Marilyn Monroe
04-11-2014, 15:33
Здравейтеее! Може и да не ви се занимава да четете и да ми давате съвети ,но ще го напиша поне да си излея душата.
Момиче на 18 съм и проблемът ми е следния : нямам приятели. Не съм затворен човек ,не е било винаги така ,но напоследък просто няма къде да ги срещна ,защото си стоя само в нас. Може би положението е такова от около 1-2 години ,но чак сега(преди около 3-4 месеца)погледнах реално на нещата и почувствах нужда да спра да се самозалъгвам.Всъщност стана така ,че единствената "приятелка",която имах постоянно си сменяше гаджетата и ме пренебрегваше заради тях.Винаги гаджетата и са били на преден план и аз търпях не за друго ,а защото знаех ,че положението ще е сегашното :ако се скарам с нея няма да остане човек ,с когото мога да изляза поне на една разходка. Малко е странно всъщност ,защото с нея сме излизали на разходка10-15 пъти,а се познаваме от около 10 години , на дискотека заедно не сме ходили,на кафе също ,виждахме се в тях или в нас да пием кафе и няколко пъти се уговаряхме да ходим на разходка някъде ,но сегашното и гадже прецакваше всичко като почваше да и се тръшка ,да и обяснява как аз съм искала да ги разделя ,защото няма да са заедно 2 часа понеже едва ли не тя се беше изнесла в тях и прекарваха всяка една свободна минута заедно. Заради него се скарахме преди 2 месеца и от тогава тя ми писа 2 или 3 пъти и ми се извинява обаче аз не възлагах големи надежди нещо да се промени и преди около 1 месец вече започнахме даже да не се поглеждаме като се разминаваме по улиците.
Та сега всъщност аз ,която нищо не съм направила съм изиграната те са си двамцата ,а аз се побърквам стоейки по 7 дена само вкъщи.Ставам сутрин ,отивам на училище,прибирам се и се започва :гледам телевизия,стоя на лаптопа и това е докато не стане време да си лягам.Градът ,в който живея не е Варна както пише ,но не искам да споменавам от къде съм.Ако някой е толкова любопитен може да ми пише съобщение.Та така де въпросът е ,че дори и в голям град да си всички хора са си оформили някакви компанийки ,с които си излизат и е трудно да се впишеш в дадена компания.
Понеже наще са много притеснителни до скоро не ме пускаха на дискотека и аз се съобразявах с мнението им нищо ,че съм пълнолетна и като ме канеха съучениците ми аз все им отказвах сега наще ми казват излез ,отиди на дискотека е като няма с кой намеквам им на хората ,че ми се ходи на дискотека обаче те са компания 8 човека 6 от които са момчета и аз нямам нищо общо с тях пък и ще е малко странно ейтака един ден да им се появя в компанията.
Знам ,че за да се запозная с някого трябва да изляза от тъпия апартамент ,но ми се вижда странно да отида сама на кафе или сама на дискотека . Побърквам се вече ,не издържам .
Болно ми е като гледам хората как всяка петък или събота вечер са на дискотека ,а аз си лягам в 23:00 ,защото нямам какво да правя .
Даже и родителите ми не са решение на проблема ,защото по дискотеки не им се ходи . Казват стари сме за там и не знам как да си намеря някого,с когото да изляза . :(
Благодаря,че отделихте от ценното си време :)
Момиче на 18 съм и проблемът ми е следния : нямам приятели. Не съм затворен човек ,не е било винаги така ,но напоследък просто няма къде да ги срещна ,защото си стоя само в нас. Може би положението е такова от около 1-2 години ,но чак сега(преди около 3-4 месеца)погледнах реално на нещата и почувствах нужда да спра да се самозалъгвам.Всъщност стана така ,че единствената "приятелка",която имах постоянно си сменяше гаджетата и ме пренебрегваше заради тях.Винаги гаджетата и са били на преден план и аз търпях не за друго ,а защото знаех ,че положението ще е сегашното :ако се скарам с нея няма да остане човек ,с когото мога да изляза поне на една разходка. Малко е странно всъщност ,защото с нея сме излизали на разходка10-15 пъти,а се познаваме от около 10 години , на дискотека заедно не сме ходили,на кафе също ,виждахме се в тях или в нас да пием кафе и няколко пъти се уговаряхме да ходим на разходка някъде ,но сегашното и гадже прецакваше всичко като почваше да и се тръшка ,да и обяснява как аз съм искала да ги разделя ,защото няма да са заедно 2 часа понеже едва ли не тя се беше изнесла в тях и прекарваха всяка една свободна минута заедно. Заради него се скарахме преди 2 месеца и от тогава тя ми писа 2 или 3 пъти и ми се извинява обаче аз не възлагах големи надежди нещо да се промени и преди около 1 месец вече започнахме даже да не се поглеждаме като се разминаваме по улиците.
Та сега всъщност аз ,която нищо не съм направила съм изиграната те са си двамцата ,а аз се побърквам стоейки по 7 дена само вкъщи.Ставам сутрин ,отивам на училище,прибирам се и се започва :гледам телевизия,стоя на лаптопа и това е докато не стане време да си лягам.Градът ,в който живея не е Варна както пише ,но не искам да споменавам от къде съм.Ако някой е толкова любопитен може да ми пише съобщение.Та така де въпросът е ,че дори и в голям град да си всички хора са си оформили някакви компанийки ,с които си излизат и е трудно да се впишеш в дадена компания.
Понеже наще са много притеснителни до скоро не ме пускаха на дискотека и аз се съобразявах с мнението им нищо ,че съм пълнолетна и като ме канеха съучениците ми аз все им отказвах сега наще ми казват излез ,отиди на дискотека е като няма с кой намеквам им на хората ,че ми се ходи на дискотека обаче те са компания 8 човека 6 от които са момчета и аз нямам нищо общо с тях пък и ще е малко странно ейтака един ден да им се появя в компанията.
Знам ,че за да се запозная с някого трябва да изляза от тъпия апартамент ,но ми се вижда странно да отида сама на кафе или сама на дискотека . Побърквам се вече ,не издържам .
Болно ми е като гледам хората как всяка петък или събота вечер са на дискотека ,а аз си лягам в 23:00 ,защото нямам какво да правя .
Даже и родителите ми не са решение на проблема ,защото по дискотеки не им се ходи . Казват стари сме за там и не знам как да си намеря някого,с когото да изляза . :(
Благодаря,че отделихте от ценното си време :)