View Full Version : Как вие възприемате ревността?
teengirl699
04-12-2014, 13:17
Здравейте,имам следния въпрос към вас - " Как възприемате вие ревността и как се справяте с нея? " Бихте ли дали съвет,как може да се превърне в положителна емоция??
zenzatsionen
04-12-2014, 14:04
Често ревнувам бившите си,или момчетата,които харесвам в момента (дори и да нямаме връзка заедно.).Ревността я възприемам за проява на загриженост и притежание.Бих се трогнала,ако някой ме ревнува,защото така някакси бих се почувствала желавна и ще знам,че на някого му "пука" за мен.Надявам се,да съм отговорила на въпроса ти :)
Никога не съм приемала ревността. За мен тя е равносилна на слабост. Ако някой иска да е с мен, трябва да ми има доверие и да ме е опознал, да знае що за човек съм, с какви хора общувам и защо няма причина да ревнува от тях. Ревността не е израз на обич, а по-скоро пречка в една връзка. Големи, зрели хора не бива да се ревнуват, защото това не носи нищо положително.
Не съм ревнива, не ровя във фейсбука и телефона на приятеля си, нито той в моите. Излизаме и сами, той с неговите, аз с моите приятели и никога не сме имали проблеми, породени от ревност.
Често ревнувам бившите си,или момчетата,които харесвам в момента (дори и да нямаме връзка заедно.).Ревността я възприемам за проява на загриженост и притежание.Бих се трогнала,ако някой ме ревнува,защото така някакси бих се почувствала желавна и ще знам,че на някого му "пука" за мен.Надявам се,да съм отговорила на въпроса ти :)
Би се трогнала, ако някой те притежава и ревнувайки го показва?
zenzatsionen
04-12-2014, 18:39
Хей,всички хора сме различни.
Никога не съм приемала ревността. За мен тя е равносилна на слабост. Ако някой иска да е с мен, трябва да ми има доверие и да ме е опознал, да знае що за човек съм, с какви хора общувам и защо няма причина да ревнува от тях. Ревността не е израз на обич, а по-скоро пречка в една връзка. Големи, зрели хора не бива да се ревнуват, защото това не носи нищо положително.
Не съм ревнива, не ровя във фейсбука и телефона на приятеля си, нито той в моите. Излизаме и сами, той с неговите, аз с моите приятели и никога не сме имали проблеми, породени от ревност.
+1
Освен това приемам ревността като загърбен отдавна проблем. Справихме се кардинално и двамата и така. А как? Ми с говорене. Със многомногомного говорене.
Momicheto:)
04-12-2014, 19:27
Никога не съм приемала ревността. За мен тя е равносилна на слабост.
А защо? Напълно нормално е да чувстваш ревност, тъй като така сме устроени, и нормално е да проявяваш слабост. Хора, защо не приемате слабостите си? Не говоря за ровене в телефони, лични съобщения, забрани за не-знам-си какво и прочие. В даден момент от връзката си човек стига до момент, в който изпитва ревност. Вече по какъв начин изразяваш ревността си си е твой личен избор. И аз не приемам ревността в онзи грозен облик, това което споменах по-горе, тъй като не води до нищо хубаво. Няма такъв човек, който да обича човека до себе си и да не изпитва ревност, понякога, пък било то и еднократно. Следователно, по-добре е да приемеш нещата, които са ни заложени и не можем да променим.
RapExotic
04-12-2014, 20:50
Има голяма разлика между невинната, закачлива ревност, когато партньора ти се загледа по някой друг или каже добра дума за някой от твоя пол и онази ревност, която осъзнаваш, че е основателна и те наранява всеки изминал ден.
Първата наистина е проява на загриженост и привързаност към човека и не е нужно да се "справяш" по някакъв начин с нея. Тя е неразделна и много важна част от всяка една връзка.
Втората обаче не е такава и единственият начин да се отървеш от нея е да говориш открито с човека и да вземете радикално решение за отношенията ви за в бъдеще.
Shupidub
04-12-2014, 21:19
Според мен няма смисъл да се ревнуваме. Ако той/тя искаше да бъде с някой друг човек, щеше да бъде с него, вместо с вас. Ако си хареса някой друг, ще скъса с вас. Ако тръгне да ви изневерява, тогава зависи - ако каже, че още ви обича, защо да не останете заедно, защо да не му повярвате, все пак човека едва ли е мазохист, че да се извинява и да иска да остане във връзка, в която не е щастлив. Ако след изневярата не иска да се съберете - значи просто не е вашия човек. Според мен ревността е нещо като защитна реакция от любимия, който би трябвало да се е доближавал най-близо до нас, не говоря физически, защото той е този, който може да ни нарани най-много от всички други.
Аз лично не съм ревнива, ако иска мен - ще е при мен, ако иска друга - ще е при нея, ако не знае какво иска - не е моя човек. Случвало се е да се подразня, когато си пише с друго момиче, но е важно да разберете, че човек сам прави избора си с кой да бъде и каквото и да правиш, не можеш да го задържиш, ако не иска да е с теб.
anonymous708973
04-13-2014, 08:57
Има голяма разлика между невинната, закачлива ревност, когато партньора ти се загледа по някой друг или каже добра дума за някой от твоя пол и онази ревност, която осъзнаваш, че е основателна и те наранява всеки изминал ден.
Първата наистина е проява на загриженост и привързаност към човека и не е нужно да се "справяш" по някакъв начин с нея. Тя е неразделна и много важна част от всяка една връзка.
Втората обаче не е такава и единственият начин да се отървеш от нея е да говориш открито с човека и да вземете радикално решение за отношенията ви за в бъдеще.
ДА!
Обаче тук се смята, че ревност значи ровене в телефони, вдигане на скандали, поставяне на ултиматуми и т.н.
Ревнувам понякога, провокирам ревност понякога. Съвсем в рамките на нормалното е, не ми пречи.
Ревнувам си и приятелите, но не го показвам.
seek&destroy
04-13-2014, 18:01
Изключително съм ревнива, некво болестно състояние, но си го държа в себе си, защото е комично направо. Не си позволявам да изразявам на глас собственическото си поведение. Интересно е, че пък моята ревност не се изразява в непрестанно следене, ровичкане из личните работи и т.н .. По-скоро е някакъв вид силно дразнене, когато влезе в контакт с други жени.
Иначе пък най-мразим да ме ревнуват. След като съм се доказала като стабилен човек в това отношение, не съм дала повод за ревност, не искам никакви драми. Не бих търчала години, месеци или изобщо да си губя времето да печеля доверието на някой си, който явно е достатъчно глупав за да не ме оцени.
Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.
TheDevilInMe
04-14-2014, 06:51
Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.
Определено, има ревност и ревност. Маниакалната ревност, породена от ниското самочувствие и несигурността на партньора е вече съвсем друго нещо. Не че някои хора не ревнуват и основателно, защото човекът до тях им е изневерил в миналото или действията му са крайно подозрителни. Изобщо всяка крайност е непрепоръчителна, дори да става дума за нещо съвсем хубаво по своята същност.
Violenza
04-14-2014, 07:00
Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.
Абсолютно се съгласявам.
Никой не иска да бъде следен и действията му постоянно да бъдат подлагани под съмнение, но мен лично и обратният вариант доста би ме подразнил, ако въобще не се впряга когато друг ме закачи.
В случая и двамата мисля, че сме уцелили златната среда специално в това отношение. Ревнуваме се, но умерено, не е причина за скандал или за сериозно неразбирателство например.
girlwithblueeyes
04-14-2014, 08:02
Златната среда е хубаво нещо по отношение на ревноста . За съжаление ние все още се борим с нея особено аз . Страшно ревнив човек съм . Обичам да си пазя това което е мое . Доверието е особено важно за една връзка и особено за ревноста
Никога не бих вдигнала скандал от ревност защото го намирам за крайно грозно и невъзпитано но веднага бих показала нокти ако трябва да си пазя това което е мое . Ревноста е нещо ценно за една връзка стига да не стане прекалена и задушаваща една закачлива ревност дори заздравява връзката . Но в момента в който стане маникална и излезе извън границата на невинното стана вече болестно състояние.
Ако съм си платил за час, очаквам да отдели целия час за мен, а не да се занимава със странични неща.
anonymous708973
04-14-2014, 13:05
Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.
Дам, дам!!
TheDevilInMe
04-15-2014, 15:40
Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея...
Няма такъв човек, който да обича човека до себе си и да не изпитва ревност, понякога, пък било то и еднократно.
Тези изказвания са ми любими. Много обичам да разбера от трети човек, че във връзката ми няма капка любов, защото липсва ревността.
По темата...
Когато си имам доверие на човека и съм наясно с чувствата и отношението му към мен, не изпитвам никаква ревност. Тори каза как става - с много говорене. Говорене за /абсолютно/ всичко.
В началото на сегашната си връзка ревнувах, защото не го познавах, не бях сигурна, че ме харесва толкова, че да не обърне по-специално внимание и на друга. В този период имах силно влечение към него, но не съм го обичала. Затова и ми е смешно, когато някой си вярва, че ревността е равнозначна на любов.
Al3ksandra
04-15-2014, 21:24
Ревността трябва да е в граници. Защото онази болезнена ревност, която убива връзки и чувства, не я пожелавам на никого. Иначе няма проблем любимия човек мъничко да ме поревнува, колкото да ме накара да се чувствам специална и желана, да знам че държи на мене въпреки всичко.
Бихте ли дали съвет,как може да се превърне в положителна емоция??
Никак.
Възприемам я като несигурност и излишна, защото с нея нищо не се променя.