Take_That
03-23-2014, 15:30
Здравейте! Надявам се да чуя вашите съвети и мнение относно моята история.
С въпросния човек се разделихме преди известно време, поради непрестанните ни караници и неговата ужасна ревност. Бяхме заедно 7 месеца. В началото всичко беше наред, правихме дори общи планове за бъдещето (не сме на по 16 години, големи и зрели хора сме). Изведнъж той сякаш се промени - започна да ме ревнува прекалено много, да проверява телефона ми, все ме разпитваше за контактите ми от телефонния указател и за някое момче винаги казваше: "Този май го нямаше преди!" Винаги имаше и проблеми заради facebook-a ми (страхуваше се, че някой ще започне да ми пише и да ме сваля), трябваше да му казвам когато вляза, да му казвам причината поради, която го правя, не беше въобще доволен, че го използвам, докато накрая не се принудих да го изтрия, тъй като си казах, че връзката ни е по -важна от една социална мрежа, преглътнах го някак си и продължихме напред. След това се стигна до там, че започна да ограничава контактите ми с мои близки приятели - много караници и сълзи заради това, че се чувам с моя най-добър приятел, мислеше си, че този мой приятел ме харесва, че иска да спи с мен и т.н (тук искам да поясня, че с него се познаваме от 7 години и никога, заклевам се никога не сме имали нещо повече и никога нито моите, нито неговите чувства са били повече от приятелски). Хиляди пъти се опитах да му обясня, че аз се познавам с него от много години и ако искахме да имаме нещо общо - да сме имали, а не да чакам да срещна него и да започна да се свалям и да му изневерявам с този мой приятел. След доста скандали реших, че е по-добре наистина да спра да се чувам с този мой приятел (казах в началото, че сме зрели хора, но тук аз постъпих много детинско и глупаво, признавам си), за да запазя връзката ни, не исках да го губя. Нещата отново потръгнаха, до момента, в който той реши, че трябва да провери скайпа ми и стана голям скандал. Наложи се да махна няколко мои познати момчета (които също познавам от около 6-7 години, бяхме в обща компания), защото и те можели да започнат да ме свалят и аз едва ли не да тръгна да им отговарям на свалките. Опитах се да му обясня човешки, че това са само приятели, били сме в обща компания и това е всичко. Не поиска да ме чуе, каза, че съм го излъгала, защото когато ме попитал колко от момчетата в скайпа ми не познава, аз не съм споменала за тези и следователно съм го излъгала, но това беше просто прикритие на ревността му. След време стана и скандал заради моя приятелка, с която трябваше да спра да се срещам, защото била леко момиче и щяла да доведе някакви момчета, да ме замъкне по дискотеки и т.н. Този път казах не и продължих да излизам с приятелката си. Имах чувството, че, където и да отида, каквото и да направя, той се съмнява в мен, мислеше си, че го лъжа, като му кажех, че излизам някъде с майка ми или с приятелка, той винаги ме питаше: "Да не да ме лъжеш, че си с нея, а пък да излизаш с някой друг!" Трябваше да се отчитам, че съм тръгнала, че съм стигнала, къде отивам, с кого и т.н. Не ми позволяваше да ходя по дискотеки (не че аз ходя особено много, сигурно веднъж на 6 месеца но съм студентка и понякога ми се иска да отида, но знам че ще стане огромен скандал), каза: "Нямаш работа да по такива места, никакви дискотеки, забрави!". Тъй като уча и работя едновременно понякога съм изморена и имам нужда от време за себе си, от лично пространство и когато исках да си почина или да погледам телевизия, той започваше да казва, че не си обръщаме достатъчно внимание. Това негово отношение ме отчужди малко или много и ме отблъсна. Никога не съм му давала поводи за ревност, винаги съм била искрена с него, не съм човек, който изневерява, когато съм с един човек, аз съм му вярна и той е единствен за мен. Не издържах и се разделихме. Сега ме моли да се съберем, казва че е осъзнал грешките си. Но аз се страхувам да му дам втори шанс, защото не искам да губя свободата си и, защото мисля, че след време нещата ще се повторят. Много пъти съм му обяснявала, че това негово държание ме обижда и наранява, че искам да ми има доверие. Той твърди, че ми има доверие, но ревнува, защото много ме обича и много се страхува да не ме изгуби. Не знам как да постъпя, обичам го, липсва ми, знам, че и той много държи на мен и ме обича, но не искам да живея в клетка, вие как бихте постъпили на мое място?
П.П Когато аз не проверя телефона му или му кажа, че е свободен човек и може да отиде на гости или да излезе с приятели сам, той ми казва, че не го ревнувам.... аз също съм го ревнувала понякога, но в рамките на нормалното и съм видяла, че има повод, а не по фантазия. Факт е, че сме имали прекрасни моменти заедно, не е някакво чудовище, много е мил и чувствителен и все пак....
С въпросния човек се разделихме преди известно време, поради непрестанните ни караници и неговата ужасна ревност. Бяхме заедно 7 месеца. В началото всичко беше наред, правихме дори общи планове за бъдещето (не сме на по 16 години, големи и зрели хора сме). Изведнъж той сякаш се промени - започна да ме ревнува прекалено много, да проверява телефона ми, все ме разпитваше за контактите ми от телефонния указател и за някое момче винаги казваше: "Този май го нямаше преди!" Винаги имаше и проблеми заради facebook-a ми (страхуваше се, че някой ще започне да ми пише и да ме сваля), трябваше да му казвам когато вляза, да му казвам причината поради, която го правя, не беше въобще доволен, че го използвам, докато накрая не се принудих да го изтрия, тъй като си казах, че връзката ни е по -важна от една социална мрежа, преглътнах го някак си и продължихме напред. След това се стигна до там, че започна да ограничава контактите ми с мои близки приятели - много караници и сълзи заради това, че се чувам с моя най-добър приятел, мислеше си, че този мой приятел ме харесва, че иска да спи с мен и т.н (тук искам да поясня, че с него се познаваме от 7 години и никога, заклевам се никога не сме имали нещо повече и никога нито моите, нито неговите чувства са били повече от приятелски). Хиляди пъти се опитах да му обясня, че аз се познавам с него от много години и ако искахме да имаме нещо общо - да сме имали, а не да чакам да срещна него и да започна да се свалям и да му изневерявам с този мой приятел. След доста скандали реших, че е по-добре наистина да спра да се чувам с този мой приятел (казах в началото, че сме зрели хора, но тук аз постъпих много детинско и глупаво, признавам си), за да запазя връзката ни, не исках да го губя. Нещата отново потръгнаха, до момента, в който той реши, че трябва да провери скайпа ми и стана голям скандал. Наложи се да махна няколко мои познати момчета (които също познавам от около 6-7 години, бяхме в обща компания), защото и те можели да започнат да ме свалят и аз едва ли не да тръгна да им отговарям на свалките. Опитах се да му обясня човешки, че това са само приятели, били сме в обща компания и това е всичко. Не поиска да ме чуе, каза, че съм го излъгала, защото когато ме попитал колко от момчетата в скайпа ми не познава, аз не съм споменала за тези и следователно съм го излъгала, но това беше просто прикритие на ревността му. След време стана и скандал заради моя приятелка, с която трябваше да спра да се срещам, защото била леко момиче и щяла да доведе някакви момчета, да ме замъкне по дискотеки и т.н. Този път казах не и продължих да излизам с приятелката си. Имах чувството, че, където и да отида, каквото и да направя, той се съмнява в мен, мислеше си, че го лъжа, като му кажех, че излизам някъде с майка ми или с приятелка, той винаги ме питаше: "Да не да ме лъжеш, че си с нея, а пък да излизаш с някой друг!" Трябваше да се отчитам, че съм тръгнала, че съм стигнала, къде отивам, с кого и т.н. Не ми позволяваше да ходя по дискотеки (не че аз ходя особено много, сигурно веднъж на 6 месеца но съм студентка и понякога ми се иска да отида, но знам че ще стане огромен скандал), каза: "Нямаш работа да по такива места, никакви дискотеки, забрави!". Тъй като уча и работя едновременно понякога съм изморена и имам нужда от време за себе си, от лично пространство и когато исках да си почина или да погледам телевизия, той започваше да казва, че не си обръщаме достатъчно внимание. Това негово отношение ме отчужди малко или много и ме отблъсна. Никога не съм му давала поводи за ревност, винаги съм била искрена с него, не съм човек, който изневерява, когато съм с един човек, аз съм му вярна и той е единствен за мен. Не издържах и се разделихме. Сега ме моли да се съберем, казва че е осъзнал грешките си. Но аз се страхувам да му дам втори шанс, защото не искам да губя свободата си и, защото мисля, че след време нещата ще се повторят. Много пъти съм му обяснявала, че това негово държание ме обижда и наранява, че искам да ми има доверие. Той твърди, че ми има доверие, но ревнува, защото много ме обича и много се страхува да не ме изгуби. Не знам как да постъпя, обичам го, липсва ми, знам, че и той много държи на мен и ме обича, но не искам да живея в клетка, вие как бихте постъпили на мое място?
П.П Когато аз не проверя телефона му или му кажа, че е свободен човек и може да отиде на гости или да излезе с приятели сам, той ми казва, че не го ревнувам.... аз също съм го ревнувала понякога, но в рамките на нормалното и съм видяла, че има повод, а не по фантазия. Факт е, че сме имали прекрасни моменти заедно, не е някакво чудовище, много е мил и чувствителен и все пак....