Your Dream
04-10-2014, 14:48
Здравейте.
Мина доста време от последния път, в който писах тук. Дори и аз самата не знам защо го пиша и има ли смисъл, но ще продължа. Така, лятото в живота ми се появи едно момче. Тъкмо си мислех, че не мога да изпитвам нещо към някого, мислех че съм се "изчерпала" в любовта, когато се появи той. С него се познаваме от дълго време, но винаги съм го слагала в графата "приятели" и съм го смятала за лудетина, с която мога да си излизам и да се забавлявам. Но лятото така успя това момче да ми влезе под кожата, че дори не разбрах как и кога. Проблема е че не беше взаимно. Той си харесвал друга, но не можел да я има и решил да ме пробва мене. И докато той разбере, че не ме иска по "онзи" начин, аз глупачката бях затънала не до уши, а цялата :D. Както и да е, нищо повече от няколко целувки не се случи между нас, но си позволих да изпитам нещо. Не беше любов, не беше и само харесване, нещо по средата. Той направи супер много грешки спрямо мен, злоупотреби много долно с доверието и приятелството ми, съответно му показах вратата и не съм го търсила от месеци. Но.. не знам има нещо в мен, една малка част, която не е безразлична. Не искам да го търся, не мога дори да си представя отново да изляза на кафе с него, нямам желание да бъдем двойка, даже ми е абсурдно. А в същото време доста често се сещам за него, за лудите ни спомени миналото лято, за грешките, мои и негови, и сякаш не мога напълно да продължа напред. Не знам, на някой случвало ли му се е подобно нещо? Как да преодолея мисълта, че има нещо, което не съм казала или направила, след като нямам желание да говоря с него и игнорирам всеки негов опит, да се свърже с мен. Какво е това: носталгия, съжаление към него?
Мина доста време от последния път, в който писах тук. Дори и аз самата не знам защо го пиша и има ли смисъл, но ще продължа. Така, лятото в живота ми се появи едно момче. Тъкмо си мислех, че не мога да изпитвам нещо към някого, мислех че съм се "изчерпала" в любовта, когато се появи той. С него се познаваме от дълго време, но винаги съм го слагала в графата "приятели" и съм го смятала за лудетина, с която мога да си излизам и да се забавлявам. Но лятото така успя това момче да ми влезе под кожата, че дори не разбрах как и кога. Проблема е че не беше взаимно. Той си харесвал друга, но не можел да я има и решил да ме пробва мене. И докато той разбере, че не ме иска по "онзи" начин, аз глупачката бях затънала не до уши, а цялата :D. Както и да е, нищо повече от няколко целувки не се случи между нас, но си позволих да изпитам нещо. Не беше любов, не беше и само харесване, нещо по средата. Той направи супер много грешки спрямо мен, злоупотреби много долно с доверието и приятелството ми, съответно му показах вратата и не съм го търсила от месеци. Но.. не знам има нещо в мен, една малка част, която не е безразлична. Не искам да го търся, не мога дори да си представя отново да изляза на кафе с него, нямам желание да бъдем двойка, даже ми е абсурдно. А в същото време доста често се сещам за него, за лудите ни спомени миналото лято, за грешките, мои и негови, и сякаш не мога напълно да продължа напред. Не знам, на някой случвало ли му се е подобно нещо? Как да преодолея мисълта, че има нещо, което не съм казала или направила, след като нямам желание да говоря с него и игнорирам всеки негов опит, да се свърже с мен. Какво е това: носталгия, съжаление към него?