Boiko
03-26-2014, 13:34
Здравейте!Аз съм на 14 години,и не съм много добър в любовта. :)
Та,да започна с историята си:
Преди 3 месеца си харесах едно момиче...(допълвам че,досега не съм имал приятелка а просто имах симпатии към момичета..)Тя е на 13,и учим в едно училище.Тя живее на,има-няма 1 километър от моето жилище.Много е красива,забавна,добродушна ,мила,с добро сърце,и най-вече има респект към останалите,държанието и не е "курвенско".Както казах не съм имал,приятелка...А тя имала гаджета 2-3 момчета по спомен когато ми е казвала.И дойде моят ред...Правих всякакви опити да и привлека вниманието и щастието ми отговори.Един ден минах покрай нея и я щипнах,тя се обърна и ми се усмихна.Вечерта същият ден,тя ми писа.И си писахме закачливо.И така в продължение на 3 дни,накрая реших да я поканя навън.Излязохме,мина супер,закачки,смехории,вси ко добро.Вечерта си писахме малко по любовни неща,казвах и колко беше прекрасна,такива красиви очи,невероятна коса.Тя също ми казваше,бил съм сладък,чаровен и т.н..В училище се срещахме няколко пъти,1 от който като минавах тя ми грабна ръката и се усмихна. ^_^ Естествено много се зарадвах.Вечерта,писахме си нон-стоп.И накрая реших да си призная че имам чувства към нея.Направих го.Тя също ми призна че има чувства към мен.Беше късно тя си легна,пожелах и лека нощ.На другият ден,я поканих пак да излезем.Излязохме.И тя непрестанно се гушкаше в мен и ми повтаряше колко ме обича,аз също го правих.Исках да я изпратя и тя нацупена "ми се скара" че мрази да я изпращат и не иска.Приех го нормално,но съм инат и я изпратих до половината път.Тя ме "цунка" по бузката.Направи ме много щастлив.На другият ден също, но този път се изхитрих,и тя тръгна да ме целуне по бузката но се завъртях и се целунахме по устата.И в продължение на 1-2 минути се "мляскахме".Вечерта и писах.Тя беше толкова щастлива че я целунах...Така това беше добрата страна.Почвам с малко лошичката.Не и бях предложил.Защо? Защото имах основни причини:
1-ва: Не бях убеден че ме обича истински.
2-ра: 7 клас,предстоят ми изпити.
Един ден тя ми каза дали искам да излезем на сладкарница,приех естествено.Всичко мина супер.По пътя към една рекичка,я хванах за ръка (велик момент) и се държахме.Отидохме на една полянка където я закачах.На път за тръгване,видях че нещо и има.Попитах я какво и е.Тя ми каза че не е в настроение.Това пробуди в мен съмнение,че след всички тези моменти не е доволна.Добре.Когато исках да я изпратя(бях пред нас) тя ми каза "-Прибирай се..!" попитах я "-Защо?,искам да те изпратя"Тя ми каза:"-Не!Ще се прибереш"Прегърнах я,и я попитах защо се държи така...Тя ми отговори че ще ми каже след няколко дни.Това ме доведе до тъга и мистерия.Минаха дни,и мога да кажа че тя се отдръпваше... Не се прегръщахме,тя не се гушкаше в мен,не ми казва че ме обича,и когато исках да я хвана за ръка тя се дръпна и каза че нещо я сърби...Този ден дойде.Щях да и предложа да стане половинката за която съм мечтал, и тя се изръси:"-Имаше едно момче от лятото...не мога да го забравя,имам по-силни чувства към него..."Това ме съкруши...Вечерта я попитах защо ме излъга за всичко,и тя каза че не ме-лъжа е.Попитах я,дали ме харесва има ли чувства към мен.Тя ми отговори че има,но чувствата към "онзи" са по-силни.Минаваха дни през които бях разбит,без чувство за хумор,за нищо,не можех да спя,да се храня...Не искам да я губя,тя е 1-вото момиче в което се влюбих.Докато бяхме в процес на разцъфване,я опсипвах с мили думи от типа:"Ако сърцето ти беше затвор,ще се "опандизя" и няма да изляза от там." Правих всичко за нея само и само да си я запазя, но уви...Сега сме "приятели" и по цял ден и цяла нощ не спирам да я мисля.Бих направил всичко за да си я върна както преди,дори и косъм да и падне от главата ще се погрижа виновният да страда.Просто я обичам безкрайно много...Буквално тичах по нея,защото я исках,ревнувах я,исках да е само моя.Непрестанно и казвах колко я обичам,че искам да сме заедно завинаги,и други мили неща...Тя е всичко което може да имам."Щи падне друга" не ме интерасуват други,искам нея, и ще направя всичко възможно за да я спечеля отново.За промяна ще се боря всеки божи ден!Но няма да се отказвам от нея.Моля за съвети от хора които са изпитвали подобно нещо,или хора които разбират женският пол.
П.П и без такива коментари от типа "Дреме ти ще вземеш друга" Извинявайте,но не искам да съм "курвар".Искам само едно момиче и това е тя.
Ще съм много благодарен,ако някой ми помогне. :)
Поздрави,Боби.
Та,да започна с историята си:
Преди 3 месеца си харесах едно момиче...(допълвам че,досега не съм имал приятелка а просто имах симпатии към момичета..)Тя е на 13,и учим в едно училище.Тя живее на,има-няма 1 километър от моето жилище.Много е красива,забавна,добродушна ,мила,с добро сърце,и най-вече има респект към останалите,държанието и не е "курвенско".Както казах не съм имал,приятелка...А тя имала гаджета 2-3 момчета по спомен когато ми е казвала.И дойде моят ред...Правих всякакви опити да и привлека вниманието и щастието ми отговори.Един ден минах покрай нея и я щипнах,тя се обърна и ми се усмихна.Вечерта същият ден,тя ми писа.И си писахме закачливо.И така в продължение на 3 дни,накрая реших да я поканя навън.Излязохме,мина супер,закачки,смехории,вси ко добро.Вечерта си писахме малко по любовни неща,казвах и колко беше прекрасна,такива красиви очи,невероятна коса.Тя също ми казваше,бил съм сладък,чаровен и т.н..В училище се срещахме няколко пъти,1 от който като минавах тя ми грабна ръката и се усмихна. ^_^ Естествено много се зарадвах.Вечерта,писахме си нон-стоп.И накрая реших да си призная че имам чувства към нея.Направих го.Тя също ми призна че има чувства към мен.Беше късно тя си легна,пожелах и лека нощ.На другият ден,я поканих пак да излезем.Излязохме.И тя непрестанно се гушкаше в мен и ми повтаряше колко ме обича,аз също го правих.Исках да я изпратя и тя нацупена "ми се скара" че мрази да я изпращат и не иска.Приех го нормално,но съм инат и я изпратих до половината път.Тя ме "цунка" по бузката.Направи ме много щастлив.На другият ден също, но този път се изхитрих,и тя тръгна да ме целуне по бузката но се завъртях и се целунахме по устата.И в продължение на 1-2 минути се "мляскахме".Вечерта и писах.Тя беше толкова щастлива че я целунах...Така това беше добрата страна.Почвам с малко лошичката.Не и бях предложил.Защо? Защото имах основни причини:
1-ва: Не бях убеден че ме обича истински.
2-ра: 7 клас,предстоят ми изпити.
Един ден тя ми каза дали искам да излезем на сладкарница,приех естествено.Всичко мина супер.По пътя към една рекичка,я хванах за ръка (велик момент) и се държахме.Отидохме на една полянка където я закачах.На път за тръгване,видях че нещо и има.Попитах я какво и е.Тя ми каза че не е в настроение.Това пробуди в мен съмнение,че след всички тези моменти не е доволна.Добре.Когато исках да я изпратя(бях пред нас) тя ми каза "-Прибирай се..!" попитах я "-Защо?,искам да те изпратя"Тя ми каза:"-Не!Ще се прибереш"Прегърнах я,и я попитах защо се държи така...Тя ми отговори че ще ми каже след няколко дни.Това ме доведе до тъга и мистерия.Минаха дни,и мога да кажа че тя се отдръпваше... Не се прегръщахме,тя не се гушкаше в мен,не ми казва че ме обича,и когато исках да я хвана за ръка тя се дръпна и каза че нещо я сърби...Този ден дойде.Щях да и предложа да стане половинката за която съм мечтал, и тя се изръси:"-Имаше едно момче от лятото...не мога да го забравя,имам по-силни чувства към него..."Това ме съкруши...Вечерта я попитах защо ме излъга за всичко,и тя каза че не ме-лъжа е.Попитах я,дали ме харесва има ли чувства към мен.Тя ми отговори че има,но чувствата към "онзи" са по-силни.Минаваха дни през които бях разбит,без чувство за хумор,за нищо,не можех да спя,да се храня...Не искам да я губя,тя е 1-вото момиче в което се влюбих.Докато бяхме в процес на разцъфване,я опсипвах с мили думи от типа:"Ако сърцето ти беше затвор,ще се "опандизя" и няма да изляза от там." Правих всичко за нея само и само да си я запазя, но уви...Сега сме "приятели" и по цял ден и цяла нощ не спирам да я мисля.Бих направил всичко за да си я върна както преди,дори и косъм да и падне от главата ще се погрижа виновният да страда.Просто я обичам безкрайно много...Буквално тичах по нея,защото я исках,ревнувах я,исках да е само моя.Непрестанно и казвах колко я обичам,че искам да сме заедно завинаги,и други мили неща...Тя е всичко което може да имам."Щи падне друга" не ме интерасуват други,искам нея, и ще направя всичко възможно за да я спечеля отново.За промяна ще се боря всеки божи ден!Но няма да се отказвам от нея.Моля за съвети от хора които са изпитвали подобно нещо,или хора които разбират женският пол.
П.П и без такива коментари от типа "Дреме ти ще вземеш друга" Извинявайте,но не искам да съм "курвар".Искам само едно момиче и това е тя.
Ще съм много благодарен,ако някой ми помогне. :)
Поздрави,Боби.