Zhuli
04-01-2014, 18:00
Здравейте! :) Уча в ново училище,намерих и нови приятели,но с това идват и драмите... ;д Та така де ... това се случи още в началото на учебната година. Този ден няма да го забравя,не за друго ами защото тогава се скарах с приятеля ми,с когото бяхме заедно година и половина.. Та изкачвам стъпалата и вървя по коридора,който беше почти празен - едно момиче от класа ми седнала до вратата на стаята ни и 3 момчета,които бяха по средата на коридора. Когато нещо ме измъчва не обръщам внимание кой ме поздравил, кой ми е помахал,извикал и т.н. Вървя и гледам право напред и забелязвам че едното от момчетата ме гледа и се усмихва о.о . Предположих,че нещо си говорят или е видял някой зад мен,за да се зарадва така. Когато ги наближих то ме поздрави,а аз не можах да реагирам адекватно 1-во защото си мислех за случилото се с приятеля ми, 2-ро - стреснах се. Изгледах го странно и продължих напред към класна ми стая. През това време 2-те момчета се засмяха,за това че съм го била отрязала, а той каза нещо,не чух.. Седнах до момичето от класа ми. Погледнах го и след като видя до коя врата сядам тогава си тръгнаха. На следващия ден той дойде и ме гледаше и да,за да го забележа започна - тя е гадна, тя е лоша , тя не ме поздрави .. Доста се издразних като чух това.. В продължение на 2-3 седмици тримата постоянно се побутваха като минавах покрай тях. Веднъж бях на една пейка и станах да си оправя якето и да тръгвам, и го видях - върви напред и ме гледа,а другите му говорят нещо,смеят се,а той не им обръща внимание. Доста често идваше в нашата стая. Един ден бях отишла в стаята му при една приятелка и той ме вижда и пита - вие кои сте?? Бях с една моя съученичка и тя му отговори,аз само леко се усмихнах и той - Айде,излизайте.Тогава не ми пукаше какво ще стане... Докато един ден не се загледах в него и не видях колко е симпатичен,преди това не обръщала толкова внимание на външния му вид (за характер нищо не мога да кажа...). В момента само се знаем кой-кой е,имаме доста общи приятели, но не се поздравяваме,не си говорим... Понякога като отида в класната му стая започва да се държи странно, като например да ме бута (веднъж минавах между 2 чина,които бяха доста близко един до друг и в този момент реши,че и той трябва да мине при което ми се бутна отгоре. Друг случай- беше се подпрял на вратата,но нямаше как да мина и го питам - може ли да мина ? той само ме погледна и едно момче от неговия клас - мини покрай него ;) ) , започва да се лигави,да говори високо или като ме види и е до вратата ми се усмихва и така че уж ще затвори врата, за да не мога да вляза да видя приятелките ми. Наскоро тъкмо да излизам от стаята им , обръщам се и го виждам да ме гледа. Като стигнах до вратата и преди да изляза само го поглеждам (гледаме се около 5 секунди) и го питам - Имаш ли нещо да ми казваш? :) и той само ми махна с ръка да излизам от стята ;д, дори ме избута (хвана ме горе за ръката и ме избута, беше спокоен. Да,беше грубо от негова страна,но хубавото беше,че не ме хвана силно,понеже от най-малкото кожата ми посинява...). Има още много такива случки.
Чувствам все едно имам симпатии към него,мисля си за него,изнервям се като е в нашата стая, краката ми изтръпват,в корема ми все едно пърхат пеперуди, изчервявам се като чуя името му и т.н. Идва в нашата стая усмихнат,поглежда ме от време на време,но... Той е общителен,не е срамежлив (като мен -.-). Искам да говоря с него, но се държи все едно има нещо против мен (аз го чувствам така като ме гони от стаята, а и аз в крайна сметка не отивам на него да му дрънкам на главата и да го дразня), но както казва една моя приятелка - никой не знае и не може да бъде сигурен.. Ако бях се запознала с него още в началото нещата щяха да бъдат по-лесни,но не предполагах,че така ще се получи... Пробвах с ask.fm , като му харесах няколко отговора и му зададох един неанонимен въпрос (профилната ми в аск е моя снимка), отговори нормално, а аз очаквах,че може да не отговори или да ми отговори сопнато. Още не искам отново да пробвам варианта с фейсбук (първия път не ме прие, до някъде го разбирам - профилната ми не е моя снимка ;дд). Двамата сме на 15 години... Какво да правя?
Чувствам все едно имам симпатии към него,мисля си за него,изнервям се като е в нашата стая, краката ми изтръпват,в корема ми все едно пърхат пеперуди, изчервявам се като чуя името му и т.н. Идва в нашата стая усмихнат,поглежда ме от време на време,но... Той е общителен,не е срамежлив (като мен -.-). Искам да говоря с него, но се държи все едно има нещо против мен (аз го чувствам така като ме гони от стаята, а и аз в крайна сметка не отивам на него да му дрънкам на главата и да го дразня), но както казва една моя приятелка - никой не знае и не може да бъде сигурен.. Ако бях се запознала с него още в началото нещата щяха да бъдат по-лесни,но не предполагах,че така ще се получи... Пробвах с ask.fm , като му харесах няколко отговора и му зададох един неанонимен въпрос (профилната ми в аск е моя снимка), отговори нормално, а аз очаквах,че може да не отговори или да ми отговори сопнато. Още не искам отново да пробвам варианта с фейсбук (първия път не ме прие, до някъде го разбирам - профилната ми не е моя снимка ;дд). Двамата сме на 15 години... Какво да правя?