SonataArctica
03-25-2014, 19:49
Имам малко време и реших да взема да напиша едно леко ревю на новия албум и да видя дали ще се промени като чуя албума.
Нека започна от начало. Първите 4 албума са страхотни – няма какво да им коментирам (Ecliptica [1999] и Silence [2001] са безспорно моите любимци). После идва Unia [2007] - много по-различен от предишните 4 албума. Трудно ми беше да го възприема и почнах да го харесвам едва преди 2 години. Шестия албум е The Days of Grays [2009] - историята беше забавна с него. Чаках го 2 години и когато го чух за първи път бях шокиран... Насилих се да го изслушам още веднъж и го махнах от компютъра. Минаха към 10 месеца след излизането му и реших да го прослушам отново и се влюбих в него. 8-) Не знам как стана така, но определено си го харесвам. Разбира се, че не е на нивото на първите албуми, но е най-добрия им от „Новите Соната". Stones Grow Her Name [2012] - най-голямото ми разочарование... Пълна трагедия е тоз' албум. Имат една песен "Losing My Insanity", която напомня на старите Соната и "The Day", която не е лоша балада. Тези две песни като че ли са там само за да не бъде тотално оплют албума от феновете. Това е най-малко слушания ми техен албум, мдам. Сега стигаме до осмия албум - "Pariah's Child".
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/6/62/Sonata-arctica-pariahs-child.jpg
Да започна с artwork-a. Това се нарича artwork! Край албума има две емблематични числа – 8ми албум (безкрайност) и факта, че стават 15 години, от когато беше издаден първия им албум. Това като че ли предразполага към връщане към старото и може би ще е албума, който ще задоволи напълно феновете за първи път от 2007-ма насам. Връщането на старото лого е друг признак да мислиш, че ще се пробват да върнат стария им стил на музика. Колкото до самия artwork – страхотен си е! Напомня адски много на artwork-a на Ecliptica. Има го и емблематичния за групата вълк. След като SGHN беше първият албум, в който нямаше песен свързана с нещо вълчо и лошите отзиви относно това, групата явно е решила да поправи тази грешка.
01. The Wolves Die Young - първия сингъл и първата песен от албума е. Типичен скандинавски пауър метъл. Песен, която почваш да харесваш бързо и да си я тананикаш докато си на работа. Видеото обаче към песента... Е шокиран съм от него. Тука хората се разцепват на две: едните изобщо не харесват клипа, а другите – обожават го. Е, аз съм от първия тип хора.
02. Running lights - песента, която ще скипвам най-много, като че ли... Инструментала звучи добре, но текста изобщо не ми допада. Историята не е кой знае какво и не е написана добре. Ще имам по-добро виждане за песента, когато я чуя цялата.
03. Take One Breath – това ще е най-добрата песен от първата част на албума. Лириките са добри, инструментала е страхотен, а Тони си е свършил работата. Това е песен, която ми напомня малко за Reckoning Night и доста на Unia.
04. Cloud Factory – втория сингъл. Не е нещото, което исках да чуя. Лириките още не са ми ясни напълно. Инструментала ми идва доста бавничък. Песен, която бих пуснал да слушам докато върша някаква работа като фонова.
05. Blood – тука вече ме грабнаха. Тежка песен. Мисля, че ще бъде една от любимите ми песни за албума. Има една част от песента, която не ми допада, но съм убеден, че ще има Edited версия без тази част. Напомня за Unia, но на по-високо ниво.
06. What did you do in the war, dad? – може би най-тъжната песен на Тони. Връща ме към Replica и Еcliptica. Инструментала ще е много интересен – комбинация от бързи и бавни части. Мисля, че ще е песен равностойна на Тhe Misery или Shamandalie
07. Half a marathon man – семпълите не показват почти нищо за песента. Единственото за което мога да се хвана са лириките и за това се въздържам от коментар.
08. X marks the spot – определено това се искаше от тях. Ще бъде страхотна песничка. Лириките са шеговити, а самата песен – ще бъде удоволствие да изслушам цялата.
09. Love – напук на всички негативни коментари съм на мнение, че песента ще бъде наравно с Tallulah и Shy. Звученето е толкова приятно! Лириките са супер – пък и това е първата им балада с щастлив край.
10. Larger than life – това е втората им по дължина песен. Има напълно потенциала да бъде втората „White Pearl, Black Oceans…“. Това ще е песен, която ще бъде емблематична за албума. Може и да ги изстреля доста нависоко, знае ли човек.
Албума май ще заеме място м/у Reckoning Night и Unia. Може би ще е най-добрия им от 2007ма насам. Като изключим 1-2 песни всичко ще си струва да се слуша. Нямам търпение.
Нека започна от начало. Първите 4 албума са страхотни – няма какво да им коментирам (Ecliptica [1999] и Silence [2001] са безспорно моите любимци). После идва Unia [2007] - много по-различен от предишните 4 албума. Трудно ми беше да го възприема и почнах да го харесвам едва преди 2 години. Шестия албум е The Days of Grays [2009] - историята беше забавна с него. Чаках го 2 години и когато го чух за първи път бях шокиран... Насилих се да го изслушам още веднъж и го махнах от компютъра. Минаха към 10 месеца след излизането му и реших да го прослушам отново и се влюбих в него. 8-) Не знам как стана така, но определено си го харесвам. Разбира се, че не е на нивото на първите албуми, но е най-добрия им от „Новите Соната". Stones Grow Her Name [2012] - най-голямото ми разочарование... Пълна трагедия е тоз' албум. Имат една песен "Losing My Insanity", която напомня на старите Соната и "The Day", която не е лоша балада. Тези две песни като че ли са там само за да не бъде тотално оплют албума от феновете. Това е най-малко слушания ми техен албум, мдам. Сега стигаме до осмия албум - "Pariah's Child".
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/6/62/Sonata-arctica-pariahs-child.jpg
Да започна с artwork-a. Това се нарича artwork! Край албума има две емблематични числа – 8ми албум (безкрайност) и факта, че стават 15 години, от когато беше издаден първия им албум. Това като че ли предразполага към връщане към старото и може би ще е албума, който ще задоволи напълно феновете за първи път от 2007-ма насам. Връщането на старото лого е друг признак да мислиш, че ще се пробват да върнат стария им стил на музика. Колкото до самия artwork – страхотен си е! Напомня адски много на artwork-a на Ecliptica. Има го и емблематичния за групата вълк. След като SGHN беше първият албум, в който нямаше песен свързана с нещо вълчо и лошите отзиви относно това, групата явно е решила да поправи тази грешка.
01. The Wolves Die Young - първия сингъл и първата песен от албума е. Типичен скандинавски пауър метъл. Песен, която почваш да харесваш бързо и да си я тананикаш докато си на работа. Видеото обаче към песента... Е шокиран съм от него. Тука хората се разцепват на две: едните изобщо не харесват клипа, а другите – обожават го. Е, аз съм от първия тип хора.
02. Running lights - песента, която ще скипвам най-много, като че ли... Инструментала звучи добре, но текста изобщо не ми допада. Историята не е кой знае какво и не е написана добре. Ще имам по-добро виждане за песента, когато я чуя цялата.
03. Take One Breath – това ще е най-добрата песен от първата част на албума. Лириките са добри, инструментала е страхотен, а Тони си е свършил работата. Това е песен, която ми напомня малко за Reckoning Night и доста на Unia.
04. Cloud Factory – втория сингъл. Не е нещото, което исках да чуя. Лириките още не са ми ясни напълно. Инструментала ми идва доста бавничък. Песен, която бих пуснал да слушам докато върша някаква работа като фонова.
05. Blood – тука вече ме грабнаха. Тежка песен. Мисля, че ще бъде една от любимите ми песни за албума. Има една част от песента, която не ми допада, но съм убеден, че ще има Edited версия без тази част. Напомня за Unia, но на по-високо ниво.
06. What did you do in the war, dad? – може би най-тъжната песен на Тони. Връща ме към Replica и Еcliptica. Инструментала ще е много интересен – комбинация от бързи и бавни части. Мисля, че ще е песен равностойна на Тhe Misery или Shamandalie
07. Half a marathon man – семпълите не показват почти нищо за песента. Единственото за което мога да се хвана са лириките и за това се въздържам от коментар.
08. X marks the spot – определено това се искаше от тях. Ще бъде страхотна песничка. Лириките са шеговити, а самата песен – ще бъде удоволствие да изслушам цялата.
09. Love – напук на всички негативни коментари съм на мнение, че песента ще бъде наравно с Tallulah и Shy. Звученето е толкова приятно! Лириките са супер – пък и това е първата им балада с щастлив край.
10. Larger than life – това е втората им по дължина песен. Има напълно потенциала да бъде втората „White Pearl, Black Oceans…“. Това ще е песен, която ще бъде емблематична за албума. Може и да ги изстреля доста нависоко, знае ли човек.
Албума май ще заеме място м/у Reckoning Night и Unia. Може би ще е най-добрия им от 2007ма насам. Като изключим 1-2 песни всичко ще си струва да се слуша. Нямам търпение.