Споделете, дайте съвет

[monika.ruse]

Интересно ми е и искам да запитам..как свиквате да гледате бившия с друга и изобщо да знаете, че има друга?

[bebeemalko]

О това е много кофти. Затвори нея страница от живота си, продължи напред и все някога ще спре да ти пука.

[nepowtorima]

Тъпо е, но се преживява.
Честно казано си зависи от ситуацията. Дали ти си го зарязала - тогава не би трябвало да ти пука .. Или той теб - тогава си е гадно определено...
и още варианти има, но .. примерно

[RiB]

Отиваш на кея... сядаш на някоя пейка, слушаш пиянските изпълнения на елита на обществото, който се събира там и така :)

[monika.ruse]

Най-големият проблем е, че се сещам за спомените си с човека и ми е изключително трудно да знам че има друга, защото на всичкото отгоре я и познавам.

[katalia3]

Ясно е че все още имаш чувства и това прави нещата по сложни за теб. Кофти е когато единия продължи живота си , а другия не може. Просто опитвай да се разсейваш и бъди сред хора. На мен би ми било адски трудно и болезнено , но с времето ще минава. Прави неща и излизай, така можи да намериш някой който да го замести, макар че при мен заместване с друг не се е получавало, при много хора е и ако наистина се появят чувства, ще забравиш по лесно бившия си. Не се затваряй в себе си

[monika.ruse]

Ясно е че все още имаш чувства и това прави нещата по сложни за теб. Кофти е когато единия продължи живота си , а другия не може. Просто опитвай да се разсейваш и бъди сред хора. На мен би ми било адски трудно и болезнено , но с времето ще минава. Прави неща и излизай, така можи да намериш някой който да го замести, макар че при мен заместване с друг не се е получавало, при много хора е и ако наистина се появят чувства, ще забравиш по лесно бившия си. Не се затваряй в себе си

Опитвам се да не се затварям, но някак си не мога да се отърва от спомените и от факта, че този човек ме забрави толкова лесно ..

[katalia3]

Разбирам, това е болезнено наистина. Но се замисли дали наистина те е заслужавал, дали наистина е бил твоя човек. Просто не оставай сама. Знам че е лесно да говоря отстрани, макар че някак си си представям как се чувстваш, но бъди силна. Не знам на колко години си, но съм сигурна че те очакват много хубави моменти в живота! Разкажи ми повече за него, какво се случи? Колко време сте били заедно..?

[monika.ruse]

Беше първата ми любов няколко години преди да се съберем. Бяхме заедно година и нещо, като в последствие получавайки повече свобода поради навършване на пълнолетие започна да се променя. Нещата започнаха да се обтягат до момента, в който пиянска изцепка не ме накара да сложа край. И се чудя как след толкова много време не се опита да оправи нещата, а реши да продължи напред. Това ме обижда и ме наранява все едно всеки един момент, в който сме били заедно и сме били щастливи не значи нищо. На мен ми е трудно да забравя..имам всички причини да ненавиждам този човек, а аз страдам, че той е продължил напред

[DarkTemplar]

Страдаш, защото все още имаш чувства към него и си подвластна на илюзията, че сте имали бъдеще заедно. Освен това се чувстваш обидена/наранена/унизена от постъпката и егоистичното му поведение след това. Явно въпросният няма уважение и силни чувства към теб, щом след обидата, която ти е нанесъл, съвестта му не се е активирала и не се е покаял за деянието си. Явно твоята емоционална инвестиция във връзката и отношенията ви е много по-голяма от неговата.

[monika.ruse]

Тъжно, но факт. Осъзнавам го това.. Просто ми писна да се чувствам така..омръзна ми да стоя и да мисля и страдам за човек, който си живее живота и не мисли за мен и миналото. Изморих се да се чувствам така сякаш съм загубила много. Аз мисля и страдам за човек, който вече не съществува и който реално не ми е бил толкова отдаден, колкото аз. Не разбирам собствените си чувства как е възможно да се чувствам така след всички помии от него

[DarkTemplar]

Ти не страдаш за него, а за представата, която си си създала за него и връзката ви. Както се пееше в една хубава българска песен "това е само миг от приказка, която ти сама си сътвори".

Когато се появи някой, който сериозно да ти привлече вниманието и да имате истинска връзка, ще забравиш този. Така е в живота - любов с любов се забравя.

[monika.ruse]

Да..силно се надявам да стане така, но просто ми омръзна всеки ден да се мъча с едно и също, а и да го виждам и да си мисля с коя е, къде е и какво прави...

[DarkTemplar]

Там е драмата - че го виждаш редовно. Ако не се засичахте, щеше да ти е много по-лесно.

[monika.ruse]

Именно, а дори и момичето познавам..и е отвратително да го гледам там, където съм била аз с него и да знам, че си продължава

[katalia3]

Беше първата ми любов няколко години преди да се съберем. Бяхме заедно година и нещо, като в последствие получавайки повече свобода поради навършване на пълнолетие започна да се променя. Нещата започнаха да се обтягат до момента, в който пиянска изцепка не ме накара да сложа край. И се чудя как след толкова много време не се опита да оправи нещата, а реши да продължи напред. Това ме обижда и ме наранява все едно всеки един момент, в който сме били заедно и сме били щастливи не значи нищо. На мен ми е трудно да забравя..имам всички причини да ненавиждам този човек, а аз страдам, че той е продължил напред

Точно защото може би като е навършил 18, това е направило нещата така. По принцип са рядко връзките където хората остават заедно от 16 17 годишни за напред. Той може би е почувствал че сега е времето да се забавлява и мисля че повечето в тази възраст са така. Наранил те е и може би не го е осъзнал, защото неговите чувства или са намалели или ги няма, а ти все още имаш такива или просто си наранена от мисълта че толкова лесно е продължил. Бях на 16 когато имах първата си сериозна връзка и тя продължи 2 години и половина и човекът беше сигурен че иска аз да съм момичето с което да гради живота си и от което да има деца. Уви агресията и ревността му ставаха все по-големи и нещата бавно приключваха и моето заминаване в чужбина ми помогна да го забравя и да поема по друг път. До ден днешен, което е вече 5 години по-късно, той все още ми пише имейли и иска да е с мен. Но аз вече почти 4 години съм с друг човек, и мислих че след бившия ми няма да мога да споделя нищо с някой друг и че няма да мога да обичам друг така както него, но не е така. Времето, преместването ми в друга държава, това че не го виждах, не се чувахме, някак тези неща ми помогнаха да го забравя и да продължа на пред.
Ти сама казваш че е изсипвал помии върху теб. Ами ето, сама си направи извода, заслужава ли си да страдаш за някой за който може би не си била от голямо значение. Както казах той явно не е бил твоя човек. Опитвай се да не го виждаш и се разсейвай

[monika.ruse]

Точно защото може би като е навършил 18, това е направило нещата така. По принцип са рядко връзките където хората остават заедно от 16 17 годишни за напред. Той може би е почувствал че сега е времето да се забавлява и мисля че повечето в тази възраст са така. Наранил те е и може би не го е осъзнал, защото неговите чувства или са намалели или ги няма, а ти все още имаш такива или просто си наранена от мисълта че толкова лесно е продължил. Бях на 16 когато имах първата си сериозна връзка и тя продължи 2 години и половина и човекът беше сигурен че иска аз да съм момичето с което да гради живота си и от което да има деца. Уви агресията и ревността му ставаха все по-големи и нещата бавно приключваха и моето заминаване в чужбина ми помогна да го забравя и да поема по друг път. До ден днешен, което е вече 5 години по-късно, той все още ми пише имейли и иска да е с мен. Но аз вече почти 4 години съм с друг човек, и мислих че след бившия ми няма да мога да споделя нищо с някой друг и че няма да мога да обичам друг така както него, но не е така. Времето, преместването ми в друга държава, това че не го виждах, не се чувахме, някак тези неща ми помогнаха да го забравя и да продължа на пред.
Ти сама казваш че е изсипвал помии върху теб. Ами ето, сама си направи извода, заслужава ли си да страдаш за някой за който може би не си била от голямо значение. Както казах той явно не е бил твоя човек. Опитвай се да не го виждаш и се разсейвай


Така е ..всичко, което ми казвате е така и аз го разбирам, но ми се налага да го виждам, ако не всеки то почти всеки ден..и като го видя и всичко ми трепва..

[fenastz]

Съчувствам на горкия глупак :D

[monika.ruse]

За съчувствие си е, но ми е интересно да разбера твоята гледна точка ? :)

[monika.ruse]

Добре не мога да си обясня...разбирам какви ли не неща за бившия, които са от смешни по-смешни ..и като го видя с друга и пак откачам

[DarkTemplar]

Нещо май си обсебена от мисълта за него.

[monika.ruse]

много..и са сама не се разбирам..дори и да не мисля, го виждам и от там се почва наново

[DarkTemplar]

сама не се разбирам..
Споко, това е естествено състояние при жените.

[monika.ruse]

Не знам не знам..почвам да се плаша за себе си

[DarkTemplar]

Ако тотално превъртиш играта, има разни хубави хапчета, изписват ги със зелена рецепта и много помагат.

[monika.ruse]

хахахахаххахахаххахаххаха а ще ми мине, надявам се

[girlwithblueeyes]

Никак не реагирам.Напълно безразлично ми е и си имам оп важни неща от това да се занимавам да мисля за бившият си и новото му гадже .

[monika.ruse]

Никак не реагирам.Напълно безразлично ми е и си имам оп важни неща от това да се занимавам да мисля за бившият си и новото му гадже .

А като ги виждаш?

[DarkTemplar]

Коментарът на синеочка ме провокира да попитам авторката: а ти нямаш ли някакви свои интереси, хобита, компании, въобще хора и дейности, които да те откъсват от мислите за твоя бивш и неговата нова лИбоф?

щото ако си прекарваш свободното време стоейки и самосъжалявайки се, не си помагаш особено.

[monika.ruse]

Имам изключително много неща, с които да се занимавам и прекрасни хора до себе си, но също така се налага да виждам бившия си всеки ден

[DarkTemplar]

Имам изключително много неща, с които да се занимавам и прекрасни хора до себе си
Тогава се постарай да съсредоточиш мислите си върху тях, вместо да си създаваш излишни драми. Ясно, че на 18 нямаш особено голям житейски и емоционален опит, но все отнякъде трябва да започнеш. А и не всичко в живота е любов и присъщите й емоционални драми.

[3oPuTy]

Въобще не ми пука. И за какво трябва да ми пука, да ми става тъжно и т.н. след като този човек по една или друга причина е в миналото ми?
Никога не съм влизала във връзка с нагласата, че цял живот ще съм с даден човек. Имам ясна и реална представа за нещата и точно за това приемам новите половинки на бившите ми съвсем нормално.
А и както се написа по-горе имам предостатъчно важни неща, за които да мисля та да се съсредоточавам върху човек от миналото.

[baby_baby]

Гадно е но се преживява

[monika.ruse]

Така е , така е ..особено като виждам какви смешни неща ги върши в момента и се надявам да ми мине

[Hilary_]

Единственото, което изпитвам към бъдещите им е съчувствие.
Лесно се свиква, когато се освободиш от някой, който не желаеш в живота си.

[TheDevilInMe]

Напълно ми е все тая, че си има друга. Даже много се радвам от тоя факт, щото не му мисля лошото,все пак някога сме били едно цяло.

[3oPuTy]

Единственото, което изпитвам към бъдещите им е съчувствие.
Лесно се свиква, когато се освободиш от някой, който не желаеш в живота си.

Винаги съм се чудела на хора, твърдящи подобни неща.
Ще ми е любопитно да разбера как може човек да е бил с дадени хора определено време, да са имали чувства един към друг и после да твърдят, че съчувстват на бъдещите им половинки?
Аз си го обяснявам по два начина - или въпросния е мазохист и изпитва няк'во извратено удоволствие от това до себе си да има все боклуци, или егото му е прекалено наранено и се самонавива, че въпросните бивши са били ужасни.
Вярно, че всеки може да се влюби в неподходящ човек, но да твърдиш, че съчувстваш на бъдещите ИМ ...

/не нападам, просто наистина ми е интересно :)

[dickiesx.]

Най лесния начин, да не мислиш за него, да свикваш с това че е около теб и да го забравиш е просто да си намериш друг приятел : )

[monika.ruse]

С всеки един ден виждам колко е смешен все повече и повече и ми става все по-забавно и по-забавно..и после става нещо макар и минимално и отново започвам да мисля и да се измъчвам

[DarkTemplar]

С всеки един ден виждам колко е смешен все повече и повече и ми става все по-забавно и по-забавно..и после става нещо макар и минимално и отново започвам да мисля и да се измъчвам
Все още си емоционално ангажирана с мисълта за него и още поне няколко месеца ще е така.