ram4eto
04-06-2014, 20:20
Реших и аз да разкажа част от моята история макар и самоличността ми да остане в тайна . И така да започвам сега съм на 19 на есен живот и здраве ще навърша 20г живея в гр.Варна. Родители ми бяха избрали за начално училище едно от най-елитните в града , но това беше ужасно място съучениците ми ме бяха изолира ли не контактувах с повече от 2,3 беше много потискащо , но тогава не си давах сметка, защото киснех по цял ден зад компютъра и не си давах сметка, че нямам приятели. Бях слаб и физически и емоционално и съучениците ми се възползваха от това не можех да се бия. Но не ми пукаше колко е зле работата и гледах само от положителната страна. Харесвах едно много красиво момиче и мисля, че и тя ме харесваше, защото на раздялата 7 клас ми написа "Ще те чакам" каквото и да значи много ме радваше. По това време не знаех какво да правя като харесвам някое момиче и така свърши седми клас разделих ме се с стария клас повечето ми казаха , че съм толкова тъп , че нямали никаква полза да имат контакти с мен . Красивото момиче беше по-срамежлива и от мен и даже не можех да проведа разговор с нея. Завърших ме и тя отиде в елитна езикова гимназия, а аз попаднах в техникум. Тогава не знаех къде съм попаднал бяхме клас 30момчета отначало беше невероятно срещнах момче за което всичко беше бокса и почнах да правя спаринги с него и почна да ми харесва. Отначало много болеше, но си казвах, че ако не мога да се откажа не мога ония дето ми са се подигравали да са по-добри от мен. Мина първата година и забавата да сме само момчета лека полека отмина оказа се, че не сме добър клас не бях ме задружни и никога и никъде не се събрахме, дори и на абитуриентска не дойдоха всички. В класа само се нареждаха ме .Някой друго сбиване . Тука от 12 клас ще ви върна за малко в 9 на 24 май на манифестацията отивам само , за да видя момичето от старото ми училище , цяла нощ не спах от вълнения и като отидох какво да видя тя стоеше точно срещу мен помня беше с потник, а аз с риза и панталон стоях ме и се гледах ме от разстояние , а аз не събрах и малкото си смелост да отида да и кажа здрасти. Прибрах се като пълен страхливец , мислех си да доиде другия 24.маи догоди тогава ще е моя час . На другата година отивам кипя от вълнения гледам на всякъде , но нямаше я просто. И междувременно приятелите ми ме зарязаха , нямаше с кой да излизам, защото не исках да се събирам с компании който само се напушват и напиват. Отчаян започнах да спортувам основно плуване . Това се беше превърнало в смисъл на денями. Който се е занимавал с този спорт знае какъв ужас е да плуваш на открит басейн зимата , но тази болка си казвах, че е пътя към успеха . И след много търсене намерих и зала за бокс не беше точно това което очаквах , но по-добре от нищо. Направих ме една малка среща на първия ми клас където бях пълен аутсайдер и какво да видя хората, който ми се подиграваха и ме тормозиха и какво да видя бях по-една глава над тях и никой от тях не спортуваше , а момичетата не водиха вече разговори с мен от съжаление. И се замислих всичкита болка и лишения са си стрували, стурвало си е да карам казарма 5 години, за да стане от мен по-добър човек. И така завърших и попаднах в вуз където уви пак влязох на място където сме само момчета УЖАС ! Другите докато се напушваха, за да избягат от реалността аз се забавлявах с спорт . Спорта е единственото нещо което ме кара да откачам от радост . И малко след като започнах да уча вървя по-една уличка и какво да видя онова момиче от първото ми учлище на улицата само двамата направо краката ми омекнаха събрах малко повече смелост колкото да кажа здрасти и това беше . След някой друга седмица си размених ме приятелство в facebook и това беше . След това я видях още два пъти , но пак само на здрасти ! И се чудя какво да правя . Записах специалност, в която не уча с желание в университета сме само момчета, но отново няма никакъв колектив и това ме потиска много .И се чудех как мога да подходя към въпросното момиче като не ни свързва нищо, не учим на едно място. Минавам по точно определена улица , за да я видя , но повече от здрасти не мога да кажа .