the fountain - метафизичен, мистичен, многопластов. това е един от много малкото филми, които съм гледала повече от веднъж. универсален. всеки път, когато съм го гледала, съм откривала различни послания според моментното ми душевно състояние. тих филм. можеш да чуеш и най-малкия звук. паралелно с това върви и най-въздействащата музика. Клинт Мансел избухва още по-мощно и не мислех, че е възможно, но надминава себе си. основните теми са любовта и смъртта. може би двата най-обсъждани екзистенциални въпроса. какво по-актуално и същевременно старо и непреходно от това? фантастичните кадри не са плод на режисьорско, аниматорско или не знам си кво майсторство, а са химични реакции, което прави филма още по-натуралистичен и естествен.
dogville, melancholia, mr nobody, the butterfly effect, pi, requiem for a dream, the black swan, zerkalo, antichrist .. xaxa
не са подредени в някаква последователност. просто първият най-ми пасва.