gab143
04-20-2014, 18:15
Така.. да разкажа накратко (доколкото е възможно). Карам се много с родителите си, не си говорим почти. Всичко започна когато бях малка, но тогава някак си търпях всичко ноо сега вече е по различно не мога вече да се правя, че всичко е наред. Проблема е, че майка ми е болна от биполярно разстройство и е била в клиника, но не се оправи.. не е каквато беше преди, не иска да си пие хапчетата. Както казах още от малка си имаме проблеми и някъде 1-ви клас пак беше болна, но се оправи за доста по-кратко време(тя по принцип боледува през 5г.) мислех, че всичко ще отмине все пак мина доста време преди се оправяше и си беше пак същата.. но сега е по различно (аз сега съм 8 клас) тя се разболя началото на 7-ми някъде.. Говори си сама, лъже, краде това не е майка ми - и аз много пъти съм се опитвала да говоря с нея, но не разбира днес беше поредния скандал, защото аз не издържам така - а тя мисли, че всичко и е наред макар че всички и казват, че не е но тя не разбира просто. Отдавна не е ходила на лекар. А баща ми - него нищо не го интересува докато беше болна когато бях в 1-ви клас - той беше на Гърция, да работи да изкарва пари. Знаеше какво става тук и не се прибра. Аз се чувствах отвратително.. А сега - в края на 7-ми клас пак не беше до мен.. беше в Сандански, но след време напусна работа. Той не обръщаше особено внимание гледаше си спокойствието и да не се нервира излишно.. мислеше си, че като ходи на църква и всичко ще се оправи. Той ходи на старостилна църква и седи там 2-3 часа дооста е религиозен. Казва си молитви сутрин-вечер. А вкъщи не го интересува нищо, не прави и нещо за да се реши проблема. А и може пак да ме остави сама (което е доста възможно), защото си е взел самолетен билет за Малта. Забравих да кажа, че замина и на Германия,Франция когато бях в началото на 8-ми клас. И ме остави на мен пари да плащам всички разходи, сметки ,защото мама не беше добре и ги харчеше за цигари и други ненужни работи. Сега си е останал вкъщи за малко, но пак нищо говорихме но той си е убеден че трябва и аз да ходя на църква и да се моля да казвам молитви.. Даже за Великден пътува до София само за да посети църквата. Замина вчера следобед и е пътувал с влак и не е спал цяла нощ а е бил в църквата. После се върна сутринта. Днес пак говорихме но нищо не стана като всеки път не издържам вече. Обмисляла съм да бягам от нас незнам вече какво да правя не мога да се разбера с тези хора и това е. Е дано някой ми погне.. Мислила съм да отидем на психолог всички заедно незнам вече. Докато майка ми беше болна са ми помагали леля ми и баба, но и те вече се отказаха.