Училището като заплаха за националната сигурност

[troll4]

Питате се, защо българите реагират толкова неадекватно на възкръсналия руски империализъм? Аз не се питам, защото вече знам отговора. Ето го. Опитвам се да фокусирам вниманието на свои начинаещи студенти (доскоро – ученици) върху украинската криза. Давам пример:

"Да речем, че група руснаци се съберат в зала Универсиада в София, обявят се за представители на потиснатото руско малцинство в България и поискат Путин да прати войски, за да ги пази от зверствата на българите. Как ще реагирате?"

Отговорът е втрещяващ:

"Няма да се съгласим, но няма и да пречим..."

След като си поемам въздух, питам:

"На кого няма да пречите?"

"На руските войски..."

"Които," продължавам, "се намират на българска територия?"

"Ми да, те са ни братя и едва ли ще дойдат да ни направят нещо лошо..."

Половината от групата е на това мнение. Другата не е съгласна, но спори на терена на това, дали руснаците, като дойдат, ще се отнасят добре с нас. Никому не хрумва да пита, по силата на кои закони и договори руснаците биха могли да дойдат тук; а ако не идват по силата на закон – какви закони и договори погазват, намирайки се у нас.

Пробвам инак:

"Да речем, че група турци от Разград повикат турската армия да ги пази от българите и тук дойде турският аскер. Как ще реагирате?"

"А, това не може..." е отговорът.

Питам – защо и чувам:

"Турците са вековните поробители и ще ни потискат..."

Нека ви го преведа на езика на политологията. Всички, изказали се по така зададените случки, както съгласните (с хипотетичното руско нахлуване), така и несъгласните, обмисляха ситуацията

като зависими,
крепостни хора

Не подлагаха под съмнение легитимността на появата на господар отвън. И възлагаха всичките си надежди този нов господар да се отнася добре с тях (в случая с руснаците). Страховете им идваха от подозрението, че този нов господар може да се отнесе лошо с тях (в случая с турците).

Никому не хрумна да мисли като европейски гражданин – че не бива да допуска появата на господар. Че да няма господари – това е самата сърцевина на съвременната европейска цивилизация. По което тя се отличава от "евразийската", например, където има само господари и крепостни.

Никому не хрумна да каже нещо за суверенитет, международни договори, национална държава, легитимност (на хипотетичната покана към външни армии), законност (на тяхното навлизане). Единствената тревога беше, дали новите ще са добри или лоши господари.

"Няма ли да се биете за отечеството си срещу агресорите?" питах.

Няма. Защото от България нищо не зависи. Всичко решават големите.

Положението, приятели, е Франция през 1940 година. Никой не иска да застане на пътя на нахлуващите германски войски, защото всеки се надява да се договори някак с новите господари. Единствено шепа писатели, играещи летци-доброволци, се опитват да се бият, както и млад танков командир на име дьо Гол. Летците-писатели загиват, а дьо Гол е осъден на смърт от собственото си правителство.

Не знам, какъв е бил тогава проблемът на французите. Но знам, какъв е днес проблемът на младите българи, напускащи училище. На европейци приличат само по повърхностни признаци – знаят езици, боравят с интернет, ходили са "на Запад".

Структурата на съзнанието им
обаче е "евразийска"

Те не осъзнават себе си като свободни граждани, снабдени с права, намиращи се в основата на обществената и държавна структура. Защото се чувстват жертви, неспособни самостоятелно на никакви постижения. Това са изцяло зависими индивиди, чийто единствен въпрос към битието е: "Ще случа ли на господар?". Ако случат – няма да ги бие и ще им "дава". Ако не – ще ги бие и ще им взима.

И, разбира се, проектират своята зависимост и безпомощност върху държавата си. България, както тях, е малка. България, както тях, е безпомощна. Затова и България, както тях, няма да отстоява независимостта си. Защото и за нея решава не тя, а някой господар. И – каквото каже шефът...

Поне от десетилетие е ясно, че българското училище не произвежда съвременни граждани, а – жертви. Роби, годни предимно да прислугват. Това само по себе си е скандал. Но от гореописаната случка с жертви на българското училище аз вадя по-зловещ извод: отговорните за продъжаващия провал на българското училище не само убиват бъдните поколения. Те – отговорните – вече създават непосредствена заплаха за националната сигурност. Защото

онова, което правят с децата,
е държавна измяна

[troll4]

Продължавам, всяка есен, да питам новопостъпилите студенти (довчерашни ученици), какво знаят за: човешки права; разделение на властите; българската Конституция; ЕС; НАТО; върховенство на закона. И всяка есен отговорът е, общо взето – нищо. Чували са, но така им е преподавано, че са останали с убеждението, че това са някакви "книжни" неща, нямащи връзка с реалността. А в нея, в реалността, няма права, свободи, конституция, закон, разделение на властите. В нея всичко се решава от големите (големите играчи, големите пари, големите държави).

Те, вчерашните ученици, са малки и нищо не зависи от тях. България също е малка и нищо не зависи от нея. Те правят, каквото им се заповяда – и се надяват да попаднат на грижовен господар. И България прави, каквото й се каже – и се надява евентуалните руски окупатори да са по-грижовни от евентуалните турски такива.

Надяват се... Чакат... Идеята да отстояват себе си им е напълно чужда и неразбираема – както е идеята България да се отбранява при евентуална агресия. Никой нищо не може да направи. Всеки е зависим от големите...

След като изяснявам тези неща, винаги питам:

"Ама даскалиците са ви обяснявали за България на три морета?"

"Даааа!" – отвръщат гордо, най-сетне знаят нещо.

"Кои", питам, "са трите морета?"

Мълчание. Следват опити за налучкване (по цветове – Черно, Бяло и... Червено?). Нито веднъж – НИТО ВЕДНЪЖ – нито един довчерашен ученик не е успял да ми каже, кои са трите морета...

Щом в училищата така преподават любимата си вечна тема – за трите морета – какво остава за останалото? И да питам ли изобщо за онова, което в Европа наричат "гражданско образование"?

Е, ще питам. Къде е? В областта на училищното образование има малко повече от 260 нормативни документа. Къде е гражданското образование?

Крие се, оказва се, под рубрики като "Свят и личност". Защо?

Кое му е страшното
на "гражданско образование"?

Страшното е, че ако трябва да се преподава такова нещо, ще трябва цялото образование да се обърне наопаки – от състояние "нагоре с краката", както е сега, да стане "нагоре с главата". Затова засега темата "гражданско образование" се мимикрира – тя е боядисана като нещо обичайно за образованието такова, каквото си е.

Според МОН, "гражданско образование" има, пръснато между всички изучавани предмети, и затова на "изхода" от ученика се очаква (цитирам документ на министерството) да:

"демонстрира знания за международните икономически организации /ЕС, Световна банка, МВФ и др./; прави заключения за съвременните тенденции в световната икономика...; обяснява влиянието на основните религии върху общественото развитие; обяснява социалните аспекти на трудовите взимоотношения /трудово законодателство и трудова заетост/; демонстрира знания за избирателното право и избирателната система в България... разбира мястото на България в глобалното развитие " и т.н.

Умението да отстояваш правата си, да живееш с останалите, да отстояваш себе си – и страната си – е сведено до обичайното: до рецитиране, на принципа на добре обучения папагал, на неразбрани от теб неща. Нещо повече – на неща, които никой не очаква от теб да си разбрал. Както от поколения никой не разбира нищо по отношение на баба Илийца, Белчо и Сивушка или въпросните три морета. Просто рецитираш, за да угодиш на... господарите си, на онези, които управляват образованието. Защото си убеден, че всичко, което се преподава, е някакъв блъф – някакво надлъгване, което няма нищо общо с реалността.

И излизаш роб – неспособен за каквото и да е самостоятелно или колективно действие. Защото за теб реалността е всичко друго, но не и онова, което го пише в книгите. Реалността ти се обяснява от медиите, улицата и от баба ти – че важното е да си намериш покровител. Господар...

Да не говорим, че при "побългаряването" на гражданското образование – т.е. при усилието до да стане безопасно, т.е. да не пречи на производството на роби – е покварена самата философия на предмета. Вижте, какво е гражданско образование според лидера на профсъюза на учителите – т.е. на онези, които би трябвало да преподават това:

"Гражданското образование осигурява приемственост и възпроизводство на социалната памет и опит на поколенията, на тяхното историческо съзнание."

Моля? Вместо да се занимаваме с превръщането на уплашено, безпомощно дете в самостоятелен гражданин, свеждаме и гражданското образование до обичайното – България на три морета. Следват разсъждения по темата: "задълженията и зависимото положение на личността от държавата".

Не ви лъжа. Според шефката на даскалиците, гражданско образование – това е

да викаш "България на три морета!"
и да си знаеш задълженията към държавата

(не – на нея към теб, например).

Всички анализи на учебното съдържание, претендиращо да е "гражданско образование", стигат до този извод: вместо децата да бъдат научавани на права, свободи и самостоятелност, те в крайна сметка отново биват потапяни в тюрлю-гювеча на "национален дух", "национална същност", "национална ценност", "национална традиция" и пр.

Крайния резултат е, че децата нямат ни най-малка представа, че ако средището на този "национален дух" – Отечеството – бъде нападнато от чужди войски, то ние ще трябва да го пазим от тях. Напротив, първата им мисъл е да се надяват, че нахлулите с войска нови господари няма много да ги бият...

Да произвеждаш не независими граждани, а роби – това вече е национално предателство. Да произвеждаш обаче младежи, които нямат ни най-малката представа, че трябва да пазят независимостта на Отечеството си – това е държавна измяна.

Ето докъде го добутахте, уважаеми училищни образователи, с вашите прословути три морета.

И ето защо българите така неадекватно реагират на Путиновата агресия. Остава ни само да се надяваме – както правят българите – че ще ни се размине. Защото ако Путин знаеше, че българите нямат намерението да се отбраняват – вече щеше да е тук.

[AnarchyBoy]

Потресен съм, това е абсолютната истина..
Преди малко се прибирах с един приятел и си говорихме за града, в който той живее, а аз изживях голяма част от детството си, говоря за "Кюстендил". Та обсъждахме това, че тук ще се откриват филиали на университети и кмета "стяга" града, "оправя" го и това е хубаво наистина, приятелчето ми заяви "Аз пак ще гласувам за него, той ще оправи целият град". Аз се опитах да му обясня, надявам се ме е разбрал, че не е само управлението или както ти си написал "шефа", което гради или разгражда, крайъгълният камък на демокрацията е именно това, че властта е в нас, народа, ние трябва да сме силни и независими, опитах се да му обясня, че гражданите на града трябва да се стегнат и да мислят за обществото и живота в този град, отколкото да мислят пораженски и като роби да очакват всичко от "кмета". Защото той дори и да направи нещо, то ще се разруши, властта по закон е в нас народа, ние можем да направим всичко в тази власт, в рамките на нашата държава/град/общество. Градът ще се оправи тогава, когато хората си отворят очите и, с помощта на управлението, но не разчитайки изцяло на него, започне работа по стягането и оправянето на града, не само козметически, ами икономически и демографски, същото важи и за България, гражданите трябва да помислят доста задълбочено, да преосмислят повечето си принципи набити в главите им от робомислищото поколение на соца. Както казах и на приятелката си, ако младите, будни и енергични Българи се организират, има не малък шанс, нашите внуци или пра внуци, да са с чисти и освободени съзнания, да се родят свободни Българи, свободни хора, здраво и трезво мислещи кадри, интелигенти, на всякъде в Европа на нас се гледа като на работна ръка и с право, с това мислене, нас за друго освен за работник не ни бива.
Жалко е, наистина е жалко, много обичам България, истински националист съм и ме боли от това, което се случва, старая се максимално да променя нещата, защото и сам войнът е войн! Промяна би имало тогава, когато всеки се опита да се само осъзнае, като гражданин на града, държавата, съюза, планетата. Всички ние имаме равни права с Англичаните и трябва да се научим да ги използваме, но това в училище със сегашната система няма как да стане. Ако всеки започне ра да работи за благото на държавата, а не за своето собствено, шансът да излезем от тази криза е не малък. За съжаление, младото поколение е с промит мозък, демографски, икономически и политически, ние сме с около 80 години зад Европейските лидери и малцина сред нас, гледат будно и ясно съзнание над нещата.
Темата е много хубава и това е суровата и необработена изстина поднесена горчиво в прав текст на нас.
Жалко, че има цели поколения заслужаващи газова камера.

А относно Путин, за съжаление никой няма да се съпротивлява на такъв противник, а тези, които го направят ще свършат като дьо Гол, осъдени от собственото си съратници.
Над България от векове виси дамоклев меч, който си ни мъчи, дамоклевият меч е съзнанието ни на роби от когото скоро няма да се освободим.

Обичам страната, мразя държавата.

[THADONMAKAVELI]

http://store.picbg.net/pubpic/72/1E/6d2e04c6db1b721e.jpg

[troll4]

или както ти си написал "шефа"

Това не съм го писал аз. От тук е:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/04/12/2278702_uchilishteto_kato_zaplaha_za_nacionalnata_ sigurnost/

[EinGutesKind]

да

[AnarchyBoy]

Добре де, както в темата е написано.. то същото. 8-)

[Overkill_Teen]

Нямам време да чета глупости.
Но абсурдите и ненормалната среда в образованието определено са заплаха за националната сигурност.

[DarkTemplar]

Доста добра статия на Евгений Дайнов. Винаги съм го уважавал като трезвомислещ и достатъчно критичен човек. Нещата, които твърди, са абсолютно верни. Средностатистическият български ученик си няма хал-хабер от международни отношения, икономика и дори от собствените си граждански права. По време на обучението му тези неща са "тактично пропуснати" за сметка на значителна по обем ненужна и неактуална информация, която той така или иначе не усвоява. Дори в най-добрите български училища много по-често се залага на "зубренето" - безцелно запаметяване на факти и събития от учебния материал, вместо в изграждането на критична мисъл и аргументирано собствено мнение. Дискусиите в час са прекалено рядко срещано явление, ползотворните такива тотално липсват. Изпитва се предимно на "първа и втора точка от урока". После защо младото поколение било такова и онакова.

Не знам дали повечето от българските ученици сами могат да оценят колко тотално ощетени са от собственото си (средно) училище и колко грешни базови представи им създава то за живота и обществото. Представи, които после трудно се променят. Естествено "по-будните" от тях могат да се информират за нещата и сами да наваксат поне част от пропуснатото, но ще им липсва онзи систематизиран подход, който би им позволил да обработят по правилния начин големи обеми от информация и да схванат същността на сложния и противоречив свят, в който живеят. Този подход, този метод трябва да получат от образователната ни система. Тяхно конституционно право е да го получат, заедно с другите общи знания и умения, които усвояват за 12 години в училище. Те обаче не осъзнават всичко това, защото не е имало кой да им отвори очите и да им покаже накъде да гледат. Ситуацията, в която се намират е като онази стара саркастична забележка - "ние сме независими, защото от нас нищо не зависи".


А относно Путин, за съжаление никой няма да се съпротивлява на такъв противник, а тези, които го направят ще свършат като дьо Гол, осъдени от собственото си съратници.
С малката разлика, че Дьо Гол първо е станал бригаден генерал, а после и станал президент, управлявал е десет години и е направил много добри неща за държавата си и нейното развитие. ;)

С другото съм съгласен.

[troll4]

Остави образователната система - тя не е твоя работа за момента. Въпросът е за това за господарите и крепостните, което е логиката на всеки.

[troll4]

Доста добра статия на Евгений Дайнов. Винаги съм го уважавал като трезвомислещ и достатъчно критичен човек. Нещата, които твърди, са абсолютно верни.
Всъщност не съм съгласен с внушенията на грешната му теза за Русия, защото в случая Русия е права, а Западът - не, но го пуснах заради това за робското мислене и господарите.

[socareless]

добър е дайнов мда,кефи ме и мене и се кефа,че съм имал възможността тея неща и на 4 очи да ми ги разяснява


Остави образователната система - тя не е твоя работа за момента. Въпросът е за това за господарите и крепостните, което е логиката на всеки.

Върху това е акцента да и съм напълно съгласен с него.Свикнали сме винаги да очакваме всичко на готово,а когато нещо се случи в разрез с очакванията ни винаги обвиняваме(с право или без)"стоящите отгоре",но реално нямаме нито алтернатива ,която да предложим,нито имаме желание да вземем нещата в свой ръце.Естествено в най-голяма степен за това е виновна образователната ни ситема,която не учи учениците да мислят самостоятелно,да си създават собствено мнение и да мислят критично,и логично,тъй като на управляващите ни им е къде къде по-удобно прост,необразован и без самочувствие народ,който послушно да изпълнява,без да подлага нищо на съмнение.Това естествено е й въпрос на манталитет в някъв смисъл.Всъщност това седи и в основата на различията в мисленето на Западната и Източната цивилизации.Запада е приел за нормално да бъдат управлявани от обикновените и безизвестни,а за изтока онеобикновените и известни са на почит.Интересно защо ние влизаме във втората категория,която по принцип е характерна за тоталитарните и монархически модели на управление(каквито преобладават в източното полукълбо).Там хората се приемат просто като една маса,без кой знае какви индивидуални права,имащи стойността си единсвено в своята цялост и въпреки,че ние живеем в държава с демократична ситема(до колко е такава е друг въпрос)не трябва да очакваме правата ни да ни бъдат предоставени даром,ами както са съумели да го направят и най-добрите примери за демокрация - сами да си г извоюваме.Друг начин няма.За нуждата от промяна в мисленето ни,няма смисъл да споменавам тъй като е доста дълга тема,а и е до голяма степен в сферата на метафизичното.

[anonymous908491]

Става за разказ, не съм го чел и не мога да кажа дали ще е добър, но е достатъчно дълъг.

[DarkTemplar]

Всъщност не съм съгласен с внушенията на грешната му теза за Русия, защото в случая Русия е права, а Западът - не, но го пуснах заради това за робското мислене и господарите.
Аз пък не мисля, че е права. Като толкова държи на Крим, да не го беше преотстъпвала на друга държава. На тоя свят има закони, а с намесата си в Крим, Руската федерация погази редица такива. Късмет е, че цялата окупация на полуострова мина, без да се пролее кръв.

Мнението на socareless се припокрива с моето.

[troll4]

Всъщност аз изобщо даже не съм съгласен с нищо от написаното от автора, освен с повода да прочета вашите мнения.

За Крим, и преврата - опит за кражба на цяла държава също погази доста закони.