Walle
04-19-2014, 07:37
Нормално ли е често да мисля за човек от миналото ми и това да ми се отразява на здравето ми... Пред 5 години бях на 15 и много влюбен в едно момиче, с което нищо не излезна. И тя беше влюбена в мен но не беше сама и каза че държала на него затова и обещах да я оставя и чувствата ми изстинаха. С постъпката си мислех че всичко ще се нареди, но сега си давам сметка че и аз доста съм я наранил след като я оставих в пълен игнор. От време на време полагах усилия да разбера какво прави и как е като и пиша, но тя не се сещаше изобщо първа, заради нараненото й его най -вероятно. Иначе винаги се е държала закачливо и да говори с догадки докато си пишем. Не питайте от къде знам че била влюбена в мен, знам... Наскоро я махнах от соц мрежи, защото всеки път като я видех че е на линия и не пише се садвах че не можахме да си останем поне приятели. Затова я изтрих, но пак мисля за нея. Последно сме се видяли преди 1 година, на 1 парти, но беше с приятелят и (не същия като преди) и седях настрана от нея. Мисля че ако поговоря с нея ще се подобря здравословно, но не ми е лесно да я потърся ей така от нищото, докато си има и приятел да и кажа каквото мисля. А то е че НЕ съм влюбен повече в нея и искам да продължа нататък спокойно, но да и се извиня че в състоянието си на депресия когато тя ме отряза без да съзнавам съм я наранил, защото това последното го чух от общи приятели и не е трудно да се забележи. Нормално ли е чувството на вина да ме спира да продължа нататък или всеки от вас има същите мисли, но е просто безсмислено да се изказват. Има ли друг начин да се справя с това, защото всяка мисъл, която ме напряга ми избива по кожата като обрив. Снощи като си лягах си мислех че да говоря с нея е най-добре, но тази сутрин това ми се струва доста тъпо. Дали е възможно, ако тя тайно още ме иска, мисълта и да ме дърпа към нея. Аз вярвам в силата на мисълта. Просто искам да загърбя тази история и по-рядко да си спомням.