нормално за много хора,хората се разделят дори след като направили семейство,една тийнейджърска връзка е нищо
Възможно ли е да твърдиш, че обичаш някого, а да бъдеш такъв егоист? Въобще до колко трябва да си егоист в любовта?
това е бая сложен въпрос,когато обичаш човека отстреща,ще стане така,че неговото щастие ще е и твое
егоистичен не трябва да си,но същевременно всички искат да са обичани
Напуснах бившия ми И защото започваше да мисли за семейство, техните-за деца и т.н. Разликата в годините оказа значение.
А това при приятелката ти, не мога да коментирам, защото всяка ситуация е строго индивидуална и както може да я е оставил, защото е заприказвала за деца, така и защото е срещнал друга, писнало му е да е обвързан, започнала е да го дразни с нещо прекалено много и т.н.
Съгласна съм с Фиш за почти всичко. Истинската любов не продължава до смъртта. Тя понякога умира, понякога се префасонира в добро приятелство, отвреме навреме остава неизживяна и понякога става просто навик. Обаче никоя любов не е вечна. Няма правилен и грешен. Има много хора, с които ще ти е също толкова приятно, колкото с настоящия, но си намерил точно него и си точно тук и сега, "после"-то вещае много неща. Изброените горе, както и раздяла по приятелски, понякога и да - прекрасна връзка, но това не значи, че люовта е вечна. Нищо не е вечно.
DarkTemplar
03-19-2014, 22:57
Според мен въпросният е искал да прекратят отношенията си, но по културен и възпитан начин (което показва, че я уважава и държи на нея като човек). Защо е искал да ги прекратят знае само той. Може вече да не го е привличала достатъчно или да не е получавал нещо, от което е имал нужда. Може да си е харесал друга или да не е виждал бъдеще във връзката с нея, съответно тя да е започнала да му натежава. Лично според мен се е постарал да постъпи коректно. Дали тя го е разбрала правилно - едва ли.
Различните хора възприемат любовта по различен начин. Това, че с действията и вижданията си някой не покрива твоите очаквания/критерии за любовта, не означава, че не те обича. А най-голямата глупост за мен е репликата "Щом вече не ме обичаш, значи не си ме обичал никога." Винаги ми е звучало адски некоректно и дразнещо. Дори неблагодарно.
pandabear
03-20-2014, 03:56
Добро включване от всички, доволна съм. В много песни и филми сме чувли "Бих дал/направил всичко за любовта". Но какво не бихте направили/дали вие в името на любовта и защо?
girlwithblueeyes
03-20-2014, 05:44
На мен ми интересон къде е спал по рано че чак сега се е стреснал от сериозната връзка . За мен подобни извинения са неискренни и грозни . Не може две години да си с някой и изведнъж да започнеш да говориш разни простотии за нараняване. Не твръдя че любовта е вечна но да си търсиш извинение за края на една връзка по подобен начин е жестоко спрямо другият .
klimatronik
03-20-2014, 06:57
На мен ми интересон къде е спал по рано че чак сега се е стреснал от сериозната връзка . За мен подобни извинения са неискренни и грозни . Не може две години да си с някой и изведнъж да започнеш да говориш разни простотии за нараняване. Не твръдя че любовта е вечна но да си търсиш извинение за края на една връзка по подобен начин е жестоко спрямо другият .
а кво трябваше да й каже?
klimatronik
03-20-2014, 06:59
Добро включване от всички, доволна съм. В много песни и филми сме чувли "Бих дал/направил всичко за любовта". Но какво не бихте направили/дали вие в името на любовта и защо?
кви са тея глупости? Ся, ако ме питаш, нищо не бих дал и не искам да давам, щот ме мързи, ама като обичаш истински започваш по съвсем друг начин да мислиш.
Добро включване от всички, доволна съм. В много песни и филми сме чувли "Бих дал/направил всичко за любовта". Но какво не бихте направили/дали вие в името на любовта и защо?
Бих дала много, ако обичам и преценя, че си заслужава да го правя за човека до мен. На етап-излизания, например, не се раздавам кой знае колко, защото мисля, че това е за по-късно.
Не бих се отказала от мечтите си, не бих се отказала от планирано с месеци събитие /както направих в предишната си връзка/, не бих пренебрегвала приятелите си, не бих забравила приятелите си, не бих се променила умишлено, за да се харесам на човека. Ако се променя, то ще е заради мен първо и тогава заради него.
AnarchyBoy
03-20-2014, 07:46
Съгласна съм с горните мнения, но от друга страна може пък чувствата да са били от доста време, никой не го знае какво си е мислил тоя преди да скъса с въпросната мацка. Пък може и някое мъжко да му е повлияло някоя вечер, с мъжките им разговори и оня да се е стреснал наистина. Има милион варианти.
Аз започвам връзка с мисълта, че ще е сериозна и ще издържи повече от година. Мисля и градя настоящето и бъдещето си с тоя човек. Е, на тази възраст само 2 неща ще ме изплашат, защото мисля че не съм достатъчно зряла за тях, но не и до такава степен, че да скъсам с въпросния човек. Изведнъж нещо да ме накара да се обърна срещу чувствата си.. това малко трудно може да стане. Нищо няма да казвам, де.. никога не знаеш какво ще ти дойде до главата.
Почваш връзка с очаквания за повече от година, лол? :D
You must be а special kind of stupid.. :D
Връзката не трябва да се планира и да се очаква от нея, кой знае какво, в началото й...
Никога няма как да знаеш дали партньора ти пасва до толкова, че да искаш да прекараш година и висше с него. No? :?
Както и да е.. :D
По темата, две годинки са много време, пичът най-вероятно си го е мислел от доста време, до въпросната раздяла.
Може да има друга/друг или пък някой приятел да му е повлиял, а може и да е просто такъв..
Пример с мен, аз като цяло много много много трудно се задържам в сериозна връзка, защото ограничаването, прекаленото внимание и прочие ме плаши попринцип, някак затваря ме в едни окови, а аз не обичам да съм вързан, изтощава ме и си набивам твърде много филми, НО тук идва и другия момент, че срещнах човек, който да ме накара да спра да бягам от такива неща, един вид ъм промени ме съвсем несъзнателно и вече не ме е страх.. Даже ми е доста приятно, честно казано.. 8-) Може би просто не са били един за друг, може би човекът е искал свобода, а тя не е знаела как да му я даде, може да е срещнал друга или или или, много неща, всеки човек е егоист по природа и търси собствената си облага.. И все пак вярвам, че има любов, както каза фишермен- която ще трае до смъртта и двата партньора ще са отдадени един на друг безпрецедентно и безусловно. Момчето е постъпило коректно, като го е казал така както е, а повярвайте за това няма смисъл да се лъже, може би наистина я е обичал прекалено много и това наистина си е страшно. Като цяло според мен проблема е бил в мацката, която не е знаела как да го задържи. Промяната в един човек в една връзка, трябва да е едновременно и за човека и за връзката и за партньора, т.е. ако искаш партньора ти да се променя, не трябва да му го натякваш, а да му споделиш проблема/въпроса и той сам да го реши. Целта еда има избор, така промяната ще я желае изцяло той и ще видиш желание за заздравяване на връзката и прочие, което его бууства много! Фразата "ако ме обича, да ме обича такъв какъвто съм, няма да се променям" Е всеки знае, че кирливите ризи никой не си ги вади на първите срещи или пък месеци, има някои неща в характерите на всички ни, които са адски дразнещи и си струват да се променят, но не е задължително заради самият партньор, макар и той да ви кара, за самите нас е по-добре да отстраним вредни навици/ кофти черти от характера и прочие.
pandabear
03-20-2014, 07:48
кви са тея глупости? Ся, ако ме питаш, нищо не бих дал и не искам да давам, щот ме мързи, ама като обичаш истински започваш по съвсем друг начин да мислиш.
Е, аз няма как да знам дали ти си влюбен в момента или не (: Алтернативен въпрос за невлюбените в момента, например, е какво са правили в името на любовта?
RapExotic
03-20-2014, 08:25
Напуснах бившия ми И защото започваше да мисли за семейство, техните-за деца и т.н. Разликата в годините оказа значение.
Ето защо неодобрявам такива връзки. Масово 15-16годишни момичета тръгват с 25-30 годишни момчета. Вярно е, по-зряли са, по-улегнали са, по-трезвомислещи са, но замисляте ли се ВИЕ дали сте достатъчно развити физически и психически за тях? Нормално е един мъж на 30 да иска вече да създаде семейство, брак, деца .. А една 16 годишна мацка току що е открила секса и тепърва и предстои да се сблъска с щастие, с разочерования, с живота като цяло .. Но повечето тийнеджърки не го осъзнавате, а момчетата (по-точно мъже) се възползват от вас, като млади, наивни и неопитни агънца.
Със сигурност не се е оплашил от сериозността на връзката им и от това, че я обича твърде много. Имал е нещо на предвид за да скъса с нея след 2 години. Причината е друга, но той не и е казал за да не я нарани. Което е най-глупавото нещо, но много хора го правят.
klimatronik
03-20-2014, 09:41
Е, аз няма как да знам дали ти си влюбен в момента или не (: Алтернативен въпрос за невлюбените в момента, например, е какво са правили в името на любовта?
Според зависими. ;) В началото всеки е заслепен и вижда щастието си в другия, тоест живее за другия, което е грешка. След време също би дал всичко от себе си за момичето, стига чувствата и привързаността да са останали дори в зрялата им форма. Думата ,,не'' в началото не присъства. Това, че избухват караници и несъгласия за най-различни неща в една семейна двойка - всички знаем, че не означава нищо. Да, всеки си има свое лично пространство и усамотение. Но тези кавги не са изправени пред избора - да бъдеш с нея/него, или да не бъдеш. Когато обичаш някой, то ти се примиряваш и му отваряш врати към себе си ест. Следствие на спорове и интриги, много двойки се разделят, но само за временни етапи.
Започне ли да ти става нагло, неприлично, плашещо и неприятно присъствието, а и действието на партньора, то за каква любов говорим? От неговата страна би било притискане, вследствие на егоизъм, но тогава за каква обич и толерантност от негова страна ставаме свидетели? И ето тук разбира се идва момента, когато все единия не изпитва истински чувства, обич, а от там цялата връзка остава непълноценна. Там е работата, че чувствата на влечение и любов , особено през тийнейжърския - юношески период не са развити и надминали някои тънкости и за това незрялостта води до осъзнати или не раздели.
Иначе аз като бях влюбен, бих се жертвал на мементи не ценях живота си колкото другия, не мислих трезво, виждах щастието в другия. Не се чувствах добре сам. Изгаряше ме от вътре, че няма мога да я виждам. Радвах се че е щастлива, но умирах, че не съм с нея. Полека полека утихна, оздравях :Д хаха и забравих с времето.
HollyGolightly
03-20-2014, 10:35
Почваш връзка с очаквания за повече от година, лол? :D
You must be а special kind of stupid.. :D
Връзката не трябва да се планира и да се очаква от нея, кой знае какво, в началото й...
Много обичаш да наричаш хората глупави. Разбира се, че когато решиш да си с някого, трябва да имаш някакви планове за бъдещето, имаш надежди, желания. Или викаш дай да се пуснем по реката, пък все някъде ще стигнем? Ако нямам намерение да съм с някого след Х години, защо въобще да си губя време с този човек?
AnarchyBoy
03-20-2014, 11:01
Много обичаш да наричаш хората глупави. Разбира се, че когато решиш да си с някого, трябва да имаш някакви планове за бъдещето, имаш надежди, желания. Или викаш дай да се пуснем по реката, пък все някъде ще стигнем? Ако нямам намерение да съм с някого след Х години, защо въобще да си губя време с този човек?
Няма как още от първия ден да познаваш човека, толкова добре, че да си сигурна, че искаш да прекараш Х години с него...
И аз се ебавам с Нати- ние си писахме в скайпа до ся :D Не я наричам тъпа наистина, само ебавка е ;)..
Иначе не мислиш ли, че е глупаво още от първия ден да започваш да правиш планове за връзка с човек, която току що си започнала, тя може да свърши след 5 дни след 1 месец след 2 месеца, вие все още ще сте си непознати, няма ли да те боли тогава, всичките мечти, които си имала всичките планове, ще изчезнат по много болезнен начин.. Естествено има и изключения.. В една връзка се влиза с няк'ви очаквания - но чак и за години да говориш.. дет се вика след 2 месеца може да видиш, че не е човека за теб и какво правиш тогава? Дай да си с него година + само защото такъв ти е бил плана? :lol:
fUcKsMiLe
03-20-2014, 12:20
Разбира се, че когато решиш да си с някого, трябва да имаш някакви планове за бъдещето, имаш надежди, желания. Или викаш дай да се пуснем по реката, пък все някъде ще стигнем? Ако нямам намерение да съм с някого след Х години, защо въобще да си губя време с този човек?
Със това съм съгласна.
Анархи да си влезе в скайпа, че да не го набия.
Значи, аз влизам с определени очаквания във връзка. Основните са тези, които ако бъдат оправдани, то има мегдан да се мисли за бъдеще с тоя човек, а те са именно:
1) дали си пасвате като характери, навици, възгледи, желания за определени неща и т.н.;
2) дали е на същия акъл като тебе (защото ако ти искаш примерно да учиш и работиш, пък другия иска да си "живее живота"(визирам партита нон-стоп; многобройни компании, любовници, щото му е времето да ги преживее тия неща.. примерно), еми няма да стане);
3) какви планове има за собственото си бъдеще този човек, както и твоите планове и дали могат да бъдат насочени така, че ако навлезете във "сериозния стадий"(който според теб е след като опознаеш човека и аз съм съгласна с това впрочем) на връзката, да си знаете приоритетите и от рано да си имате на идея какво ще правите и дали ще останете заедно в бъдещето си.
И това не го мисля в момента, в който започвам връзка с някой, а след месец-два. Ясно е, че от самото начало няма как да се оправдаят тия очаквания, поне не всички. Нали трябва да се синхронизирате двамата и да разберете дали можете да живеете един вид в хармония/баланс/както искаш го наречи с човека до вас.
Цецо, ти мислиш за своето бъдеще, нали? Като всеки един човек, но когато се появи друг, който ни е приятен, мислим за бъдещето си с него. Може да е в краткосрочен план, може и в дългосрочен - тук вече зависи и колко ти е "приятен" човека. Има много фактори, но ако ми кажеш, че започваш връзка с някой, с който след 2 месеца МОЖЕ БИ ще скъсате и ще си окей с това, ем.. не знам какво да кажа на това, освен че твоето мислене в случая е детинско. Всеки знае, че може да му замине връзката на първия месец, на първата година или след 50 години брак, поради някакви причини, но това не засяга изобщо темата тук.
Още нещо, не е задължително да искаш да прекарваш целия си живот с човек, с който си тръгнал веднага, НО колко хора започват връзка с човек, за когото не знаят поне малко? Аз не познавам толкова много, а повечето, които са започнали така - връзката им не е била по-дълга от седмица-две до месец-два. Повечето на нашата възраст, че и по-малки и по-големи, се опознават едно определено време преди да започнат романтична връзка. И съм сигурна, че тези, които имат желание за сериозна връзка, не започват една без тази нагласа. Не ти говоря за връзка, която ще е 10 години, аз мога да пукна и утре, както се изразихме в скайп, но въпроса не е в това. Ако не виждаш себе си, до човека, който харесваш(тук може да говорим за всякакво харесване, изключвам варианта, където искаш само и единствено да го чукаш, щото това не е връзка за мен)/обичаш поне след няколко седмици или месеца, то аз не виждам смисъл в това да съм с този човек и ще предпочета да си намеря друг, с който да виждам бъдещото си аз.
Само да вметна, че после ще ти кажа още нещо, ама не тук, само ми напомни, че ще забравя.
HollyGolightly
03-20-2014, 12:42
Иначе не мислиш ли, че е глупаво още от първия ден да започваш да правиш планове за връзка с човек
Аз не говоря от самото запознансто да започнеш да си правиш планове и да се надяваш едва ли не да се ожениш за този човек. Говоря за когато пристъпите към връзка. Виж, ако ти на първа среща се "гаджосваш", то това си е твоя работа.
klimatronik
03-20-2014, 13:51
а не мислите ли, че по някой път ( в повечето случаи винаги) нищо не се случва планувано?
Тук ви чета, как сте започвали връзки с намерения за дълги периоди. Да, така трябва да е според мен, ако харесвате човека.
В повечето случаи обаче в последстиве осъзнаваме,че не е правилния избор, че има много разминавания на очакванията ни.
И не рядко се случва връзки, започнали чисто приятелски, не на сериозно - да продължават в истински.
Не знам защо не одобрявате пък чисто сексуалните връзки?
Последно. Някои хора като чуят за винаги им побеляват косите, не обичат дългите отношения.
pandabear
03-20-2014, 14:11
аз лично до преди година бях сигурна, че трябва да намеря човек, с когото да градя нещо сериозно. обаче през цялата тази година ми се случиха толкова много неща (които ме смачкаха психически и физически), че с ръка на сърцето мога да кажа, че вече никак не го искам това. искам да се променя и да спре да ми пука толкова много. искам да Живея. искам време само за себе си. искам да не бъда наранявана. искам да се забавлявам. а за чисто сексуална връзка никога не съм се замисляла, но защо не? може би ще бъде някаква крачка за промяната в мен, хах.
И не рядко се случва връзки, започнали чисто приятелски, не на сериозно - да продължават в истински.
Хах, познато ми е онова, за което говориш. :333
Ето защо неодобрявам такива връзки. Масово 15-16годишни момичета тръгват с 25-30 годишни момчета. Вярно е, по-зряли са, по-улегнали са, по-трезвомислещи са, но замисляте ли се ВИЕ дали сте достатъчно развити физически и психически за тях?
И аз така мисля, максимум 4/5-години по-голям. "За мисленето" тука можем да поспорим обаче, и на 25/30-години има такива, които понякога не мислят трезво..
klimatronik
03-20-2014, 14:34
че защо ви пука? Като искаш, живей. Не знам, сигурно това някакво вътрешно увлечение по природа всеки да си търси двойка ;д на мен вече ми е бледо. някакво такова- все тая ми е. да, на моменти си казвам, че бива ли така, трябва да имам връзка като хората аххаха, трябва да се променя, да тренирам с някоя хубавица хаха , да има развитие, но истината е, че най-важното нещо е да разбереш, че да си сам не е тъпо, ами яко. Не ме разбирайте, погрешно, взаимоотношенията и социалните контакти, секса и др. трябва да се тренират, и не само е хубаво, но и е чисто физически и психически разпускане, макар че асексуалните не са умрели. В крайна сметка и тук според мен се нареждат нещата, стига да си имаш самочувствието и да си над тези истории.
а ТОРи, казвал съм ти за това ;Д
anonymous708973
03-20-2014, 15:56
Почваш връзка с очаквания за повече от година, лол? :D
You must be а special kind of stupid.. :D
Това как е по-различно от това да кажеш на някого, че го обичаш на първа среща, базирайки се на (много дълги, но все пак) чатове в скайп? Защо е по-глупаво? Казваш "не се познавате" - ами... защо пък? Видели са се повече от веднъж, говорили са много, защо тези разговори се поставят по-ниско от чатовете/разговорите по скайп като средство за опознаване?
Бтв, къде ги видяхте тия МАСОВИ връзки между 15-16-годишни момиченца и 25-30-годишни мъже? Че ги има - има ги, ама не е масово в никакъв случай.
Малко съм заета, после ще си едитна мнението, че мернах няколко хубави коментара.
Fisherman
03-20-2014, 16:25
аз лично до преди година бях сигурна, че трябва да намеря човек, с когото да градя нещо сериозно. обаче през цялата тази година ми се случиха толкова много неща (които ме смачкаха психически и физически), че с ръка на сърцето мога да кажа, че вече никак не го искам това. искам да се променя и да спре да ми пука толкова много. искам да Живея. искам време само за себе си. искам да не бъда наранявана. искам да се забавлявам. а за чисто сексуална връзка никога не съм се замисляла, но защо не? може би ще бъде някаква крачка за промяната в мен, хах.
И какво една година трудности те отказаха от това да градиш?
И какво една година трудности те отказаха от това да градиш?
По-скоро е уморена и след някой друг месец/година, вече ще е окей с това да си намери сериозен приятел.
Климбо, не си ми казвал.
Когато влезеш в рутина, се отегчаваш. Не е задължително да си спрял да обичаш. Просто някои хора в такъв момент си казват: "Даааа, това е добре, но колко ли повече мога?". Т'ва е причина да не се впускам във връзки (не единствена, разбира се, просто една от многото).
pandabear
03-20-2014, 17:01
И какво една година трудности те отказаха от това да градиш?
не, аз с трудностите съм свикнала, не бих позволила да ме откажат напълно от каквото и да е било. доста неща ми се натрупваха и натрупваха постоянно, а аз търпях, но вече не мога. тори го каза преди мен, просто съм уморена, прекалено уморена. разочарована съм. наранена за n-ти път. изпитвам все такива неща, които ме тласкат към по-различен подход в живота. а точно в момента съм във фаза, в която ми е нужно да говоря/пиша по много и постояннно.
Ние (или поне някои от нас) сме готови да прочетем какво ще напишеш.
Fisherman
03-20-2014, 18:45
не, аз с трудностите съм свикнала, не бих позволила да ме откажат напълно от каквото и да е било. доста неща ми се натрупваха и натрупваха постоянно, а аз търпях, но вече не мога. тори го каза преди мен, просто съм уморена, прекалено уморена. разочарована съм. наранена за n-ти път. изпитвам все такива неща, които ме тласкат към по-различен подход в живота. а точно в момента съм във фаза, в която ми е нужно да говоря/пиша по много и постояннно.
познавам я тая фаза
Само излишни главоблъсканици в тая тема :D
Не изчетох всички коментари до край, но ми направиха впечатление тези два от първата страница:
По темата: Безкрайно са ми чужди такива абстрактни извинения. Ако ми го направят на мен, ще направя всичко възможно да разбера нещо по-конкретно. Много се съмнявам, че аз бих използвала подобно извинение.
Много добре го каза, щото това със страха си е чиста проба извинение и в никакъв случай не бива да се приема буквално, освен че звучи абсурдно си е и ... абсурдно. Особено пък от устата на момче. :D
Според мен въпросният е искал да прекратят отношенията си, но по културен и възпитан начин (което показва, че я уважава и държи на нея като човек).
И този коментар, с който изобщо не съм съгласен. Тва е най-детинската постъпка на света и по никакъв начин не показва, че я уважава и държи на нея, точно обратното. Ако я уважаваше поне малко, щеше да е честен с нея и да не я забаламосва с простотий, а да й каже точната причина, без да увърта, като третокласничка. Много по-честна постъпка към момичето е да й кажеш истинските причини, вместо да ги спестяваш и да й "замазваш очите", надявайки се, че тя ще го приеме по-леко и няма да си блъска главата след това..
pandabear
03-20-2014, 18:57
Ние (или поне някои от нас) сме готови да прочетем какво ще напишеш.
спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.
спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.
Прекрасно те разбирам. Накипри се и иди по курви/на лов за его бууст. С пиячка, на шумно място. Прави чудеса! Ако мястото е хубаво, компанията не е от значение.
Прекрасно те разбирам. Накипри се и иди по курви/на лов за его бууст. С пиячка, на шумно място. Прави чудеса! Ако мястото е хубаво, компанията не е от значение.
тея съвети тип "сексът и градът" ...
anonymous708973
03-20-2014, 19:10
Абе, съветът й е много добър, просто изобщо не е за тая ситуация.
Само ще замаже временно положението, нищо не решава. Не й трябва пиене и мъже, много по-важни неща й трябват на Пандичка.
е не мо си представа в ква ситуация да си евтина женица с критерии равняващи се на отрицателна цифра би бил добър съвет, ама нема споря тука
съжалявам, сега точно не съм в състояние отговоря на човека, който се оплака от ситуацията си (pandabear). не че са ме питали, де, ама все пак
и сори, тва май е спам хД
спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.
Само не се обвинявай за глупости/чужди грешки, окей? Вината не е винаги в теб. Иначе ще свършиш зле. За другото - разнообразявай си дните, прави непланирани неща и „глупости“, които иначе не би. Позволи си да бъдеш щастлива, това е най-доброто възможно нещо, което да направиш за себе си. Запознавай се с разни хора и не си позволявай да униваш.
anonymous708973
03-20-2014, 20:06
е не мо си представа в ква ситуация да си евтина женица с критерии равняващи се на отрицателна цифра би бил добър съвет, ама нема споря тука
съжалявам, сега точно не съм в състояние отговоря на човека, който се оплака от ситуацията си (pandabear). не че са ме питали, де, ама все пак
и сори, тва май е спам хД
Чакай сега, как това е равно на "обличам си готината рокля и убийствените токчета, пийвам една водка и заминавам на бар с ясното съзнание, че ще обера погледите и ще си вдигна егото"? Къде е казано, че дори да си забърше някого, няма да е отхвърлила десетина други преди това, защото не й отговарят на критериите? :)
дае, да, права си и ти
малко прекалено черно-бяло погледнах на въпроса
сори
klimatronik
03-20-2014, 20:25
И кво я съветвате? Да се напие с пиячка и да отиде на дискотека, за да я изчука някой непознат? В такова състояние това е най-вероятно да се случи, или друга излагация . Без да я познавате - веднага я определяте. Ами ако не я кефи тва, но внезапно реши заради вашите крайни ,,съвети'' да отиде? Пък и сама каза,че няма компания..
Хората са различни и за някои силната музика, танците и тълпата въобще не ги влече.
klimatronik
03-20-2014, 20:31
според мен с времето ще и се оправи настроението, сега просто е в такъв етап, боли за някои отминали неща, но забравя че живота е тепърва пред нея... вънка пролет, всичко цъфти, да излезеш и да се поразходиш, защото смисълът на живота е в малките неща. :)
според мен с времето ще и се оправи настроението, сега просто е в такъв етап, боли за някои отминали неща, но забравя че живота е тепърва пред нея... вънка пролет, всичко цъфти, да излезеш и да се поразходиш, защото смисълът на живота е в малките неща. :)
точно
не се затваряй в себе си, търси компания, приятели..
колкото повече седиш сама и циклиш на едно място, толкова по-дълбоко ще изпадаш в дупката, в която си..
Ето защо неодобрявам такива връзки. Масово 15-16годишни момичета тръгват с 25-30 годишни момчета. Вярно е, по-зряли са, по-улегнали са, по-трезвомислещи са, но замисляте ли се ВИЕ дали сте достатъчно развити физически и психически за тях? Нормално е един мъж на 30 да иска вече да създаде семейство, брак, деца .. А една 16 годишна мацка току що е открила секса и тепърва и предстои да се сблъска с щастие, с разочерования, с живота като цяло .. Но повечето тийнеджърки не го осъзнавате, а момчетата (по-точно мъже) се възползват от вас, като млади, наивни и неопитни агънца.
хаха, вече не се имам за тийн , ама ок
18-26 ни беше разликата, просто той си бе наумил, защото техните са по-възрастни, че трябва да се женим след 2-3 години
а и честно казано в тая връзка аз мислех по-трезво от него, т.к. неговото мислене мога да го сравня с това на 12-годишно дете.
много ми е чудно как без да познавате потребителите давате някакви квалификации и ги вкарвате в някакви си ваши измислени стереотипи
аз честно казано момиче от гимназия с гадже с разлика повече от 5 години, което е супер приемливо, не съм видяла, ама щом си казал, че е масово, така да бъде........
fUcKsMiLe
03-21-2014, 11:46
много ми е чудно как без да познавате потребителите давате някакви квалификации и ги вкарвате в някакви си ваши измислени стереотипи
аз честно казано момиче от гимназия с гадже с разлика повече от 5 години, което е супер приемливо, не съм видяла, ама щом си казал, че е масово, така да бъде........
Аз пък познавам поне 3-4 такива двойки. Някои мацки, дори учат/учеха в моето училище.
И не, не живея в голям град. Има и други, за които съм чувала, но не ги познавам лично.
Почнали са на 14-15 да се срещат с тия мъже(разлика поне с 4-5 години, някои дори повече) и още са си с тях(повечето).
е не мо си представа в ква ситуация да си евтина женица с критерии равняващи се на отрицателна цифра би бил добър съвет, ама нема споря тука
съжалявам, сега точно не съм в състояние отговоря на човека, който се оплака от ситуацията си (pandabear). не че са ме питали, де, ама все пак
и сори, тва май е спам хД
Да та т'ковам, зат'ва сложих наклонената в първия си пост. Не съм казала да иде в някой бар и да се надупи. Да го еба, четете малко!!!
Добре, ще перефразирам: отиди да правиш нещо, което ти вдига самочувствието.
Т'ва, ако ня'а да я мотивира, наистина не знам кое. Освен да я пратя в приют за недъгъви, барем се успокои, че има и по-зле ли, к'во?
klimatronik
03-21-2014, 13:43
Аз пък познавам поне 3-4 такива двойки. Някои мацки, дори учат/учеха в моето училище.
И не, не живея в голям град. Има и други, за които съм чувала, но не ги познавам лично.
Почнали са на 14-15 да се срещат с тия мъже(разлика поне с 4-5 години, някои дори повече) и още са си с тях(повечето).
то и димитар е с 5 години по-малък от теб ама не ви пречи :Д
Аз имам приятелки,които са ходили с над 20, 30 години повече мъже и не виждам нищо странно, напротив, съвсем нормални, добри и кадърни хора ..
Да та т'ковам, зат'ва сложих наклонената в първия си пост. Не съм казала да иде в някой бар и да се надупи. Да го еба, четете малко!!!
Добре, ще перефразирам: отиди да правиш нещо, което ти вдига самочувствието.
Т'ва, ако ня'а да я мотивира, наистина не знам кое. Освен да я пратя в приют за недъгъви, барем се успокои, че има и по-зле ли, к'во?
добре, добре
още в следващия си пост се съгласих, че прекалих в изказването
споко само
Мхммхмнооо сте се вживили нещо... маце, докато хората са неискрени и нечестни един към друг няма как да стане... всеки лъже, всеки се прави на нещо, което не е. Не може всички да са като мен да казват какво им харесва и какво не. 8-) Момчето просто е постъпило като путка и вместо да каже реалната причина използва "Страха", егати мъжа... да го е страх от момичета. GJ!
ForsakenFreak
03-22-2014, 22:28
Пия си тука от на дядо ми винцето и се сетих за един разговор между мен и една приятелка. Разказваше ми за една от връзките си, май най-сериозната. Били от близо 2 години заедно докато изведнъж момчето ѝ започнало да й обяснява, че я обича прекалено много и не искал да я нарани, затова било по-добре да се разделят. И до там. Едва няколко месеца по-късно разбрала, че въпросното момче се стреснало от сериозността на връзката им и това била главната причина да се разделят, защото той не бил подходящ за сериозна връзка.
Вярно, че всеки под сериозна връзка разбира различно нещо, но на мен тази история тогава ми се стори толкова смешна и жалка, че сигурно близо час съм ръсила разни глупости по адрес на въпросното момче, с което е била тя дори без да го познавам... Чудех се как въобще е била с такъв човек две години. Но сега, като че ли имам различно мнение по въпроса, заради разни обстоятелства около мен. И все пак би ми било интересно да чуя какво мислите вие. Възможно ли е да обичаш истински някой и да се отречеш толкова лесно от него, заради единия страх? От какво може да се предизвика такъв страх: загуба на свобода/лично пространство?! И какво ли значи да не си подходящ за сериозна връзка при положение, че си до някого цели х-години? Възможно ли е да твърдиш, че обичаш някого, а да бъдеш такъв егоист? Въобще до колко трябва да си егоист в любовта?
Отговорът е един - очаквания.
Винаги заповаме връзка с някакви очаквания, впоследствие те се поизменият малко и накрая биват разбити, като осъзнаваме, че реално не го искаме това и не е добре за нас. Затова толкова много връзки пропадат, хората се разделят. Според мен пича си е преценил, че тя не го задоволява емоционално/дърпа го назад по някакъв начин и е решил да сложи край. Може би го е обмислял от няколко месеца насам, а може би някаква друга надежда го е заслепявала, мога само да гадая, но в крайна сметка е взел правилното решение.
В една връзка и двете страни трябва да се допълват, а не да се теглят надолу. Явно тя го е теглела надолу без да осъзнава, но вината не е нейна. Той е предпочел да й го спести и е заобиколил истината, поне й е спестил болката от истината.
djipsito
03-23-2014, 01:43
В една връзка и двете страни трябва да се допълват, а не да се теглят надолу. Явно тя го е теглела надолу без да осъзнава, но вината не е нейна. Той е предпочел да й го спести и е заобиколил истината, поне й е спестил болката от истината.
Съгласна съм.
Истината понякога е надценена. И не винаги трябва да се търси вина. Нещата никога не са само черни и само бели и за всяко нещо си има причина. Просто хората се опитваме всячески да я разберем тази причина, и ни наранява единствено любопитството ни, което си остава незадоволено.
Въпроса "Защо ?" е забранен въпрос, защото не води до нищо приятно, така че колкото по-малко си го задава човек, толкова по-добре. И не всяко "Защо" има отговор, така че не знам кой глупак ще загуби време да се бие срещу вятърни мелници. (Тая вечер съм Доня Кихота нещо).
Съгласна съм.
Истината понякога е надценена. И не винаги трябва да се търси вина. Нещата никога не са само черни и само бели и за всяко нещо си има причина. Просто хората се опитваме всячески да я разберем тази причина, и ни наранява единствено любопитството ни, което си остава незадоволено.
Въпроса "Защо ?" е забранен въпрос, защото не води до нищо приятно, така че колкото по-малко си го задава човек, толкова по-добре. И не всяко "Защо" има отговор, така че не знам кой глупак ще загуби време да се бие срещу вятърни мелници. (Тая вечер съм Доня Кихота нещо).
Ох, Златна, как искам да те разцелувам за добрата формулировка.
anonymous708973
03-23-2014, 11:00
и за всяко нещо си има причина.
И не всяко "Защо" има отговор
Я пак, защото това са практически две напълно противоположни неща.
Всеки разумен (не психичко болен човек) действа с причина - осъзната или не. Дали е разумно да я споделиш, или е проява на "безчувствие" - зависи от ситуацията. В случая обаче изтъкната причина е смешна и няма никаква връзка с реалността. Като не искаш да кажеш, поне си затвори устата и не бълвай простотии, които само карат бившия ти партньор да се върти в леглото нощем. Пълен егоизъм и пълно гледане на собствения задник, задоволяване на собствената съвест и т.н.
Напълно разбирам случаите, в които накрая на връзка, когато вече си решил да се разделяш с човека, не му казваш за изневяра (защото няма смисъл, защото вече си решил да се разделяте по друга причина; само ще го нараниш допълнително), но това няма общо. Казвам го, защото все някой ще намери паралел и ми се иска да не влизаме в спорове.
Да не затормозяваш човека допълнително е различно от даване на фалшива причина... Не знам, лично аз бих предпочела да мъча собствената си съвест отколкото да я оправдавам, стоварвайки бремето върху нечия чужда, и то върху тази на човека, когото оставям.
NomNomNom
03-23-2014, 12:41
Били от близо 2 години заедно докато изведнъж момчето ѝ започнало да й обяснява, че я обича прекалено много и не искал да я нарани, затова било по-добре да се разделят.
Така се лъже, когато не искаш да ти тежи чак толкова на съвестта, от колкото ако кажеш - искам по чуждо.
djipsito
03-23-2014, 13:07
Пантер, аз визирах нещо по-голямо от човека. Хората сме тъпи, тва е ясно. Съдбата си е съдба.
Много често разум и сърце се блъскат. И аз много пъти искам да съм коректна, разбираща и ква ли не, ама чувствам погнуса, болка и други работи и някак си ми е тъпо да лицемернича с чувствата си и да се правя, че тва което чувствам го няма, замо защото някъде, за някой било прието да се държиш по определен начин. "Разбран начин".
Предпочитам да ме мислят за луда серийна убийца, отколкото да мигам с очички и да си преглъщам болката. Тва е само пример нали..
Не съм сигурна колко съм коерентна, нещо май е джаста-плява, ама... да се приравни към ситуацията :д
Едит: Мъжете имат много странен начин да ни предпазват... Способни са така да направят, че да ги мразим, дори да им е гадно, ама ние да си мислим, че те са виновни. Просто още не са осъзнали, че не работи тая схема.
Аз предпочитам да ме предпази с фалшива причина, отколкото нищо да не каже, тогава наистина ще се въртя в леглото дълго време и ще се чудя кво стана.. Или ако разбера истината, ще се самообвинявам сигурно с месеци, че не съм достойна за него или такива работи.
Да, истината е хубаво нещо, ама не винаги.. Защо толкова искате да се хванете за нея ? Аз ако мога да страдам по-малко, предпочитам да е така. А и хората са различни, не всеки може да я понесе. Ако й каже истината и тя вземе да иде да скочи под влака ? Знаеш ли я кво ще й щукне и колко е лабилна... Кво, после на неговата съвест да тежи, само заради някви измислени рамки, в които някой очаква, че трябва да се движиш..
klimatronik
03-23-2014, 13:24
Я пак, защото това са практически две напълно противоположни неща.
Всеки разумен (не психичко болен човек) действа с причина - осъзната или не. Дали е разумно да я споделиш, или е проява на "безчувствие" - зависи от ситуацията. В случая обаче изтъкната причина е смешна и няма никаква връзка с реалността. Като не искаш да кажеш, поне си затвори устата и не бълвай простотии, които само карат бившия ти партньор да се върти в леглото нощем. Пълен егоизъм и пълно гледане на собствения задник, задоволяване на собствената съвест и т.н.
Напълно разбирам случаите, в които накрая на връзка, когато вече си решил да се разделяш с човека, не му казваш за изневяра (защото няма смисъл, защото вече си решил да се разделяте по друга причина; само ще го нараниш допълнително), но това няма общо. Казвам го, защото все някой ще намери паралел и ми се иска да не влизаме в спорове.
Да не затормозяваш човека допълнително е различно от даване на фалшива причина... Не знам, лично аз бих предпочела да мъча собствената си съвест отколкото да я оправдавам, стоварвайки бремето върху нечия чужда, и то върху тази на човека, когото оставям.
a ako i beshe kazal istinata nqmashe li pak da q narani mnogo?
pandabear
03-23-2014, 16:14
искрен или не, едва ли е щял да подобри емоционалното ѝ състояние докато се разделят. винаги има поне един наранен след края на една връзка.