как да кажа на нашите....

[bebeto__]

Здравейте ,проблема ми е малко сложен,не мога да го реша сама за това ще съм благодарна ако ми помогнете... Значи имах 3 годишен приятел но нещата бяха много зле...той се беше побъркал по мен и ме тормозеше физически.. родителите ми разбраха, стигна се до полиция и беше много тежко....Спряхме всякакъв контакт с него но всичко беше само за 2 3 месеца. От тогава всичко е различно ,просто е нов човек не ми е посягал ,не ме тормози ,просто се е осъзнал и е променен... Сега проблема е че искам да кажа на родителите си защото от тогава мина около година и до ден днешен се виждаме тайно а не искам повече да лъжа родителите си.... преди време беше станало въпрос за приятеля ми и баща ми каза ако разбере че имам нещо с него ще ме изгони от нас... Не ми е това толкова проблем ,колкото това че ще нараня много най-вече баща ми защото той преживя всичко много трудно и мина през какво ли не.... Знам сега че ще ме упрекнете че съм се върнала при човек който ме е биел но съм видяла промяната в него а и го обичам... това не е от значение сега се чудя само как да кажа на нашите и дали изобщо да им казвам.. не искам да ме мислят и да си втълпяват разни работи а пък и знам че баща ми ще му прави и на него скандали ... не знам просто какво да правя :((

[Escapism]

Ако нещата с това момче са сериозни, мисля, че не е правилно да държиш вашите в неведение, още повече ако живееш в къщата им и зависиш от тях. Едва ли ще го приемат добре предвид обстоятелствата, но въпреки това бъди честна. А нещата може и да се развият в положителна посока с времето. За тази цел този твой приятел ще трябва доста да се постарае...
И все пак човек, който ти е посягал веднъж, пак ще го направи, повярвай :(

[bebeto__]

И все пак човек, който ти е посягал веднъж, пак ще го направи, повярвай :([/QUOTE]

Вярвам напълно. В интерес на истината това много хора ми го казват дори аз самата го вярвам ,но може би раздялата ни макар и 2 3 месеца го е накарала малко да се замисли.. не ми е правил нищо от около година и повече.. но ако се стигне пак до това ,вече знам процедурата..

[tori]

Колко сте годишни, че криеш връзката от родителите си?

[bebeto__]

19 годишни сме и двамата. В момента крия връзката ни заради обстоятелствата, не за друго . Преди всичко да се случи нашите знаеха че сме заедно , той беше нон стоп в нас и го гледаха като свое дете .. Какво ли не са правили заедно ..
С риск да се повторя не искам да казвам че пак съм с този който ме е тормозел най-вече на баща ми. Когато той разбра просто беше друг човек , не можех да го позная ... Започна да пие хапчета от страх за мен , пиеше всяка вечер и много често идваше при мен и плачеше за това че някой е тормозел дъщеря му... не искам пак да му го причиня защото кажа ли му че съм пак с приятеля ми сигурно пак ще полудее :( А и на всичкото отгоре те двамата последния път направо щяха да се избият , не ми се мисли какво щеше да стане ако не бях там да ги държа и двамата... Този моят приятел след тая вечер почна да заплашва дори родителите ми , заплашваше също че ще ни запали апартамента , колата и какво ли още не .. Те имаха много разправии и това е още един минус и още една причина , поради която не искам баща ми да знае ...

[Lelwut]

Значи първо баща ти никога няма да те изгони от вас :D . Ако признаеш на баща ти за тази ваша връзка и той се ядоса им пълното основание. Колко ли нерви е изхабил за да те "спаси" от него а ти сега се връщаш при същият този човек от който той е искал да те спаси. Първото нещо което би му изникнало в главата би било дали същата случка ще се повтори. Най - добре е да изчакаш и да видиш как ще вървят нещата и кажи на баща си когато си НАПЪЛНО сигурна , че подобна случка няма да се повтори.

[bebeto__]

Относно гоненето , познавам баща си и е доста строг :D . Имаше и случай в който ме изгони от нас , но тогава си го заслужих . Това е друг въпрос , просто казвам че баща ми като каже нещо го прави . Но не е проблем и да ме изгони - има при кой да остана , проблема е че не искам да му причинявам излишни нерви ...
А колкото до другото- не съм напълно сигурна , но има моменти в които правя грешки и виждам как приятеля ми стиска , виждам че се опитва и вече година всичко е окей . Повтаря ми едни и същи думи -че няма да ме докосне повече и не знаел как e могъл преди да го прави .. каза че сме били деца и то е така (16годишни) и не е знаел един вид какво прави , мислел си че по този начин щял да ме задържи до себе си , но сега разбирал че само съм се отчуждавала от него... и наистина всякаш мислим по -зряло и двамата .

Въпроса ми е че не знам по какъв начин да им го съобща , какво точно да им кажа , да викна ли и приятеля ми направо , но не мисля че ще е добра идея :( :( каква ли ще им е реакцията...

[baby_baby]

Не се занимавай с приятеля ти по-добре родителите ти отколкото някъв дето преди те е биел и се е държал ужасно с теб и от къде знаеш може някой ден пак да те бие

[bebeto__]

Не мога да го оставя,преживяла съм много с него и за времето в което бяхме разделени се бях съсипала и с колкото и момчета да бях ,бях сама ,каквото и да правех просто всичко ми беше някво..
. Не мога да ти опиша какво... бях всякаш сама в целия свят... А ако пак започне да ме бие ,знам вече какви мерки да предприема но за сега няма такива наклонности

[baby_baby]

е тогава седи да те бие тъпото е че заради едно момче пренебрегваш ваще

[tori]

Аз лично съм против такива връзки ама мен хич даже не ме слушай, щото съм непознат от форум. Така де, аз не бих се върнала, нека така обясним нещата. Та съвета ми е първо да говориш с майка си и след като убедиш нея, да говориш И със баща си. Имам предвид - да, трябва да си МНОГО сигурна, че някой път като го ядосаш, няма да отнесеш юмрук в лицето, а ако това стане трябва да си силна и да си понесеш последствията. Щото родителите ти един път са те извадили от тая дупка, но при следващ път нарочно натикване отново, аз ако бях на мястото на ваще, щях да те оставя да се спасяваш сама. Би било ужасно добре да разбереш, че преценката на едно влюбено момиче/жена/човек понякога е много грешна.

[bebeto__]

Не ме бие ,ако го правеше нямаше да съм с него :))) и не пренебрегвам нашите нали точно заради това ми е толкова трудно да им кажа

[bebeto__]

Tori , нарочно съм си правила експерименти да го ядосам със доста сериозни работи и не е имало последствия освен виканици ... Иначе мисля да те послушам и да говоря първо с майка ми тя да ме посъветва...

[xoxi]

Никакъв съвет не мога да ти дам, защото въобще не мога да се поставя нито на твое място, нито да вляза в положението на родителите ти.
Интересно ми е обаче ти как се чувстваш с такъв човек и в такава връзка? Имало е бой, заплахи, родителите ти са минали през такива ужасни емоции и моменти, заради това момче... Ако искаш може и на лично да ми пишеш, ако не е твърде лично, де.
Интересно ми е просто дали е възможно човек да се чувства спокоен и сигурен с такъв човек до себе си.
Аз не мога да приема, че човек, който е способен на такива изпълнения, след това от нищото, просто ей така, ще се поправи и ще се осъзнае. Не знам.
Извинявам се за спама.

[Enchanting]

Който е посегнал- ще посегне отново.
Знам, че каквото и да напиша няма да е от значение , но все пак.
Моя най-добра приятелка търпи изблиците на приятеля си. И той уш се беше променил... дръжки .
Продължава да я бие. Опитвах се да й дам съвети, с които да го остави , но това не се случи.
Според мен това си е чист мазохизъм. Няма как да обичаш човек който ти посяга.
Не го разбирам и няма да го разбера. Не очаквай вашите да го разберат.
Те са хората, които те обичат най - много и,без коиго си- нищо.

[RapExotic]

Каква е диагнозата му? При някой психични отклонения има периоди на затишия и периоди на активност. Ако в момента се държи нормално, това не е никаква гаранция, че утре няма пак да стане същия човек, от когото се отвращаваш.

[bebeto__]

Ок бе хора,не е това въпроса дали ще го направи или не,това ще го разбера с времето.Ако го направи знам какво да правя ,въпроса е как да кажа на нашите!

[Colouring]

Какво значи как да кажа на нашите? Сядаш и им го казваш в прав текст. Те хората сигурно ще се поболеят, ама са и прави. Помисли си и ти малко на какво ги подлагаш. Как ще се почувстваш, ако някой бие детето ти един ден? Дори и веднъж да му е посегнал ти би ли го пуснала даже да се доближи до него, какво остава да делят едно легло? Вероятно ще те поставят ултиматум. Или ние, или него. Внимавай много какво избираш.
Дори няма да коментирам глупостта ти да се върнеш при човек, който те е биел.

[dolly]

И аз мисля,че ще й поставят ултиматум.Но тя и приятеля си да избере пак ще нарани и съсипе родителите си.Няма да повтарям,това което написаха по-горе,че веднъж посегне ли ще го направи втори път и т.н...Ще кажа само,че правиш НАЙ_ГОЛЯМАТА грешка като причиняваш това на себе си и на родителите ти.Не можеш и да си представиш до къде могат да стигнат нещата.Това,което си преживяла до сега е само началото..Била съм в подобна ситуация,не същата,подобна.Знам как свършват нещата.Просто ако ти се живее и искаш да си щастлива си събери акъла и бягай от тоя човек докато е време!

[Зайче..]

Никакъв съвет не мога да ти дам, защото въобще не мога да се поставя нито на твое място, нито да вляза в положението на родителите ти.
Интересно ми е обаче ти как се чувстваш с такъв човек и в такава връзка? Имало е бой, заплахи, родителите ти са минали през такива ужасни емоции и моменти, заради това момче... Ако искаш може и на лично да ми пишеш, ако не е твърде лично, де.
Интересно ми е просто дали е възможно човек да се чувства спокоен и сигурен с такъв човек до себе си.
Аз не мога да приема, че човек, който е способен на такива изпълнения, след това от нищото, просто ей така, ще се поправи и ще се осъзнае. Не знам.
Извинявам се за спама.

И на мен ми е много интересно.

[Anastasiq5910]

Значи имах 3 годишен приятел

на 3 години ли беше? :):):)

[tonique]

Аз, ако имам дъщеря и някое момче и посегне и разбера, да си събира багажа и да емигрира в топлите страни.

Ще го завържа гол до някое дърво да прекара там нощта и ако се пробва отново да контактува с нея ще му вкарам бухалка в задника и ще го оставя на магистралата да му подсвиркват тираджиите :D или ще го заключа в некое мазе

[lisi4ety]

ти си луда, че изобщо си му дала шанс.
две от най-близките ми приятелки бяха в същата ситуация, промяна в такива хора няма.

[anonymous708973]

Като човек, който има склонност да дава 22-ри шанс, а не 2-ри, твърдя, че не бих се занимавала с такъв човек.
По една много прозаична причина - вгорчил е живота на родителите ми. От уважение към тях не бих се събрала с него. Да не говорим колко агресивна ставам, когато някой се опита да нарани мен чрез близките ми. Бълвам огън и жупел, а накрая исто и просто изстивам, оттам насетне тоя човек няма да види нищо от мен - учтиво отношение, когато се засечем някъде, и това е.
Ако ме е страх да призная на нашите, значи нямам бъдеще с този човек. Ще стане по-сериозно, ще тръгнем да се женим, кво, баща ми от инфаркт ли ще го спасявам тогава?
А във връзка без бъдеще нямам никакво желание да стоя.

А 2-3 месеца са смешно време за промяна. Потиска си природата, но аз на твое място бих се питала какво ще стане, ако пак стигнем до ситуация от същия тип като тези, които преди са отключвали агресивното му поведение. Би ме било страх да се поскараме, защото не знам дали няма да посегне пак или да тръгне да ме тормози.
Барем да беше... годинка-две-три, да е видял нещо тоя човек, друга връзка да е имал, да е улегнал, да има за какво да се хванеш пред вашите, ама в момента просто НЯМА. Неговите обещания срещу здравето и спокойствието на родителите ти. За мен това дори не е дилема.