View Full Version : След края на дълга връзка
Пускам темата от любопитство.
Очаквам отговори предимно от хора с дълги връзки, независимо дали тези връзки са били в миналото или са в настоящето.
Какво става след края на дълга връзка? Или как мислите, че човек продължава напред? Какво се случва, когато срещне следващия партньор в живота си?
Днес се заговорихме с приятеля ми (с когото сме заедно от 3 години и половина) колко ще е трудно да започнем да градим една връзка наново. За тези 3, почти 4 години, в които сме заедно, през какви ли не неща минахме, какво ли не преживяхме заедно. Някак си много трудно ми изглежда да споделя същите емоции с друго човешко същество, тепърва да разказвам на някой за любимите си цветове, детски спомени, любими автори... и всякакви такива дреболии.
Аз имам чувството, че започна ли нова връзка, ще ми трябва повече от година-две, за да кажа на някого, че го обичам. Не казвам, че тези 3-4 години са много време, аз лично ги чувствам като миг прекаран с него, но с времето осъзнавам, че любовта съвсем не е това, което човек изпитва в началото на връзката си с някого. За да се обикне човек истински е нужно време. Много време.
Мисълта, че това, което сега той знае за мен, за начина ми на мислене, принципите ми, интересите и т.н., тепърва ще трябва да го обяснявам на друг, ми се струва ужасна.
С него живеем заедно, което ме навежда на мисълта, че един ден ако ми се наложи да свиквам с различни от неговите навици, също ще ми е много трудно и мислено непрекъснато ще се връщам към моментите, прекарани с настоящия ми приятел.
Това със сигурност ще е голям минус за бъдещи връзки.
Още много неща ми се въртят в главата, но да видя първо някое и друго мнение.
пп: чухме вече, че не трябва да мислим за такива неща, а да се радваме на връзката си; нямаме абсолютно никакви проблеми, но днес случайно се заговорихме за това и на двамата ни стана интересно
както сяко нещо си е до човек
някои са по-адаптивни от други
следващият може да е по-добър
ми тегаво е
2 и половина - 3 години бях аз
и когато след тва намерих друг човек беше някак.. странно, нз. съоветно спекох и счупих ралтите
може би щото скочих прекалено скоро след тва, знам ли.
ама верно при различните хора е различно.
Ми зависи от много неща, но връзка с човек, в когото съм била влюбена до последно, съм нямала. Така че не знам.
Като цяло с времето нещата се уталожват и когато срещнеш някой нов се опитваш да ти провърви с него. Не е същото, но се опитваш.
Като ти видях темата помислих, че сте скъсали и се ужасих, защото знам колко се обичате хаха
Поне от това, което ти си писала ,де..
Като ти видях темата помислих, че сте скъсали и се ужасих, защото знам колко се обичате хаха
Поне от това, което ти си писала ,де..
8-)
Пуснах темата във форума, с надеждата поне тук да се завърже някаква дискусия. Днес с колкото хора се опитахме да говорим, толкова пъти се наложи да обясняваме, че интересът ни е абсолютно невинен и няма нищо общо с нас.
Мило ни стана обаче, че толкова хора (познати и не чак толкова) се ужасяват от мисълта да скъсаме. xD
DragonLady
04-16-2014, 21:50
Трудно е най-вече свикването с нов човек, пригаждането към неговите навици, неговият режим. Както и той към твоя. Търсите консенсуса помежду си, градите доверие и разбирателство. Но не се ли отърве човек от привичките си в предишната връзка, няма как да започне нова.
Всъщност зависи на каква възраст и на какъв етап сте се разделили.
Първата ми сериозна връзка беше 3 години. Бях на 19, когато се разделихме. Преживях го сравнително лесно, защото не съм живяла с този човек и макар да бях свикнала с него и с това, че се разбирахме само с поглед, нямаше кой знае какви общи навици, от които да трябва да се отърва.
Сега, ако се разделим с половинката, не мисля, че известно време бих намерила сили, които да влагам в нова връзка. Нито желание.
AnarchyBoy
04-17-2014, 08:03
До човек си е, но както кака каза, зависи на каква възраст сте се разделили. Едно е ясно трябва напълно да се отърсиш от предишната връзка за да започнеш нова, което обикновено става трудно, особено ако се опиташ прекалено скоро след това. Просто в действията (или бездействията) на новият партньор ще виждаш приликите или разликите с действията (или бездействията) на миналият. Което ще те скапва малко или много. Някои хора казват, че няма не заменими хора и донякъде това е вярно, винаги можеш да си намериш нова половинка, но според мен всяко едно съзнание/характер/външност са уникални по своему, което ги прави незаменими и след края на една връзка, ти знаеш, че никога няма да срещнеш точно същият човек, макар и много хора да се опитват да намерят същият. Това е болезнено.
В живота човек ако желае, сам няма да остане, цаката е да си с човека, който за теб е незаменим, не защото не можеш да намериш друг, а защото за теб той е перфектен дори и с неперфектността си.
Но цялата тема е адски субективна, зависи от теб, от партньора, от много вътрешни, външни и странични фактори:
Ето например имам 3 годишна връзка зад себе си, която приключих и ми мина за около два месеца, но като цяло не ми беше гадно, може да се каже, че свикнах без нея за има няма 4-5 дни. :D
Със сегашната ми приятелка [колкото и лабилно да звучи] веднъж като се скарахме много лошо, бях на успокоителни и целият треперех постоянно, а тъпите хапчета хич не ми работеха :mad: Дори и свръх дози не ми действаха и се отказах. :D Пък и се оправихме.. :smt007
Та зависи от естеството на връзката, на какви години сте, колко се обичате и колко си вярвате, на какво сте били готови един за друг, имали ли сте мечти и прочие.
Едно е сигурно, човек се променя в една връзка и определено, след краят й няма да си същият какъвто си бил преди започването й, ако погледнеш от такава гледна точка на нещата, най-вероятно няма да се налага да обясняваш точно същите неща на новият партньор, защото ти ще си различен/а. И все пак след по-дълга връзка си е болезнено започването на нова..
Тая тема е доста дълбока..
Аз не говорех за чувства към бившия партньор или заменянето му с нов. Чувствата тук въобще не играят роля.
Става въпрос просто за битовизмите, които човек свиква да прави с някой, а после изведнъж този някой го няма, а на негово място идва напълно непознат, с който се започва от нулата.
Чудно ми е колко пъти човек може да премине през това. Колко сериозни връзки може да има, преди напълно да се откаже от търсенето на нов партньор, само заради тези неща.
Съгласна съм, че всичко си зависи от човека, но ако приемем, че по-голяма част от хората влагат много от себе си в една връзка, в която мислят, че са срещнали потенциален партньор в живота, след евентуалното приключване на тази връзка, ще е много трудно да се тръгне със същата готовност.
Опари ли се веднъж човек, после внимава, нали? Това обаче може да се превърне и в огромна пречка за бъдещи взаимоотношения. Колкото и да се променя човек, някои неща си остават същите.
пп: не говорим за детската любов, говорим за връзки, в които е имало сериозни планове за бъдещето, семейства дори и т.н.
пп: не говорим за детската любов, говорим за връзки, в които е имало сериозни планове за бъдещето, семейства дори и т.н.
Дефинирай детска любов. Защото първата ми сериозна връзка беше, когато бях на 15 и нямаше нищо общо с детска любов според моите разбирания.
Детската любов са връзки, в които не се ''инвестира'' нищо. Пак ще повторя, чувствата въобще не ги намесвам в тази тема.
anonymous708973
04-17-2014, 12:37
Боже, направо настръхнах, като видях кой е пуснал темата! Пу-пу, да не ви е уроки! 8-)
Този месец правим 2 години и 6 месеца. Дори не сме близо до идеята да заживеем заедно, просто така ни се стичат животите, че известно време няма да сме в един град още. Сякаш и конкретно аз не съм готова за тая стъпка, имам чувството, че колкото повече време минава толкова по-неготова ставам. Хареса ми да живея сама, хаха :д
Въпреки това съм видяла бая негови навици, някои от които, разбира се, ме дразнят до смърт, но... не знам, не мога да си представя за момента да влагам наново толкова усилия да запомням всякакви малки привички - как си пие кафето, уискито, как обича да му минавам врата с машинката, как си слага пръстените, как мрази да го критикувам, докато кара (хаха, естествено, той хич не успява да запомни, че аз мразя същото от него :д) и т.н., и т.н.
Имам чувстото, че той моите възгледи и т.н. си ги нагажда и изкривява и когато говори за тях, звучи безобразно, а понякога прави неща, които ме карат да се чудя дали тоя човек ме е виждал някога наживо, камо ли дали ме познава 8-), но... в следващия момент си давам сметка колко ме потриса мисълта да обяснявам на нов човек всичко отначало. Да му кажа, че когато кажа "не, не можем да ядем КФС в 11 вечерта", това означава, че трябва да ме изгледа дяволите и да вдигне телефона, за да се обади и да поръча 8-)
Потриса ме мисълта тепърва да се напасвам с някого в леглото особено като знам, че шансът да попадна на някого, който ми пасва толкова много и който помни като слон всяко малко нещо, което обичам и което ме дразни, е микроскопичен.
Ох, цялото това нещо звучи суперегоистично май.
Малко в стил "не искам, щото ме мързи".
Да не се тълкува така, моля...
Нещо нямам муза. Друг път ще пиша повече.
kalpazanka
04-17-2014, 12:43
Направо не знам дали ще се престраша да се доближа до някого, не просто да заживеем. Потрисам се от мисълта да опознавам тепърва някого като характер/привички/какво кафе и с колко захар обича да пие/колко оцет и сол да сложа на салатата марули, за да му хареса... Супер странно би ми било и в момента, в който стигнем до спалнята. Та на мен дори ми е странно и когато гинеколог наднича там o.O
Иначе за него се обзалагам, че макс 3 месеца след като си намери нова, ще е женен. Тя ще обере плодовете на това, което аз направих с него.
anonymous708973
04-17-2014, 12:49
Тя ще обере плодовете на това, което аз направих с него.
ХАХАХАХАХА! Нали!
Сериозно вече: На моменти, като го слушам, имам чувството, че не напредък нямам, ми направо назадък отчитам :д
И да... на салатата не може да има оцет или ако има - да е микроскопично.
Хах...
Казват, че човек такива неща ги запомняш неусетно, ама аз хич не съм сигурна, че имам желанието да го правя наново. Имам чувството, че винаги ще я правя съпоставката с него, а не е като да нямам и в момента бивши. Просто се сещам рядко и съвсем не за сериозни неща я правя тая съпоставка.
Детската любов са връзки, в които не се ''инвестира'' нищо. Пак ще повторя, чувствата въобще не ги намесвам в тази тема.
Извинявай, ако случайно прозвуча заядливо, обаче ми се струва, че има ли чувства, значи си "инвестирал" нещо.
Или просто не съм те разбрала.
на какво сте били
:oops: :lol:
А сега сериозно. Предполага се, че след като си бил толкова дълго време в тази връзка, тези малки навици са ти харесвали малко или много и както самия човек, така и тях няма да забравиш особено лесно. Но само се предполага. Както във всеки друг аспект на любовта, така и тук нещата са доста относителни..Може винаги да намираш навиците на бившата си половинка дори и в човек, с който туко-що се запознаваш, а може и в момента, в който кажеш или ти е казано край всичко да се заличи от главата ти..Навиците обаче са си навици..Малко или много за тези 3 години /в твоя случай/ част от неговите навици са станали твои и обратно..Дори и несъзнателно..Аз за шест месеца съм прихванала част от навиците на половинката си, камо ли за повече..Друг е въпроса дали след раздяла /недай си, Боже/ ще забелязвам /или дали ти в момента забелязваш/ тези навици и дали те ще ми напомнят за него. Вероятно да. Надявам се и да не разбирам...
Малко разхвърляни мисли, надявам се да си ме разбрала..;д
Спокойно, Лейди, аз обяснявам като индианец. Разбира се, това, че да имаш чувства си е предостатъчна инвестиция в началото на нова връзка. След това вече идват по-ангажиращи неща, запознаване с родителите, в по-късен етап съвместно съжителство, работа по общите планове (не само правене на такива) и т.н. Примерно миналата година с приятеля ми предплатихме квартирата за една година напред. Много оптимистично изглежда, но за нас не представлява проблем да правим такива крачки в бъдещето, защото сме сигурни във връзката, която имаме.
Ако случайно нещо се случи (тук вече няма да гадая) и раздялата ни дойде като гръм от ясно небе, рано или късно ще продължим с друг човек до нас. Заговорихме се вчера с него дали въобще ще е възможно това, след като вече сме заживяли с мисълта, че той е Той и аз съм Тя за него.
Калпазанката и Пантерата много добре са разбрали идеята на темата, браво. 8-)
Признавам обаче, че за в леглото не се бях и сещала. Ето още една тема за размисли.
Лиланда, това за навиците е много точно казано. Неговите стават мои, а моите - негови. Или по-скоро се научваме да живеем с навиците на другия, да ги приемаме като част от ежедневието. Когато останем сами обаче, част от ежедневието ни също ни изоставя един вид.
Преди няколко дни той отиде при родителите си за ден-два и останах сама тук, но първата сутрин станах в 6 часа, защото той в толкова извежда кучето попринцип и редовно ме буди и мен, докато се облече и приготви за излизане. Трябваха ми няколко минути да осъзная, че нито той си е вкъщи, нито кучето е тук.
Или по-скоро се научваме да живеем с навиците на другия, да ги приемаме като част от ежедневието. Когато останем сами обаче, част от ежедневието ни също ни изоставя един вид.
Всички ми се смеят, когато им кажа, че не мога да спя без него. Не за друго, ами не мога да заспя, ако не го чувам да хърка :cool:
След края на една такава връзка е нормално да се чувстваш ужасно, но с времето наистина се даваш сметка, че може би е за добро.За да продължиш напред е нужна и психическата нагласа и воля за промяна, а не само да тъпчеш на едно и също място със спомени и да мислиш как и защо се е случило това.И въпреки всичко продължаваш напред и когато срещнеш нов човек вече знаеш нещата, които можеш да подобриш и да правиш или не правиш. :)
Al3ksandra
04-17-2014, 17:35
Здравейте. Искам да споделя че и аз се ужасявам да си представя нашата връзка изведнъж да се разпадне със сегашния ми приятел. Просто е гадно. Няма да говоря за вътрешния свят и чувствата, а да не говорим за навици, привикване към нов тип характер. Към човек, които само с поглед ще те разгадава.... Струва ми се че няма да бъда в състояние да започна нова връзка страшно дълго време, защото отърсването от старата ....си е бавен и болезнен процес. Едва ли в цялата ситуация има хубава страна, но ако трябва да съм честна, единственото хубаво в цялата работа, е че трупаме опит, помъдряваме и с времето, и може да се каже че за следващата връзка ще сме много по-добре подготвени, ако си го позволим. Аз съм се питала въпроса колко можем да издържим, колко неуспешни връзки без тотално съзнанието ни,мислите ни и умът ни да откажат да се съобразяват със миналото и настоящето..
Извинявам се че е толкова объркано, но мислите ми прехвърчат една през друга..Дано сте ме разбрали.
MojoJojo88
04-17-2014, 17:41
Много дълги постове сте написали. Ще отговоря само на авторката ( и нейния не го дочетох до край, за което се извинявам).
Факт е, че всяко нещо си е до човека. Обаче, не си мисли, че ако се разделите с приятеля ти (пожелавам ти искрено да не ти се случва) и край. Ще ти трябва малко време да се върнеш в реалността, в която си без партньор и да се научиш да си си достатъчна. Но, един ден, в един момент, ще срещнеш човек, който ще те накара пак да се разтреперваш вътрешно от вълнение, при всеки момент, в който го виждаш. Нещата, които смяташ, че ще ти е тъпо и продължително да му разказваш за себе си и интересите ти, ще излизат от устата ти без дори да се усещаш. Ще минат няколко седмици, месеци...и ще усетиш отново любовта. И ще му кажеш, че го обичаш, и ще се чувстваш обичана. И всичките хубави неща, които са се случвали във вече бившата ти връзка, ще са един приятен спомен за този човек, който е бил дълго време в живота ти и е оставил следа. И ще се чудиш "как съм си мислела, че няма да мога пак да се чувствам обичана и да обичам, и че няма друг човек, на който да искам да разкажа кои са любимите ми цветове/музика/филми/автори/книги и т.н" ;)
Ще видиш. Света е едно изненадващо място, където нещата не се случват без причина.
anonymous708973
04-17-2014, 22:51
Примерно миналата година с приятеля ми предплатихме квартирата за една година напред. Много оптимистично изглежда, но за нас не представлява проблем да правим такива крачки в бъдещето, защото сме сигурни във връзката, която имаме.
Оооо!
*гледа с големи кучешки очи*
Ох, ама на никой тук не му се говори/обсъжда по тази тема. :(
MojoJojo, то с любов всичко е лесно, но аз се притеснявам за нещата, които не вървят ръка за ръка със силните чувства към другия. Нещата, които идват на по-късен етап в една връзка, когато не сме и двамата заслепени от първоначалната еуфория, а когато вече става въпрос за отношенията между двама човека и 'напасването' им един към друг.
Като тук не говоря за неотминали чувства към бившия, които да ти пречат да се отдадеш на друг или да мислиш, че по-добър от него няма да срещнеш.
MojoJojo88
04-19-2014, 09:19
Ох, ама на никой тук не му се говори/обсъжда по тази тема. :(
MojoJojo, то с любов всичко е лесно, но аз се притеснявам за нещата, които не вървят ръка за ръка със силните чувства към другия. Нещата, които идват на по-късен етап в една връзка, когато не сме и двамата заслепени от първоначалната еуфория, а когато вече става въпрос за отношенията между двама човека и 'напасването' им един към друг.
Като тук не говоря за неотминали чувства към бившия, които да ти пречат да се отдадеш на друг или да мислиш, че по-добър от него няма да срещнеш.
Нещо не мога да те разбера.
За да се стигне до напасване на двама души един към друг, значи все пак има любов, която е преминала в обич и уважение.Нали така? Никой не е казал, че всичко е лесно, но се постига с желание и от двете страни. Виж сега, не знам защо се мъчиш изобщо да анализираш такава вероятна ситуация. Ако беше в нея, щеше да ти е по-лесно, но ти не си. И само се чудиш и гадаеш. Не знам, наистина, защо се мъчиш.
Не съм компетентна по въпроса, но ми хрумна нещо по-странично... Въпреки че вече се чувствам достатъчно улегнала за да имам истинска връзка с всички инвестиции в нея, при всеки миниатюрен изглед т'ва да се реализира, се ужасявам до мозъка на костите си и гледам да подпаля джапанките. (Което вероятно е заради кофти материала, с който разполагам вероятно, но не натам са насочени мислите ми...) Приела съм мисълта за споделянето на чувства, емоции, задължения и отговорности, но тооооолкова теоретично. Дотолкова съм свикнала да върша всичко сама (от ходенето на кафе, през домакински задължения, та чак до размествания и преобзавеждания и всичко всичко останало), че ми е мега мъгляво как някой ден ще тря'а да го правя с някого. Да не говорим, че моите няколко месеца моногамност ми се изсраха на метеното (да се разбира разделянето на любов от секс) и доведоха до текущата ми липса на сексуално влечение и станах кат' всичките ми дългогодишно обвързани колежки, на които се подигравах: "как ще лягам с някой нов, кат' съм свикнала с всяка реакция, всяко движение, тялото му и прочее". Тъпичко, да.
anonymous708973
04-19-2014, 12:54
От любопиство може ли да попитам как са ти се изсрали на метеното?
Може и да не отговаряш, ако не желаеш.
От любопиство може ли да попитам как са ти се изсрали на метеното?
Може и да не отговаряш, ако не желаеш.
Казах. Просто машинката в главата ми изведнъж се пренастрои да работи само за един човек. Всичко да се фокусира върху него. Т'ва е. Един хубав ден решаваш, че не е полезно да живееш в отрицание и... дааан! Всичко ста'а реално и нормално да е така, а шока никой не го таксува. :D
MaLkaTa_LaDy
04-19-2014, 14:35
Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.
П.с. Лол, написах роман, съжалявам...
kalpazanka
04-19-2014, 14:38
Писна ми да ми е трудно. Писна ми да не съм разбрана правилно. Писна ми да галя техните с перце. Писна ми да ме упреква за какво ли не.
По-добре сама, отколкото зле придружена.
В периодите, когато няма дрязги, е перфектен. Обаче отпуши ли се, може да те докара до самоубийство за 10 минути. Типичен Овен. И после му е минало, а аз премислям всичко. Наново.
anonymous708973
04-19-2014, 15:46
Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.
П.с. Лол, написах роман, съжалявам...
БОЖЕ, ДАДАДАДАДАДА!
Някаква невероятна смесица съм от двете мнения.
Боже... нямали значение зодиите. Такъв близнак съм, че и аз не мога да взема решение с кое съм по-съгласна.
Ама това е... право в десетката!
Калпазанке, това бившият или настоящият също е овен?
Иначе... описанието е тамън, много точно.
kalpazanka
04-19-2014, 16:58
Бившият, Пантер.
Много дълги постове сте написали. Ще отговоря само на авторката ( и нейния не го дочетох до край, за което се извинявам).
Факт е, че всяко нещо си е до човека. Обаче, не си мисли, че ако се разделите с приятеля ти (пожелавам ти искрено да не ти се случва) и край. Ще ти трябва малко време да се върнеш в реалността, в която си без партньор и да се научиш да си си достатъчна. Но, един ден, в един момент, ще срещнеш човек, който ще те накара пак да се разтреперваш вътрешно от вълнение, при всеки момент, в който го виждаш. Нещата, които смяташ, че ще ти е тъпо и продължително да му разказваш за себе си и интересите ти, ще излизат от устата ти без дори да се усещаш. Ще минат няколко седмици, месеци...и ще усетиш отново любовта. И ще му кажеш, че го обичаш, и ще се чувстваш обичана. И всичките хубави неща, които са се случвали във вече бившата ти връзка, ще са един приятен спомен за този човек, който е бил дълго време в живота ти и е оставил следа. И ще се чудиш "как съм си мислела, че няма да мога пак да се чувствам обичана и да обичам, и че няма друг човек, на който да искам да разкажа кои са любимите ми цветове/музика/филми/автори/книги и т.н" ;)
Ще видиш. Света е едно изненадващо място, където нещата не се случват без причина.
Много харесвам и дори трябва да се заслушам в съветите ти. Просто не си представям да съм без него. Толкова е... болезнено да си мисля такива неща, че незнамнезнамнезнам. Не си се представям до някого друг или в нечии чужди ръце. Не си представям как ще ям печени сандвичи, чиято плънка отгоре не е рязана несръчно от него и не съм го напопържала, че прави кашкавала къдрав и спацъркан. Не си представям как ще правя някакви грешки докато говоря и той няма да ме поправя. Толкова много съм попила от него за всичкото време, през което сме заедно, че не виждам възможност да продължа да правя еди-коя-си дейност и да не я свързвам с него. Естествено - бих успяла да го преживея някак, но поне в първите няколко месеца - година, точно това свързване на нещо и мислене за него биха били най-трудната част. Не самата раздяла, да го видя по улицата и да не му се метна или да слушам, че бил спал с някоя си, а самото свикване отново със самостоятелността. Едно време наще са ме учили да си уцелвам устата със лъжицата ама сега няма кой.
Сега се замислям, че много зависи и от това как ще приключи дадена връзка.
Защото ако сте се разделили с гръм и трясък, лоши чувства и гледаш да избягаш колкото се може по-далеч, срещайки някой друг, различен във всяко едно отношение от бившия, ще си а направо джакпот. Един вид по-лесно ще заличиш спомените. Ако пък този другия напомня на предишния, пак проблем. Предполагам сравненията ще се неизбежни.
Ако сте се разделили по живо по здраво, предпологам следващия ще е проблемен, независимо дали го различаваш или оприличаваш на предишния.
Абе въобще, шантава работа. 8-)
Досега каквото чух и прочетох, си вадя изводите, че след дълга връзка трябва време. Първо да се научиш да си сам отново, след това пък отново да се учиш да си с някой друг.
Наскоро едни приятели скъсаха, а бяха заедно почти 8 години. Тя няма и месец след това си хвана друг. Други приятели пък са заедно от 14 години и когато им зададох въпроса, дали биха могли да свикнат с друг човек и двамата категорично и моментално ме отрязаха.
^Не баш, аз колкото и да се опитвам да забравя бившия си, тъпо и упорито продължавам да се сещам за него, въпреки че ми е зверски противен, неприятен, въпреки че не искам такъв човек до себе си, въпреки че се разделихме по изключително тъп начин.
recklessactions
04-20-2014, 08:13
Никога не е лесно, изгражда се навик и се привиква към този човек, все пак сте били много време заедно. Времето лекува всичко, което колкото и да е клиширано, е така. Повярвай, има моменти, в които просто места,аромати, гласове, а дори и тишина ще те водят при него и ще връщат спомени, но с времето се развива една апатичност към тези непрестанни отблясъци от миналото и спира да боли. Но след края на всяка дълга връзка остава празнина, която (според мен) никой нов не е в състояние да запълни, докато ти не се приемаш като самодостатъчна сама за себе си.
baby_baby
04-20-2014, 14:08
Ами продължаваш напред и това е всичко си има край
Аз имах връзка 3 години и след като се разделихме ми беше тежко и 5 месеца не съм била с никой просто нямах сили
Jaune и recklessactions, и двете говорите за емоционалната страна на нещата.
Явно наистина е супер трудно да не се мисли за тази част от раздялата.
Нормално е да боли и да не можеш просто ей така да загърбиш години от живота си, прекарани с даден човек, независимо как са приключили отношенията с него.
Проблемът, за който си размишлявам в последно време може да съществува и между съквартиранти (примерно). Днес точно говорих с две приятелки, които бяха съквартирантки в продължение на почти 6 години. Сега едната живее сама, другата е с нова съквартиранта. Е, на тази първата й е хиляди пъти по-лесно. Втората само се оплаква, че наново трябва да свиква с друг човек вкъщи, че е адски трудно, изнервящо и т.н. Новата съквартирантка съвсем не е лош човек, даже е супер печена, но точно 'напасването' им е проблем все още.
Момичето дори е на прага да си търси друга квартира.
И да, знам, че ако имаше някакви чувства, щеше да е по-лесно и не чак толкова дразнещо, но основният проблем си остава същия. 8-)
xoxi, а не е ли именно напасването основния проблем в началото на всяка връзка /демек потенциална такава/?
Преди време брат ми имаше връзка с едно момиче, което му остави доста голяма рана, зарастваща с години /изневярата е гадно нещо, ей/..Та мацката беше много особен характер, а навиците ѝ бяха доооооста необичайни. Наскоро ми беше споделил, че именно защото намира във всяка следваща необичайните навици на първата, не може да си намери приятелка. Тоест при някои хора именно тези навици у бившия са дразнител и бариера в отношенията с даден човек.
Не знам дали въобще някой разбра какво бръщолевя. 8-)
DisappointedDreamer
04-20-2014, 18:35
^Как може да намира необичайните навици на първата във всяка следваща, ако навиците са били "необичайни"?
^Как може да намира необичайните навици на първата във всяка следваща, ако навиците са били "необичайни"?
Едва ли са били необичайни. По-скоро дразнещи. И често срещани.
Точно затова казах, че не знах дали някой разбира какво бръщолевя. 8-)
Необичайни навици не в смисъл на рядко срещани, а по-скоро...weird. Не мога да намеря по-правилна дума. А вероятно има..:?
странни?
или като начало, погледни weird в речника, може да ти даде няколко идеи...
ДРАЗНЕЩИ! ДА, ДРАЗНЕЩИ!
Чак сега видях първоначалното ти мнение. :D
Тц изобщо не ме бива в намирането на думи днес..Миси..;3
anonymous708973
04-20-2014, 20:18
Бе, по моето скромно мнение, ако weird въобще може да се преведе като "дразнещ", вероятно ще е 59-тото значение на думата.
Тц изобщо не ме бива в намирането на думи днес..Миси..;3
Самоцитат..;3
AnarchyBoy
04-20-2014, 20:31
Не се занимавай пък и ти, остави я, не виждаш ли, че всичко ще направи за да се заяде- два пресни примера в темата за работа под 18 има. И да не е права, пак ще се заяде, не се занимавай повече с нея. Т'ва е болестно състояние.. ;)
anonymous708973
04-20-2014, 20:41
Е, душата, извинявай, ама... това е елементарна дума. Никой не те кара да търсиш синоним на термин.
По темата:
Горе като прочетох как двойка била заедно от 14 години, получих мини припадък :д
А моментът с ученето да си сам отново, който спомена хохи, сякаш се пренебрегва често. Или поне аз го пренебрегвам. Май и това ме плаши много от цялата картинка.
"Душата", имам чувството, че ме следиш спрециално в темите, за да хейтнеш..
Някъде да видя да казвам, че думата не е елементарна? Факт е, че днес начина ми на изразяване куца доста, не знам какъв е проблема само..
По темата:
Това за 14-те години не го бях забелязала. Не мога да си представя да прекарам 14 години от живота си с един човек и накрая да се наложи да търся друг едва ли не..Мех..:(
AnarchyBoy
04-20-2014, 21:25
Предлагам да се сбиете. :?
Досега каквото чух и прочетох, си вадя изводите, че след дълга връзка трябва време. Първо да се научиш да си сам отново, след това пък отново да се учиш да си с някой друг.
Формулата е, че за да забравиш някого ти отнема половината от времето, което сте били заедно ;)
AnarchyBoy
04-20-2014, 21:56
Формулата е, че за да забравиш някого ти отнема половината от времето, което сте били заедно ;)
Това и аз съм го чувал, но май не е много вярно.. :D
зависи какво си инвестирал в този, когото искаш да забравиш
xoxi, а не е ли именно напасването основния проблем в началото на всяка връзка /демек потенциална такава/?
То въпросното напасване според мен идва в доста по-късен етап. В началото, когато има лудо привличане, еуфория и предимно страст, никой няма да гледа дребните нещица от характера на другия. Да не говорим пък, че никой не си показва кирливите ризи в началото на нова връзка. По мои скромни наблюдения, в началото всеки е готов на повече компромиси, отколкото попринцип би направил, само за да се даде шанс на тази връзка.
Напасването на характер с характер, навици с навици идва когато вече всички карти са свалени. И ако стане - стане, ако не - здраве да е.
Пантерке, мен пък точно моментът, в който евентуално пак ще съм сама, ми действа успокояващо. Някак по-стресиращо ми се вижда да се прехвърля от една връзка в друга, отколкото след приключване на едната, да имам време за себе си, да си премисля нещата, да се съвзема и да се подготвя за живот без него, а с някой друг в бъдещето.
Лейди, тая формула за пръв път я чувам и хич не й вярвам (и не искам да й вярвам). 8-)
А относно тези 14 години...
Аз не можах да повярвам, когато разбрах колко време са заедно. Най-вече защото така се радваха един на друг, сякаш никога преди не са се виждали. Обаче не живеят заедно и не мислят още за деца, което за мен е абсолютно необяснимо. Аз ако не живеех с приятеля ми, предполагам, че нямаше да се чувствам чак толкова свързана с него (това както искайте го разбирайте, всякак важИ).
DisappointedDreamer
04-21-2014, 05:36
То въпросното напасване според мен идва в доста по-късен етап. В началото, когато има лудо привличане, еуфория и предимно страст, никой няма да гледа дребните нещица от характера на другия. Да не говорим пък, че никой не си показва кирливите ризи в началото на нова връзка.
При нас пък беше обратното. Някак си, впуснахме се в нещо знаейки, че сме пълни противоположности и ненавиждайки най-ясно изразените черти в другия. Аз ненавиждах гордостта и безразличието му; две черти, които управляват характера му и, които го описват най-точно. Той ненавиждаше ината и независимостта в мен - две черти, които полагат основите на цялата ми личност. Гледахме дребните неща от характера, показахме си кирливите ризи в началото на връзката. И точно заради това (може би) се завървза някаква страст и еуфория.
Не сме били заедно дълго време (8 месеца), но отдавна минахме частта, в която "гледахме дребните нещица в характера". Може да се дължи на факта, че се познавам от 3 години и дотогава се бяхме опознали достатъчно. В момента, концентрацията ни е върху други неща :Д
girlwithblueeyes
04-21-2014, 08:32
Не съм чела всички мнения по темата и мога да повтаря някой.
Лятото прекратих почти 3 годишна връзка с човек с на когато вярвах и обичах като се има предвит мойто отношение към мъжете като цяло . Честно да си призная всъщност ми беше абселютно безразлично а не като да не съм го обичала .Напротив обичах го но обикновенно след такава дълга връзка възстановянето е по-дълго време .Достатъчно по важни цели си имам в живота от това да плача заради някой . Мен сякаш въобще не ме интересуваше че с този човек съм имала нещо общо толкова дълго време в един момент ми стана напълно безразличен .
В момента имам връзка с момче със същата професия като неговата не знам дали е съзнателно или несъзнателно . Все още сме в ранен етап на връзката ни от вида на опазнаване . Доста по различен е от него и недостатъците им и хубавите им черти са различни . За разлика от Маги и нейното момче ние сме абселютно сходни характери . Все още свикваме един с друг и се нагаждаме към навиците на другият . Просто при нас още я няма онази рутина както при хората с по дълги връзки . Нещата са още по сложни понеже той ще отсъства следващите месеци и опознавенето ни става още по сложно . Не го обичам може би държа на него донякъде но само толкова .Дори да скъсаме и с него след 3 години пак ще ми е все едно . Шанса да се влюбя и заобичам някой едва ли не до смърт е нулев. С продължаването на пред няма проблеми а и с предишната ми връзка нямах .
Дриймърке, точно за това говорех и аз. Впуснали сте се в нещо, въпреки, че сте си знаели недостатъците. Едно е да знаеш какви са кирливите ризи на човека срещу теб, друго е да ти се наложи да приемеш тези недостатъци като част и от твоя живот, да свикнеш да живееш с тях, да се съобразяваш с тях... и въобще да правиш неща, които попринцип не би направила. Това няма как да стане в началния етап от една връзка, защото дори ако преди това сте били приятели/познати, нивото на интимност не е било такова като сега.
Аз виждам една много тънка разлика между тези неща, но не знам колко добре успявам да я обясня.
Момиче със сини очи, честно казано, въобще не схванах последните 3 изречения от поста ти. Схванах какво казваш, но не мога да разбера защо си с такава нагласа. А това да "заобичам някой до смърт" винаги ми е звучало много клиширано.
kalpazanka
04-21-2014, 11:14
Формулата е, че за да забравиш някого ти отнема половината от времето, което сте били заедно ;)
Мятам се от покрива!
стара любов най-лесно се лекува с нова
а още по-лесно със секс
стара любов най-лесно се лекува с нова
а още по-лесно със секс
Специализираш ли в някой похват, докторе.
Роар! :D
Fisherman
04-21-2014, 11:41
ей тва е 102,зимай чувала
стара любов най-лесно се лекува с нова
а още по-лесно със секс
дейба мъдрия
anonymous708973
04-21-2014, 12:12
стара любов най-лесно се лекува с нова
а още по-лесно със секс
Абе... и моята теория е такава, ама остава въпросът доколко е честно към новия човек.
за кое от двете става дума ?
Fisherman
04-21-2014, 13:51
Абе... и моята теория е такава, ама остава въпросът доколко е честно към новия човек.
да използваш един човек за да забравиш друг,доста съдистично и глупаво
anonymous708973
04-21-2014, 14:09
за кое от двете става дума ?
Е, то и двете идват в някакъв етап, хаха.
girlwithblueeyes
04-21-2014, 14:53
Хохи имах предвит че колкото и дълга връзка да имам пак ще ми е безразлично ако скъсаме. А нагласата ми е такава поради много причини които не смятам да казвам тук . А за любовта до смърт имам предвит че има хора който си имат някой който обичат цял живот .И колкото и полвинки да имат винаги ще се сещат за него . Хора които биха се отказали от много неща заради любовта си . Наистина сега не са толкова много но все още ги има. Аз винаги съм поставяла себе си на първо място и не бих се отказала от живота си и каквото и да е заради някой друг. :)
Btw, странично исках да изразя мнение, че според мен колкото повече си пасвате като характери, респективно гледате в 1 посока житейски, имате еднакви/сходни схващания за това, как трябва да се правят нещата, как да се реагира в конкретни ситуации, толкова по-здрава е връзката и толкова по-голям шанс й се дава. Т'ва с противоположностите се привличат го пробвах и лично за мен, не издържа. Привличането е едно; дълга, трайна и плодотворна връзка - съвсем друго.
AnarchyBoy
04-21-2014, 16:23
^ +1
DisappointedDreamer
04-21-2014, 16:38
Btw, странично исках да изразя мнение, че според мен колкото повече си пасвате като характери, респективно гледате в 1 посока житейски, имате еднакви/сходни схващания за това, как трябва да се правят нещата, как да се реагира в конкретни ситуации, толкова по-здрава е връзката и толкова по-голям шанс й се дава. Т'ва с противоположностите се привличат го пробвах и лично за мен, не издържа. Привличането е едно; дълга, трайна и плодотворна връзка - съвсем друго.
Мдам.
Но много зависи за какви противоположности говорим.
Според мен важно е следната част от поста ти:
"гледате в 1 посока житейски, имате еднакви/сходни схващания за това, как трябва да се правят нещата, как да се реагира в конкретни ситуации,"
да е вярна.
Колкото до характерите - няма значение дали са различни, стига да си пасват. Приятелят ми е по-мълчалив, аз съм много бъбрива. Той е много спортна натура, аз съм си мързеливо. Той е по-горделив, аз не съм. Аз съм по-скромна, той - не. И т.н. и т.н. и въпреки тези различия, в цитирания от мен част от постта ни съвпадат, което автоматично дава някакъв по-голям шанс за сървайвъл :Д
AnarchyBoy
04-21-2014, 16:41
Щом става въпрос за сървайвъл, а не за хармония.. говори ми.. :?
DisappointedDreamer
04-21-2014, 16:43
Оо, казах го с насмешка. Хармония няма как да не съществува просто защото тези противоположности отключват един баланс. Златната среда. Перфектната комбинация дори, ако искаш. Ин и ян.
Едно сладко допълване, което е липсващото парче пъзел от "вас".
Щом става въпрос за сървайвъл, а не за хармония.. говори ми.. :?
едното не изключва другото
AnarchyBoy
04-21-2014, 16:45
Не отричам, но както Jaune каза, всичко е индивидуално, на мен тия различия в характерите също не ми пасват добре..
Трябва да има разбирателство между характерите и доближаващ се максимално мироглед, останалото са дребни детайли, които се напасват от само себе си във времето.
DisappointedDreamer
04-21-2014, 16:48
^Нали точно това обясних в поста си. Едно е мироглед, друго е характер.
Мирогледа са виждания за бъдещето, себе си, морал, етц. Характерът е съвкупност от черти като инат, пасивност, мълчаливост, енергичност, и други. Двете са различни неща, дори разликата между тях да е минимална. Опитай се да го запомниш или поне приемеш.
Ние сме абсолютно различни характери.
Но искаме едно и също от живота.
Има разлика. Голяма.
DisappointedDreamer
04-21-2014, 16:53
Ние сме абсолютно различни характери.
Но искаме едно и също от живота.
Има разлика. Голяма.
Точно. :)
AnarchyBoy
04-21-2014, 16:58
Маги, аз ти казвам, че лично за мен, освен желание за едно и също нещо от живота, ми трябва и подобен на моя характер, за да ми е уютно. Иначе се чувствам някак не на място.. Това го осъзнах съвсем на скоро, още ми е прясно (има няма месец)..
И си направих равносметка защо преди не се е получавало.. 8-)
DisappointedDreamer
04-21-2014, 17:00
Поздравления, тогава. Аз пък се чувствам прекрасно събуждайки се всяка сутрин до нов свят, лежащ в основите на същите очи и устни. :)
ебати самовлюбения тип :? :cool:
anonymous708973
04-21-2014, 17:11
имате еднакви/сходни схващания за това, как трябва да се правят нещата, как да се реагира в конкретни ситуации,"
Аз пък не проумявам как различни характери ще реагират сходно в дадена ситуация.
На мен първото ми действие в напрегната ситуация е да скоча и да се изнервя. (Може и да не го покажа, но съм на нокти). Това е провокирано именно от характера ми.
Партньорът може да приема всичко по-спокойно, да има по-висок праг на изнервяне. Това също ще е провокирано от характера му.
И ето ви различие, пункнатина, етц: той ще казва "Нервираш се за глупости", аз ще го обявя за апатичен или меланхолик 8-)
AnarchyBoy
04-21-2014, 17:13
Аз пък не проумявам как различни характери ще реагират сходно в дадена ситуация.
На мен първото ми действие в напрегната ситуация е да скоча и да се изнервя. (Може и да не го покажа, но съм на нокти). Това е провокирано именно от характера ми.
Партньорът може да приема всичко по-спокойно, да има по-висок праг на изнервяне. Това също ще е провокирано от характера му.
И ето ви различие, пункнатина, етц: той ще казва "Нервираш се за глупости", аз ще го обявя за апатичен или меланхолик 8-)
Именно! :D
Или пък вечния проблем, кой как обича да си прекарва свободното време..
Аз ако искам да се разхождам и да тичам и да спортувам и да излизам по светски събития, а пък тя е няк'ва дет иска по цял ден да лежи да гледа телевизия и да обикаля кафетата (Внимание!: Да отидеш на кафе в МОЛА не е светско събитие).. Това примерно би била пречка за една връзка в по улегнал стадии, ако живеете заедно и прочие..
За т'ва си обичам жената.. Точно като мен е в такива привидно "малки" неща, които всъщност означават доста.. :smt007
AnarchyBoy
04-21-2014, 17:14
ебати самовлюбения тип :? :cool:
Аз ли? Знам, че съм невероятен.. :oops:
DisappointedDreamer
04-21-2014, 17:17
Аз пък не проумявам как различни характери ще реагират сходно в дадена ситуация.
Не визирах такива ситуации.
Така поставено, да, различие е. Но не е причина за раздяла/дрязга.
Общо взето, визирах морала и виждания за живота, случващото се в него и хората, които го изграждат. А не дребнотийки от рода на кой кога скочил и кой обича да се излежава.
Аз пък не проумявам как различни характери ще реагират сходно в дадена ситуация.
На мен първото ми действие в напрегната ситуация е да скоча и да се изнервя. (Може и да не го покажа, но съм на нокти). Това е провокирано именно от характера ми.
Партньорът може да приема всичко по-спокойно, да има по-висок праг на изнервяне. Това също ще е провокирано от характера му.
И ето ви различие, пункнатина, етц: той ще казва "Нервираш се за глупости", аз ще го обявя за апатичен или меланхолик 8-)
Няма нужда да реагирате сходно. Въпросът е да търсите един и същи изход.
Точно както казваш: ти може да скочиш и да се изнервиш. Ако той е по-спокойният тип, ще овладее ситуацията, няма да ти позволи да излезеш извън контрол. Я си представи двама нерваци, които скачат за всичко. До къде ще я докарате? Или двама апатични характера, които само се побутват един друг. Във връзката трябва да има динамика. Динамиката често се губи, когато сте напълно еднакви.
DisappointedDreamer
04-21-2014, 17:23
Ай, сти'а ве.
Чувствам се глупава и неспособна-да-се-изказвам-прилично-днес-(аможебивинаги).
//Лейди, добре, че си ти.
Ай, сти'а ве.
Чувствам се глупава и неспособна-да-се-изказвам-прилично-днес-(аможебивинаги).
//Лейди, добре, че си ти.
И мен ми е трудно ;) Гледам телевизия междувременно.
AnarchyBoy
04-21-2014, 17:27
Аз ще ви дам личен пример..
Аз възприемам съзнанието на моята прекрасница като една отделна вселена, която не се опитвам да завладея, а да изуча и да попия от нея, тя прави същото с мен (това нямате идея колко щастливи ни прави) Защото никой не се опитва да завладее другия, да го погълне и промени, напротив учим се един от друг, това придава едновременно динамика и улегналост.. Тук се намесват сходните ни характери, понеже си съвпадаме доста като характери и имаме малко (но епични) различия, просто учим (вземаме) най-доброто от всеки и така всеки от нас "прихваща" само положителното от другия, а пък за отрицателното се караме! Винаги! 8-)
Накрая като добавим, съвместим мироглед и припокриващо се осъзнаване на околното, поглед фиксиран върху едно и също бъдеще, плануване, изграждане и изживяване на общи, а дори и отделни мечти, които се припокриват - водят до една хармония, която е изключително забавна, защото за каквото и да се караме, каквото и да стане, реално няма какво толкова да делим, няма нещо толкова лошо, което да ни скара толкова злобно и винаги всеки спор минава за 5 минути, а после сдобряването е много арно! ;3
Fisherman
04-21-2014, 17:27
морал
http://x1.fjcdn.com/thumbnails/comments/davidavidson+rolled+image+I+can+t+_03c1bd02114f644 68b82a26f9c10a323.png
Абе, човек... "сходни" и "еднакви" са две различни думи.
Както и "различни" и "противоположни".
Вие може да сте различни, но допълващи се характери. Може да сте сходни, но не еднакви.
Ние с моя мъж сме съвсем различни. Аз съм избухлива, той е търпелив. Аз трудно млъквам, той трудно изказва каквото мисли. Аз предпочитам да правя списъци и да действам по тях, той предпочита да действа, а след това да мисли дали е постъпил съвсем правилно. Това са противоположности, които се уравновесяват. Аз го научих, че не е добре да обещава, преди да помисли дали може да изпълни обещанието си. Той се научи да ме дърпа за ръкава, когато види, че ще избухна.
Имаме динамика, не скучаем заедно. Караме се и правим компромиси. Днес правим каквото иска той, утре правим каквото искам аз. И се допълваме.
AnarchyBoy
04-21-2014, 17:33
Явно не мога да се изразя правилно.. 8-)
Както и да е, кой разбрал.. разбрал..
еми не можеш, защото казваш, че или трябва да сте еднакви, или противоположни
а това не е вярно
и когато сте еднакви не е добре, и когато сте противоположни също
истината е да сте достатъчно сходни и достатъчно различни, че да имате динамика, че да имате интерес...
AnarchyBoy
04-21-2014, 17:39
еми не можеш, защото казваш, че или трябва да сте еднакви, или противоположни
а това не е вярно
и когато сте еднакви не е добре, и когато сте противоположни също
истината е да сте достатъчно сходни и достатъчно различни, че да имате динамика, че да имате интерес...
Ама и аз исках да кажа това.. :D Но разликите не трябва да са няк'ви колосални..
ние имаме колосални разлики
искаш да ми кажеш, че твоята шест месечна връзка е по-успешна от моята близо 7 годишна?
AnarchyBoy
04-21-2014, 17:51
Не?
AnarchyBoy
04-21-2014, 17:52
Аз говоря лично за мен - поне 10 пъти го повторих.. -_-
DisappointedDreamer
04-21-2014, 17:56
Аз ще ви дам личен пример..
Аз възприемам съзнанието на моята прекрасница като една отделна вселена, която не се опитвам да завладея, а да изуча и да попия от нея, тя прави същото с мен (това нямате идея колко щастливи ни прави) Защото никой не се опитва да завладее другия, да го погълне и промени,
Кой ти говори за завладяване и променяне? Какви глупости ръсиш?
anonymous708973
04-21-2014, 17:59
Но не е причина за раздяла/дрязга.
ВЪЪЪЪЪЙ!
Не за "дрязга" е причина, ами направо за сочен, стабилен, шумен италиански скандал!!
Ако пък тръгне да ме дърпа за ръкава, докато съм на път да избухна... е, напълно сигурно е, че ще избухна! Ама три пъти по-силно. И той ще се обиди. И готовоооо! :lol:
Мразя да ме пипат с успокоителна цел, виж, ако ми хване лицето силно и ми говори сериозно и спокойно, има някакъв шанс за успех.
Оф, звуча като умопобъркана. *тъжно заключение* 8-)
Лейди го обясни добре обаче. Май не ми беше съвсем коректен примерът, защото определено спокойствието е нещо, което се опитвам да попия. Спокоен мъж ми трябва на мен.
Спокоен мъж ми трябва на мен.
Трябва ти мъж, който да те уравновесява. Затова е добре да не е абсолютно същият като теб.
Това с ръкава беше образно казано. Метафора, в смисъл, че познава кога ще избухна и знае как да го предотврати. Не е задължително наистина да ме дърпа за ръкава :)
Аз говоря лично за мен - поне 10 пъти го повторих.. -_-
Именно, изхождаш единствено от собствената си гледна точка. А тя не може да е всеобхватна. Затова ти давам пример със себе си.
Ти казваш, че вие си приличате и това е формулата за вашата успешна връзка.
Аз ти казвам, че се различаваме и заради това сме се задържали толкова време заедно. Ние се обичаме от 11 години, заедно сме от седем. Значи в разликата трябва да има нещо добро, не мислиш ли?
Никой не може да прави кардинални изводи за света и любовта, докато гледа само себе си. Няма как да се получи.
AnarchyBoy
04-21-2014, 18:13
Аз не правя кардинални изводи за света и любовта относно другите, аз ти казвам, кое на мен ми харесва и ми е удобно.. -_-
На мен ми харесва да си съвпадаме максимално, а разликите ни да си пасват..
Не както Маги каза, че с нейния младеж се различават много, лично на мен (относно мен самият) в такава връзка, не би ми било хубаво.. -_-
Сериозно ли се опитвам да го обясня от 10 поста и не схващате, че говоря за себе си? Или аз обяснявам тъпо или вие не четете като хората.. Сигурно е първото.. 8-)
Aз ти казвам, как аз се чувствам.. ;3
^Бе ти не разбра ли, че нямаш право никак да се чувстваш ?
Баси келеша чувствителен.
Ходи чувствай на майната си, чувстве прочувствено
//
lel
^Бе ти не разбра ли, че нямаш право никак да се чувстваш ?
Баси келеша чувствителен.
Ходи чувствай на майната си, чувстве прочувствено
//
lel
айде не така, молим ти се
AnarchyBoy
04-21-2014, 19:28
:lol:
^Бе ти не разбра ли, че нямаш право никак да се чувстваш ?
Баси келеша чувствителен.
Ходи чувствай на майната си, чувстве прочувствено
//
lel
+1 lel
Бившият ми беше пълна противоположност на мен и издържахме цяла година, което ми се вижда невероятно много време за хора като него и мен. Искахме едно и също от нашата връзка и гледахме в една посока, но това се оказа, че не беше достатъчно, за да останем заедно.
Със сегашният ми приятел сме толкова еднакви, че направо не е истина. Приличаме си дори по някакви супер дребни и незначителни неща. Много ми е конфортно така. Някак не изпитвам нужда от някой, който да ми отговаря с бяло, когато аз кажа черно. Не ми е приятна мисълта, че някой може да ме ''допълва''.
anonymous708973
04-21-2014, 20:32
Лейди, как така от 11 се обичате, пък от 7 сте заедно? Останалите 4 сте се обичали като много близки приятели или е било невъзможна любовта по някаква причина?
^Бе ти не разбра ли, че нямаш право никак да се чувстваш ?
Баси келеша чувствителен.
Ходи чувствай на майната си, чувстве прочувствено
//
lel
:lol:
Оле, не съм ви чела кво пишете всички, че ми се спи.
Мисълта ми беше за генералните неща. Не за дреболиите. И не говоря да сте различни характери, а за това, как гледате на живота.
Абе дори и за характери е така. Бившият ми много се дразнеше на начина, по който реагирам, защото се впрягам за всякакви тъпотии. Аз не можех да понеса, че него нищо не го трогваше. И т.н., и т.н.
Различията си личат с времето. Не можеш да ги преглътнеш /поне аз/, защото това автоматично значи да преглътнеш себе си. А ако се е стигнало дотам... не говоря за няк'ви дребни компромиси. Тях е ясно, че ги има във всяка връзка.
Лейди, как така от 11 се обичате, пък от 7 сте заедно? Останалите 4 сте се обичали като много близки приятели или е било невъзможна любовта по някаква причина?
Дълга история за други поводи и питиета ;)
Да речем, че навремето, когато се залюбихме, бяхме малки, глупави и не знаехме как да опазим връзката. И се разминахме. После ни се предостави втори шанс, рискувахме и така. Старата любов ръжда не хваща и куп други глупости. Bottom line: двама души си паснаха и намериха начин, дори след години, да са заедно.
anonymous708973
04-21-2014, 20:55
Оооо *влажен поглед*
Много е мило. Ще се радвам да чуя повече някой път, ако си в настроение.
Темата не е ли депресираща, защо пишете за успешната си любов ?
Темата не е ли депресираща, защо пишете за успешната си любов ?
умря циганката, дето ни хвалеше
Темата не е ли депресираща
Не е.
monika.ruse
04-22-2014, 18:05
Аз преди известно време приключих първата си дълга връзка и ми е доста трудно да продължа напред..всичко ми липсва, а гледам човека справящ се перфектно
diantonio
04-23-2014, 01:32
"Понякога, си мисля, че съм почувствал всичко, което някога ще почувствам. И оттук нататък, няма да почувствам нищо ново. Само миниатюрни версии на това, което вече съм изпитал"
Тъжно е, но живота е събирания и раздели, всичко е опит и той ни се трупа в главичките и сърчицата. Вярно е, че един път изживяна силна емоция в споделен миг с любим човек, тя трудно се повтаря със същия емоционален заряд или се повтаря "Но просто не е същото" - пример са всички неща които правим като деца, ние все още ядем мекици, но те нямат същия онзи вкус от онази сутрин с бабата.. Знаете ли колко хора познавам, които са в късните си 20 и са толкова разочаровани, емоционално изтощени, невярващи, че нещо ново и вълнуващо може да им се случи? :/
Имаме нужда от нови запознанства и приятелства, защото това ни обогатява, разнообразява и освежава. Позволява ни да погледнем на себе си от друг ъгъл.
Според мен е грешка, докато си млад да прекараш години с един човек. За мен това е ограничаване на личността (с редки изключения от тип сродни души)
TheDevilInMe
04-23-2014, 12:56
Имала съм само две сериозни връзки. Едната просто завърши, а другата завърши с брак. Първата връзка беше от разстояние, беше и първата ми истинска любов, продължи малко над 2 години. Научи ме на страшно много, взе ми много, накара ме да преживея всякакви емоции.До толкова бях свикнала с човека, че трябваше да придобив нови навици. След нея бях напълно съсипана, не ми пукаше за нищо и никого, затова си позволих и да нараня друг човек, влюбен в мен, просто защото не усещах нищо. Но, когато срещнах Него всичко се промени, още в момента, в който се целунахме за първи път усетих, че той е моят човек и всичко друго преди това е било без значение. Той е това, което ме допълва, имаме различни характери, но еднакви възгледи за живота и семейството.
Според мен е грешка, докато си млад да прекараш години с един човек. За мен това е ограничаване на личността (с редки изключения от тип сродни души)
Tук ти си в голяма грешка.
diantonio
04-23-2014, 21:15
Tук ти си в голяма грешка.
Хубаво е да се обосноваваш. Аз около мен имам достатъчно примери, деца на по 16-17 се събират и са заедно по 3-10 години, след което не знаят на коя планета са.
Хубаво е, ама ми се спи.
Като цяло, това дали имаш връзка с някого или не, не определя като каква личност ще се изградиш. Обвързан и завързан са две различни неща. Новите запознанства и приятелсва се случват, дори когато в интимен план прекарваш младините си с един и същ човек. Даже намирайки/откривайки любовта в толкова ранен период от живота си, може да е голям плюс,
mimsssssss
04-24-2014, 10:50
Най-дългата ми връзка беше 6 години и няколко месеца 7-8 може би. След това бях като ударена от самолет най-точно казано. Нещата ни се прецакаха 3-4 месеца по-рано, просто никой не смееше да подхване разговора. Когато вече обаче започна да ме лъже и да се подиграва с мен се наложи да поговорим. Никога не съм си мислила, че човека на който съм поверявала живота си би постъпил така... Но за жалост явно всичко се случва. Като цяло връзката и човека ги преживях бързо по стечение на обстоятелствата. Но неговата постъпка никога няма да мога да я преглътна.
Иначе планове с човека имахме велики, при положение че около 4 години сме живели и в две държави под един покрив. Но накрая всичко стана много грозно. В началото дори не можех да говоря за тези неща, сега вече ми е по-спокойно.
Иначе за доверие към друг партньор не може да се говори. Знам, че не е честно, но човека с който съм сега е много наясно през какво съм преминала. За това пък беше с мен и преди да искам да имаме нещо, просто нещата ни взеха да се развиват много бързо. Мисля си, че след големи връзки (и той е имал от порядъка на 6 години) вече човек знае какво търси и как да го поиска. Някак израстваш и имаш трезвия поглед да прецениш кой "става" и кой не - просто вече не си губиш времето в изгубени каузи.
anonymous708973
04-24-2014, 10:55
Ооо. Много кофти се е получило накрая.
А друга обща татуировка (освен Мики и Мини Маус със сегашния ти приятел) имаш ли?
Като цяло, това дали имаш връзка с някого или не, не определя като каква личност ще се изградиш.
Чакай сега.
Така казано... може би, макар че пак не съм особено съгласна.
Обаче има огромна значение с какъв човек си във връзка, ако си. Огромно значение за развитието на личността ти.
Обаче има огромна значение с какъв човек си във връзка, ако си. Огромно значение за развитието на личността ти.
Това е така. Затова и споменах, че може да е в голям плюс.
Но аз говорех просто за факта дали си обвързан или не. Ако си обвързан, това не означава автоматично "ограничаване на личността", както се изрази diantonio.
mimsssssss
04-24-2014, 11:09
Ина, със сегашния ми приятел съм от февруари някъде - нямаме никакви татуси :Д супер малко време сме заедно, затова пък не се разделяме и за секунда, ходихме на обиколка из Европа, запознахме се със семействата си, даде ми ключ от тях и т.н.
Иначе с този предния, с който бяхме години имаме доста свързани. Последно той което си направи - имаше един папагал Скарлет на гърба и си направи още един все едно са в полет прегърнати. Пък аз на един часовник имам рожденните ни дати - моята 4.2 и неговата 9.3 и т.н.
Аз преди известно време приключих първата си дълга връзка и ми е доста трудно да продължа напред..всичко ми липсва, а гледам човека справящ се перфектно
A, не, не. Не живей в тази заблуда.
Никога не можеш да си сигурна на 100% какво изпитва другият човек. Може би той те е скъсал, може би дори е намерил някого, но т'ва далеч не значи, че му е лесно или че не се сеща, или че не се връща назад.
Поне за мен трябва да си яко перде, за да не се сещаш грам за хора, с които си имал сериозни взаимоотношения.
Това е така. Затова и споменах, че може да е в голям плюс.
Но аз говорех просто за факта дали си обвързан или не. Ако си обвързан, това не означава автоматично "ограничаване на личността", както се изрази diantonio.
Всъщност, донякъде съм съгласна с diantonio. Някои го наричат "експериментиране", "наживяване" преди сериозното обвързване и тем подобни глупости.
Аз му казвам "време за себе си". В смисъл такъв, че за да знаеш какъв човек искаш да си, трябва да се опознаеш сам. Сериозно обвързване твърде рано ще те направи зависима личност. Мисля, че тинейджърите трябва да си дадат възможност да се изградят първо сами, да се научат какво харесват те като единица, а след това да се нагаждат според този, който ще стои до тях.
В тоя ред на мисли, ранното откриване на любовта не мисля, че е плюс.
anonymous708973
04-24-2014, 12:45
Ина, със сегашния ми приятел съм от февруари някъде - нямаме никакви татуси :Д супер малко време сме заедно, затова пък не се разделяме и за секунда, ходихме на обиколка из Европа, запознахме се със семействата си, даде ми ключ от тях и т.н.
Иначе с този предния, с който бяхме години имаме доста свързани. Последно той което си направи - имаше един папагал Скарлет на гърба и си направи още един все едно са в полет прегърнати. Пък аз на един часовник имам рожденните ни дати - моята 4.2 и неговата 9.3 и т.н.
Ох, това звучи трудно! Пожелавам ти много любов и да няма повече разочарования със сегашното момче!
Никога не можеш да си сигурна на 100% какво изпитва другият човек. Може би той те е скъсал, може би дори е намерил някого, но т'ва далеч не значи, че му е лесно или че не се сеща, или че не се връща назад.
Абсолютно.
Вероятно първото нещо, което ще направя, е да изляза с друго момче или дори да не е момче, ами с много хора някъде да дивеем. И ако вече бившият ме види и по някакъв начин разбера, че си мисли, че ми минава бързо, много ще се обидя. Точно защото ме познава и знае, че ако ми беше минало, няма да изпитвам отчайваща нужда да съм сред хора.
До човека си е :)
girlwithblueeyes
04-24-2014, 12:52
Всъщност има значение каква е била раздялата .:)
Някои го наричат "експериментиране", "наживяване" преди сериозното обвързване и тем подобни глупости.
А какво точно означават тези неща според някои?
Аз му казвам "време за себе си". В смисъл такъв, че за да знаеш какъв човек искаш да си, трябва да се опознаеш сам. Сериозно обвързване твърде рано ще те направи зависима личност. Мисля, че тинейджърите трябва да си дадат възможност да се изградят първо сами, да се научат какво харесват те като единица, а след това да се нагаждат според този, който ще стои до тях.
В тоя ред на мисли, ранното откриване на любовта не мисля, че е плюс.
Лейди, трябва да знаеш, че и в една връзка човек има време за себе си - да се изучава, преоткрива, изгубва, намира и т.н. и т.н. Това, че имаш връзка, означава просто, че споделяш тези периоди от развитието си с друг човек, както и той споделя своите с теб.
Не знам какво да разбирам под зависима личност, но аз лично не се приемам като такава. Съдейки по себе си, мога да извлека само плюсове от ранното откриване на любовта. В една връзка, човек се преоткрива и доизгражда отново и отново, зависимо дали започва връзката си на 15 или на 35.
Като цяло откриването на любовта само по себе си е плюс, без значение за какви възрастови групи говорим.
DisappointedDreamer
04-24-2014, 13:32
Половинката в ранна възраст не е единствено гюле вързано за глезена ти, което те дърпа надолу. Всъщност, тя може да се окаже стимул, кураж и подкрепа в откриването на самия теб. Възприемайки я просто като цвят, който изтрива твоите лични нюанси, е много еднопосочно и ужасно-звучащо.
anonymous708973
04-24-2014, 13:35
Само дето е едно да се ДОизграждаш на 35 и съвсем друго е да се ИЗграждаш на 15-16, когато си толкова зависим, неориентиран, подлежащ на манипулация (да не се тълкува лошо!) и да не знаеш на кой свят си и всяко спречкване или евентуална раздяла да те кара да подлагаш на съмнение досегашните си убеждения, идеали и т.н. (Разбира се, другата крайност, а именно да си суперсигурен във всичко на 15-16, също е лоша, но това е тема на друг разговор.)
Да не говорим, че за една връзка трябват КОМПРОМИСИ. Компромисът е отстъпка от разбиранията, желанията и т.н. на една изградена личност, която знае от какво се отказва. Когато една неизградена личност се отказва от нещо, което и без това никога не е имала, съответно не знае какво е, това е ЖЕРТВА. Има огромна разлика.
Да кажеш, че ранното влюбване има само позитиви, е напълно разбираемо в твоя случай, но е и безкрайно наивно. Нищо няма само плюсове (или само минуси).
И това го казвам като човек, който е по дългите връзки и не е бил сам от години. И с ръка на сърцето твърдя, че давам ужасно много в едни отношения, не само във връзка. Дали е добре, дали не е - отново да кажа - не се дискутира.
NoRe5pecT
04-24-2014, 13:41
Аз също не разбирам това за половинката, може би сме млади и наивни, но според мен сериозна половинка в ранна възраст означава голяма подкрепа в години в които ти е нужна.. Тя съвсем спокойно може да ти позволи да откриеш себе си съзнателно и несъзнателно..
DisappointedDreamer
04-24-2014, 13:44
В смисъл такъв, че за да знаеш какъв човек искаш да си, трябва да се опознаеш сам. Сериозно обвързване твърде рано ще те направи зависима личност.
да се изградят първо сами, да се научат какво харесват те като единица, а след това да се нагаждат според този, който ще стои до тях.
Не мисля, че за да знаеш какъв човек искаш да си, трябва да се опознаеш сам. В опознаването ти много хора играят роля и то не само половинката до теб, ами и приятели, учители и родители. Според мен, сам трябва да избереш какъв човек искаш да си, но това не е означава, че сам трябва да опознаеш себе си.
Всеки играе роля в изграждането на личността ти. В тоя ред на мисли, всички сме зависими от някого и най-вече от случващото се около нас.
//ебахти. виждам го преди очите си в цвят, форма и усмивки, а не мога да го обвия в думи.
anonymous708973
04-24-2014, 13:49
За съжаление, значи ПЛАВАЩА подкрепа. Не безусловна, не постоянна. А точно от постоянна, неотклонна стена зад гърба се нуждаеш, когато си тийнейджър.
Или взимането на успокоителни заради половинката се брои за "голяма подкрепа"? Не го казвам, за да се заям, а за да дам пример. Гениален пример за "нестабилност".
Със себе си също мога да дам - категорично ти казвам, че не съм имала нужда от ен на брой скандали, докато съм била в пубертета, когато и без това бях/съм нервна. Да, има много, много хубави моменти наистина, не оставайте с впечатление, че съм черногледа и че ги отричам.
Да не говорим, че сериозна половинка значи отделяне на сериозно време на тая половинка. Което си е сложничко за съчетаване заедно с училище и всякакви дейности по собственото развитие. Тук направо мога да дам и контра аргумент, а именно, че ако едно смешно училище не съчетаеш със сериозна половинка, то кога ще успееш... и в този смисъл, това си е перфектната тренировка. Ама аз си знам какво ми е било, когато две години съм сгъчквала цялата си седмица и цялото учене от понеделник до четвъртък вечерта, за да имам петък следобед и уикенда за половинката. И колко сме се карали с нашите, че живея като на хотел, защото просто нямам време за тях, камо ли за домакински задължения. Ама понеже и те трябваше да се вършат, съм чела анализи по литература и съм учила за сертификати вечер. Е, не ми е било лесно :)
DisappointedDreamer
04-24-2014, 14:19
Оо, не. Изобщо не съм съгласна. Може да съм страшно афектирана от сегашната си половинка, но през последната година точно той е бил стабилната, постоянно и безусловна подкрепа зад гърба ми повече от всеки друг. До мен беше, съветваше ме, но не ме насочваше; подкрепяше ме, но не ме пришпорваше; учеше ме, но не ме натискаше, позволявайки ми сама да избирам своята посока на действие.
Не знам за какви скандали говориш и успокоителни. Това пример с тебе ли трябва да е?
Единственото нещо, с което съм съгласна с теб е това с училището. Единствените скандали, които сме имали са били за фактът, че не си отделяме достатъчно време, но това (в моя случай) е напълно разбираемо, предвид образованието, което учим заедно с него и целите, и желанията ни за развитие. Училището не ни "смешно", затова твоят пример не може да бъде приложен при нас.
Като човек, който ще държи 15 изпита след 2 седмици в рамките на 10 дни и то на материал покриван от преди две години, и като човек, който има 1000 часа документирани от извънкласни дейности + още 15 доклада от минимум 10 страници и други 20 изпита - вътрешни и устни - казвам, че и на мен не ми е било лесно. Камо ли пък на него, с цели като Оксфорд и др, смея да твърдя, че въпреки всичко, сме и продължаваме да отделяме нужното количество "сериозно" внимание един на друг.
Едит: тъй като сме съученици, съумяхме да комбинираме връзката си с ученето, както и дейностите ни по собствено развитие - той работи 3 пъти в седмицата, 3 пъти ходи и на тренировка по кунг-фу. Аз учавствам в благотворителни организации, отделяйки време за домашни задължения и семейство, както и за себе си. Не, не е било лесно, но не е невъзможно. Не отричам фактът, че мойто е някакъв уникален и рядко срещан случай, но сериозно внимание би могла да не можеш да дадеш, дори и когато си студент, който работи или майка, която иска да гради кариера. В тоя ред на мисли, това понятие е страшно объркващо и не го възприемам.
//обърквация.
Че до 15 годишна възраст, да не би да растем в саксии? Човек се изгражда рано-рано, всичко останало е надграждане/доизграждане, както звучи по-добре.
Иначе аз никъде не съм казвала (защото не го мисля), че има само позитиви. Смея да кажа, че в моите виждания за тези неща няма нищо наивно, по-скоро съм в другата крайност, което също не е кой знае колко в моя полза.
Как да се съхрани една връзка и да се градят здравословни отношения не се учи с годините, а с опита. (И да, приемам, че в повечето случаи нещата вървят ръка за ръка, но изключения под път и над път.)
Абсолютно се съгласявам с мнението на Дриймърката.
DisappointedDreamer
04-24-2014, 14:31
Искам да добавя още нещо:
Миналия уикенд той беше на курсове по 8 часа на ден, в близост до дома ми. През обедната почивка отскочвах буквално за 30 минути да го видя, а след като свършваше в 18, идваше да ме изкара в градинката пред блока ми.
В дните, които има 3 часова тренировка от 18 часа, оставам с него докато не трябва да тръгне за нея. Случвало се е да седнем в даскало един до друг, четейки - с едната ръка разрошвам косата му, с другата местя страниците си. От време на време открадвам целувка. Тренировката му е близко до дома ми, така че го изпращам до там и после се прибирам. Отскочвал е до мен преди работа, и след нея.
Вниманието не е просто много разговори, опознаване и комуникация и вършене-на-дейности-заедно. Понякога внимание може да ти обърне просто когато седи до теб. Че е с теб и усещаш ръката му по ключицата ти и топлината на тялото му до теб, чуваш дишането му, въпреки че мълчите и мислите ви са концентрирани другаде.
LadyDi най-сетне написа нещо смислено. Нещо, което рядко и се случва (защо питам аз) и вие да го оакате.. смотаняци.
Нека не забравяме, че има характери и характери.
xoxi, под зависима личности да опознаеш себе си имах предвид друго. Тия дни и аз не успявам да се изразя добре... Имах предвид, че от рано се научаваш да се съобразяваш с нуждите на другите, да нагаждаш собствените си навици според навиците на половинката, да живееш с някой друг (да се чете като "присъстващ в живота ти", а не "под един покрив").
Както каза Пантерата, на 15 си все още неориентиран, зависим, подлежащ на манипулация. Докато не откриеш сам за себе си как ще избереш да гледаш на света, половинката до теб може да те накара да го виждаш през нейните очи (къде съзнателно, къде не). И ако тази връзка в последствие се разпадне, ти си обратно на старта, отново неориентиран, объркан и не съвсем наясно какво се случва в света.
Супер сериозните връзки в ранното тинейджърство не са добри, карат те да се чувстваш изкуствено пораснал и да допускаш грешки, за които имаш повече от достатъчно време. Това може да доведе до много други неща, в зависимост как ще се развие връзката. Преди 17 годишна възраст е по-добре да не влагаш абсолютно всичко в дадена връзка. Та на тази възраст дори не си наясно каква е точно същината на връзката.
anonymous708973
04-24-2014, 14:32
Маги, нямах предвид твоето училище, а масовката.
Твоето училище бих го сравнила с моето положение в момента - аз просто нямам време за отдаване в момента.
Примерът с успокоителните беше към Анархи, той го е споделял във форума.
А с първите две изречение на Хохи няма как да съм по-несъгласна. Аз съм на близо 20 години и все още се изграждам като личност. Не със същата скорост, но го правя. Умишлено променям някои черти в характера си и търся позитивни влияния от хора, чието мнение уважавам или считам за необходимо. И го намирам за хубаво нещо, впрочем. Да се твърди, че човек се изгражда рано-рано... мне, никак не съм съгласна.
А иначе горе беше написала "Съдейки по себе си, мога да извлека само плюсове от ранното откриване на любовта."
Та, исках само да небележа някои минуси 8-)
Мдам, Лейди го каза много хубаво. А за изкуствено пораснал - майка ми има лафа "да си играя на семейство". Държеше да се науча на доста домакински неща, обаче винаги е казвала: "Ще имаш цял живот да въртиш домакинство, да се грижиш за семейство, гледай си ученето сега". Затова е и толкова против живеенето отрано заедно... малко навлизам в темата за домакинската работа, ама... ако аз мога да се прибера в 11 от библиотека, да вечерям надве-натри с нарязани домати и настъргано сирене, искам да го направя, не искам да се съобразявам с друг човек. Не и сега, когато ежедневието ми е такава каша.
Всеки си избира, ако човек отрано се е ориентирал към "улягане" в този смисъл, може би за него ще е напълно подходяща опцията да създава семейно гнездо рано.
LadyDi най-сетне написа нещо смислено. Нещо, което рядко и се случва (защо питам аз) и вие да го оакате.. смотаняци.
you're adorable
DisappointedDreamer
04-24-2014, 14:36
Прави сте. Вие описахте едната страна на монетата, ние нарисувахме другата.
Пък и аз пиша от името на себе си, а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.
Пък и аз пиша от името на себе си, а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.
Аз пиша от името на човек, чиято първа сериозна връзка беше на 15 години.
DisappointedDreamer
04-24-2014, 14:43
Аз пиша от името на човек, чиято първа сериозна връзка беше на 15 години.
Разбрахме :Д
Не знам за хохи, но аз се съгласявам за 15-годишните.
Над 18+, обаче, нещата се нареждат другояче.
В крайна сметка, всичко е до нагаждане с желания, характер и компромиси, които един човек притежава и е готов да направи.
Дотук съм аз, защото ме чака учебника по биология :Д
Над 18+, обаче, нещата се нареждат другояче.
Говорехме за ранните сериозни връзки :) 18+ вече не е рано. Тогава вече имаш свободата дори да живееш с този човек, да се оправяш сам с живота си. Каквото решиш.
DisappointedDreamer
04-24-2014, 14:54
Говорехме за ранните сериозни връзки :) 18+ вече не е рано. Тогава вече имаш свободата дори да живееш с този човек, да се оправяш сам с живота си. Каквото решиш.
На теория, да. Друг е въпросът, че на практика нещата не стоят така. Випускът ми се състои от набор 94-5 и повече от половината са също толкова объркани, колкото когато са били на 15 години, просто защото не са опитали да осмислят случващото се около и в тях.
Свободата често е свързана с легални права, толкова колкото и с финансови възможности. Ненужно е да споменавам, че повечето 18+ годишни нямат тази "свобода".
anonymous708973
04-24-2014, 14:57
въпреки че мълчите и мислите ви са концентрирани другаде.
Това за мен категорично не е пълноценно внимание. Да, сближава, разбира се, но не е.
Замазва положението, когато предстоят изпити, защото все пак е виждане на партньора. Хубавото във вашия случай е, че двамата се готвите за едно и също нещо и можете да се разберете. Но ако единият е така, а другият - не... особено пък за дълъг период от време, твърде възможно е да възникнат скандали.
а не съм на 15 години. Хохи и тя. Спомням си, че това беше най-объркания период в живота ми досега откъм въпроси за себе си и света, затова се съгласявам с вас.
Eто го ключовия момент!
Затова и писах в минало време :)
Със себе си също мога да дам - категорично ти казвам, че не съм имала нужда от ен на брой скандали, докато съм била в пубертета, когато и без това бях/съм нервна.
102, "най-после"? :D
Оф, и аз изчезвам, че статистиката ми сритва задника.
Оф, и аз да адмирирам ЛейдиДи за добре формулираният пост.
Смятам, че съм жив пример за това. През пубертета имах изкуствено създадени представи за съвършената любовна (да се чете като диабетично захаросана) връзка, които не успях да реализирам и си създадох гнусният комплекс, че просто независимо от ситуацията и човека, аз никога нищо не съм направила достатъчно, а най-вече че аз самата няма как да съм достатъчна. Доста криво. След серия вътрешни конфликти всичко т'ва се обърна на свободия и разврат и аз все още се наркоманизирам по няк'ви хора от време на време. Тря'а на тия растящите човечета да им се говори, ама да им се говори да се замислят като правят нещо кое ги подтиква да го правят много повече, отколкото да им се оставя свобода да градят връзки и да се прокурвят от рано. Ранният секс също създава зависимости според мен.
В крайна сметка, ако човекът има малко акъл в кофата, дори и да залитне нанякъде, глупостите насищат бързо.
Много са ми хаотични мислите днес.
Добре, разбрах ви и дори 50% съм съгласна с вас. 8-)
А какво ще кажем за връзките, които започват рано, но продължават и когато човек вече се предполага, че трябва да се е развил достатъчно, за да мисли и преценява трезво? И да взема що-годе правилните решения?
Аз пък винаги съм изглеждала и съм се държала като много по-възрастна, което винаги ми е било повече в минус. На мен първата ми 'сериозна' връзка беше на срамно малка възраст и естествено толкова наивно гледах на нея, че след раздялата, бях напълно смачкана и разбита психически. Тогава порастването съвсем не беше изкуствено, а по-скоро принудително. Затова и тръгнах със съвсем друго отношение към сегашния ми приятел. И най-вече - реална преценка на ситуациите, възможностите, компромисите и т.н.
Много ме е страх на тоя етап, че винаги мога да постигна нещо повече. И това в случаите, че подхождам рационално към ситуацията (емоционалните ми решения винаги са напълно лишени от всяк'ва логика). И с контактите ми е така. Излизам с него, прекрасен е уж, всичко е по учебник, ама аз съм рационална и знам, че може да има и повече.
Ако си се позахабил на млади години в търсене на по-доброто вероятно няма да пускаш питомното толкова лесно?
monika.ruse
04-24-2014, 19:14
A, не, не. Не живей в тази заблуда.
Никога не можеш да си сигурна на 100% какво изпитва другият човек. Може би той те е скъсал, може би дори е намерил някого, но т'ва далеч не значи, че му е лесно или че не се сеща, или че не се връща назад.
Поне за мен трябва да си яко перде, за да не се сещаш грам за хора, с които си имал сериозни взаимоотношения.
Ами не ме е зарязал той..просто аз се влюбих и започнах връзка с дете, което не беше опитало нищо от това да излизаш с момичета, да ходиш по "нощен живот" и всичко си беше хубаво, докато в един момент започна да пораства уж, промени се, отношението му към мен се промени и след една негова пиянска изцепка едва ли не бях принудена да прекратя всичко. Той съсипа всичко и не опита дори да оправи нещо, въпреки че нямаше как...просто избра да се занимава с момичета...
Ами не ме е зарязал той..просто аз се влюбих и започнах връзка с дете, което не беше опитало нищо от това да излизаш с момичета, да ходиш по "нощен живот" и всичко си беше хубаво, докато в един момент започна да пораства уж, промени се, отношението му към мен се промени и след една негова пиянска изцепка едва ли не бях принудена да прекратя всичко. Той съсипа всичко и не опита дори да оправи нещо, въпреки че нямаше как...просто избра да се занимава с момичета...
Да разбирам ли, че сте по-възрастна дама и сте имала връзка с младеж ? Ако да, то как се случи, трябва ли да Ви впечатли по някакъв начин въпросния млад господин или вие сте инициатора ?
monika.ruse
04-25-2014, 12:17
Да разбирам ли, че сте по-възрастна дама и сте имала връзка с младеж ? Ако да, то как се случи, трябва ли да Ви впечатли по някакъв начин въпросния млад господин или вие сте инициатора ?
Ами всъщност, не. Малки сме още-на по 19 години..и след връзка година и нещо човекът стана коренно различен
Nonickname.
04-25-2014, 19:24
Амиииииии, здравейте, хаха. Прочетох само първата страница, не знам до къде е стигнала темата, но да кажа мнението си поне по началния въпрос... Всъщност пиша именно и защото в момента изживявам въпроса, зададен от авторката : ) Приключих относително скоро много дълга връзка, повече от 3 години, в която и двамата бяхме вложили много !!!!! Забавното е, че въпреки всичко не знам как си пие кафето, нито нещо специфично, което обича да яде. Знам обаче какво сладко да му взема от магазина, знам кога става сутрин, кога заспива и как да го прегърна и да заспя докато си играе тъпите игри на лаптопа... Знам кога ме дебне зад вратата, за да види как се оправям за навън, без да ми пречи, защото мразя. Знам какво прави преди да излезе в перфектен ред и по колко време се гледа в огледалото. Хиляди неща са, наистина... и ще ми липсват, да. Но не знам защо толкова ви ужасява мисълта, че ще трябва после да ги обяснявате на някой друг всичките неща, които са ваши навици... Смисъл когато някой грабне вниманието ви наново няма да мислите постоянно за бившето си гадже какво е правило вкъщи с вас и кой цвят му е любим. В момента общувам с момче, с което единственото, което имам са някви тъпи симпатии, които никога няма да прерастнат в нищо, но пък точно в тази връзка на темата - и двамата знаем как си пием кафето, знае любимите ми цветове, навиците ми, какво ям и как, познава даже и само в погледа ми какво си мисля ... и още куп неща. И това цялото нещо е защото вниманието ни е насочено един към друг. Не е толкова сложно е непреодолимо да споделиш дребните неща с нов човек, просто трябва да е правилния.
И все пак - докато ви ужасява мисълта дори да си го помислите, супер, наистина всичко ви е окей във връзката, дано се обичате още много, много : )))))))))
diantonio
04-26-2014, 18:51
Знаете ли, преди много време спрях да използвам думата "гадже" и почнах да гледам на момичетата, като на приятели, добри приятел и интимни приятели. Спрях като излизам, да си казвам "днес ще се разбия, ще сваля някоя мадама, ще правя секс, ще, ще..". Просто почнах, да се стремя, да си прекарвам приятно, да си говоря с някой неангажиращо, да нямам очаквания нещо да се случи. Защото знам, че хубавите неща стават някак си естествено и ненадейно, а и напоследък, никой няма очаквания.. така може би е модерно.. Вярно е, че очакванията водят до разочарования, но не е ли нормално да имаме очаквания към себе си и към хората, за които ни е грижа? Не знам... Явно е станало като фраза и всеки я използва когато е удобно, като защита " нямам очаквания, спрях да очаквам нещо от когото и да било"
Е, то има съществена разлика между да очакваш и да очакваш.
Ако отиваш просто в питейно заведение, е повече от глупаво да излизаш с нагласата, че точно там тая вечер ще срещнеш жената на живота си. 'Щото дори и в крайна сметка нещата да се стекат по този начин, то пак ще е просто щастлива случайност.
Съвсем различно е да очакваш от човек, който е обвързан с теб да те кара да се чувстваш по определен начин, да ти има доверие, да постъпва така, че да не те наранява и бла бла бла бла
monika.ruse
04-27-2014, 10:57
Нормално ли е толкова много да ме мъчат спомените за човек, който в последствие ме е предал толкова много и ме е наранил толкова много и няма нищо общо с миналото си аз ..
Нормално ли е толкова много да ме мъчат спомените за човек, който в последствие ме е предал толкова много и ме е наранил толкова много и няма нищо общо с миналото си аз ..
Aбсолютно нормално е. Липсва ти идеята за човека и хубавите спомени, не самият той.
monika.ruse
04-27-2014, 20:31
Точно.....и не намирам никакви сили да продължа и да престана да си спомням само хубавото, а не това какви ги е свършил
ВЪЪЪЪЪЙ!
Не за "дрязга" е причина, ами направо за сочен, стабилен, шумен италиански скандал!!
Ако пък тръгне да ме дърпа за ръкава, докато съм на път да избухна... е, напълно сигурно е, че ще избухна! Ама три пъти по-силно. И той ще се обиди. И готовоооо! :lol:
Мразя да ме пипат с успокоителна цел, виж, ако ми хване лицето силно и ми говори сериозно и спокойно, има някакъв шанс за успех.
Оф, звуча като умопобъркана. *тъжно заключение* 8-)
Лейди го обясни добре обаче. Май не ми беше съвсем коректен примерът, защото определено спокойствието е нещо, което се опитвам да попия. Спокоен мъж ми трябва на мен.
не всички са екстрасенси , затова ни е тая устна кухина - да комуникираме , нещо непознато за някои хора...явно
единствената комуникация на някои е за всеобщо нещастие агресията и първосигналната реакция
казвай предварително че така ти харесва , поне следващия път няма да има недоразумения и ще ти хващат лицето , даже може и някоя синина да ти оставят
queen_ofdisaster
05-28-2014, 05:32
Знаете ли, преди много време спрях да използвам думата "гадже" и почнах да гледам на момичетата, като на приятели, добри приятел и интимни приятели. Спрях като излизам, да си казвам "днес ще се разбия, ще сваля някоя мадама, ще правя секс, ще, ще..". Просто почнах, да се стремя, да си прекарвам приятно, да си говоря с някой неангажиращо, да нямам очаквания нещо да се случи. Защото знам, че хубавите неща стават някак си естествено и ненадейно, а и напоследък, никой няма очаквания.. така може би е модерно.. Вярно е, че очакванията водят до разочарования, но не е ли нормално да имаме очаквания към себе си и към хората, за които ни е грижа? Не знам... Явно е станало като фраза и всеки я използва когато е удобно, като защита " нямам очаквания, спрях да очаквам нещо от когото и да било"
За добро или за зло,започвам да се убеждавам,че това е най-добрата възможна нагласа,която един млад човек може да има към връзките като цяло.. Не мога да кажа,че съм била особено жестоко наранявана,лъгана,предаван а и.т.н. ,но честно казано ми омръзна да се разочаровам от собствените си надежди и предварителни очаквания. :/ Винаги в началото съм толкова позитивно настроена ,поздравявам се за добрия си избор :D ,и след това когато видя,че човекът до мен не е това,което съм си представяла,няма как да не се ядосам.А усещането,че само ти си си виновен и можеш само на себе си да се сърдиш за станалото не е от най-приятните. :D Затова е важно да не създаваш идеализиран образ на другия,и да не бързаш с определенията преди да си сигурен,че го познаваш добре.
tinadoncheva
04-14-2015, 20:51
Здравейте и от мен ;) Аз имах три годишна връзка, за мое съжаление, този човек вече не е в живота ми. На 23 съм и живеех с него две години. Към този момент, той има нова приятелка от близо три месеца и до колкото съм запозната е много по-щастлив без мен. Предполагам, че всичко в животите ни се случва с причина, много дълго време, може би дори и сега, аз силно се надявах, че той ще се върне. Това обаче са неща, който никой не може да ни гарантира. Предполагам, че и при различните полове нещата с разделите са различни, в моята ситуация положението беше много зле. Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци, просто понякога ни се налага да приемем, че така е било писано и, че нищо не зависи от нас. Аз лично вярвам, че има една единствена, истинска любов в живота на всеки. Просто понякога ние избираме да прекараме животите си не с тези, които искаме, а с тези с които ни е писано да сме. Надявам се, никога на никой да не му се налага да минава през това през, което аз минах, защото наясно съм, че има много по-големи тревоги в живота от една раздяла, но такава болка, може наистина да погуби душата на човек...ако изобщо има душа. :)
ако изобщо има душа ;дд
а ако е едуард здрача най-добре
Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци
е та аз така си правим в продължение на 10 години
споко, продължавай
не е фатално
Много харесвам и дори трябва да се заслушам в съветите ти. Просто не си представям да съм без него. Толкова е... болезнено да си мисля такива неща, че незнамнезнамнезнам. Не си се представям до някого друг или в нечии чужди ръце. Не си представям как ще ям печени сандвичи, чиято плънка отгоре не е рязана несръчно от него и не съм го напопържала, че прави кашкавала къдрав и спацъркан. Не си представям как ще правя някакви грешки докато говоря и той няма да ме поправя. Толкова много съм попила от него за всичкото време, през което сме заедно, че не виждам възможност да продължа да правя еди-коя-си дейност и да не я свързвам с него. Естествено - бих успяла да го преживея някак, но поне в първите няколко месеца - година, точно това свързване на нещо и мислене за него биха били най-трудната част. Не самата раздяла, да го видя по улицата и да не му се метна или да слушам, че бил спал с някоя си, а самото свикване отново със самостоятелността. Едно време наще са ме учили да си уцелвам устата със лъжицата ама сега няма кой.
Ей, че хубав пост...