PDA

View Full Version : За Него



Gabriels
04-11-2014, 12:39
Днес ме попита дали вече е цяло, сърцето ми, и аз отговорих да, но те излъгах. То отново е разцепено. Една малка част от него си е тук, в гърдите ми, изтласква кръвта в тялото ми, бори се за живота ми. Другата част е някъде при теб. Не знам кога се случи, всичко стана толкова бързо. В началото всичко беше просто увлечение, тогава не изпитвах нуждата от тази част от сърцето си. Знаех, че си е там и толкова. Някои го определят като розова мъгла. Чувството е сякаш си пиян, не мислиш за себе си, летиш в облаците. Един ден обаче изтрезнях и когато потърсих сърцето си намерих само една малка частичка от него, колкото да ме поддържа жива. Останалата част беше изчезнала и знам, че никога повече няма да се върне при мен. Това ме плаши малко, защото дори да е отделена от тялото ми все още ще боли ако решиш да я нараниш, или по-лошо-изхвърлиш. В следващия момент обаче, не знам защо, вътре в себе си усещам, че е на сигурно място, там където трябва да бъде.
Знаеш ли, първият път, когато си помислих, че си нещо различно от останалите беше, когато ми предложи вечер да ти разказвам какво съм научила през деня. Тогава просто не можех да си обясня, защо го правиш. Мислех, че просто ти е интересно да научиш всички тези неща. Ти обаче заспиваше всчка вечер. Тогава разбрах, че причината е друга, но все още не можех да проумея каква е. Не ме и интересуваше, важното е че имах стимул да уча и така си взех изпитите. Момента, в който вече бях не 100, направо 1000% сигурна, че никъде няма да намеря втори като теб, беше когато ми направи спагетите. Казват, че любовта на мъжа минавала през стомаха, е явно има нещо мъжко в мен.
Каза още от сега да си подготвям речта. Лошото е че не съм особено добра в превръщането на чувствата в думи. Появи се в живота ми в момент, в който наистина имах нужда от някой. Знаеш ли, че човешкото око може да забележи запалена свещ през нощта от 11 километра. Е и аз не го знаех преди. Когато започнахме да говорим по телефона ти ме вдъхнови да чета повече, да знам повече. Ти беше моята запалена свещ в нощта. Ти постигна само за няколко месеца това което се опитвам да направя от години, а именно да харесвам това което виждам в огледалото. Научи ме да се харесвам такава каквато съм, и в същото време да не спирам да се променям, да се усъвършенствам, да бъда нещо повече, да искам повече от живота, защото го заслужавам.
Това, което искаш от мен е да ти кажа колко много те обичам. Винаги съм се чудила на двойките, които са заедно от седмица-две и вече непрекъснато си повтарят колко много се обичат. Какво всъшност е това да обичаш. Никой не може да го обясни, няма обяснение в никой учебник, в никоя книга. Любовта не се преподава в училище, ние сами трябва да я разберем. Винаги мога да кажа „обичам те”, но това са просто две думи, които сами по себе си на значат нищо, ако няма вложено чувство в тях. Любовта не е в думите. Тя се вижда в блясъка в очите, изписана е на лицето, начина по който грейва усмивката. Любовта е във всеки удар на сърцето, всяка сълза, всяка усмивка, всяка ласка.
Обясни ми, че докато те възприемам като гост нещата не могат да продължат да се развиват. За мен ти не си просто гост. Не знам как да ти го обясня. До сега не е имало с кого да споделям по-личните неща в живота си. Имам ти доверие. Мога да ти споделя абсолютно всичко, мога да разговарям с теб на всякакви теми без да ме караш да се срамувам. Това ми припомня- в началото много се дразнех, когато те попитам нещо и очаквам точно определен отговор. Предполагам и ти си знаел това. Но никога не ми каза това което исках да чуя, винаги казваше това което мислиш. Това просто ме изкарваше извън нерви. Един ден обаче осъзнах, че когато получа отговора който искам да чуя, ще го кажеш, защото го мислиш и наистина е така, а не за да ми угодиш.
И нека завършим малкото ни откровение с едно голямо благодаря! Благодаря ти за всички от горепосочените неща. Благодаря ти за незабравимите моменти. Благодаря ти за спомените, за спагетите. Благодаря ти за това, че с теб съм по- добър човек.