smiley20
04-11-2014, 08:39
Здравейте, искам и аз да споделя моята объркана история, та ако може някой да внесе малко опит или съвет :D По принцип пиша много подробно, ще се опитам да бъда кратък, но мисля, че ИСТОРИЯТА СИ ЗАСЛУЖАВА.
Да започна с това, че съм студент в чужбина, а момичето, за което ще говоря е от родния ми град, учи в бившата ми гимназия. Аз съм на 20, тя е на 18. Знаем се от около година, излизали сме 1-2 пъти в обща компания, но нищо повече. Да спомена, че това ми е първата по-емоционална връзка - и преди съм излизал с момичета, но аз не съм от хората, които гледат на връзките с лека ръка и ако не си паснем още в началото - изобщо не се захващам.
Всичко започна миналото лято, когато случайно се срещнахме, после аз и писах, излезнахме и след около 2 седмици писане и точно 3 срещи, вече бяхме заедно. За мое нещастие трябваше да се връщам в чужбина 2 дни след като се събрахме. За 2 месеца и половина, до зимната ваканция. И двамата бяхме съгласни на връзка от разстояние.
Пишехме си всеки ден, говорихме често по скайп, хиляди комплименти, въздушни и писмени целувки и прегръдки. Мечтаехме си правехме планове, дори тя беше инициатор. И без да се усетя, "хлътнах".
И ето завръзката - по принцип тя е сравнително затворен човек, не излиза много често с приятели, не споделя много, но в един от разговорите ми каза, че родителите и се разделят и остава да живее с баща си. Бях готов да и помагам, да я изслушвам, да говоря с нея, но тя не пожела, каза, че "ще се справи", "да не ме натоварва с проблемите си". Аз уважавах личното и пространство. И така, в по-нататъчните разговори избягваше темата или споменаваше по 1-2 изречения, иначе пред мен беше винаги усмихната. Сякаш нищо не се беше променило.
Да, ама не, дочакахме ваканцията и нещата тръгнаха по-зле. Първият ден - приказка, но след това с всеки следващ ден - по-малко време за мен, по-дистанцирана, по-студена, по-затворена, дори когато беше с мен. Тя се отказа от плановете, които правихме, вижданията ни се състояха от по 1-2 часа в някое кафе, след което си отиваше. В началото си мислех, че е нормално, но ваканцията напредна, ние се виждахме все по-рядко и за по-малко. Чувствах се зле, след всички неща, които бяхме измечтали заедно. Не липсваха подаръци, цветя, комплименти и т.н. Пробвах няколко пъти да говоря с нея за отношенията ни - отговори като "не си виновен ти", "не съм свикнала на такава близост", "не искам да те занимавам с проблемите си". Последния ден ме търсеше, но аз отказах да се видим, бях ядосан. Вечерта на същия ден и казах, че не мога така, трябва да променим нещо, тогава тя предложи да се разделим, с редовните "финтове - да "не ме мъчи повече", "бил съм прекалено добър за нея", "не била същия човек", "да си останем приятели, въпреки, че сме се обичали".
Заминах за месец и половина. Бях съсипан, но се стараех да не и пиша често, да и дам време да помисли. Междувременно разбрах, че от ваканцията с тях е заживял с нова жена (с баща и). Следях я във фейсбук - търсеше си внимание, хора да и пишат, в ask.fm си споделяше, че няма приятел, дори веднъж постна статуси свързани с нейн бивш. По-късно разбрах от приятел, че е и крила постове от мен. От нея разбрах в последствие, че този бивш също вече не живял в града, всичко било приключило, не бил той причината.
Прибрах се отново, за месец и половина семестриална ваканция. Когато се видяхме (пак след доста отлагания), нямаше и помен от старото момиче - по-груба, донякъде високомерна, непукистка, пак същите оправдания "не иска да ме мъчи, няма смисъл, не знае какво иска". В ask.fm твърдеше, че си има приятел, но като си видяхме ми отрече. Тогава и казах, че се държи като дете, тръгнах си и казах да не се търсим повече. Така и стана - вече месец никакъв контакт.
Още ми е кофти, като се сещам за нея. Всички мечти да пропаднат, без логично обяснения ??
Целта на темата беше, хората с повече опит да дадат мнение - какво се обърка? Каква трябва да е поуката от тази връзка, че да не повтарям грешката в следващата ?
Държах се прекалено приятелски ?
Не харесваше, че ми е първата по-сериозна връзка ?
Бившият ? Родителите и ?
Можех ли да направя нещо по въпроса ?
Да започна с това, че съм студент в чужбина, а момичето, за което ще говоря е от родния ми град, учи в бившата ми гимназия. Аз съм на 20, тя е на 18. Знаем се от около година, излизали сме 1-2 пъти в обща компания, но нищо повече. Да спомена, че това ми е първата по-емоционална връзка - и преди съм излизал с момичета, но аз не съм от хората, които гледат на връзките с лека ръка и ако не си паснем още в началото - изобщо не се захващам.
Всичко започна миналото лято, когато случайно се срещнахме, после аз и писах, излезнахме и след около 2 седмици писане и точно 3 срещи, вече бяхме заедно. За мое нещастие трябваше да се връщам в чужбина 2 дни след като се събрахме. За 2 месеца и половина, до зимната ваканция. И двамата бяхме съгласни на връзка от разстояние.
Пишехме си всеки ден, говорихме често по скайп, хиляди комплименти, въздушни и писмени целувки и прегръдки. Мечтаехме си правехме планове, дори тя беше инициатор. И без да се усетя, "хлътнах".
И ето завръзката - по принцип тя е сравнително затворен човек, не излиза много често с приятели, не споделя много, но в един от разговорите ми каза, че родителите и се разделят и остава да живее с баща си. Бях готов да и помагам, да я изслушвам, да говоря с нея, но тя не пожела, каза, че "ще се справи", "да не ме натоварва с проблемите си". Аз уважавах личното и пространство. И така, в по-нататъчните разговори избягваше темата или споменаваше по 1-2 изречения, иначе пред мен беше винаги усмихната. Сякаш нищо не се беше променило.
Да, ама не, дочакахме ваканцията и нещата тръгнаха по-зле. Първият ден - приказка, но след това с всеки следващ ден - по-малко време за мен, по-дистанцирана, по-студена, по-затворена, дори когато беше с мен. Тя се отказа от плановете, които правихме, вижданията ни се състояха от по 1-2 часа в някое кафе, след което си отиваше. В началото си мислех, че е нормално, но ваканцията напредна, ние се виждахме все по-рядко и за по-малко. Чувствах се зле, след всички неща, които бяхме измечтали заедно. Не липсваха подаръци, цветя, комплименти и т.н. Пробвах няколко пъти да говоря с нея за отношенията ни - отговори като "не си виновен ти", "не съм свикнала на такава близост", "не искам да те занимавам с проблемите си". Последния ден ме търсеше, но аз отказах да се видим, бях ядосан. Вечерта на същия ден и казах, че не мога така, трябва да променим нещо, тогава тя предложи да се разделим, с редовните "финтове - да "не ме мъчи повече", "бил съм прекалено добър за нея", "не била същия човек", "да си останем приятели, въпреки, че сме се обичали".
Заминах за месец и половина. Бях съсипан, но се стараех да не и пиша често, да и дам време да помисли. Междувременно разбрах, че от ваканцията с тях е заживял с нова жена (с баща и). Следях я във фейсбук - търсеше си внимание, хора да и пишат, в ask.fm си споделяше, че няма приятел, дори веднъж постна статуси свързани с нейн бивш. По-късно разбрах от приятел, че е и крила постове от мен. От нея разбрах в последствие, че този бивш също вече не живял в града, всичко било приключило, не бил той причината.
Прибрах се отново, за месец и половина семестриална ваканция. Когато се видяхме (пак след доста отлагания), нямаше и помен от старото момиче - по-груба, донякъде високомерна, непукистка, пак същите оправдания "не иска да ме мъчи, няма смисъл, не знае какво иска". В ask.fm твърдеше, че си има приятел, но като си видяхме ми отрече. Тогава и казах, че се държи като дете, тръгнах си и казах да не се търсим повече. Така и стана - вече месец никакъв контакт.
Още ми е кофти, като се сещам за нея. Всички мечти да пропаднат, без логично обяснения ??
Целта на темата беше, хората с повече опит да дадат мнение - какво се обърка? Каква трябва да е поуката от тази връзка, че да не повтарям грешката в следващата ?
Държах се прекалено приятелски ?
Не харесваше, че ми е първата по-сериозна връзка ?
Бившият ? Родителите и ?
Можех ли да направя нещо по въпроса ?