f4sh0n
04-25-2014, 12:46
Здравейте, ето че и моят ден настъпи. Ден в който имам истински проблем в любовен аспект и ще се наложи да попитам чужди /предпочитам да са непознати/ хора за собствената ми връзка.
Честно казано искам просто да чуя вие какво мислите по въпроса, не искам да ми помагате нито да ми правите психоаналитичен профил, това аз сам ще направя - просто изкажете мнението си в дадената ситуация, спрямо вашият опит и усещане. Какво вие бихте направили, ако бяхте на мое място.
Историята е следната.. живея в Холандия от доста дълго време, преди година и седем месеца срещнах тук едно Българско момиче, тогава тя на 16, а аз на 20 - запознахме се и не след дълго се залюбихме.. от тогава сме заедно и сме много щастливи, има само един проблем, тя е още ученичка и живее с родителите си в Хага, а пък аз уча висшето си образование в Амстердам. Да връзката ни е от разстояние, тежко ни е, но се справяме криво-ляво. Виждаме се сравнително често и прекарваме време заедно, но има един проблем. За да ви обясня какъв е той, трябва да ви разкажа част от миналото ми.
Първото което е, аз съм доста ревнив, защото са ми изневерявали в миналото.
Но на нея имам пълно доверие за абсолютно всичко, може да се каже, че не вярвам толкова на родителите си, колкото на нея.
Нея не я ревнувам или много малко, старая се да го държа в себе си, защото наистина й вярвам. Та и това не е проблема.
От около 1 месец обаче (внимание проблема) тя се измъква всеки ден за по 2-3 часа по обяд като не си вдига телефона/ не е на компютъра си през това време, а ако случайно ми вдигне, бързо ме разкарва с кратък и точен отговор (доста е заета наистина) И винаги причината поради която става е уважителна, не съм я ограничавал никога, но на мен в миналото са ми изневерявали и аз се вкарам в адски филми, като си мисля, че тя излиза с някой, а ми казва, че и е лошо и ще спи, има много да учи, ще излезе с приятелки на кафе, ще помага на майка си или нещо подобно, нямам проблем с тези нейни действия, но просто ме притеснява това, че от началото на месеца, тя всеки ден го прави, а в миналото за година и 6 месеца не съм забелязал подобно държание или поне не е било последователно. Случвали са се тези неща, даже доста често, но не ежедневно. (Искам да подчертая, че през другото време от деня/нощта, тя се държи абсолютно перфектно и нямам забележки, адски чаровна, гальовна, мила, сладка и влюбена е, както винаги, а и така изглежда отстрани.) Проблема не е в това, че не й вярвам, знам, че не е така. Наистина го знам, проблема е там, че вътрешно се разкъсвам, защото знам, че тя не прави нищо, а аз си вкарвам филми, знам, че тя нищо не е направила, но просто за кратък период от време всеки ден се депресирам, че тя е с някого и това ме дразни, не искам да е така (Не искам да се депресирам). Не искам да не й вярвам и да й нямам доверие, защото това не е така, адски много й вярвам и съм сигурен, че тя не е такава. Но миналото ме преследва, вкарвам проблеми от миналото си в новата връзка и това май я съсипва, а ако не друго то съсипва мен. Дразни ме фактът, че се побърквам и водя една мини война със себе си в съзнанието си всеки ден. Опитах се да говоря с нея (доверието и разговорите са разковничето за една успешна връзка) тя ми каза, че не ме лъже, със съвсем нормален и спокоен тон, опита се да ме успокои и каза, че това са глупости, които не трябва да мисля. Не се е заяждала нито се обиди, а просто ми обясни, спокойно, това също ме кара да вярвам, че нищо не прави. Искам само да спра аз да си набивам филми, защото се дразня сам на себе си какъв глупак съм и как ще си изпусна момичето. Всеки ден си казвам, няма смисъл да се дразня, то не е така, а после тя ми казва, че ще прави нещо и на мен ми става гадно отново и пак започвам с целия филм отначало.
Вярвам и, просто искам да спра да си набивам филми, защото по принцип съм уравновесен и спокоен, здраво стъпил на земята човек. А се държа като ученик, пък това въобще не ми приляга. Кажете вие бихте ли се филмирали така, ако сте имали нещо такова в миналото? За протокола обичам само нея, никоя бивша не значи нищо за мен. Преодолял съм всяка моя бивша, а на сегашната вярвам безпрецедентно. Има ли смисъл да се филмирам? Извинявам се, че темата е така хаотично написана, изливам си всичко през пръстите.. Вече даже забравих за какво пускам темата, ако искате коментирайте, аз просто си излях всичко и вече ми е малко по-добре.
Извинете ме за правописните и пунктуационните грешки, не живея в България от много време и рядко използвам езика ни.. Чао.
Честно казано искам просто да чуя вие какво мислите по въпроса, не искам да ми помагате нито да ми правите психоаналитичен профил, това аз сам ще направя - просто изкажете мнението си в дадената ситуация, спрямо вашият опит и усещане. Какво вие бихте направили, ако бяхте на мое място.
Историята е следната.. живея в Холандия от доста дълго време, преди година и седем месеца срещнах тук едно Българско момиче, тогава тя на 16, а аз на 20 - запознахме се и не след дълго се залюбихме.. от тогава сме заедно и сме много щастливи, има само един проблем, тя е още ученичка и живее с родителите си в Хага, а пък аз уча висшето си образование в Амстердам. Да връзката ни е от разстояние, тежко ни е, но се справяме криво-ляво. Виждаме се сравнително често и прекарваме време заедно, но има един проблем. За да ви обясня какъв е той, трябва да ви разкажа част от миналото ми.
Първото което е, аз съм доста ревнив, защото са ми изневерявали в миналото.
Но на нея имам пълно доверие за абсолютно всичко, може да се каже, че не вярвам толкова на родителите си, колкото на нея.
Нея не я ревнувам или много малко, старая се да го държа в себе си, защото наистина й вярвам. Та и това не е проблема.
От около 1 месец обаче (внимание проблема) тя се измъква всеки ден за по 2-3 часа по обяд като не си вдига телефона/ не е на компютъра си през това време, а ако случайно ми вдигне, бързо ме разкарва с кратък и точен отговор (доста е заета наистина) И винаги причината поради която става е уважителна, не съм я ограничавал никога, но на мен в миналото са ми изневерявали и аз се вкарам в адски филми, като си мисля, че тя излиза с някой, а ми казва, че и е лошо и ще спи, има много да учи, ще излезе с приятелки на кафе, ще помага на майка си или нещо подобно, нямам проблем с тези нейни действия, но просто ме притеснява това, че от началото на месеца, тя всеки ден го прави, а в миналото за година и 6 месеца не съм забелязал подобно държание или поне не е било последователно. Случвали са се тези неща, даже доста често, но не ежедневно. (Искам да подчертая, че през другото време от деня/нощта, тя се държи абсолютно перфектно и нямам забележки, адски чаровна, гальовна, мила, сладка и влюбена е, както винаги, а и така изглежда отстрани.) Проблема не е в това, че не й вярвам, знам, че не е така. Наистина го знам, проблема е там, че вътрешно се разкъсвам, защото знам, че тя не прави нищо, а аз си вкарвам филми, знам, че тя нищо не е направила, но просто за кратък период от време всеки ден се депресирам, че тя е с някого и това ме дразни, не искам да е така (Не искам да се депресирам). Не искам да не й вярвам и да й нямам доверие, защото това не е така, адски много й вярвам и съм сигурен, че тя не е такава. Но миналото ме преследва, вкарвам проблеми от миналото си в новата връзка и това май я съсипва, а ако не друго то съсипва мен. Дразни ме фактът, че се побърквам и водя една мини война със себе си в съзнанието си всеки ден. Опитах се да говоря с нея (доверието и разговорите са разковничето за една успешна връзка) тя ми каза, че не ме лъже, със съвсем нормален и спокоен тон, опита се да ме успокои и каза, че това са глупости, които не трябва да мисля. Не се е заяждала нито се обиди, а просто ми обясни, спокойно, това също ме кара да вярвам, че нищо не прави. Искам само да спра аз да си набивам филми, защото се дразня сам на себе си какъв глупак съм и как ще си изпусна момичето. Всеки ден си казвам, няма смисъл да се дразня, то не е така, а после тя ми казва, че ще прави нещо и на мен ми става гадно отново и пак започвам с целия филм отначало.
Вярвам и, просто искам да спра да си набивам филми, защото по принцип съм уравновесен и спокоен, здраво стъпил на земята човек. А се държа като ученик, пък това въобще не ми приляга. Кажете вие бихте ли се филмирали така, ако сте имали нещо такова в миналото? За протокола обичам само нея, никоя бивша не значи нищо за мен. Преодолял съм всяка моя бивша, а на сегашната вярвам безпрецедентно. Има ли смисъл да се филмирам? Извинявам се, че темата е така хаотично написана, изливам си всичко през пръстите.. Вече даже забравих за какво пускам темата, ако искате коментирайте, аз просто си излях всичко и вече ми е малко по-добре.
Извинете ме за правописните и пунктуационните грешки, не живея в България от много време и рядко използвам езика ни.. Чао.