Joe An
04-19-2014, 05:20
* Исус плака за онези, които не познаха деня на неговото посещение. И оттогава едва ли е преставал да го прави. Една част от най-дълбоката му същност ще страда завинаги с покрусата на обезчаден баща, при когото толкова много от най-свидните му никога не пожелаха да се върнат... Предали се на “похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота”, те всъщност бяха избрали за себе си съдбите на “безводни облаци, носени от ветровете”; на “свирепи морски вълни, които изпущат като пяна своите безсрамни дела”; на “скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века...” И запечатали тези стихии на хаоса в своите мъртвешки същности като на екзистенциални пана, те се лутат между абсурдността и безсмислията на нещата, пропадат в черните дупки на отчаянието, възнасят се върху химерите, обсипват се със златния прашец на знайни и незнайни вери, събиран от магиите през вековете, нищожества отвътре, ала отвън - жадуващи да са като божествата на Олимп. Те твърдят, че въвеждат “ерата на Водолея”, установявайки универсалната духовност и прекрачвайки трупа на християнството, за да може греховността на човека да остане в миналото му на неосъзнато още и нееволюирало тогава същество. Обаче Пентаграмът на техния нововавилонски колаборизъм пробожда с лъчове, подобни на бафометски рога. Поръчаното от тях разместване в тектониката на духовните пластове ще бъде просто поредния “звезден” спектакъл и поредната “звездна” утопия за връщането на Земния рай - но с нещастен край. Те не могат да спасят човечеството и света. Само Исус иска и само Исус може да спаси всяка човешка душа. Както и винаги го е правил, когато с вяра го потърсим за помощ...
* Когато през нощта на 14-ти април 1912 година айсберг се врязал в борда на “Титаник” (точно там, където стоял богохулния и арогантен надпис “И самият Исус не може да те потопи”), един баща веднага побързал да настани своята шестгодишна дъщеричка в спасителна лодка и след това се втурнал да помага на обезумелите от страх и ужас хора. Оцелели от трагедията го видели как доплувал до млад мъж, който се държал за някаква отломка от кораба и задъхан го попитал: "Ти спасен ли си?" Мъжът му отговорил, че не е и целият обхванат от шока и от паниката яростно отказал да се покае за греховете си. Тогава бащата съблякъл своята спасителна жилетка и настоял, протягайки към него ръце: "Вземи я, ти имаш нужда от нея повече, отколкото аз!" Години по-късно - със сълзи на очи, избавеният от ледените води младеж разказал за тая изключителна саможертва на Джон Харпър и как още тогава тя го е отвела до Божието царство. Последните думи, които Джон извикал, преди океанът да го погълне, били: “Повярвай в Исус и ще се спасиш!”
* Преди време бях чел за историята на едно куче, порода “златен ретривър”.
Било някъде в добрата стара Англия. Та тая живинка дотолкова била привързана към господаря си, че няколко години след неговата смърт всеки ден обикаляла селото по неговия обичаен маршрут и замръквала на гроба му, където прекарвала цялата нощ. Така постепенно съхнела и вехнела от мъка, докато накрая неизбежно се споминала.
И сърцесъкрушените местни жители й издигнали паметник в селото, за да прославят нечовешката кучешка вярност.
Трогателно, нали?!
Но аз си мисля, че когато се привържеш към мъртвешката мощ на Господаря на греха, животът - истинският живот, който носи Богопознанието и заедно с него, тази невъобразима пълнота от мир, радост и щастие за душата, си отива напълно от теб и ти започваш да заприличваш на един мъртъв монумент от изстиналата лава на твоето предвечно, божествено предначертание.
Както е казал Господ Исус Христос: “Помнете Лотовата жена!” (“Лука” 17/32)
Тя отказа да напусне в сърцето си Града на греха и стана едно с неговото осъждение...
* Надгробни цветя, жалейки, скърби, задушници, помени, спомени, некролози, епитафии, паметни плочи... Всеки един от нас ще бъден изпратен някой ден от тая земя, но е важно кой ще ни посрещне отвъд, а не колко горчиво ще бъде оплакван тленния ни прах. Докато мъртвите отново и отново погребват своите мъртъвци - къде буквално, като понякога самите те не могат да се изтръгнат от зомбираността на душите си посред смъртта, къде, копаещи им гробове с омразата си и с коварните си планове, Исус продължава да ни кани: “А ти ела и Ме следвай!” (“Eвангелие от Матей” 8/22) Ще можем ли да чуем гласа Му, както го чу дори разлагащият се труп на Лазар, и като него да излезем от пещерите-гробници на мъртвите си религии, за да последваме Възкресението и Живота?
* Тоя свят е впрегнал милиарди по милиарди "коне" в колесницата си, за да бъдат влекачите на неговата мощ, величие и възход. Последната човешка цивилизация отново щурмува небесата, за да ги превземе със свои сили. И отново като че ли тя е на път да забрави, че Оня, който я посети, възседнал магаренце, имаше власт над всичките световни и дори вселенски стихии. И че Той отново царува на земята, яздещ по нея на бял кон, а върху мантията Му е изписано: “ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ”.
Затова нека гордите безбожници и лицемерните набожници да Му се поклонят, ако не искат зверщината им да бъде пронизана с жезъла Му.
Все-още Царската милост тържествува над Съда...
* Знаете ли защо никой не може да си представи Исус с издутото като шотландска гайда шкембе на Буда? Ами защото Той никога не изпада в летаргията на медитацията и транса, за да търси Бога - понеже Той Е Богът. Никога не бива погълнат от мисли за собственото Си духовно самоусъвършенстване - понеже Той Е Самото Съвършенство. Никога не го е грижа първо за Него Самия, за да се облагодетелства от положението Си на Господар на цялата вселена (както примерно алчните и развратни хедонисти, които често се случва да управляват своите оскъдни земни владения), а непрестанно... всеотдайно... посветено преследва мечтите Си за теб и за мен, изграждайки заедно с нас Божието царство на земята. Защо да не Му помогнем да ги осъществи тогава? Не е ли прекрасен нашият Бог, не го ли заслужава???
* Самовъзвеличаването най-много да ни доведе до лудостта на Зевс и фанатизма на Мухаммед. Самоугаждането - до разпътността на божествата на древния Рим като Калигула и Нерон. А самоусъвършенстването - до пъпа на Буда, в който може и буквално да се закълнем. Обаче самоотричането - до Гетсимания и до Голгота. До Христовия и до нашия Великден...
* Преди много-много години живял един човек на име Симон и той имал колебливо и изпълнено със страх сърце. А сърцето на един от неговите спътници, Тома, било цялото оплетено със съмнения, мнителност и недоверие. На дребосъка Закхей пък било алчно като на вълче. На Савел - високомерно и жестоко. На прелюбодейката - похотливо от непрестанните й блудства. На жената с кръвотечението - страдащо и скръбно. На Мария Магдалена - разкъсвано от бесове (а такова сигурно било и на злодея от Кръста). На Лазар пък било съвсем изстинало в пещерния гроб. Обаче всички ние знаем краят на историята. Един толкова много ги бе обикнал въпреки това, че им подарил завинаги Своето собствено сърце. Само безсърдечниците презрели любовта Му и си останали такива во веки веков...
* Псевдохристиянско или - да си го признаем направо, езическо общество, е равно на агресия, хаос, лудост, бясна надпревара, безмилостност, консуматорщина, хедонизъм, показен разврат, злоупотреба с властта, тъпчене на падналите, жертване на Мамон, зверско оскотяване, Богопредателство под формата на религиозна искариотщина и идолопоклоннически панаири, безкрайни криминални хроники... и много... прекалено много смърт. Защото каквито са ни ценностите, такъв ни е и живота, нали? И ако искаме да го променим, трябва да започнем от тях. От "Проповедта на Христос на планината"...
* Опаковани сме в публични пози, образи, аватари, статуси, имиджи, титли, звания и във всякакъв друг амбалаж. Но голата истина за нас се намира вътре в него и тя ще бъде изявена единствено в присъствието на Този, у когото няма и един атом лъжа. Сега е милениумът на Христос - сега тържествуват милостта и прошката и всеки е свободен да скъса сам връзките си с “Бащата на лъжата” и на всяко фалшиво превъплъщение, за да сложи нозете си в Пътя на Истината и Живота. Понеже когато накрая стане ясно кой кой е, “конникът на Смъртта, водещ Ада след себе си”, ще стъпче само ония отровно красиви цветя, расли в градините на измамите на Злото.
* Без "Гетсимания", няма "Голгота". А без "Голгота", няма и Възкресение - нито на този свят, нито пък след него. Това беше Пътят на нашия Господ, който Той ни посочи да следваме и ние - умиране за егото ни, съразпване с Христос, възкръсване заедно с Него...
Грим, маска... колко пъти било е така...
И после въздухът сякаш свисти: “GO, GO!”
“ИАУ!” - палиш фитила на своето шоу,
вдигаш адреналина и публиката на крака.
Всичко игра е, казват, животът е сцена.
А ти искаш главната роля там, нали?
Вярно, без преклонение сърцето мъжди,
но празната поза ли пак да възцарена?
И когато в поредния маскарад зине апатия,
някъде там - посред първите ти зори,
дай си живота за онези бисери-сълзи,
пролени на Кръста да отмият грима ти!
НЕКА ДА НИ Е ЧЕСТИТО НАСТЪПВАНЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО, ПРИЯТЕЛИ!
* Когато през нощта на 14-ти април 1912 година айсберг се врязал в борда на “Титаник” (точно там, където стоял богохулния и арогантен надпис “И самият Исус не може да те потопи”), един баща веднага побързал да настани своята шестгодишна дъщеричка в спасителна лодка и след това се втурнал да помага на обезумелите от страх и ужас хора. Оцелели от трагедията го видели как доплувал до млад мъж, който се държал за някаква отломка от кораба и задъхан го попитал: "Ти спасен ли си?" Мъжът му отговорил, че не е и целият обхванат от шока и от паниката яростно отказал да се покае за греховете си. Тогава бащата съблякъл своята спасителна жилетка и настоял, протягайки към него ръце: "Вземи я, ти имаш нужда от нея повече, отколкото аз!" Години по-късно - със сълзи на очи, избавеният от ледените води младеж разказал за тая изключителна саможертва на Джон Харпър и как още тогава тя го е отвела до Божието царство. Последните думи, които Джон извикал, преди океанът да го погълне, били: “Повярвай в Исус и ще се спасиш!”
* Преди време бях чел за историята на едно куче, порода “златен ретривър”.
Било някъде в добрата стара Англия. Та тая живинка дотолкова била привързана към господаря си, че няколко години след неговата смърт всеки ден обикаляла селото по неговия обичаен маршрут и замръквала на гроба му, където прекарвала цялата нощ. Така постепенно съхнела и вехнела от мъка, докато накрая неизбежно се споминала.
И сърцесъкрушените местни жители й издигнали паметник в селото, за да прославят нечовешката кучешка вярност.
Трогателно, нали?!
Но аз си мисля, че когато се привържеш към мъртвешката мощ на Господаря на греха, животът - истинският живот, който носи Богопознанието и заедно с него, тази невъобразима пълнота от мир, радост и щастие за душата, си отива напълно от теб и ти започваш да заприличваш на един мъртъв монумент от изстиналата лава на твоето предвечно, божествено предначертание.
Както е казал Господ Исус Христос: “Помнете Лотовата жена!” (“Лука” 17/32)
Тя отказа да напусне в сърцето си Града на греха и стана едно с неговото осъждение...
* Надгробни цветя, жалейки, скърби, задушници, помени, спомени, некролози, епитафии, паметни плочи... Всеки един от нас ще бъден изпратен някой ден от тая земя, но е важно кой ще ни посрещне отвъд, а не колко горчиво ще бъде оплакван тленния ни прах. Докато мъртвите отново и отново погребват своите мъртъвци - къде буквално, като понякога самите те не могат да се изтръгнат от зомбираността на душите си посред смъртта, къде, копаещи им гробове с омразата си и с коварните си планове, Исус продължава да ни кани: “А ти ела и Ме следвай!” (“Eвангелие от Матей” 8/22) Ще можем ли да чуем гласа Му, както го чу дори разлагащият се труп на Лазар, и като него да излезем от пещерите-гробници на мъртвите си религии, за да последваме Възкресението и Живота?
* Тоя свят е впрегнал милиарди по милиарди "коне" в колесницата си, за да бъдат влекачите на неговата мощ, величие и възход. Последната човешка цивилизация отново щурмува небесата, за да ги превземе със свои сили. И отново като че ли тя е на път да забрави, че Оня, който я посети, възседнал магаренце, имаше власт над всичките световни и дори вселенски стихии. И че Той отново царува на земята, яздещ по нея на бял кон, а върху мантията Му е изписано: “ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ”.
Затова нека гордите безбожници и лицемерните набожници да Му се поклонят, ако не искат зверщината им да бъде пронизана с жезъла Му.
Все-още Царската милост тържествува над Съда...
* Знаете ли защо никой не може да си представи Исус с издутото като шотландска гайда шкембе на Буда? Ами защото Той никога не изпада в летаргията на медитацията и транса, за да търси Бога - понеже Той Е Богът. Никога не бива погълнат от мисли за собственото Си духовно самоусъвършенстване - понеже Той Е Самото Съвършенство. Никога не го е грижа първо за Него Самия, за да се облагодетелства от положението Си на Господар на цялата вселена (както примерно алчните и развратни хедонисти, които често се случва да управляват своите оскъдни земни владения), а непрестанно... всеотдайно... посветено преследва мечтите Си за теб и за мен, изграждайки заедно с нас Божието царство на земята. Защо да не Му помогнем да ги осъществи тогава? Не е ли прекрасен нашият Бог, не го ли заслужава???
* Самовъзвеличаването най-много да ни доведе до лудостта на Зевс и фанатизма на Мухаммед. Самоугаждането - до разпътността на божествата на древния Рим като Калигула и Нерон. А самоусъвършенстването - до пъпа на Буда, в който може и буквално да се закълнем. Обаче самоотричането - до Гетсимания и до Голгота. До Христовия и до нашия Великден...
* Преди много-много години живял един човек на име Симон и той имал колебливо и изпълнено със страх сърце. А сърцето на един от неговите спътници, Тома, било цялото оплетено със съмнения, мнителност и недоверие. На дребосъка Закхей пък било алчно като на вълче. На Савел - високомерно и жестоко. На прелюбодейката - похотливо от непрестанните й блудства. На жената с кръвотечението - страдащо и скръбно. На Мария Магдалена - разкъсвано от бесове (а такова сигурно било и на злодея от Кръста). На Лазар пък било съвсем изстинало в пещерния гроб. Обаче всички ние знаем краят на историята. Един толкова много ги бе обикнал въпреки това, че им подарил завинаги Своето собствено сърце. Само безсърдечниците презрели любовта Му и си останали такива во веки веков...
* Псевдохристиянско или - да си го признаем направо, езическо общество, е равно на агресия, хаос, лудост, бясна надпревара, безмилостност, консуматорщина, хедонизъм, показен разврат, злоупотреба с властта, тъпчене на падналите, жертване на Мамон, зверско оскотяване, Богопредателство под формата на религиозна искариотщина и идолопоклоннически панаири, безкрайни криминални хроники... и много... прекалено много смърт. Защото каквито са ни ценностите, такъв ни е и живота, нали? И ако искаме да го променим, трябва да започнем от тях. От "Проповедта на Христос на планината"...
* Опаковани сме в публични пози, образи, аватари, статуси, имиджи, титли, звания и във всякакъв друг амбалаж. Но голата истина за нас се намира вътре в него и тя ще бъде изявена единствено в присъствието на Този, у когото няма и един атом лъжа. Сега е милениумът на Христос - сега тържествуват милостта и прошката и всеки е свободен да скъса сам връзките си с “Бащата на лъжата” и на всяко фалшиво превъплъщение, за да сложи нозете си в Пътя на Истината и Живота. Понеже когато накрая стане ясно кой кой е, “конникът на Смъртта, водещ Ада след себе си”, ще стъпче само ония отровно красиви цветя, расли в градините на измамите на Злото.
* Без "Гетсимания", няма "Голгота". А без "Голгота", няма и Възкресение - нито на този свят, нито пък след него. Това беше Пътят на нашия Господ, който Той ни посочи да следваме и ние - умиране за егото ни, съразпване с Христос, възкръсване заедно с Него...
Грим, маска... колко пъти било е така...
И после въздухът сякаш свисти: “GO, GO!”
“ИАУ!” - палиш фитила на своето шоу,
вдигаш адреналина и публиката на крака.
Всичко игра е, казват, животът е сцена.
А ти искаш главната роля там, нали?
Вярно, без преклонение сърцето мъжди,
но празната поза ли пак да възцарена?
И когато в поредния маскарад зине апатия,
някъде там - посред първите ти зори,
дай си живота за онези бисери-сълзи,
пролени на Кръста да отмият грима ти!
НЕКА ДА НИ Е ЧЕСТИТО НАСТЪПВАНЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО, ПРИЯТЕЛИ!