View Full Version : Моля за помощ две момчета когоооо?
helpforme
03-19-2014, 21:30
Здравейте,може би това е поредната подобна история,но имам нужда от малко чуждо мнение.Ще се опитам накратко да разкажа историята и фактите и ще ви помоля грозни и негативни мнения да не се изразяват понеже нали тук е форум в който се коментират такива теми,а и понякога да споделиш с непознат в нета е по-лесно.Имам приятел тази година лятото ще станат 5 години от както сме заедно.През тези 5 години сме преживели много,когато се събрахме аз бях 16 годишна и да се каже той ме изгледа.Всичко беше хубаво през 1 год. след това бавно малко по-малко всичко започна да се променя.Приятеля ми е агресивен пукал ми е ребра не 1 или 2 пъти,бил ме е така че 1 път припаднах.Постояно ме тормози присхически.Че му изневерявам което и до ден днешен никога не се е случвало.Мисля ,че ме обича въпреки всичко е имало и хубави и лоши дни.Но някакси тези лошите ме карат да си мисля за живота който ме чака с него занапред.Обич Обич но както знаете 1 мъж вдигне ли ръка...цял живот не се спира.Била сам му вярна,той е човека с когото станах жена и правих всичко каквото правят 1мъж и 1жена.Но боя,тормоза.....Преди месец с едно момче от квартала с което бяхме само на здравей-здрасти случайността ни срещна ,веднага осетих симатиите му както и мойте.Пила съм 3 пъти чай в тях и за тези пъти никога не ми е казвал даже ,че съм хубава камоли да ми намеква за нещо друго.Започнахме да си пешем в фейсбук.Той е пълна противоположност на моя приятел.Стабилен е има добра работа.Добър е по-характер (което знам както от негови приятели така и от наблюдения)Не е скандалджия и агресивен тип.Той пътува и вечерта преди да замине на път аз бях в тях да пием чай.След като се прибрах той ми писа дали ще отида до тях да говорим.Предполагам се сещате за какво.Но аз му казах че е много късно и ще го изчакам да се прибере.Е работите отиват към гаджосване.Въпроса ми е ,че виждам ,че с другото момче живота ми ще е по добър не говоим за финансово състояние а разбиране спокойствие без бой без ежедневен психически тормоз.Обичах приятеля си въпреки всичко но сега от както се разговорих с другото момче се чудя как може да 1 ден ако найстина си обичал да преминеш в състояния как да ви го обесня Без да изпитваш нищо като черна дупка ....Какво да правя момичета горе доло сам описала състоянието си .Другото момче се прибира на края на месеца....Забравих да спомена че съм на 22 ако има някакво значение...
RapExotic
03-20-2014, 08:31
Как може въобще да си живяла и един ден заедно с човек, който те пребива и тормози?? Това или е висша форма на мазохизъм или страх. Веднага бягай от него. Остани известно време сама и след това предцени дали искаш да си с другото момче или не.
Напускай го.няма смисъл да се чудиш въобще.И не го напускай заради момчета,а защото пукането на ребра не е нормално в една връзка между разумни човешки същества!!!Моят съвет е да внимаваш че не веднъж и два пъти съм виждала как насилници продължават да преследват жертвите си даже след раздяла.Успех!
baby_baby
03-20-2014, 10:47
Ужас направо го зарезвай кака може да търпиш такова отношение?
helpforme
03-20-2014, 14:31
Напускай го.няма смисъл да се чудиш въобще.И не го напускай заради момчета,а защото пукането на ребра не е нормално в една връзка между разумни човешки същества!!!Моят съвет е да внимаваш че не веднъж и два пъти съм виждала как насилници продължават да преследват жертвите си даже след раздяла.Успех!
Приятеля ми в момента и той е в чужбина ще се връща края на другия месец.По телефона нестава да се разделим аз му го казвам при всеки пореден телефонен скандал ,че не искам да съм с него но на другия ден ми звани все едно нищо не се е случило.Мисля,че трябва да говорим като се прибере.Проблема ,че както казваш ти той е от тези типове и раздялата няма да е никак доброволна а не ми се стига до грозни сцени с полиции и разни такива....И незнам просто незнам
HollyGolightly
03-20-2014, 14:47
Стокхолмски синдром му се вика на това. От много време сте заедно и сигурно се чувстваш зависима от него. И въпреки това, не го разбирам това нещо, бият те, унижават те и ти пак си оставаш с него, все едно нищо не е било. Както ти казаха, най-добре го остави, виж какво е да живееш малко без него и тогава реши дали искаш да започваш нова връзка с някого или по-точно с момчето от квартала
helpforme
03-20-2014, 15:09
Стокхолмски синдром му се вика на това. От много време сте заедно и сигурно се чувстваш зависима от него. И въпреки това, не го разбирам това нещо, бият те, унижават те и ти пак си оставаш с него, все едно нищо не е било. Както ти казаха, най-добре го остави, виж какво е да живееш малко без него и тогава реши дали искаш да започваш нова връзка с някого или по-точно с момчето от квартала
зависима е как няма да съм не мога да рабтя защото ще ме нае*е някой,немога да излизам с приятелки защото пак същото или ако изляза всичко започва след като се прибера.Искам да кажа под бой не разбирайте ежедневен бой,а примерно 1-2 пъти месечно...имало е месец да няма имало е месец и е имало 3-4 пъти ей така...но все пак си е бой а за ежедневния тормоз не ми се говори ...Ще го напусна щом се прибере но ужас не ми се мисли какво ще стане няма да иска да го приеме .А до това защо ме бие тормози и аз стоя ....е в началото си влюбена особено на каквито години бях аз когато всичко започна 18г. после той се моли ти обичаш,после той се моли ти се надяваш да се промени наистина и когато това не стане ....си тръгваш но времето лети и при мен минаха цели почти 5 години тъжно е сигорна съм ,че ще плаче но после ще иска да си излее яда върху мен кадето ме види...
HollyGolightly
03-20-2014, 15:44
Изобщо не го чакай да се прибере, за да го напуснеш, току виж не ти позволил и те пребил отново. Събирай си нещата и си тръгвай, все има място, където да можеш да остаеш докато си подрериш нещата. Такъв човек не заслужава коректно държание, че да го чакаш да се прибере, и тогава да действаш
anonymous708973
03-21-2014, 15:39
Така.
Че трябва да си тръгнеш, е извън съмнение. Мисля обаче, че предвид обстоятелствата, трябва да му го кажеш по телефона. Без ревове, без извинения. Възможно най-спокойно му казваш, че не си щастлива, че те тормози. Не се поддаваш на психическия тормоз, не се чувстваш виновна, егоистка и т.н., не се връзваш на простотии от сорта на "ти никога не си ме обичала". Не признаваш, че има друг в никакъв случай.
Изнасяш се и си сменяш номера. Вашите знаят ли, че те бие? Ако можеш, върни се при тях, дано от тях има срам. Ако не - нанеси се при твой приятел, който е на квартира или живее сам, и казвай на възможно най-малко хора къде си.
Ако случайно се засечете и дойде вкъщи, просто правиш знак на човека, с когото живееш, да викне полиция.
Боже... не мога да си представя какво е да живееш в перманентен страх, че човекът до теб е толкова лабилен, че във всеки момент би ти посегнал, ако кажеш нещо, което не му харесва...
Кураж! И пиши отново какво си решила и как е минало - може и на лично, може и тук! Живо ме вълнува!
Justwickeds
03-21-2014, 16:05
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише.