PDA

View Full Version : Как би се определило такова състояние?



VintageMorphine
04-06-2014, 15:29
Наблюдавам следната тенденция:

Депресиран/неудовлетворен млад човек стига до крайности свързани със себенараняване (да речем рязане с бръснарско ножче и мазохистично поведение), наркотици и алкохол (не говорим за зависимост, а злоупотреба), хранителни разтройства, съзнателно започване на краткотрайна сексуална връзка, която по някакъв начин ги неудовлетворява/застрашава.
Със сигурност има и прочие.

Ясно ми е че се търси контрол/облекчение/усещане, но това, че за индивидът няма значение кое от гореописаните ще вземе превес ме озадачава... Тоест...Плашещо е да/че няма значение дали ще взима опиати или просто ще започне да повръща след ядене и ще се чувства еднакво доволен, и апатичен.

Съответно не може да се класифицира като наркомания, дадено хранително разтройство, алкохолизъм, рисково сексуално поведение или суицидно поведение, защото се редуват и никога е продължават в достатъчен за определяне период.

В такъв случай как квалифицираме такова поведение? Биполярно афективно, може би?

Red_Hair
04-07-2014, 09:38
Изглежда, че индивидът, скоро е приключил дълга върска и не е достатъчно силен психически, за да я преудолее.За това опитва да притъпи болката с наркотици и алкохол, нокогато отмине действието на наркотиците, изпада в дълбока депресия и се самонаранява, като по този начин оставя белези за цял живот, които щего сещат за този период от живота му.За сексуалнита връзка - или се опитва чрез нея да притъпи липсата на изгубения човек, или да задоволи собствените си потребности.Хранителните разтройства са следствие от употребяването на наркотиците и алкохола, комбинирано с парманентно нехранене, от което следва силно раздразнение на стомашната лигавица и свиване на самия стомах.Това поведение, поне по мое мнение се квалифицира на класическа депресия, която ще отмине рано или късно.Не ми приилича на психически проблеми, а на психологични травми.И една моя констатация за финал.Съдейки по това, колко подробно описваш поведението и емоцийте на "този" човек ,също така по името, аватара ти и начинът ти на писане и формулиране на изреченията, съпоставени с реакцийте и предполагаеми емоции на "този" индивид, смятам че става въпрос за теб, но може и да греша.

tori
04-07-2014, 20:22
Единственото, което бих могла да кажа за мнението по-горе се изчерпва с „леле Боже мой!“.
Винтиджа, ако въобще говори за някого, когото познава и за когото и пука, е добре да потърси някаква помощ. Едва ли който и да е, сам и недостатъчно запознат, би се справил дори само с едно от тия изброени. Аз едва-едва успях да се справя сама със себе си само с началната фаза на едното от нещата, кво остава познат/приятел да успее с всичко на куп.
Ако пък тя е в тая ситуация, пак да потърси някаква помощ. Може да поговори с приятел, родител, познат, непознат... Който и да е, стига да има възможността да я изслуша и благоразумието да не я съди за изборите. И също така да не се вайка как така тя се е пропила, продрусала и тям подобни. И също така да се старае да потърси чужда, външна, професионална помощ.
В такива случаи е добре да се прибегне към чичо психиатър, защото той най-добре и адекватно ще успее да се намеси.

VintageMorphine
04-08-2014, 11:50
класическа депресия, която ще отмине рано или късно..

Не знам какво разбираш под класическа депресия, но в психологията не се сещам за някаква нейна форма, която да отминава от само себе си...

Става въпрос за обща тенденция (може би аз съм прекалено широко скроена спрямо избора си на хора с които да общувам, ако само аз го забелязвам) плюс непълнолетно момиче (15), което детски психиатър връща с различни лекарства (които не се използват в психологията, а в други области на медицината, чиито странични ефекти са "мисли за самоубийство", "депресия", а на другото безпричинна еуфория и пр. - тоест всяко повишава двете крайности, които съществуват?), но не поставя диагноза...Твърди, че подобно състояние не може да се класифицира и тоест не съществува... Друго притеснително е че въпреки лекарствата твърди, че единственото лечение е вътре в нея самата и сама да си търси к'во точно да прави...
Това продължава половин-една година - ефекта е нулев, а психиатъра вече само пише рецепти и толкова...
Прекалено ми е съмнително, защото лично за мен това си е класическо биполярно разтройство. Просто ми беше интересно дали само аз си го мисля...