ymmit
03-23-2014, 19:03
Тръгнах да пиша нещо като приказка. Искам да ми кажете за сега става ли и да знам да продължавам ли и ако има нещо за поправка или не точно или грешно да го проправя.
Вълшебния свят на Кристал
Глава I – Отново да се срещнем
В един доста неизвестен град, живее едно момиче на 10 години на име Кристал, Кристал Феникс. Със своето въображение тя създала приказен свят, без момчета. Там тя била звездата, има приятелки , но не била кралицата на този свят. Всеки от този свят имал някаква магическа сила. Тя била фея, нейната най добра приятелка в този свят се казвала Фире. Кръстила я е така защото била от Огненото царство. Тя владеела огъня . Когато на Кристал и ставало скучно или се ядосала, тя преминавала в този свят и забравяла за всичко около нея. Времето минавало и тя постепенно спряла да ходи в този магически свят. Щом станала на 15 се преместила в друг град и в друга къща. Дните в които тя не ходила, нейния свят се разпадал малко по малко. Докато тя си разопаковала нещата намерила тетрадка в която описвала какво правила в света.
- Хммм какво прави това нещо тук мислех че вече не се занимавам с това. – замислена хвърлила тетрадката в коша.
На следващия ден тя била на училище. Докато си проверявала чантата намерила пак онази книга. Зачудена как е попаднала там, грабнала чантата и се затичала към автобуса. По време на час , тя я разглежда и чете какво е писала и си мислела.
- Боже много съм била тъпа че да се занимавам с това. – смутена я затворила и прибрала в чантата.
На връщане от училище тя решила да я хвърли направо на сметището. Щом се прибрала, тръгнала към стаята си, но забелязала че точно пред нейната стая имало вратичка за тавана. Късно през нощта когато нейните спали, тя взела ключа за тайната вратичка. Отворила я е и се качила по стълбите, зъзнейки от студ. С едно фенерче си светела и се оглеждала за ключа за лампата. Докато търсила батериите на фенерчето свършили.
- Оф тези батерии, сега нищо не виждам какво да открия така
Тъкмо когато се обърнала да слезе забелязала светлина . Светлината идвала от едно малко ковчеже. Кристал се доближила до него и я побили тръпки, обзелия мисли за страх тя се престрашила да отиде до него. По огледала го и се замислила и щом го пипна за нея това беше дежавю от детските спомени. Със трепереща ръка тя го отвори и видя книгата от нейния свят.
- Оф пак ли ти какво искаш от мен защо ме преследваш -уплашена я хвърля на земята .
Силен вятър задуха и книгата се отвори. От нея излязоха огнено червени пеперуди които се въртят и след себе си разпръскват изкри. И така до края на покрива. Щом пеперудите изчезнаха. Кристал забеляза как едно момиче колкото нея, седи върху книгата. Облечено с черен клин и бяло-мръсен потник, леко накъсани, едни стари пантофки, на врата си носеше колие с череп и на кръста си леко счупен нож и един пистолет. Тъмно червена коса и черни очи. Изправена и заплашителна все едно е готова за война. Кристал изплашена продумва с тих гласец.
- Кккк коя си ти? – свита в ъгъла и сочеща с пръст.
- Как така „коя съм аз”? Не ме ли помниш? Аз съм Фире твоята приятелка.
Зачудена Кристал става и се доближава до нея и си вика „ аз сънувам, само сънувам, това е един кошмар от оная книга, аз сега спя и това не е истинско.
Глава II – Всичко наново
Щом Кристал се успокоила тя седнала пред нея с кръстосани крака. Фире седнала до нея и попитала „какво сега”.
- Обясни ми какво става тук! – Кристал ядосана се разкрещяла.
- Спокойно ще ти обясня.
Кристал поканила Фире в нейната стая и щом Кристал седнала момичето започнало да обяснява.
- Аз съм Фире, твоята най – добра приятелка от твоя измислен свят. Когато беше на 10 ти ме създаде за да не си сама идваше непрекъснато, но малко по малко ти спря да идваш. Когато ти идваше ние двете се биехме срещу едни чудовища които нарече Рогономи. Една кръстоска между вълк и носорог. Също защото те са много глупави ти измисли и техен водач едно момиче на има Нок. Заедно я побеждавахме всеки път. Но когато ти спря да идваш, тя завладя твоя свят, а аз не можеш да я спра бях прекалено слаба. Заедно с кралицата и други уцелели се крием по дърветата и оцеляваме едва едва. Но когато онзи ден ти откри тази тетрадка и ние с кралицата видяхме шанс как да те повикаме за да ни помогнеш опитахме се да ти привлечем вниманието, но ти не разбираше. Затова нейно величество отвори портал през който да мина и да те повикам за да ни помогнеш.
Кристал шокирана и объркана наклони глава на страни и я гледа. Стана и се поразходи малко мислейки си обърна се къмФире и каза:
- И какво очакваш от мен? Аз дори не те помня, не помня и онзи свят. Та аз тогава бях само на 10 и всичкото отгоре вече съм на 15 и не ми пука за това. – Се разкрещяла Кристал и излиза от стаята си.
- Но само ти можеш да ни помогнеш, моля те поне се опитай. – Хващайки я за китката.
- Не никога повече няма да се върна там върни се от там където си дошла. – Сочейки към тавана.
Кристал си легнала, на сутринта доволна че това е било просто един сън. Става и си отваря гардероба. На врата нагардероба има огледало в което погледнала и видяла Фире как е седнала на нощното и шкафче и я гледа. Обръща се и ядосано си поема дъх и се прави че нищо не е видяла. Взема си чантата и се качва в автобуса. Сяда най – отзад и се заглежда през прозореца. Щом се обърна видя отново Фире, как седи до нея. Кристал пак изпуфква. По време на час, тя поглежда към бюрото на госпожата и отново тя е там.
- Какво искаш от мен, махни се най сетне същата та си като онази книга. – Става от чина си и крещи.
Целия и клас я поглежда и госпожата се обръща.
- Искаш да ни кажеш нещо ли Крис – Поглеждайки към нея.
Вълшебния свят на Кристал
Глава I – Отново да се срещнем
В един доста неизвестен град, живее едно момиче на 10 години на име Кристал, Кристал Феникс. Със своето въображение тя създала приказен свят, без момчета. Там тя била звездата, има приятелки , но не била кралицата на този свят. Всеки от този свят имал някаква магическа сила. Тя била фея, нейната най добра приятелка в този свят се казвала Фире. Кръстила я е така защото била от Огненото царство. Тя владеела огъня . Когато на Кристал и ставало скучно или се ядосала, тя преминавала в този свят и забравяла за всичко около нея. Времето минавало и тя постепенно спряла да ходи в този магически свят. Щом станала на 15 се преместила в друг град и в друга къща. Дните в които тя не ходила, нейния свят се разпадал малко по малко. Докато тя си разопаковала нещата намерила тетрадка в която описвала какво правила в света.
- Хммм какво прави това нещо тук мислех че вече не се занимавам с това. – замислена хвърлила тетрадката в коша.
На следващия ден тя била на училище. Докато си проверявала чантата намерила пак онази книга. Зачудена как е попаднала там, грабнала чантата и се затичала към автобуса. По време на час , тя я разглежда и чете какво е писала и си мислела.
- Боже много съм била тъпа че да се занимавам с това. – смутена я затворила и прибрала в чантата.
На връщане от училище тя решила да я хвърли направо на сметището. Щом се прибрала, тръгнала към стаята си, но забелязала че точно пред нейната стая имало вратичка за тавана. Късно през нощта когато нейните спали, тя взела ключа за тайната вратичка. Отворила я е и се качила по стълбите, зъзнейки от студ. С едно фенерче си светела и се оглеждала за ключа за лампата. Докато търсила батериите на фенерчето свършили.
- Оф тези батерии, сега нищо не виждам какво да открия така
Тъкмо когато се обърнала да слезе забелязала светлина . Светлината идвала от едно малко ковчеже. Кристал се доближила до него и я побили тръпки, обзелия мисли за страх тя се престрашила да отиде до него. По огледала го и се замислила и щом го пипна за нея това беше дежавю от детските спомени. Със трепереща ръка тя го отвори и видя книгата от нейния свят.
- Оф пак ли ти какво искаш от мен защо ме преследваш -уплашена я хвърля на земята .
Силен вятър задуха и книгата се отвори. От нея излязоха огнено червени пеперуди които се въртят и след себе си разпръскват изкри. И така до края на покрива. Щом пеперудите изчезнаха. Кристал забеляза как едно момиче колкото нея, седи върху книгата. Облечено с черен клин и бяло-мръсен потник, леко накъсани, едни стари пантофки, на врата си носеше колие с череп и на кръста си леко счупен нож и един пистолет. Тъмно червена коса и черни очи. Изправена и заплашителна все едно е готова за война. Кристал изплашена продумва с тих гласец.
- Кккк коя си ти? – свита в ъгъла и сочеща с пръст.
- Как така „коя съм аз”? Не ме ли помниш? Аз съм Фире твоята приятелка.
Зачудена Кристал става и се доближава до нея и си вика „ аз сънувам, само сънувам, това е един кошмар от оная книга, аз сега спя и това не е истинско.
Глава II – Всичко наново
Щом Кристал се успокоила тя седнала пред нея с кръстосани крака. Фире седнала до нея и попитала „какво сега”.
- Обясни ми какво става тук! – Кристал ядосана се разкрещяла.
- Спокойно ще ти обясня.
Кристал поканила Фире в нейната стая и щом Кристал седнала момичето започнало да обяснява.
- Аз съм Фире, твоята най – добра приятелка от твоя измислен свят. Когато беше на 10 ти ме създаде за да не си сама идваше непрекъснато, но малко по малко ти спря да идваш. Когато ти идваше ние двете се биехме срещу едни чудовища които нарече Рогономи. Една кръстоска между вълк и носорог. Също защото те са много глупави ти измисли и техен водач едно момиче на има Нок. Заедно я побеждавахме всеки път. Но когато ти спря да идваш, тя завладя твоя свят, а аз не можеш да я спра бях прекалено слаба. Заедно с кралицата и други уцелели се крием по дърветата и оцеляваме едва едва. Но когато онзи ден ти откри тази тетрадка и ние с кралицата видяхме шанс как да те повикаме за да ни помогнеш опитахме се да ти привлечем вниманието, но ти не разбираше. Затова нейно величество отвори портал през който да мина и да те повикам за да ни помогнеш.
Кристал шокирана и объркана наклони глава на страни и я гледа. Стана и се поразходи малко мислейки си обърна се къмФире и каза:
- И какво очакваш от мен? Аз дори не те помня, не помня и онзи свят. Та аз тогава бях само на 10 и всичкото отгоре вече съм на 15 и не ми пука за това. – Се разкрещяла Кристал и излиза от стаята си.
- Но само ти можеш да ни помогнеш, моля те поне се опитай. – Хващайки я за китката.
- Не никога повече няма да се върна там върни се от там където си дошла. – Сочейки към тавана.
Кристал си легнала, на сутринта доволна че това е било просто един сън. Става и си отваря гардероба. На врата нагардероба има огледало в което погледнала и видяла Фире как е седнала на нощното и шкафче и я гледа. Обръща се и ядосано си поема дъх и се прави че нищо не е видяла. Взема си чантата и се качва в автобуса. Сяда най – отзад и се заглежда през прозореца. Щом се обърна видя отново Фире, как седи до нея. Кристал пак изпуфква. По време на час, тя поглежда към бюрото на госпожата и отново тя е там.
- Какво искаш от мен, махни се най сетне същата та си като онази книга. – Става от чина си и крещи.
Целия и клас я поглежда и госпожата се обръща.
- Искаш да ни кажеш нещо ли Крис – Поглеждайки към нея.