View Full Version : Мемоарите на една меланхолия
Сигурно проблемът е в моя телевизор, но не смятам, че животът ми трябва да протече в тая последователност – основно училище, гимназия, университет, работа и работа, пенсийка. Не. Ужасно е. Не искам да живея в дежа ву, щото имам чувството, че това ми се случва. Тооолкова низки страсти покрай мен. Всеки се бори за някви мижави оценчици, които на практика не значат нищо и не струват пет пари. След два дена нема нищо у кратуната иначе на момента си мноо умен. Дразнят ме и направо се изприщвам. Уважавам хората, които имат страст към нещо – физици, писатели, биолози, спортисти (особено те, хаха) абе секви, които задълбават, защото изпитват влечение към това и най-вече, защото са открили своя път. А не некви мижитурки, които си мислят, че са хванали Господа за чепа. Дразня им се, бе! Първобитност с висок рейтинг. Парадоксално е да го казвам точно аз, щото допреди известно време бях точно това, което плюя сега – супер противната бележкарка плюс бонус цайси, хах. Низки страсти са тва, нда. Яд ме е и се паля толкова, щото осъзнавам колко е смешно и жалко. Знам, че не съм единствената, която се възмущава на..тия, но аз го правя от друг ъгъл. Повечето го правят, щото им завиждат, а аз нямам за кво. Както вече казах била съм доскоро такава, оценките си ги имам, но с разликата, че съм по-умна, хаха. Та, исках да кажа, че ме товарят толкова, щото смятам, че това е безсмислено суетене, както и баловете примерно, споровете също и тн. Грешно ни е устроен света. Ако някой ме попита как според мен трябва да изглежда, аз бих му отговорила щастлив. Не виждам щастие. Всеки се е забързал на някъде, бори се за нещо и изпуска важното. Не следваме мечтите си. Следваме това, което трябва т.е. , което е наложено като норма. Не искам да се движа по предварително асфалтирани пътища. Както казва Боб Марли: ‘You cant find the right roads when the streets are paved.’
Меланхолия. Душевното ми състояние и последният филм, който успя да ме докосне. Толкова ми пасва. Режисьорът – гениален. Един от любимите ми.
Ебало си е макята. И като заговорих..след като се видях с майка ми (не се виждаме често) разбрах, че тя изобщо не ме познава и разбира. Може би ме обича, но нямаме тази емоционална връзка, която на мен ми се иска да имаме. Като й казах какво мисля по някои въпроси, не изглеждаше особено очарована. След това ме попита има ли ми нещо, мъчи ли ме нещо конкретно и се стигна и до наркотиците. Де да бяха те, че да ги спра. Нещо наистина ми мъти мозъка и не ме оставя да живея същия спокоен, безгрижен и нещастен живот като другите. Е, то и аз съм нещастна де и тва е единственото общо м/у мен и останалите, хаха. Където и да отида, колкото и да се опитвам да се отдалеча от света, от себе си няма как да избягам. Че съм специална така е хехе, но дали съм нормална не мога да си отговоря. Или пък дали тази специалност е специална в хубавия смисъл или пък форма на шизофрения, примерно. Къде е сродната ми душа? КЪДЕ Е? От толкова много филми съвсем се филмирах. Е, поне се чувствам умна и възвишена. Знам, че гледам надменно на света, но мога да си го позволя, хихи. Too much простотия и посредственост.
Чек, чек, че бех заговорила за меланхолията. Разбрах какво всъщност представлява тя. Меланхолията всъщност е Нищо. Енергията ми сякаш се е канализирала в крайниците и се излива към..него. Хоризонтът, който наблюдавам е мъртъв и гледа към..Нищото. Една реплика от този филм постоянно отеква в съзнанието ми, не я помня с точност, но нещо от сорта, че животът на Земята е ужасен, ние сме ужасни и на никого няма да липсваме, ако изчезнем. Животът е тук на Земята и никъде другаде. Обичам живота и живота си. Шибаното Нищо не ме оставя да го изживея спокойно, щастливо и пълноценно. Пречи ми. Тъгата, самотата, депресията, ако щете..осъзнавам, че са напълно безпричинни. Саморазрушавам се, буквално..зарди Нищото. Не знам кога се появи и защо, но когато го почувствах.., почувствах необяснимо нещастие. Безпричинно. Нетърпимо, безпричинно нищо. Вредя си. Осъзнавам го. Това..Нищо ме разрушава. Уморена съм. Винаги съм уморена. Спи ми се. Винаги ми се спи. Не знам как да се измъкна от Нищото.
Имам спешна нужда от ударна доза мнооого лигав, бавен дори тегав, романтичен и целувачески (нова дума) секс или пък стабилна водкотерапия. А що не и двете. Даже е препоръчително. Ш’ се уреди некак. Само да мине на Мерито, щото в момента е малко блъди, jaja. Сори за цинизмите, но не съжалявам, че ги написах, пхахах. Не знам дали имам нужда от съвет. По-скоро бих се зарадвала на неангажиращ и еднозначен отговор дали съм наред с главата. ^^
bebeemalko
04-26-2014, 09:47
ОООО повярвай ми- наред си с главата! Понякога си мисля същите тези неща- че нещо не ми е наред, чудя се какво ми е различното, защо не се вписвам в някоя обстановка, но в следващия момент си казвам- с нищо не съм по-специална, това е някакъв тъп период, който ми изгаря душичката и един ден ще си е нормално всичко.
А това, че ти трябва ударна доза водка и як секс си е точно на място! Боже, как си го мисля и аз понякога. Нищо ти няма- всеки е нещастен по свое му. Ще си намериш някое кухо момче, което ще те изкара от тази меланхолия, ще правите здрав секс и може би ще забравиш, че си писала тази дълга тема. :)
Хм, доста познати "чувства". И аз миналата година бях в едно подобно състояние и докато се усетя се превърна в доооооста тежка депресия. Та, не се задълбавай толкова с такива мисли и 'въпроси', защото наистина ако са ти малко по-слаби ангелите (като на мен :Д) ще стане и по-сериозно положението.
На мен ми помогнаха едни хапчета, които по принцип са за нервите, но с течение на времето и някои промени в начина ми на живот нещата се оправиха. Като цяло няма да е зле да смениш и средата. Явно тази е супер монотонна и те отегчава до смърт, та и оттам може да идва част от проблема.
Написаното много ми напомни на това:
http://d24w6bsrhbeh9d.cloudfront.net/photo/ab5K3eb_700b_v1.jpg
Ти каза, че не знаеш дали имаш нужда от съвет, но аз смятам да ти дам такъв-и аз до скоро бях в едно такова...нещастно настроение..И то именно заради това, което описа. Щастието ми се появи преди 6 месеца и половина /знам, че се сещаш за какво говоря 8-)/, но тъй като това не зависи от теб, съветът ми ще е малко по-различен от "намери си човек, който да те разбира, който да те усмихва, който да ти помага и етц."...Но за твое огромно нещастие /а може би не чак толкова огромно/, той отново ще започва с "намери си"..Намери си нещо, което да те разнообразява от забързаното ежедневие, което те прави толкова нещастна..Дори не говоря за излизане с приятели и разнообразяване от типа на "да се видим за един час и после всеки по пътя си"...По-скоро намери нещо твое си, което да те отделя от останалия свят, когато имаш нужда от това...
А до това дали си нормална или не...Аз лично не намирам нищо ненормално в поста ти. 8-) А ако другите преценят, че е обратното...Е, ставаме две..8-)
AnarchyBoy
04-26-2014, 10:08
Иве, тва може ли да си го препиша, толкова ме.. вдъхнови... :lol:
Оффф,такива мисли са минавали на всеки един човек,наистина ми е трудно да разбера защо се имаш за уникална.Казваш,че мразиш посредствеността,че ти самата не си такава.Какво според теб те прави различна? Коя сфера те интересува,в какво си по-добра от останалите? На мен ми се струва,че хем презираш тълпата,хем с абсолютно нищо не се различаваш от нея.
HollyGolightly
04-26-2014, 13:07
Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват :?
AnarchyBoy
04-26-2014, 13:40
Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват :?
Спокойно, тя е много умна! Вярвай й! Все пак го каза поне 10 пъти! /Умният никога няма да каже, аз съм умен./
Ивенце душа що пак търсиш внимание и се правиш на умна, като е ся ще влязат и другите кофаджии и ще те оакат както всеки път, щото IQ-то ти е ниско за тоо форум.
Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват :?
пък некой с едно изречение показват че са тапи
точно низки е
Спокойно, тя е много умна! Вярвай й! Все пак го каза поне 10 пъти! /Умният никога няма да каже, аз съм умен./
Ивенце душа що пак търсиш внимание и се правиш на умна, като е ся ще влязат и другите кофаджии и ще те оакат както всеки път, щото IQ-то ти е ниско за тоо форум.
лооолллл запетаикабои момчето на което всички се подиграват
AnarchyBoy
04-26-2014, 14:08
лооолллл запетаикабои момчето на което всички се подиграват
Много си оригинален. Все още ли си същата плачеща путка? Която не знае какво да прави с живота си и се вайка по форумите?
#muchmanly #sostronK #nemezanimawaileke
виждам кой е оригиналния ;д радвам се че си си зел поука и си намалил запетайките ахахаххахах
AnarchyBoy
04-26-2014, 14:11
Толкова си забавен. Ае бягай ся при жената да изпълняваш заповеди.
shmatarok
04-26-2014, 14:15
Като бях на 14-15 и аз ги мислех същите неща. После отмина тоя период.
Ако толкова няма кой да те разбира, защо не потърсиш психолог или просто някой, който да те изслушва? :)
AnarchyBoy
04-26-2014, 14:17
Всеки е имал/има/ще има такъв/такива периоди през живота си, не е нищо кой знае какво, просто се е сдухала, защото не знае какво да прави с живота си и нищо не й носи щастие. Обаче с тая надменност много грозно седи.
102, ае заяж се ве скука ми е ти еба майката. ;/
Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват :?
Еее душа, защо се излагаш сега така? Низък и нисък са две напълно различни неща..:?
HollyGolightly
04-26-2014, 14:38
пък некой с едно изречение показват че са тапи
точно низки е
Само дето аз никога не съм претендирала да съм много умна или специална, различна от другите, а на нея това и е редовното съдържание на повечето постове които съм засичала. Освен това именно от нея съм чела, че е умна, понеже има хубави оценки.
И да, в грешка съм за ниЗки, няма да се оправдавам.
Като бях на 14-15 и аз ги мислех същите неща. После отмина тоя период.
Ако толкова няма кой да те разбира, защо не потърсиш психолог или просто някой, който да те изслушва? :)
И аз!
Всъщност така мислех точно на 15. И сега ми е хем едно миличко да си спомням за този период, хем се чудя къде ми е бил акъла да се смятам чак пък за толкова специална.
А иначе към авторката нито алкохол, нито секс помага когато си се докарал в това състояние. Бях там преди около 3 години и последно доста сериозно преди няколко месеца. И никой и нищо няма да ти помогне, ако сам не си хванеш главата и не си я извадиш от задника. Щом не искаш да ходиш по отъпкан - недей. Хващай си дърмите и прави това, което искаш. Може да е бавно, а може и изведнъж, но нещата, които не ти харесват и зависят изцяло от теб можеш да ги промениш. Пък било то спиране на цигарите, по-здравословно хранене или по-чести тренировки.
Към Anarchy - интересно е, че се изказа толкова от високо, а начинът ти на мислене, за мен, не се различава много ог този на авторката.
А и всъщност повечето умни и стойностни хора, които познавам са съвсем наясно с това си положение. Естествено, не ми го натякват по 10 пъти в минута, но когато си говорим честно, не се преструват или крият. Едно е четкане на его, друго е да си призная просто, че нещо ми се отдава и знам как да го правя, та дори и да предложа помощ.
paradosou
04-26-2014, 14:56
Месианската роля не ми пасва, обаче... прекалено строго съдите. Това дори не е съд; намесват се нападки на дребно и нищо повече. Дали един истински глупав човек дори ще допусне, че може той самият да предизвиква чернилка? Нека отбележим и факта, че авторката е можела, например, да пусне темата от нов профил - така, за повече комфорт, но не го е направила... Толкова с лирическото отклонение xD.
Ива, казусът с училището и оценките никога не ме оставя безучастна, та в тая връзка ще кажа, че за мен грешиш. Ако говориш за мижави в буквалния смисъл оценки, за тях никой не се бори; повсеместно разпространена е убедеността, че системата е толкова слаба и толерантна към нищонеправенето, че въпросното 'отразяване на знания' ще дойде ей така, като подарък. Наглостта пък (тази, примесена със стремеж към 'наистина хубава диплома') все в някакъв момент се чупи и пропада с гръм и трясък; има безкомпромисни фактори, които допринасят да е така. Хората с реален потенциал винаги изплуват. Нещо повече - на тях не им се налага да се борят; поне не в смисъла на дребнаво и нестойностно напрягане. Популярното клише гласи, че влагаш ли достатъчно, проявяваш ли константно съобразителност, ако щеш и далновидност, резултатите сами си идват. Не знам защо пиша очевидности xD. Ще преразкажа едно адски вярно мнение на Chacho - няма нужда да се взираш в недостатъците на околните, положителното не се извлича с подобни средства. Просто трябва да следваш желанията си и да се постараеш да попадаш в среди, където на другите ще им е също толкова голямо предизвикателство да попаднат и да се задържат, колкото на теб.
Проблемът ти не е супер сериозен. Всъщност дори не съм сигурна, че 'проблем' е точната дума в случая; напълно реално е да става въпрос за моментно състояние. Все пак може само да спечелиш, ако идеш на психолог. Не с нагласата, че е неотложно и едва ли не той знае всички отговори, разбира се...
Аз бих казала, че трябва да смениш хората край себе си. Както някой преди мен писа, не си на правилното място и съвсем естествено се отегчаваш до смърт. Постави си ултра високи цели и ги следвай неотклонно. Дори така няма гаранция, че ще срещнеш точните приятели, но вероятността е много по-голяма (пък и нагласата винаги да търсиш нещо сигурно неизменно води до разочарование по обясними причини). Още нещо - позволи си да се проваляш без после да се самосриваш с обвинения и притеснение. Рискувай, заложи много, излез от зоната си на комфорт, прави експерименти, изучавай... 'Като не рискуваш нищо, обективно залагаш всичко... и то гарантирано ще ти се изплъзне'.
Бъди точна най-вече пред себе си, останалото все някак ще се нареди :).
AnarchyBoy
04-26-2014, 16:25
Hayashi - Всичко е субективно, за мен твоят начин на мислене е детски, за теб моят, за трети може и двамата да сме деца, а той за нас да е велик или пък да е още по-голямо дете.
Не мисли, че много ме интересува ти какво мислиш, важното е всеки да си гледа живота и да се справя както може. ;)
//не се заяждам.
+-чи за paradosou.
Твърде много се вглеждаш в околните и оставяш изводите, които си правиш за тях, да са коректив на твоите стремежи -- или липсата на такива.
Имаш се за умна и възвишена, но до този извод как стигна ? Сравнявайки се с тях. А 'ТЕ' са низки и смешни в твоите очи.
Затова и +-чето за paradosou - развивай се, постави си цели, изгради си собствена ценностна система. Забрави другите и може и да се почувстваш щастлива.
бори се за нещо и изпуска важното. Не следваме мечтите си. Следваме това, което трябва т.е. , което е наложено като норма
И това нямах намерението да пиша, но днес явно съм на кеф - предполагам си виждала из кофата как неколкократно съм си правил ебавки с начина си на живот. Нищо чудно дори познати и приятели да си правят същите - та аз действително излизам от нас веднъж в седмицата, вечерта, за 2-3 часа и колкото да пия някоя и друга бира. Не защото имам сериозни проблеми с общуването, а защото съм си поставил някаква цел - искам да си правя собствени 3д анимации. Абсурдно е до безкрайност, безбожно трудно е, няколко души само са правили нещо такова досега в световен мащаб, но не ми дреме. И иронията е, че сега, почти 2 години по-късно, вече съм доста близо до моментът, в който ще имам всички необходими познания. Преди г/д половин година започнах по-сериозно да се занимавам с анимация, тъй като като най-трудуемката част я оставих за накрая и в момента (най-нескромно) бих могъл да заявя, че съм над нивото на тези от НБУ, които учат това като магистратура и то след 4 годишен курс по компютърна графика, от който завършилите пак нищо не знаят спрямо мен.
Сама се досещаш, че преспокойно бих могъл да си яхна коня и да се взема за мантра небесна. Не ми е минавало и през ума обаче. Толкова по-добре образовани, интелигентни, знаещи и можещи от мен хора има, че не мога да си позволя да пилея време, гледайки надолу. А ти защо го правиш ?
Намери себе си и се развивай ! Само това мога да ти пожелая.
Благодаря на всички за хубавите и не чак толкова включвания. Не, че мнението ви е меродавно за мен, хаха. Вече не. Казах, че не искам съвет, защото знам къде се корени проблемът ми, знам какво представлява и знам как да го реша. Друг е въпросът, че може би ммм..не искам. Реших да споделя, защото винаги съм служела за емоционално кошче на другите, което всъщност не ми пречи, а даже ме радва, защото много хора ме търсят, имат ми доверие и ми споделят. Искат съвет от мен и това ми помага по някакъв начин да се сетя, че не съм чак толкова лош човек, че много хора ме смятат за идеалния слушател и ми напомнят, че все още съм едно наивно и невинно момиченце. Повярвайте, много, даже прекалено много съм критична със себе си. Това беше просто една закачка. Неслучайно след всяко такова подмятане има ‘хаха’. Често пъти вечер не съм заспивала от угризения. Имам много изострено чувство за справедливост и когато виждам нередностите покрай мен или още по-лошо..аз да съм направила нещо..както и да е. Получавала съм много удари и разочарования заради тези си качества, но все пак вярвам в доброто начало у хората. Вярно, доброто като понятие е много субективно и относително, но както казвам – мисля си, че все пак има някаква малка частица, колкото грахово зърно, която е универсална и която я има при всеки и разбира се, която се надгражда по различен начин индивидуално, но основата е една и съща. Не разбирам защо се хващате буквално за всяка дума и не усетихте иронията, но не съм длъжна да давам обяснения, нда. Не е лъжа, че гледам надменно на света. Сама го казах. И в това няма нищо пърсънъл към никого. Когато казах, че (казах ли? не ми пука, де) всички са ми безинтересни и безлични имах предвид обкръжението ми ии..близките, а не тълпите. Нима наричам нашите тъпаци, които не ме интересуват? И да, и не. Ама не го тълкувайте повърхностно и буквално. Бъдете над нещата, хаха.
Преминавам през много странен период и преходът при мен е малко труден и болезнен. Сивотата, лицемерието, несправедливостта. Смазват ме. Не знам какво искам и дали изобщо трябва да искам нещо. Де да можех да се нося по течението и да забравя за нещата, които толкова ме тревожат и натъжават. Не ста’а. Най-точната дума, която описва душевното ми състояние е Нищо. Празнота. Нищо не ми доставя удоволствие, Нищо не ми се прави. Всичко ми е по задължение и затова толкова се ‘дивя’ на установения ред…Защото сякаш ме.. задължава и не се чувствам щастлива.
Живея в миналото. Съжалявам и се самосъжалявам, което е още по-жалкото. Обвинявам ту себе си, ту другите за това, което съм пропуснала. Искала съм да стана скиорка..каквато и да е. Нашите не ме взеха насериозно. Винаги са ме бутали там, където не искам. Малка бях, за да ударя по масата и да им кажа ‘Майната ви!’. Последвалата обърквация не съм я усетила доскоро, когато изведнъж дойде време да реша с какво искам да се занимавам след гимназията. Уат да фак? И са..кво? Ами Нищо. И идея си нямам. Ама нали все се опитвам да съм добричка и отзивчива, та да видим дали ще си вкарам автогола с ветеринарната. Другото нещо. Вярвате ли в сродните души? Идеята, че някъде там има някой, който е част от теб и който ще те обича по онзи начин..истинския..досущ като в любовните бози..та, тази идея ме топли /too much пир на платон :Д/. Аз съм човек, който вярва само в това, което е преживял, видял, почувствал. Та, вярвам. Изгубих сродната си душа. Изгубих единственото същество, към което бях истински привързана и с което имах необяснимо силна връзка. И що? От глупост. Не вярвам или по-точно не вярвах във връзките от разстояние. Той замина да учи извън Бегето, а аз преустанових всякакъв контакт с него. Бягах, когато си идваше, бягах, когато ме търсеше. Бягах и бягах. Не вярвам във връзките от разстояние ли? Две години вече не спирам да мисля за него и няма момент, в който да е бил извън главата ми. Всеки ден си говоря с него наум, в мислите си. Идиотско, а? Не ми пука, де. Това не е ли връзка от разстояние?
Та, не ви питам дали, кога и как сте преживели тези състояния. Аз пуснах тема за себе си да си излея душицата. Респект, уважение, а-у? Не бъдете предсказуеми. Не съм заслужила безпочвен хейт.
Всичките натрупани гняв, съжаление, разочарования постепенно се превърнаха в меланхолия или в Нищо. Тъжно е, когато не можеш да почувстваш красотата на заобикалящият те свят. Тъжно е, когато не изпитваш привързаност. Тъжно е, когато всичко ти е монотонно. Тъжно е, когато не изпитваш и най-малките наченки на вълнение и тръпка, страст. Нищото ме прави нещастна. Чувствам, че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.
Искам да обичам, да обичам, да обичам, ама много да обичам.
( :
Спокойно, тя е много умна! Вярвай й! Все пак го каза поне 10 пъти! /Умният никога няма да каже, аз съм умен./
Ивенце душа що пак търсиш внимание и се правиш на умна, като е ся ще влязат и другите кофаджии и ще те оакат както всеки път, щото IQ-то ти е ниско за тоо форум.
ще спреш ли да обиждаш?
Deadlock
04-26-2014, 23:37
Аз пък, при все че също съм преминала през този период на 15, те разбирам и днес. Стана ми емоционално, защото точно по този начин разсъждавах едно време, направо сякаш аз говоря в твоите постове. И сега още го разбирам и го чувствам понякога, но твърде много съм се заровила в 'необходимите' неща в живота, за да има предишното значение. Не четох внимателно постовете на другите, но съм съгласна с Аурис, че цялата тази енергия от чувстване може да я фокусираш върху това, да градиш, а не върху разрушителното.
DisappointedDreamer
04-27-2014, 06:46
+-чи за paradosou.
Твърде много се вглеждаш в околните и оставяш изводите, които си правиш за тях, да са коректив на твоите стремежи -- или липсата на такива.
Имаш се за умна и възвишена, но до този извод как стигна ? Сравнявайки се с тях. А 'ТЕ' са низки и смешни в твоите очи.
Точно това.
И аз минах през такъв период, когато бях на 14-15. Това, което Аурис върши може да звучи налудничево, но го отдалечава от всички и същевременно го изгражда като личност и човек.
Съветът ми е да престанеш да се вглеждаш в околните. Спри да съдиш. Концентрирай се върху себе си; виж какъв дълбок характер от много пластове си и осъзнай, че околните не са кухи лейки, а сбор от много и добри! качества и стремежи.
DisappointedDreamer
04-27-2014, 07:52
Блях, добавям друго, след като прочетох втория ти дълъг пост.
"Тъжно е, когато не можеш да почувстваш красотата на заобикалящият те свят. Тъжно е, когато не изпитваш привързаност. Тъжно е, когато всичко ти е монотонно. Тъжно е, когато не изпитваш и най-малките наченки на вълнение и тръпка, страст. Нищото ме прави нещастна. Чувствам, че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно."
Сама можеш да промениш това. Казваш, че е е тъжно; че те измъчва; че не ти харесва, а същевременно разправяш как не искаш да го промениш. Защо? Какво те спира? Какво ти пречи?
Можеш да почувстваш красотата на заобикалящия те свят, ако поискаш. Ти не я чувстваш точно, защото не искаш. Защо се самонаказваш? Защо се самонараняваш?
Животът ти се изплъзва. Ами, догони го, тогава. Била си прекалено малка, за да пратиш родителите си по дяволите. Сега не си. Вземи юздите на живота ти в свои ръце. Управлявай го сама в посоката, която желаеш. Посоката, която те прави щастлива.
Допусни живота да те направи щастлива.
Много благодариМ за хубавите включвания. Парадокс е. Попаднала съм в няколко сантиметрова дупка. Знам го. Усещам го. Излизането от нея обаче изисква много усилия. Все едно си в дълбока пропаст. Не мога да си нагаждам характера и да се променям по свое желание. Обстоятелствата ме променят. Трябва нещо да се случи, за да се откъсна от това състояние. Може би, ако стана самостоятелна... Крилото на мама и тате не ми позволява да мисля за други неща. Трябва да се 'потопя' в битовизмите, както каза Deadlock (които впрочем също омаловажавам и мисля за ниСки (пхаха) страсти), за да нямам време да го мисля толкова и да се вглеждам прекалено много.
От известно време насам съжителствам с тази безчувственост и дори за момент бях претръпнала. Чувството беше много странно, дори блажено, оргазмено. Оставих се на течението да ме носи. Дежа ву. Ежедневно дежа ву. Пълна ретардация. Харесваше ми. Усмихвах се на непознати, тълпата ме зареждаше, а сега ми е досадно. Отделих повече време за себе си, за да се опозная. В крайна сметка това повече време ми изигра лоша шега. Сещате се. Сега тази празнота, която ме освободи, защото бях вманиачена в това да се харесам на всички, да впечатлявам, прекалената суетност...изведнъж спря да ме вълнува всичко и се успокоих. Спаси ме един вид, хаха. Та, тази празнота пък сега започна да ми тежи. Чувствам се като...растение хаха - поливат ме, хранят ме, фотосинтезирам... и дотук.
golemiq_korab_minava
04-27-2014, 18:19
Здр. Ива ;)
Ние си писахме по скайпа, но за едно не знаех.
Сега разбрах, че в случая е замесено момче и чувства.
Като добавим и факта, че си 12 клас, завършваш... Повтарям се, знам. Викаш си -,,да бе, всички повтарят това'', истината наистина такава. Смисъл - в такъв период си, няма да е вечно.
Приятелят ти, за който спомена, когото си изгубила, първата силна любов ли ти е? Чувствата са голяма работа, но всичко затихва с времето. Не трябва да мислиш за него в случай, че сте се разделили окончателно. Трябва да си наясно с това.
Трудно е, но иначе се самонараняваш . Животът ти става сив не за друго, ами защото свързваш щастието си непременно с нечия друга човешка душа, която ти се губи. Поне така беше при мен, докато не се научих. На човек винаги му минават мисли, в които се пита КОЙ е той и как изглежда в очите на другите. Но малко по-малко са хората, които се питат какво да правят с живота си, не си градят цели, а ако имат - не се мъчат да ги постигнат. Един вид се предават, или просто не виждат на далеч.
Правилата са за всички, но желанията са за всеки по отделно. Никой не ни диктува живота, но ние прави и участваме в системата. Оценките в средното не са маловажни, обаче още по-важно е това, което влагаш в тях. А балът... ами той би трябвало да е едно добро преживяване, нищо повече. За някои той е един път в живота както се казва, за други си е просто едно копусване с не толкова близките им съученици. Всеки как си го направи, стига се забавляват.
Аз не влагах много смисъл в него, бързо мина. След това и не съм се събирал с никой. Верно, някои продължават контакт с по-близките си приятели и учители, но всеки тръгва по живота и излиза от тази мъгла!
но всеки тръгва по живота и излиза от тази мъгла!
и къде отива?
университета е същата сивота като гимназията
и въобще не вервайте на тея простотии за "студентския живот"
стагнация
ма както си го направиш, предполагам
golemiq_korab_minava
04-27-2014, 18:43
и къде отива?
университета е същата сивота като гимназията
и въобще не вервайте на тея простотии за "студентския живот"
стагнация
ма както си го направиш, предполагам
В университета учиш това, с което искаш да се занимаваш. Факта, че го знаеш - те успокоява до известна степен.
Винаги има едно странно усещане за бъдещето си, но баш след 12 клас, когато си прекарал толкова много години в това училище - започват да ти минават банални мисли. Не знам, може би греша. При всеки е различно, но е абсурдно да се сравняват двете. Влизаш във ВУЗ с представата да учиш. Сега, ако някой кара само и единствено за висшето'' и студентския живот на макс, ами не е зряла тази работа и хаби парите и времето си, точно това, което на Запад не става хич лесно.
Пък и не само за висшето. Намираш си работа, развиваш си и разбираш, че не е нещо толкова зле. Но случаи различни.. Винаги има напрежение ест и депресии..
Niakoitam
04-29-2014, 12:38
Колко познато ми звучат огромна част от нещата дето написа.Все едно за мен за писани.Даже и за този етап от живота ми.Има обаче една съществена разлика.Ти скоро завършваш,животът тепърва е пред теб, а аз съм вече на 28 години без 2 месеца и половина.Не че съм предъртял,но едно са 19 години, а съвсем друго 28. И както каза имам чувството, "че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.",впрочем сякаш бързо се изнизва, а изобщо не намирам силите да променя това.Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.
Колко познато ми звучат огромна част от нещата дето написа.Все едно за мен за писани.Даже и за този етап от живота ми.Има обаче една съществена разлика.Ти скоро завършваш,животът тепърва е пред теб, а аз съм вече на 28 години без 2 месеца и половина.Не че съм предъртял,но едно са 19 години, а съвсем друго 28. И както каза имам чувството, "че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.",впрочем сякаш бързо се изнизва, а изобщо не намирам силите да променя това.Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.
как ме дразниииииииииииш
Deadlock
04-29-2014, 12:52
Някойтам, щом виждаш положението като толкова трагично, нямаш НИЩО за губене. Отиди на стоп някъде надалече без план и пари. Разходи се, виж нови физиономии... Примерно. Няма какво лошо да ти се случи, не и по-лошо от това, което вече се е случило. ПРАВИ НЕЩА.
не го провокирай да си намира извинения, че пак ще е дразнещо
Niakoitam
04-29-2014, 12:57
как ме дразниииииииииииш
И теб ли? :) Е, не си първият и сигурно няма да си и последният.много хора съм дразнил.И себе си съм дразнил,но пък кел файда.Мисля че от тази тема в момента Ива би ме разбрала най-добре,което не и пречи да я задразня евентуално :) Едно е да кажеш едно нещо да се направи,второ е да го искаш и съвсем различно да го изпълниш в реални условия.Още повече като цял живот са ти натяквали как си нищо не струваш самостоятелно,как ще се провалиш, как почти всяко твое решение е грешно ако не е съгласуването с вожда и са те правили на гъз всеки път като вземеш та се поиздъниш малко камо ли пък ако е било по твоя собствена иниациатива.
Niakoitam
04-29-2014, 13:01
Някойтам, щом виждаш положението като толкова трагично, нямаш НИЩО за губене. Отиди на стоп някъде надалече без план и пари. Разходи се, виж нови физиономии... Примерно. Няма какво лошо да ти се случи, не и по-лошо от това, което вече се е случило. ПРАВИ НЕЩА.
Да те нашите и особено баща ми само това си мисли.Как да отида на стоп някъде си и да видя нови физиономии, а не да му се въртя постоянно около гъза,защото видиш ли правел нещата за нас и остарявал вече, а както сега никой не го поглеждал като остареел пък изобщо никой нямало да го погледне и по-добре да се бил обесел или хвърлел под влака преди да стигне до това положение.Не казвам,че само той е виновен де.И аз съм си виновен в голяма степен,че не мога да преборя страховете и съвестта си,да не ми пука и да се превърна в пълен егоист.
второ е да го искаш
това е ключовото всъщност. поне при мен. и аз откривам познати неща у твоите писаници. това е в десетката:
Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.
не знам дали някой разбира за какво става дума. няма ти нищо. животът ти привидно е ОК. НО чувствайки това Нищо, изпитваш необяснимо нещастие. не опира до безхарактерност, мрънкане, лигавене. само този, който го е преживял знае за какво говоря. и плс, на 15 няма шанс да мислиш за такива неща. на 15 не те интересуват подобни теми.
Niakoitam
04-29-2014, 13:19
Тука хората явно не осъзнават какво значи да ти диктуват живота от ранна детска възраст с всякакви методи не защото са толкова лоши, а просто,защото такъв характер са си изградили.Освен това специално в моят случай да се притесняваш да не се издъниш в "големото село" заради проблемите с очите,да те притеснява как ще се представиш на дадена работа и дали няма да се издъниш някак,да имаш огромен страх от кучета и освен това точно,когато е времето да започваш да си търсиш работа да те изпраска кола,която да повлияе с годините на психиката ти без никой от обкръжението ти да разбере и грам за това.Специално за колата мисля че Дъгичка би ме разбрала перфектно и просто идеално. Добавете и страх от промяна и т.н. Както и да е нещо в големи подробности се впуснах,които в някой спор тук може да ми излезнат през носа.Все пак темата не е за мен.
trqbva ti specialist momche
Niakoitam
04-29-2014, 13:42
Само силно се надявам да не завърша един ден в момент на някакво умопомрачение като ей тази девойка:
http://www.monitor.bg/article?id=334556
Защото сега не съм чел статията,но преди я четох във вестник Шоу и даже не знам дали е баш същата, но доста от теориите дето даваха експертите ми се струваха сякаш изсмукани от пръстите.Прочитайки за част от живота и за изказванията и в тази статия,просто ми се струваше,че някой части добре ги разбирах. И явно просто момичето е било с по-слаба психика и не е издържало при мисълта че не вижда начинът да ги промени.Както мисля,че пишеше в статията че е казала някаква нейна приятелка: "Тя не можа да промени живота и го победи в смъртта си." Нещо от тоя сорт беше.
DarkTemplar
04-29-2014, 13:49
Някои индивиди просто изпитват страх от промяната и цял живот играят "на сигурно". Окей, но за да постигнеш каквото и да е в този живот, трябва да рискуваш, да жертваш сигурността и домашния уют и да се впуснеш в непознатото и несигурното. Друг начин няма. Колкото повече места посещаваш, колкото повече неща усвояваш, с колкото по-различни типажи се запознаваш и контактуваш, толкова повече опознаваш самия себе си, трупаш увереност и психическа устойчивост. Дори и да си тотален особняк и не особено социален типаж, рано или късно намираш своята среда и партньор в живота. А това е естественият ход на нещата.
Дори в Холивудските комерсиални продукции е заложена тази тема. Филми като Форест Гъмп и Странният случай с Бенджамин Бътън го показват нагледно.
Deadlock
04-29-2014, 13:57
ок, забивате пак в това, че вашите душевни състояния са уникални и никой не е изпадал в такива. явно сте привързани към тази гледна точка.
никой не ви обвинява, че сте безхарактерни и че нямате основание, причини, логики да се чувствате така. никой не казва, че би се справил по-добре от вас с вашите животи и емоции. просто хората се опитват да се приближат до вас и да ви дадат надежда и нова гледна точка. мъ не, ние сме неразбрани, фръц!
;)
пак ли си в депресия Иве?
не е за вярване че ти прочетох поста, та тая дума нищо ме подсети за нещо
"В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко го-голем от нищото."
DisappointedDreamer
04-29-2014, 15:21
Тоя страх от промяна в последствие се превръща в застой - на абсолютно всякакво ниво. Промяната не винаги е еквивалент на нещо лошо. Промяната е нужна и неизбежна, и затова трябва да бъде широко посрещната, като от нея се извлече най-доброто, което после използваш за научаване и реализиране/постигане = живеене.
Иначе, ставаш на 28 години и биваш тъпкан от всички.
golemiq_korab_minava
04-29-2014, 15:44
аз не разбрах найко от кое по-точно е недоволен?
На 28 години не е късно за нищо. Работа ли няма? Ами, криза е, ще си намери... Жена ли няма? Ами като си намери работа и тя ще го намери, а сега да погледнем най-добре от философската страна всички ние..
Прекалено много ви пука.
Наумили сте си да направите нещо уникално с живота си, което дори вие не знаете какво ще е то?
Забравяте да си правите кефа.
Всичко е толкова сиво, тъй ли, аз защо само купестодъждовните облаци ги виждам такива?
Обгърнати сте от ,,нищо''?
Аз защо не съм обгърнат от нищо?
Приятелка ли имам? Пари ли имам? Напредват ли ми годините (на 20) бързо? Перфектно семейство ли имам? Много приятели ли имам?
Е вярно, но и вие не сте абсолютно сами, нали?
Само докато отида до училище и се върна, очите ми виждат хиляди обекти, които съзнанието ми не може да побере и забравя. Въпреки, че пътят ми един и същ, аз и зрението ми всеки ден ставаме свидетели на на различни елементи, погледнати от различен ъгъл, огряти от различна страна на лъчите на слънцето, отразения облак или уличната лампа.
Когато ми стане скучно се вглеждам в някой уж не жизнен предмет, който същност не е бездуховен, ами може да крие хиляди истории, случки или спомени.
Както се казва - няма две еднакви листа по дърветата.
Е, всеки има различно схващане, ама се замислете.
Вие не сте сами, дори когато сте сами.
Ще вземете една книга - роман и духом вие ще се озовете в различни светове, ще се запознайте с автора и героите им.
А колко много са нещата, които можете да се занимавате с двете ви ръце?
ТОВА НЕ Е НАСОЧЕНО КЪМ НИКОЙ!
предварително казах, че не търся съвети. просто исках да споделя в момент на афект. съжалявам, че го направих. познавам се достатъчно добре и съм имала достатъчно време да премисля и да разбера същността на проблема ми.
'There comes a time in life where everything seems narrow. Choices have been made. I can only continue on. I know myself like the back of my hand. I can predict my every reaction. My life has been cast in cement with airbags and seatbelts. I've done everything to reach this point and now that I'm here, I'm fucking bored. The hardest thing is knowing whether I'm still alive.' ^^
издразних се на малоумните коментари на първата страница. ако некой се е припознал в това, което плюя - сори. самата аз се вписвах в групата на тези индивиди..до скоро. така че се едно и себе си плюя. пу!
с времето човек помъдрява, поумнява..чрез собствения си опит. неуместно е да споменавате вашите житейски хронологии и случки. не ме интересуват. колкото и да се правите на всезнаещи и всеможещи и да се опитвате да пробутвате клишета - не ста'а. човек сам трябва да извърви пътя си, да изживее живота си, за да разбере накъде върви светът. и да не го вземете присърце. пак казвам, не е насочено конкретно към никой от тази тема. това са тенденциите, които наблюдавам като цяло из форона, а и не само.
не знам защо толкова ви издразних, когато споменах за 'уникалността' на проблема. предполагам начина на поднасяне не ви е бил приятен, но не е оправдание. няма как някой да е изпитал същото по простата причина, че факторите и събитията, които са ни вкарали в подобни състояния са различни. аз тъгувам по изгубеното и пропуснатото. вярвам, че никой от тук не е искал да стане ски бегач. никой не се вълнува толкова и по онзи начин, когато види сняг, писта, ски... никой не е мечтал писалките да са целият му (буквално) живот. никой не е имал такива родители като моите. никой не е имал такава връзка като моята. колко съм уникална и различна :О, мамицата ми! спрете с тези (хаха, ще се превърне в любимата ми фраза) ниСки страсти.
аз си бия камшика по дупето и изчезвам от тази тема, пък който изпитва меланхолични, апатични и депресивни чувства, да заповЕда и да сподели. ариведерчи.
пак ли си в депресия Иве?
не е за вярване че ти прочетох поста, та тая дума нищо ме подсети за нещо
"В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко го-голем от нищото."
това, че го прочете комплимент ли ми прави? :Д
иначе.. миси. отдавна не се бях смяла :Д
golemiq_korab_minava
04-29-2014, 16:30
ТОВА НЕ Е НАСОЧЕНО КЪМ НИКОЙ!
предварително казах, че не търся съвети. просто исках да споделя в момент на афект. съжалявам, че го направих. познавам се достатъчно добре и съм имала достатъчно време да премисля и да разбера същността на проблема ми.
'There comes a time in life where everything seems narrow. Choices have been made. I can only continue on. I know myself like the back of my hand. I can predict my every reaction. My life has been cast in cement with airbags and seatbelts. I've done everything to reach this point and now that I'm here, I'm fucking bored. The hardest thing is knowing whether I'm still alive.' ^^
издразних се на малоумните коментари на първата страница. ако некой се е припознал в това, което плюя - сори. самата аз се вписвах в групата на тези индивиди..до скоро. така че се едно и себе си плюя. пу!
с времето човек помъдрява, поумнява..чрез собствения си опит. неуместно е да споменавате вашите житейски хронологии и случки. не ме интересуват. колкото и да се правите на всезнаещи и всеможещи и да се опитвате да пробутвате клишета - не ста'а. човек сам трябва да извърви пътя си, да изживее живота си, за да разбере накъде върви светът. и да не го вземете присърце. пак казвам, не е насочено конкретно към никой от тази тема. това са тенденциите, които наблюдавам като цяло из форона, а и не само.
не знам защо толкова ви издразних, когато споменах за 'уникалността' на проблема. предполагам начина на поднасяне не ви е бил приятен, но не е оправдание. няма как някой да е изпитал същото по простата причина, че факторите и събитията, които са ни вкарали в подобни състояния са различни. аз тъгувам по изгубеното и пропуснатото. вярвам, че никой от тук не е искал да стане ски бегач. никой не се вълнува толкова и по онзи начин, когато види сняг, писта, ски... никой не е мечтал писалките да са целият му (буквално) живот. никой не е имал такива родители като моите. никой не е имал такава връзка като моята. колко съм уникална и различна :О, мамицата ми! спрете с тези (хаха, ще се превърне в любимата ми фраза) ниСки страсти.
аз си бия камшика по дупето и изчезвам от тази тема, пък който изпитва меланхолични, апатични и депресивни чувства, да заповЕда и да сподели. ариведерчи.
Иваааа Аз съвсем друго писах в коментарите ми, но както и да е.
Не искам и да виниш другите.
Да, някои наистина много плоско се исраха в темата ти, като те сравняваха със спомените им от 15 годишна възраст, ама това не е толкова, за да те нападнат, аз ми защото си направиха бързи и грешни изводи. Освен това, всеки сравнява собствените си възгледи с чуждите.
Уникалността е нещо, което може да се разбира по различен начин.
Примерите,които сподели ни отличават всички. Всеки е напълно уникален в този смисъл.
Замисли се за пъстротата на света. Той може да пада, ама не трябва те завлича..
Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват :?
http://www.youtube.com/watch?v=yPuC4Cy2ZuI
Поздрав! :)
DarkTemplar
04-29-2014, 16:47
Тоя страх от промяна в последствие се превръща в застой - на абсолютно всякакво ниво. Промяната не винаги е еквивалент на нещо лошо. Промяната е нужна и неизбежна, и затова трябва да бъде широко посрещната, като от нея се извлече най-доброто, което после използваш за научаване и реализиране/постигане = живеене.
Абсолютно. Дори от гледна точка на социалната теория, постоянстващата промяна е един от основните белези на (пост)модерното общество. Така че определено е необходима.
Раздел Любов напоследък се е превърнал в душевна кофа за боклук.
AnarchyBoy
04-29-2014, 16:52
Раздел Любов напоследък се е превърнал в душевна кофа за боклук.
Демек, както обикновено? 8-)
DisappointedDreamer
04-29-2014, 16:56
Абсолютно. Дори от гледна точка на социалната теория, постоянстващата промяна е един от основните белези на (пост)модерното общество. Така че определено е необходима.
Раздел Любов напоследък се е превърнал в душевна кофа за боклук.
Мхм.
Пък и да не приемеш промяната, означава (до голяма степен), че живееш в миналото. А това е нездравословно. В началото е желано да преосмислиш и намериш грешката/поуката от миналото, но идва един момент в който трябва да го загърбиш и да започнеш да прилагаш наученето в настоящето.
Смятам, че промяната трябва да бъде възприемана като стимул в стремежа ни да бъдем по-добри не само към себе си, но и към околните и светът, в който живеем.
//раздел любов винаги си е бил кофа за душевни отпадъци.
golemiq_korab_minava
04-29-2014, 16:58
Дайте по разкършени примери за промяна, за да ни стане по-ясно.
Дайте по разкършени примери за промяна, за да ни стане по-ясно.
По колко ти плаща баба Ди за провокатор?
AnarchyBoy
04-29-2014, 17:03
По колко ти плаща баба Ди за провокатор?
Позволява му да кара поло-то сигурно.. 8-)
golemiq_korab_minava
04-29-2014, 17:04
По колко ти плаща баба Ди за провокатор?
хаххахха безценно е :Д . за да я БИЯ хубаво...
golemiq_korab_minava
04-29-2014, 17:16
Мхм.
Пък и да не приемеш промяната, означава (до голяма степен), че живееш в миналото. А това е нездравословно. В началото е желано да преосмислиш и намериш грешката/поуката от миналото, но идва един момент в който трябва да го загърбиш и да започнеш да прилагаш наученето в настоящето.
Смятам, че промяната трябва да бъде възприемана като стимул в стремежа ни да бъдем по-добри не само към себе си, но и към околните и светът, в който живеем.
//раздел любов винаги си е бил кофа за душевни отпадъци.
ако не ми отговориш ще те меля от бой! Ще сметна всичко, което каза за феминизъм, подигравка с хората и засилване на промените в климата !
хаххахха безценно е :Д . за да я БИЯ хубаво...
Искаш да кажеш, че тя те бие...
golemiq_korab_minava
04-29-2014, 17:21
Искаш да кажеш, че тя те бие...
само, ако задачите не са изпълнени и ми пуска котката..
само, ако задачите не са изпълнени и ми пуска котката..
А тя е доста зъбата, нали?
golemiq_korab_minava
04-29-2014, 17:40
А тя е доста зъбата, нали?
и като настръхне козината й и опашката, не питай.
това, че го прочете комплимент ли ми прави? :Д
иначе.. миси. отдавна не се бях смяла :Д
Не като комплимент, по скоро като леко пристрастие.
Не изпитвам желание да те принизя, че едва ли не като по чудо съм те забелязал, по- скоро че не чета дълги постове във този форум по принцип.
Niakoitam
04-30-2014, 08:24
Понякога много ама страшно много ми се иска хората да имахме една способност.Чрез допир или през мишката ако става въпрос за интернет да можехме взаимно само за няколко минути или за малко по дълъг период от време да си предаваме същността върху друг човек.С нашите преживяни болки-физически и психически,нашият живот,нашите случки,нашите емоции,опасения,страхове, желания и т.н и да го накараме да забрави за своят живот и да мине по нашите стъпки от първо лице без и грам да може да използва в момента своят характер и опит.Тогава мисля,че хората бихме се разбирали много по-добре.Бихме разбирали идеално дори и животните.Защо няма какво да си кривя душата,но и аз понякога трудно успявам да бъда толерантен към проблемите на някой друг представяйки си,че ако аз съм на неговото място и живея неговият живот ще се справя много по-лесно и много по безпроблемно.Знае ли човек обаче ако съм изживял неговият живот от първа ръка дали пък ще съм чак толкова сигурен.Де да можеше.Това щеше да е една наистина готина способност.Не само да разбереш другият от първо лице, а дори и да усещаш болката и страданието,която причиняваш на някого без да искаш или съвсем умишлено.Физическа или психическа. :)
Deadlock всъщност не съм напълно убеден,че и ти отмяташ всичко с лека ръка и вървиш напред без да спираш.Виждал съм доста такива хора.Привидно силни, а ги блокира нещо,което на мен ми се вижда толкова несъществено.Както казах ако бях изживял техният живот вероятно щеше да е друго,но това не ми пречи да избухвам понякога просто защото ми се ще да им помогна... просто от безсилие,защото усещам ,че друго няма как да направя усещайки колко не съм прав всъщност че избухвам.Затова до голяма степен разбирам и хората,които ми се нервят,защото и сам понякога се нервя на себе си.Но както и да е.Някога в 7ми и 8ми клас бях попаднал в ситуация,в която през главата ми минаваха всякакъв тип самоубийства и убийства.В 9ти клас вече имах нов клас.Задружен.Те ми помогнаха,защитиха ме и ме накара до 12ти клас да се почувствам бая повече човек отколкото се чувствах тогава с бая повече самочувствие оттогава.Пак не чак толкова достатъчно,но доста повече.Със своите си методи просто ме приобщиха към групата си.Без да ги питам,без да ги моля и без да и споделям грам нищо от това,което ме тормози.Сякаш чрез телепатия едвали не разбраха какво ми е и как могат да ми помогнат.И сега страшно ги обичам и уважавам и с нетърпение чакм да дойде всяка година около 15 юни,когато обикновено е сбирката на випуска ми.Как стана? Знам ли...съдба.След края на 2006та обаче пак постепенно все повече и повече нещата започнаха да застояват.Как ще приключат нещата или поне на този етап...нямам си и на идея.Ако вникваме в сънищата поне от не чак толкова отдавна поне доколкото ги разбирам и от разни съновници доста добре.Ако гледаме в реалността в момента...пълна мъгла и тъмна Индия. :)
Иначе ме накефи каква защита си е изградила Ива само на 19 години.Нея или я придобиваш или ще се самосмачкаш рано или късно от укорителните мнения и погледи на хората. :)
golemiq_korab_minava
04-30-2014, 09:37
.Но както и да е.Някога в 7ми и 8ми клас бях попаднал в ситуация,в която през главата ми минаваха всякакъв тип самоубийства и убийства.В 9ти клас вече имах нов клас.Задружен.Те ми помогнаха,защитиха ме и ме накара до 12ти клас да се почувствам бая повече човек отколкото се чувствах тогава с бая повече самочувствие оттогава.Пак не чак толкова достатъчно,но доста повече.Със своите си методи просто ме приобщиха към групата си.Без да ги питам,без да ги моля и без да и споделям грам нищо от това,което ме тормози.Сякаш чрез телепатия едвали не разбраха какво ми е и как могат да ми помогнат.И сега страшно ги обичам и уважавам и с нетърпение чакм да дойде всяка година около 15 юни,когато обикновено е сбирката на випуска ми.Как стана? Знам ли...съдба.След края на 2006та обаче пак постепенно все повече и повече нещата започнаха да застояват.Как ще приключат нещата или поне на този етап...нямам си и на идея.Ако вникваме в сънищата поне от не чак толкова отдавна поне доколкото ги разбирам и от разни съновници доста добре.Ако гледаме в реалността в момента...пълна мъгла и тъмна Индия. :)
Добре, а защо гледаш толкова много миналото си?
7 клас и на мен са ми минавали такива моменти , признавам си, но вече отдавна съм забравил.
Какво ми беше тогава ли? Ами бях в ужасен клас, а не можех да се бия. Родителите пък не ме разбираха и само ми се караха. Сами разбирате, ама всичко мина. Сега като си спомням този етап от живота ми, ми минават също и доста положителни случки с приятелите.
След това пък щях да се самоубивам заради нали ,несподелена любов''..
И в крайна сметка с годините спря да ми пука от такива работи и спомени.
НЕ съм АВАТАР за да проникна в теб, за това се чудя на кое казваш по точно мъгла?
Какви сънища, какви съновници?
Не ти трябват, никой не може да ти помогне освен ТИ сам на себе си да си изградиш нова представа за нещата.
НЕ съм АВАТАР за да проникна в теб
Не е и нужно...
golemiq_korab_minava
04-30-2014, 09:43
Не е и нужно...
нужно е! от пръв поглед нищо не се разбира, освен, че е в аадски лошо състояние
вЪпросът е ЗАЩО? И Как да излезе от тва..
само ти може да проникваш в мъжки органи, ясноо.. :д
Niakoitam
04-30-2014, 09:55
Както казах веднъж на Deadlock ако аз съм ключа на бараката,явно бараката ще си остане заключена или поне дълго време.Иначе не знам какви изводи си правиш,но хората дето ме виждат в реалността изобщо не знаят за тези ми размишления,понякога ме виждат щастлив,весел,развихрен, усмихнат и т.н.Понякога е маска друг път не.Че някои дори се опитват и да ми завиждат за положението ми дори неосъзнавайки че не осъзнават за какво точно завиждат. :)
golemiq_korab_minava
04-30-2014, 09:56
ами нямаш самочувствие никакво...
нямаш и вяра//...
Niakoitam
04-30-2014, 10:01
Надеждата умира последна все пак.Ако нямах вече от отдавна да съм се хвърлил отнякъде отвисоко решил че и без това няма какво повече да видя в тоя живот :)
А самочувствие че нямам нямам.Е, понякога като ми поизчеткат егото се повдига за някакъв период от време малко.:)
golemiq_korab_minava
04-30-2014, 10:12
Надеждата умира последна все пак.Ако нямах вече от отдавна да съм се хвърлил отнякъде отвисоко решил че и без това няма какво повече да видя в тоя живот :)
А самочувствие че нямам нямам.Е, понякога като ми поизчеткат егото се повдига за някакъв период от време малко.:)
кво значи понякога? винаги ти трябва, ти си най-големия
захващаш се за нещо твое и започваш да го развиваш. ставаш най-добрия в това нещо и я да видим КОЙ ключ ще може да го отвори освен само и единствено твоя? Тогава няма да търсиш ключари, ако ме разбираш, и да искаш тяхното мнение, от което и сега не трябва да ти пука, ами им показваш един среден пръст и разбиваш бравите ...
на теб са ти пеели,че не можеш , не можеш и не можеш, а всъщност всеки човек е добър в своята си сфера на интереси, ама ако правиш нещо с тази твоя нагласа и мисли - наистина нищо няма да направиш.
слушаш другите хора и попиваш само негативното от тях, вместо да им теглиш майна и да ги използваш хитро както повечето правят...
защото истината е, че в човечеството не можеш да се оправиш само с добрина и примирение на всякъде...
само ти може да проникваш в мъжки органи
Мога да прониквам С мъжки органи в твоите женски такива...
:)
golemiq_korab_minava
04-30-2014, 10:15
Мога да прониквам С мъжки органи в твоите женски такива...
:)
не изневерявай на Тори ;д
не изневерявай на Тори ;д
Казах, че мога, а не че ще! :)
Аз си обичам моето Тори, като го натроша на какви пози и чудеса е способно. :)
golemiq_korab_minava
04-30-2014, 10:25
знам, знам, всеки ден присъствам и ви гледкам :Д
Ако не бях, аз .... до ся да ти е разчленила прасковките, добре, че е добричка
знам, знам, всеки ден присъствам и ви гледкам :Д
Ако не бях, аз .... до ся да ти е разчленила прасковките, добре, че е добричка
Воайор гаден! За тва ли стъклата на спалнята са вечно оплескани с нещо лепкаво от външната страна?!?
Пък аз лично съм й извадил ноктите и зъбите, за да не е способна на такива неща.
Niakoitam
04-30-2014, 11:02
кво значи понякога? винаги ти трябва, ти си най-големия
Най-вече като се стигне до период на лигавене.Обожавам да се лигавя особено ако е с девойки.Обожавам да седя в ролята на циркаджията и ако е нужно и по брутален да съм .Последните две години в училището много често се случваше,но напоследък далеч не е толкова често.Обичам отраканите "каки" дето не чакат мъжа, а направо се хвърлят без да ги притеснява нищо,обичам непознатите мацки дето ме заговарят без и грам да се познаваме. Обичам "каките" дето ме издигат в очите на един куп народ в заведенията или на друго място.Притеснявам се дори да ги погледна понякога,но усетя ли по-голям интерес към моята персона сякаш някакви окови падат...поне временно...особено пък ако съм и подпийнал малко...нищо че след това отново ще се върна в суровата реалност.И това мацките са го усещали.Усети го и една мацка дето реши да ми говори на секси като предишният път беше разпитвала за данните ми и след това цялото заведение беше вперило очи в нашият бърз танц.Или пък моментът, в който 10 коча седяхме на една маса, а мен по пътя от тоалетната до масата две девойки ме поканиха на танц.Пак бърз. Кой кой поканил не е важно,но цялото заведение гледаше,че даже ме и подбъзикваха какъв съм.И много подобни случки.И все готини мацки се падат де'а.Обвързани,необвързани всякакви.Дааа обожавам отраканите мацки и имам нужда от такива моменти поне колкото да се почувствам малко човек и да излезна за някой друг ден от реалността.К'во пък явно външно поне не съм чак толкова грозен :D Но дотам.За другото явно не е опрял още ножа баш до кокала.Едно знам със сигурност.Каквото и да става аз като прошляк няма да умра.Няма и да се самоубивам.Ако стигна до това дередже просто няма да се напъвам да си търся храна и вода и за седмица и половина биологията ще си каже думата :)
Deadlock
04-30-2014, 14:28
ако не съществуваше интернет, най-вероятно никога нямаше да споделиш с никой, че нещо те мъчи, и щеше да бъдеш напълно сам. а сега не си. има десетки хора само в този форум, които биха ти обърнали внимание и биха съпреживявали емоциите ти, ако пожелаеш промяна. това е толкова прекрасно, по дяволите! събрали сме тук хора с различни животи и си говорим по-искрено, отколкото която и да е голяма група хора на живо. имаме възможността да си помагаме страшно много!
ако не съществуваше интернет, най-вероятно никога нямаше да споделиш с никой, че нещо те мъчи, и щеше да бъдеш напълно сам. а сега не си. има десетки хора само в този форум, които биха ти обърнали внимание и биха съпреживявали емоциите ти, ако пожелаеш промяна. това е толкова прекрасно, по дяволите! събрали сме тук хора с различни животи и си говорим по-искрено, отколкото която и да е голяма група хора на живо. имаме възможността да си помагаме страшно много!
да не говорим че има и хора които са преживели подобни глупости и могат от личен опит да помогнат а не само да философеят
golemiq_korab_minava
04-30-2014, 18:07
Най-вече като се стигне до период на лигавене.Обожавам да се лигавя особено ако е с девойки.Обожавам да седя в ролята на циркаджията и ако е нужно и по брутален да съм .Последните две години в училището много често се случваше,но напоследък далеч не е толкова често.Обичам отраканите "каки" дето не чакат мъжа, а направо се хвърлят без да ги притеснява нищо,обичам непознатите мацки дето ме заговарят без и грам да се познаваме. Обичам "каките" дето ме издигат в очите на един куп народ в заведенията или на друго място.Притеснявам се дори да ги погледна понякога,но усетя ли по-голям интерес към моята персона сякаш някакви окови падат...поне временно...особено пък ако съм и подпийнал малко...нищо че след това отново ще се върна в суровата реалност.И това мацките са го усещали.Усети го и една мацка дето реши да ми говори на секси като предишният път беше разпитвала за данните ми и след това цялото заведение беше вперило очи в нашият бърз танц.Или пък моментът, в който 10 коча седяхме на една маса, а мен по пътя от тоалетната до масата две девойки ме поканиха на танц.Пак бърз. Кой кой поканил не е важно,но цялото заведение гледаше,че даже ме и подбъзикваха какъв съм.И много подобни случки.И все готини мацки се падат де'а.Обвързани,необвързани всякакви.Дааа обожавам отраканите мацки и имам нужда от такива моменти поне колкото да се почувствам малко човек и да излезна за някой друг ден от реалността.К'во пък явно външно поне не съм чак толкова грозен :D Но дотам.За другото явно не е опрял още ножа баш до кокала.Едно знам със сигурност.Каквото и да става аз като прошляк няма да умра.Няма и да се самоубивам.Ако стигна до това дередже просто няма да се напъвам да си търся храна и вода и за седмица и половина биологията ще си каже думата :)
и пак не разбрах какво става...
може би съм много тъп...
Niakoitam
05-01-2014, 08:46
ако не съществуваше интернет, най-вероятно никога нямаше да споделиш с никой, че нещо те мъчи, и щеше да бъдеш напълно сам. а сега не си. има десетки хора само в този форум, които биха ти обърнали внимание и биха съпреживявали емоциите ти, ако пожелаеш промяна. това е толкова прекрасно, по дяволите! събрали сме тук хора с различни животи и си говорим по-искрено, отколкото която и да е голяма група хора на живо. имаме възможността да си помагаме страшно много!
Ами да кажем,че просто предпочитам да си стоя с маската отколкото да се чувствам длъжен на някого,да имам усещането,че постоянно ме съжалява и поне да се заблуждавам,че съм на неговото ниво.Иначе едно е да искаш промяната, а съвсем друго да чувстваш вътрешната сила да я направиш.Мога да ти дам дори и най-дребен пример за някакво как да го кажа вътрешно дърпане за нещата така както са си въпреки,че видимо няма нищо общо.Когато едно време ми взеха GSM той имаше едно предпазно фолио на екрана и то така си стоеше.Постепенно започна да се отлепва и започнаха да ме карат да го махна.Нещо хич не ми се махаше въпреки,че беше просто едно найлонче.Трябваше почти само да си падне за да се реша да го махна.Някак не знам.Хич не ми се щеше да го махам.Така и с промяната.Искам я,но не усещам силата да я постигна.И все имам усещането,че успея ли някак да направя първата стъпка вече ще е много по-лесно.Ето например.До 12ти клас не бях ходил на кафе.Една съученичка веднъж ме покани с тях и започнах да го правя все по освободено с времето.Не бях и пил дотогава.Пак подобно нещо.Беше ме срам да танцувам в заведение пред хората.Пак подобно.Вече ми дреме на шапката и т.н. Но при всички случаи винаги е имало нещо,което ми е давало сила и нещо,което ме е поставяло пред свършен факт.Без да имам особено право на избор.Осъзнавам добре как звуча,но пък какво? Иначе и да съществуваше интернет все тая.Може би и тук нямаше да споделям.Въпреки,че и сега избягвам да го правя пред хора, с които имаме общи познати,защото не ми се ще по верижката това,което съм споделил да стигне до някой познат,на който аз не съм решил да му споделя.Пък и мразя да мъцам на главите на хората.И все пак за да се науча да споделям даже и в инернет имаше един много важен фактор.Период на около 3 години общуване 2006та-2009та с едно момиче дето вече не пише в този форум,но едно време въпреки,че бях нерегистриран,защото можеше и постнах една тема,защото наистина много ми беше натежало заради това,че завършвах,че една мацка ме разиграваше и много други неща,които вече съм позабравил ми постна електронната си поща,защото тогава фейсбук нямаше и ми предложи ако искам да и пиша.И до днес помня датата,защото на следващият ден имах имен ден.Въпросната дата беше 6ти май 2006та, а въпросното момиче се водеше тук black_heart.Към днешна дата само си се водим приятели във феисбук и дотолкова :)
може би съм много тъп...
Не си бил толко тъп, за колкото те смятах... :D
golemiq_korab_minava
05-01-2014, 09:13
Не си бил толко тъп, за колкото те смятах... :D
Недей са смей, маймуно ..... смешна....
golemiq_korab_minava
05-01-2014, 09:19
.Ето например.До 12ти клас не бях ходил на кафе.Една съученичка веднъж ме покани с тях и започнах да го правя все по освободено с времето.Не бях и пил дотогава.Пак подобно нещо.Беше ме срам да танцувам в заведение пред хората.Пак подобно.Вече ми дреме на шапката и т.н. .
Е то щото толкова е интересно ходенето на кафе и танцуването в дискотеки. Направо да припаднеш от кеф..
Или може би не си ходил именно, защото не ти се е и ходило тооолкова много, ами си подлижал на масата и за тва си искал.
Niakoitam
05-01-2014, 09:49
Е то щото толкова е интересно ходенето на кафе и танцуването в дискотеки. Направо да припаднеш от кеф..
Или може би не си ходил именно, защото не ти се е и ходило тооолкова много, ами си подлижал на масата и за тва си искал.
Всъщност не съм ходил,защото не съм искал да се чувствам като лепка, а не съм танцувал,защото ме е притеснявало да не ми се присмеят хората, а сега избягвам да каня пръв момичета на танц,защото ме е срам,защото си знам положението,защото не знам как ще го възприемат и защото може да са обвързани и гаджето им да ме гледа на кръв от някой ъгъл :)
anonymous708973
05-01-2014, 09:55
ако не съществуваше интернет, най-вероятно никога нямаше да споделиш с никой, че нещо те мъчи, и щеше да бъдеш напълно сам. а сега не си. има десетки хора само в този форум, които биха ти обърнали внимание и биха съпреживявали емоциите ти, ако пожелаеш промяна. това е толкова прекрасно, по дяволите! събрали сме тук хора с различни животи и си говорим по-искрено, отколкото която и да е голяма група хора на живо. имаме възможността да си помагаме страшно много!
много мило звучи^^
Deadlock
05-01-2014, 10:23
блаблабла, окей, аз признавам, че се ядосвам, и се оттеглям :)
golemiq_korab_minava
05-01-2014, 13:02
Всъщност не съм ходил,защото не съм искал да се чувствам като лепка, а не съм танцувал,защото ме е притеснявало да не ми се присмеят хората, а сега избягвам да каня пръв момичета на танц,защото ме е срам,защото си знам положението,защото не знам как ще го възприемат и защото може да са обвързани и гаджето им да ме гледа на кръв от някой ъгъл :)
Именно за това, че те е било страх, за да не се изложиш пред хората, което пък е защото си много зависим от тяхното мнение.
А тва за гаджето.. ами ти във филма влизаш.. Не знам, ако си страхлив, ок, има много страхливи, както каза, харесват те момичетата, нямаш проблеми. Хайде, че наистина почна глупости да мрънкаш.. мъж ли си?
s0b1esk1
05-02-2014, 07:33
темата много ми прилича на тази http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/559059-%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5
само че в мъжки вариант
Niakoitam
05-02-2014, 09:21
блаблабла, окей, аз признавам, че се ядосвам, и се оттеглям :)
Ето виждаш ли? Даже и сама си отговори на поставеният от теб въпрос защо мразя да споделям нещата,които ми тежат и особено пък пред хора от обкръжението ми.
Може и да прозвучи малко грубо,но тази твоя реакция след има няма 5 минути вече ще съм я забравил тъй като изобщо даже и не се познаваме.От човек от обкръжението ми обаче и особено по-близък доста би ме заболяло.Та какъв е смисъла да му споделям като и без това няма смисъл като рано или късно ще му писне и просто ще се врътне по подобен начин с вид реакция тип:'Олеле колко си зле,нямам думи повече,не знам какво мога да направя и изобщо няма да се занимавам с теб.И без това си неспасяем случай". Защо пък да не ме мисли за нещо повече просто сблъсквайки се с маската ми и стената около мен. :)
golemiq_korab_minava прав си. :) Ако ми беше просто за едното чукане и в същото време живеех в град поне малко по-голям от моят около 7-8 хиляден град дето така да се каже почти всеки познава всеки и номерът ми не се знаеше до кога ще минава пък и все пак не всички жени е казано че ще ме харесат...можеше и да си свиркам :)
anonymous708973
05-02-2014, 09:28
Защо пък да не ме мисли за нещо повече просто сблъсквайки се с маската ми и стената около мен. :)
Честно ли го задаваш тоя въпрос?
Това е най-тъпото решение, което съм чувала.
Отговорът, ако все още се чудиш: Защото не ти е близък, ако познава маската ти.
Да, напълно нормално е да те прати по дяволите, ако само се оплакваш, той се опитва да ти помогне, но ти самият не искаш да си помогнеш. Еми че да. Това е пораженческо мислене, извиняване на страховете ти с обстоятелствата... кому е нужен такъв приятел? Аз претендирам да съм адски добра приятелка, винаги ще помогна, ще давам съвет, ще успокоявам... ама в един момент като видя, че тоя човек не иска аз да му помогна, независимо, че твърди обратното... еми, оттеглям се. Повече не искам да слушам за проблема, защото се ядосвам. Нормално.
Niakoitam
05-02-2014, 09:47
Честно ли го задаваш тоя въпрос?
Това е най-тъпото решение, което съм чувала.
Отговорът, ако все още се чудиш: Защото не ти е близък, ако познава маската ти.
Да, напълно нормално е да те прати по дяволите, ако само се оплакваш, той се опитва да ти помогне, но ти самият не искаш да си помогнеш. Еми че да. Това е пораженческо мислене, извиняване на страховете ти с обстоятелствата... кому е нужен такъв приятел? Аз претендирам да съм адски добра приятелка, винаги ще помогна, ще давам съвет, ще успокоявам... ама в един момент като видя, че тоя човек не иска аз да му помогна, независимо, че твърди обратното... еми, оттеглям се. Повече не искам да слушам за проблема, защото се ядосвам. Нормално.
Ами в такъв случай и на мен ми дреме на шапката.По-добре да ми гледат маската и стените,но да имам някой до себе си отколкото да им се разкрия и да им покажа слабостите си и те да ме унищожат или в по-добрият случай да си хванат партакешите и да си бият камшика(не отричам,че и аз съм го правил веднъж,за което отчасти съжалявам)... :)
anonymous708973
05-02-2014, 11:04
А, викаш, по-добре за протокола, за пред обществото да имаш някой до себе си, който не те познава.
До такава степен ли робуваш на общественото мнение?
Много, много жалко.
Niakoitam
05-02-2014, 11:37
А, викаш, по-добре за протокола, за пред обществото да имаш някой до себе си, който не те познава.
До такава степен ли робуваш на общественото мнение?
Много, много жалко.
Не ми е проблем.И без това цял живот съм бил вълк единак. Така са се стичали обстоятелствата просто.А от 2006та насам винаги се намира човек, на който да държа...предимно в интернет и да споделям такива неща. В повечето пъти временно,но пък вече сякаш започвам да свиквам. И не,не е за пред обществото, а поне някога да има хора с които да изпия една биричка отвреме навреме като равен с равен за да не ми е хептен самотно.Останалото просто не ги интересува.Един такъв съученик лекенце дето 8 години едвали не ми се кълнеше,че ми е най-добрият приятел и дори се опитваше понякога да ме защитава същевременно показвайки си най-големиге лекефски качества като се почуства силен за да се доказва пред приятелите на по-големият му брат или не знам каквовърху мен всъщност впоследствие ми заби най-големият нож в гърба.Предаде ме за пореден път без да му мигне окото и тоя път беше фатално.Ама изобщо и грам не ме интересува,че този път беше за да защити комплексираният си братовчед.Вече 8 години в редките ни засечки повече от Здрасти няма, не искам и да има.А за вътрешният ми свят изобщо не му бях говорил.Представям си ако бях и съм много доволен,че не бях.Не търся чак такова близко приятелство.Аз на мен си не мога да имам вяра камо ли пък на някой друг.На мен просто ми липсва любовта.Само и единствено там съм склонен да дам такова приятелство,за което говориш на човек,който е на една ръка разстояние от мен.При условието,че обаче и от отрещната страна получавам същата откритост и всеки е толерантен към проблемите на другият.А разни дето се мислят за по-високо от мен,защото съм им показал,че изобщо не съм толкова силен колкото евентуално може и да са си мислели не ми трябват.Както казах мразя да се чувствам длъжен,съжаляван и по нисш. :)
DisappointedDreamer
05-02-2014, 12:49
Може и да прозвучи малко грубо,но тази твоя реакция след има няма 5 минути вече ще съм я забравил тъй като изобщо даже и не се познаваме.
Напротив.
Няма да си я забравил, защото постоянно те удря в моментите, в които си сам. Връхлита те с такава сила, че горния ти пост е пълно лицемерие.
Не можеш да помогнеш на човек, който не иска сам да си помогне.
Не знам защо определението 'вълк единак' трябва да означава сила, търпение, независимост и др. Не знам защо се гледа на нещо самодостатъчно и гордо. Точно умението да контактуваш, познаваш и чувстваш човекът срещу теб трябва да бъде това, което впечатлява някого.
//някакви разкъсани мисли.
golemiq_korab_minava
05-02-2014, 15:42
Вълк единак е човек, който не е толкова сам, колкото не му пука от тази реалност и си живее както си знае.
Тоест, найкотам не е вълк единак. Той е по-чувствителен, срамежлив и раним самотник.
Не, няма любовта да те спаси от теб самия.. тя дори няма да дойде, ако не се научиш да живееш добре без нея .
първо секса, после любовта
Niakoitam
05-02-2014, 19:01
golemiq_korab_minava
Поживьом увидим както се казва в една фраза.Все пак хората са казали че любовта давала крила.В противен случай жива и здрава да е.Иначе че съм срамежлив срамежлив съм...с определени хора,мога и бая да излезна от границите на срамежливостта обаче,ако отсрещната страна ме предизвика някак.Ма да знаеш,че изобщо не ме притесни оная девойка дето реши да ми се прави на яко отракана в ритъма на танца да и премеря със шепи гърдите така между другото. Просто някак усетих момента и че мацката ще се направи,че няма да го усети и че ще мога да се оправдая ако е нужно.Аз съм някакво странно същество на моменти :D
Иначе току виж наистина съм се превърнал в чудовището от един сън.Разбира се метафорично казано.Защото понякога наистина усещам и се изумявам как трудно успявам да се контролирам и не знам в каква посока ще избуи всички евентуално. :)
Иначе DisappointedDreamer не мисля,че ме познаваш по-добре от мен си но както и да е.Като цяло нищо не си разбрала от поста ми. И да ако дилемата е да съм сам или да споделям много лични неща с хора като оня тъп предател предпочитам да съм си сам или с маска :)
DisappointedDreamer
05-02-2014, 19:30
^Мда, защото само това са ти изборите, нали? Сам или маска.
Стой си в застоя, тогава. Пропилей живота си.
Niakoitam
05-02-2014, 20:14
^Мда, защото само това са ти изборите, нали? Сам или маска.
Стой си в застоя, тогава. Пропилей живота си.
Всъщност не отричам,че често чувствам живота си в застой.Често ми е и гадно и даже се оплаквам и тук.И когато видя теми подобни на тази наистина ми става тъжничко. Но когато си спомня някои неща,които ме накара да се припомня този разговор някак се вдъхновявам вътрешно и си казвам: "Ебал съм го и у живота! Каквото е писано това ще стане.В крайна сметка така или иначе никой не излиза жив от него". :)
https://plus.google.com/116656479843986853296/posts/Ecczzf7N7DF
Днес ми изскочи този пост в G+ фийда и се присетих за тази тема (вероятно 'щото четох на @Niakoitam излиянията снощи).
Лесно е да ти кажа колко по-сериозни проблеми си имат хората, но като го видиш току-виж ти щракнало нещо.
golemiq_korab_minava
05-03-2014, 05:38
Всъщност не отричам,че често чувствам живота си в застой.Често ми е и гадно и даже се оплаквам и тук.И когато видя теми подобни на тази наистина ми става тъжничко. Но когато си спомня някои неща,които ме накара да се припомня този разговор някак се вдъхновявам вътрешно и си казвам: "Ебал съм го и у живота! Каквото е писано това ще стане.В крайна сметка така или иначе никой не излиза жив от него". :)
понякога имам чувството, че тролиш
TheDevilInMe
05-03-2014, 07:26
Niakoitam, може би донякъде разбирам позицията ти. Да не би случайно и ти да си зодия РАК като мен? :D
Niakoitam
05-03-2014, 09:41
Niakoitam, може би донякъде разбирам позицията ти. Да не би случайно и ти да си зодия РАК като мен? :D
Случайно съм точно зодия Рак. :D Според всички прогнози е трябвало да си се родя Лъв,но пък мен нещо хич не ми се е чакало да дойде точното време и вместо Август съм решил да излезна средата на Юли :D
драсте, меланхолийке. как си, какво правиш? нема ли лек за твоята пандемия, антидот, а-у? искам да ти кажа да ме заебеш, щото аз те заебах. да се изчукаме взаимно и да си доставим удоволствие. този месец досега беше и ще бъде адски натоварен. това е хубаво, щото няма да имам време да мисля. прекарах учудващо прекрасно празниците с татенцето, бати, чичо, баба. ядохме агнешко подИ асмата. заканих се да спася невинната душичка, но ме пратиха да пазарувам, когато трябваше да свършат работата. така се лъжат малките деца, а аз съм малко момиченценценце. все още съм невинна и чиста. поне ми се иска да вярвам, че съм такава. съзнателно или не не можем да не погледнем в чуждата паничка. толстой е казал: Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“. ех, толстой... ми аз съм си светица в сравнение с мои връснички, а по-малките...те са като извадени от най-извратеното порно. когато разбрах какви ги върши една 16-годишна пикла, направо настръхнах. ужасТно е. потресаващо е. защо трябваше да ми го казват, мамка му! много често си мисля за това и се чувствам зле заради човешката глупост, безразсъдност.., а родителското нехайство..това е най-страшното. паралелно с това (признавам си) се чувствам и добре, сравнявайки се с другите и с тази въпросната. ние - хората - сме жалки същества. успокояваме се с чуждото нещастие и изпитваме облекчение, когато не сме постъпили еди как си и не ни се е случило еди какво си, което пък ме подсеща за филма 23:14. привидно банална , комерсиална и предсказуема американска боза, но няколко седмици след като съм го изгледала, продължавам да си мисля за него. до какво стигнах. един от законите на физиката е (не помня вече кой), че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. това е заложено в мовието. иска ми се да вярвам в това, наистина. обаче съм мн скептична. има и бол песнички с такава идея: джъстинчо - what goes around comes back around, емануелчето - всичко се връща и тн. ама не вярвам. това го казват ората, които искат да се подкрепят по некъв начин, да си вдъхнат малко куражец, да се утешат с едно клише. МРАЗЯ КЛИШЕТА! другото нещо от това филмче. НЕ ИСКАМ ДА УМРА НЕЛЕПО. не искам да ме блъсне кола, не искам да ми падне саксия на главата, минавайки под някой блок. вярно, такава смърт е по-добра заради тва, че не е бавна и мъчителна, но НЕМА ДВЕ ДОБРИ! атеистка съм. вярвам, че животът е тук и сега, никъде другаде и никога отново. имала съм огромния късмет точно определена гамета сперматозоид и точно определена гамета яйцеклетка да се срещнат в новогодишната нощ, когато са ме забъркали нашите и да направят тази прекрасна зигота ;3. само заради това трябва да се чувствам късметлийка. ами другите екстри и плюсчита, които имам, хаха? ще стана оптимистка! лека-полека. стига с тези черни мисли, меланхолийке. знаеш, обичам те. ти ме превърна в човек, който харесвам. благодарение на теб изпитах оргазмени чувства, колкото и болезнени да бяха в повечето случаи. ще ми бъде мъчно за теб, но мисля, че е време да си ходиш. доста време ме измъчвА. нали знаеш песента: '..няма не искам, няма недей..'. чувствам се претръпнала и почти излекувана. мисля, че знам къде да се фокусирам - любовта. понякога се чувствам малка и незначителна на фона на цялата тази безмерност. мисля, че нашите любовни страсти и копнежи са смешни и глупави сред този химермегагигантизъм. ама..ко да прая. трябва да си направя живота удобен и по-малко болезнен, нищо че винаги ще го чувствам фалшив. трябва да се вкопча в любовта и настоящето, за да забравя въпросите, чийто отговор никога няма да получа. трябва да съм продуктивен човек, да изкарвам пари..така трябва..да живея по определена хронология, да се чувствам като в дежа ву. наситих се. хакуна матата! чал!
anonymous708973
05-06-2014, 15:16
"Каквото е писано това ще стане.". :)
Перфектното оправдание да се носим по течението, да не полагаме усилия и да се надяваме, че животът ни ще се промени, ако Съдбата/Бог/квото е там реши така.
И това наричаш вдъхновение? Вдъхновението би било стимул да си извадиш главата от пясъка и да си хванеш живота в ръце. Това е пораженческо мислене, отказ да мислиш - съответно работиш - върху проблема, заравяне на главата в пясъка/задника. Как можа да го наречеш вдъхновение?!
един от законите на физиката е (не помня вече кой), че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие.
третият закон на нютон
:О
Не знам какво точно обсъждате, ама не всички неща в живота зависят от нас. Понякога се изисква (поне) втори човек.
Да си в непрестанна позиция на бета версия не е много по-добра опция.
Sir Humphry Davy
05-06-2014, 16:39
псевдо-интелигенти
Fisherman
05-06-2014, 18:56
тази тема е ужасно наситена с много заблудени и глупави хора
тази тема е ужасно наситена с много заблудени и глупави хора
и ти дойде да допринесеш за подсилване на наситеността?
третият закон на нютон
:О
бала ли съм го
пък и тоа е физик, начи е закон на физиката, а не съм длъжна да знам кой
Fisherman
05-06-2014, 22:02
и ти дойде да допринесеш за подсилване на наситеността?
ще почнеш да си даваш сметка,малко по малко,колко си зле
Niakoitam
05-07-2014, 09:08
Перфектното оправдание да се носим по течението, да не полагаме усилия и да се надяваме, че животът ни ще се промени, ако Съдбата/Бог/квото е там реши така.
И това наричаш вдъхновение? Вдъхновението би било стимул да си извадиш главата от пясъка и да си хванеш живота в ръце. Това е пораженческо мислене, отказ да мислиш - съответно работиш - върху проблема, заравяне на главата в пясъка/задника. Как можа да го наречеш вдъхновение?!
Ами приеми,че хората сме различни.Едни понякога се носят по течението, а други се опитват да се заблуждават колко всъщност са велики и как целият им живот зависи само и единствено от тях и те си го градят.Ама без ограничения,без страхове.Ако нещо им пречи просто го премазват.Целта оправдава средствата нали така? Няма начин нищо да ги спира понеже иначе ще излезе,че са си завряли главата в задника.Ами аз пък не вярвам,че хората са толкова велики,че да определят баш напълно съдбата си. И отново един съвсем дребен и видимо с нищо не отнасящ се по темата пример,който сега ми е на главата та затова се и сещам за него.Ето споделям съм в темата в споделете например за това,че преди известно време ми излезнаха ечемици дето не заздравяха каквото и да се направи.И аз какво мога да направя.След два дни трябва да се режат.Как да го предотвратя това.Всъщност имам избор.Може да ходя да ми ги махнат, а може и да не ходя.Не са чак такъв проблем.Виж обаче ако ми покриваха очите или операцията беше за нещо,от което зависи животът ми,което пак по никакъв начин нямаше как да предотвратя трябваше задължително да се направи,защото иначе последиците са ясни.В общи линии се отклоних от темата и не знам дали ще ме разбереш особено
Не знам какво точно обсъждате, ама не всички неща в живота зависят от нас. Понякога се изисква (поне) втори човек.
Да си в непрестанна позиция на бета версия не е много по-добра опция.
А а а кажи им го на хората дето не са попадали в дадена ситуация или мислят,че всеки човек е правен по калъп и ще се справи почти минимум като него със ситуацията каквото и да е преживял.
Та Пантерке ако го погледнем метафорично ако опре ножа до кокала дотолкова,че да се стигне до животоспасяващата операция може и някак да се справя или...просто да умра.В момента съм на избора за операцията на ечемик.А реално и тази операция ако нямаше кой да ме хване за ушите да я направя (в случая по-малко баща ми и повече лекарката) най-вероятно щях да си седя така дълго време.Както и ваденето ми на един зъб отне години размисли и много увещания.Имам и една като цяло незабележима корекция на едното око,която трябва да се направи,но е сложна(около час) и трябва малко повече време за заздравяне след това,а е предимно естетична,но за нея колкото и да ме убеждаваха съм я сложил поне на тоя етап на заден план.
Та в живота има решения,които човек може да вземе веднага,такива,за които трябва да се поколебае даже и да му помагат други и такива,дето оставя на заден план въпреки желанието за помощ от другите.Като добавим и факта,че аз не съм изобщо от решителните хора и неяснотата ме плаши вече картинката се оформя напълно :)
anonymous708973
05-07-2014, 09:26
Ами приеми,че хората сме различни.Едни понякога се носят по течението, а други се опитват да се заблуждават колко всъщност са велики и как целият им живот зависи само и единствено от тях и те си го градят.Ама без ограничения,без страхове.Ако нещо им пречи просто го премазват.Целта оправдава средствата нали така? Няма начин нищо да ги спира понеже иначе ще излезе,че са си завряли главата в задника.Ами аз пък не вярвам,че хората са толкова велики,че да определят баш напълно съдбата си. И отново един съвсем дребен и видимо с нищо не отнасящ се по темата пример,който сега ми е на главата та затова се и сещам за него.Ето споделям съм в темата в споделете например за това,че преди известно време ми излезнаха ечемици дето не заздравяха каквото и да се направи.И аз какво мога да направя.След два дни трябва да се режат.Как да го предотвратя това.Всъщност имам избор.Може да ходя да ми ги махнат, а може и да не ходя.Не са чак такъв проблем.Виж обаче ако ми покриваха очите или операцията беше за нещо,от което зависи животът ми,което пак по никакъв начин нямаше как да предотвратя трябваше задължително да се направи,защото иначе последиците са ясни.В общи линии се отклоних от темата и не знам дали ще ме разбереш особено
Пак се оправдаваш и се опитваш да изкараш тези, които сме по-малко колебаещи се жестоки, за да оправдаеш собствената си слабост.
Не, не съм от тези, за които целта оправдава средствата на всяка цена. Има неща, които ме спират. Има неща, за които се колебая. Ама именно те определят колко силен човек си.
Ама са по-сериозни от някакви си ечемици. В смисъл... сериозен ли си?! Как не те е срам от някви смешни ечемици да стигаш до размисли за живота?
- Махаха ми нокът, когато бях на 5. Със забиване на 5 игли в пръста на 5-годишно детенце и издърпване на нокътя с клещи. Докато бременната ми майка гледаше.
- В 6-ти клас минах през две пълни упойки в рамките на час.
- В 11-ти клас ми вадиха сливици. Е, това е било първият и последният път, в който буквално съм ревала от болка, защото обезболяващите, предвидени да се взимат на всеки 12 часа, спираха да действат след 7-8. И майка ми отново гледаше и плачеше с мен, защото нямаше какво да направи.
- На приятеля ми наскоро му извадиха два мъдреца наведнъж.
- Наскоро гледах как едно момче го шиха без упойка. Вярно, сам пожела, вярно, само едно шевченце беше, обаче ми стана лошо. В момента, в който лекарят извади иглата - моментално ми падна кръвното, черно петно, едвам излязох от стаята и съм сигурна, че вървях на зигзаг. Представи си какво разочарование е за някого, който е искал да бъде лекар... и то хирург. Трябваше ли да седна да мисля за невъзможността да си осъществя далеч не толкова детската мечта? Да мина през снощния си сън; приятел, който е лекар и когото не съм виждала от 2 години; за да стигна до какво ще закусвам утре?
Не. Защото от подобни мисли... пардон, мисловни диарии, няма смисъл.
На фона на всички тези неща не се ли чувстваш някак... виновен, някак жалко, че се оплакваш за пълни глупости? Все едно да седна да мрънкам и да водя драматични мисловни монолози на тема "Защо забравих да си купя шоколад и сега в 12 часа ми се яде, ама нямам", докато има деца по света, които са виждали месо два пъти в живота си, камо ли шоколад. Същото е.
И да - нищо не можеш да направиш, за да предотвратиш появата на ечемици (проблема). Но можеш да направиш много, за да се СПРАВИШ с него. И именно самообладанието, с което го правиш, те определя като човек. Затова те плаши неяснотата - не можеш да действаш ефективно и под напрежение. Искаш нещата да си вървят кротко и спокойно и от теб да не се иска да поемаш рискове и отговорности. Да, има всякакви хора, не само такива като теб и такива, за които "целта оправдава средствата". За не знам кой път - ама нещата рядко са черно-бели. Никога няма да станеш невероятно решителен и дързък, но поне можеш да работиш в тая насока, за да постигнеш прогрес и такива дреболии да не те стряскат.
Щото извинявай, ама когато става дума за физическо здраве, дори няма нужда да теглиш плюсове и минуси. Имаш нужда от операция - правиш я. Много сложно!
Да не ти дава Господ наистина да претегляш плюсове и минуси и да взимаш сложно решение, че не те виждам.
Stan4o123
05-07-2014, 09:36
От нас зависи как възприемаш ситуацията и как ще я оцветиш, но да твърдиш , че всичко зависи само от теб е нелепо. Както най-големите умове са стигнали до заключението , че индивидът е незначителен , което е възможно най-успокоителната мисъл за едни , но и най-големият кошмар за други ( въпрос за самосъзнание и его ) . Ето една красива мисъл на Айнщайн
“the scientist's religious feeling takes the form of a rapturous amazement at the harmony of natural law, which reveals an intelligence of such superiority that, compared with it, all the systematic thinking and acting of human beings is utterly insignificant reflection. This feeling is the guiding principle of his life and work, in so far as he succeeds in keeping himself from the shackles of selfish desire. It is beyond question closely akin to that which has possessed the religious geniuses of all ages.”
Най-трудните решения са такива, които обикновено се взимат веднага или в съвсем кратък период от време. Ако го мисля 2 седмици дали да отида на зъболекар при положение, че ме боли, значи не ме боли достатъчно. Но не вярвам да има чак такава висша форма на мазохизъм. Един сериозен човек винаги може да претегли плюсове и минуси на момента и да реши какво да прави.
Не всичко зависи от теб, но да чакаш някой друг да ти взима решенията и да претегля вместо теб е мисленето на 10-годишните.
Niakoitam
05-07-2014, 09:47
Пак се оправдаваш и се опитваш да изкараш тези, които сме по-малко колебаещи се жестоки, за да оправдаеш собствената си слабост.
Не, не съм от тези, за които целта оправдава средствата на всяка цена. Има неща, които ме спират. Има неща, за които се колебая. Ама именно те определят колко силен човек си.
В грешка си.Никой не се опитвам да изкарам жесток.Вие просто се опитвате да помогнете по някакъв начин.А това.че има неща,които те спират на мен ми е пределно ясно дори и да решиш да ми обясниш как като танк минаваш през всичко.
А ако ще си мерим пишките със заболявания имам по-големи козове от теб :) Още при раждането ми откиха шумове на сърцето.Слава Богу затихнаха.Все пак аз даже съм и от "радиационните" деца.За един месец ми се е разминало да бъда изваден и изхвърлен в някоя медицинска кофа.Слава Богу и много неща са ми се разминали.Пак независещи от мен разбира се.
Правили са ми двучасова операция на очите,след която дълго време се възастовявах.Но не да ми подкастрят два мускула както сега искат,а по 4те на две очи.Лекували са ме от бронхпневмония като 8 от 16 болезнени мускулни инжекции са ми били в краката.два пъти са ми гипсирали ръката като един път са ми я намествали на живо,три пъти са ми вадили нокти на палците на краката като третият път беше и на двата пръстта,поправяли са ми счупена челюст на две места и т.н. и т.н. Така че няма какво да си мерим кой какво е преживял.И местни и пълни упойки съм виждал почти всякакви и почти навсякъде.И това не ме кара на размисли за живота, а просто ти давам метафори.Аз постоянно си размишлявам на нещата от живота.От моя или нечии друг опит.Никъде не твърдя че съм кой знае колко силен.Но пък като се замисля може и да не съм толкова слаб щом не съм се хвърлил отнякъде вече.А това за снощният сън...по-добре си замълчи.Кой каквото го влече.Не може да споделям само и единствено твоите интереси. Иначе да не си говорим за шоколада и месото,че ти понякога се оплакваш как еди кой си какви дрехи носил и как си била ходила еди си в какви богаташки места и какъв готин стил си имала нищо,че в Африка хората не знаят какво са дрехи.Пак казвам приеми,че има такива и такива хора.А колко сложни решения съм взел няма как да знаеш.
golemiq_korab_minava
05-07-2014, 09:57
[QUOTE=PinkPan7her;11083182]Пак се оправдаваш и се опитваш да изкараш тези, които сме по-малко колебаещи се жестоки, за да оправдаеш собствената си слабост.
Не, не съм от тези, за които целта оправдава средствата на всяка цена. Има неща, които ме спират. Има неща, за които се колебая. Ама именно те определят колко силен човек си.
Ама са по-сериозни от някакви си ечемици. В смисъл... сериозен ли си?! Как не те е срам от някви смешни ечемици да стигаш до размисли за живота?
- Махаха ми нокът, когато бях на 5. Със забиване на 5 игли в пръста на 5-годишно детенце и издърпване на нокътя с клещи. Докато бременната ми майка гледаше.
- В 6-ти клас минах през две пълни упойки в рамките на час.
- В 11-ти клас ми вадиха сливици. Е, това е било първият и последният път, в който буквално съм ревала от болка, защото обезболяващите, предвидени да се взимат на всеки 12 часа, спираха да действат след 7-8. И майка ми отново гледаше и плачеше с мен, защото нямаше какво да направи.
- На приятеля ми наскоро му извадиха два мъдреца наведнъж.
- Наскоро гледах как едно момче го шиха без упойка.[QUOTE=PinkPan7her;11083182]
------------
Състезание по превъзмогване на болки ли правим ? :Д
Аз пък не ходя да ми вадят зъб и др. подобни не заради болката, ми щото адски ме мързи.
Иначе кво яко беше след операцията на апандисит, всеки трябва да се наслади поне веднъж в живота на някаква по-голяма раничка.
Пак се оправдаваш и се опитваш да изкараш тези, които сме по-малко колебаещи се жестоки, за да оправдаеш собствената си слабост.
Не, не съм от тези, за които целта оправдава средствата на всяка цена. Има неща, които ме спират. Има неща, за които се колебая. Ама именно те определят колко силен човек си.
Понякога можеш да не си толкова "наперена". Никога не знаеш дали няма да ти дойдат тези неща и на твойта глава, а повярвай ми, като ти дойдат, започваш да се променяш. Тия примерчета от твоя живот с какво помагат на въпросния човек ? Не мислиш ли, че има разлика между дете и голям човек ? Децата нямат страх и не знаят какво може да се случи. Отчасти съм съгласен, че само се оправдава и т.н., ама и ти можеш понякога за разнообразие да не се правиш на голяма работа.
anonymous708973
05-07-2014, 10:10
А колко сложни решения съм взел няма как да знаеш.
Предполагам. На база това, което виждам, а именно, че се колебаеш за дреболии.
И пак не загряваш смисъла, не загряваш защо ти ги написах тия неща. Не се меря с теб! Казвам, че това са незначителни дребни физически проблеми. Има хора с толкова по-големи! Хора с наистина сериозни заболявания или недъзи, които всеки ден стават с мисълта, че са непълноценни. Не се ли чувстваш неблагодарен, че на тоя фон седиш и от седмици мрънкаш за ечемици?!
Аз в такива моменти си бия два шамара и си казвам "Я се стегни, пикло вчерашна".
Ама щом си рекъл, ще се мерим. Късметлийка съм, че съм родена нормална. Лекарите са казвали, че ще се родя с напълно нормален разсъдък, но сериозни физически недъзи. Късметлийка съм от ден първи на тая планета. Имам/Имах шум на сърцето. Предпоставки за детски ревматизъм. Перманентно ниско кръвно. Черни петна всеки ден. Кръвоизливи от носа през лятото - два пъти на ден.
Нали...
НИЩО НЕ Е. Защото съм нормална, в края на краищата. Сещам се за тия неща в момента, за да ги дам за пример. Не желая съжаления, не желая мерене на пишки с никого. Не ги мисля дори, не живея с "Ами ако...". Използвам малките препятствия като тренировка за големите. И е доста печеливша стратегия. А отдавна вече не съм на акъла, на който бях преди, когато не се замислях. Сега анализирам и преценям, не оставай с впечатлението, че просто се хвърлям и каквото стане. Така е лесно, така всеки може. Идеята е, че след премислянето и преценянето идва моментът, в който трябва да действаш. И паузата между тия два момента следва да е правопропорционална на проблема. Малък проблем - малка пауза. That simple. Ясно ми е, че не ти идва отвътре. Но се надявам да теб да ти е ясно, че трябва да работиш върху това.
И аз ти казвам, да приемеш, че има всякакви хора. Лично аз за себе си (както ти казах и в другата тема) не приемам мрънкания на някого, при положение, че той сам не иска да си помогне.
Niakoitam
05-07-2014, 12:29
Ясно ми е, че не ти идва отвътре.
Оп,оп,оп започва да набарваш проблема.А защо не ми идва отвътре? Заради неспоменати и споменатите вече факти. А и не знам колко ще е достоверно за деб,но раците обичаме като цяло спокойствието и уюта.А когато например в училището ми идваше отвътре да ме радва Биологията и особено Анатомията си изкарва само 6тици. Веднъж се излигавих и изкарах 4ка за първият срок.Това така ме мотивира,че си скъсах гъза и вторият срок изкарах 6.Та като ме видя учителят колко съм мотивиран ми писа 6 и за годината. Е, по Химия колкото и да си скъсвах гъза за да изкарах по-висока отценка и колкото и да имах силното желание за това се получаваше просто някакво напъване и колкото и да се стараех трудно успявах да вържа 4 особено пък на Биохимия.Та в общи линии и в живота е така.
И аз ти казвам, да приемеш, че има всякакви хора. Лично аз за себе си (както ти казах и в другата тема) не приемам мрънкания на някого, при положение, че той сам не иска да си помогне.
Ааааа значи стигаме до извода,че човек сам трябва да си помогне.И тогава автоматично се връщаме пак на старата тема с теб защо пък е нужно да споделям на близките ми като така и така сам трябва да си се справя освен ако не ща просто да ми поолекне малко и да падна достатъчно в очите им.Ама пък нямало да съм толкова близък с тях ако не го правя.Големо пък важно.Относно онази тема тя е за мрънкания.Всеки може да си мрънка колкото си има желание и никой не е длъжен да го чете.Може да даде съвет ако иска и до толкова.В някои форуми може и да го блокира и изобщо да не му вижда мненията. Но чак пък да си нарушава цялата душевна хармония няма смисъл,.Не мислиш ли? :)
girlwithblueeyes
05-07-2014, 12:33
Инка нали знаеш че болката и проблемите на конкретен човек са си големи и страшни за самият него .Искам да кажа неговите проблеми може да не са нещо особено за теб или за мен но са такива за самият Някойтам .
За останалото си права че въпросният потребител наистина се лигави .
anonymous708973
05-07-2014, 14:14
Ама защо си мислиш, че не разбирам "мрънкането с цел да ти олекне"? :) Предполагам, че всеки има нужда от това :)
И да, тези, които наричаш приятелш, би следвало да знаят какво ти е на душата. Може би не споделяш, защото знаеш, че след мрънкането (което изразява недоволство от нещо) би следвало да има и действие (за да разрешиш проблема и да спреш недоволството), а не си готов за него. Лично аз поне затова не бих споделила - защото ако само мрънкам, значи съм изгубила времето на въпросния приятел. Значи съм недостойна да ми отделя време. Дали и при теб е така?
Аз лично съм избрала да съм продуктивна - мрънкам си, ближа си раните, искам съвет и гледна точка и действам. Предлагал същото и на приятелите си и смея да твърдя, че съм страхотен приятел :)
Готова съм да помогна винаги и явно и разни познати го усещат, защото се случва ни толкова близки хора да ми искат съвет, винаги подхождам с внимание. Обаче като стоят и ми мрънкат, аз се потапям в проблема, давам емоция и време и ако накрая няма резултат...къде е смисълът?
Готова съм да помогна винаги и явно и разни познати го усещат, защото се случва ни толкова близки хора да ми искат съвет, винаги подхождам с внимание. Обаче като стоят и ми мрънкат, аз се потапям в проблема, давам емоция и време и ако накрая няма резултат...къде е смисълът?
Преди време в друга тема, в друг контекст постнах едно стихотворение на Хорхе Букай, ако помниш.
Твоето приятелство не се измерва в т'ва, че ще ги кАчиш на гръб, ще им даваш отговори на готово, ще ги мотивираш и едва ли не ще им живееш живота. Т'ва, че ти от странична гледна точка, виждаш как нещата се решават с едно мигване на окото, не означава, че другият който не го вижда е по-слаб от теб. Не ти е работа да даваш нещо на готово. Ако си истинска приятелка, ще искаш да си до този човек, докато извървява пътя до т'ва, да намери решението толкова лесно, колкото и ти (като емоционално неангажирана в случая).
По принцип и аз мразя пасивността.
golemiq_korab_minava
05-07-2014, 17:04
Ама щом си рекъл, ще се мерим. Късметлийка съм, че съм родена нормална. Лекарите са казвали, че ще се родя с напълно нормален разсъдък, но сериозни физически недъзи. Късметлийка съм от ден първи на тая планета. Имам/Имах шум на сърцето. Предпоставки за детски ревматизъм. Перманентно ниско кръвно. Черни петна всеки ден. Кръвоизливи от носа през лятото - два пъти на ден.
.
И ти имаш болно място...
Миналата годни едва не орева орталъка, че си нямала късмет с родното място и дълго време не можеше да възприемеш защо е това наказание.
В тоя форум всеки се мисли за прав.
anonymous708973
05-07-2014, 21:31
Всеки има болно място. Никъде не твърдя, че "минавам като танк през всичко". Не е номерът да нямаш проблеми. Номерът е като се появят, което става рано или късно, да реагираш адекватно :) "Адекватно" наистина е субективно понятие, за мен обаче е синоним на "намирам решение".
Криво ми беше, ама се стегнах и направих каквото трябваше, за да си реша проблема, нали? :)
Бейбиту, аз по принцип съм нетърпелива. Потискам го с впечатляващ успех обаче... ама като го виждам тоя човек, че не желае да тръгва по пътя, камо ли да го извърви...?
golemiq_korab_minava
05-07-2014, 21:44
Ти тогава беше същата. Всички опровергаваше и все на твоето, ех..
Найкотам като гледам цял живот си е бил такъв и на 28 да търпи караница от теб не го виждам...
anonymous708973
05-08-2014, 01:27
Ти тогава беше същата. Всички опровергаваше и все на твоето, ех..
Никога не съм бягала от действието. Н-и-к-о-г-а.
Отлагала съм го с малко, разбира се, зависи от ситуацията. Но винаги се е стигало до простото преглъщане и скачане от скалата, ако мога да съм метафорична :)
Не мога аз дълго да стоя на едно място и да съм непродуктивна. Имала съм си меланхолиите и депресиите, ама доста бързо ме пускат.
golemiq_korab_minava
05-08-2014, 05:37
Н-И-К-О-Г-А не казвай никога ;)
Винаги бягаш.. от мен ..
Сега на вашата сватба с найкотам ще имаш възможността да държиш везните и контрола :)
DarkTemplar
05-09-2014, 22:15
Темата трябва да се прекръсти на Мемоарите на Някойтам.
Niakoitam
05-10-2014, 10:41
Темата трябва да се прекръсти на Мемоарите на Някойтам.
И ти ще я отваряш всеки ден с трепнещо сърце за да разбереш има ли нещо ново дето съм написал. Нали така? :D
DarkTemplar
05-10-2014, 10:50
Ама разбира се. Как бих могъл да живея пълноценно, ако не знам какво се случва във вътрешния ти свят? :>
Fisherman
05-10-2014, 11:02
влизам като олово
Niakoitam
05-10-2014, 11:06
DarkTemplar викаш четеш темата с отвращение,но пък нямаш друг избор просто защото някакъв неизвестен терорист в черно и с експлозиви около кръста ти е насочил оръжие в главата и те задължава да го правиш въпреки волята ти. :)
golemiq_korab_minava
05-10-2014, 11:34
DarkTemplar викаш четеш темата с отвращение,но пък нямаш друг избор просто защото някакъв неизвестен терорист в черно и с експлозиви около кръста ти е насочил оръжие в главата и те задължава да го правиш въпреки волята ти. :)
то и рекламите по средата на хубав филм са ужасни, ама ги гледаме :D
DarkTemplar
05-10-2014, 14:11
DarkTemplar викаш четеш темата с отвращение,но пък нямаш друг избор просто защото някакъв неизвестен терорист в черно и с експлозиви около кръста ти е насочил оръжие в главата и те задължава да го правиш въпреки волята ти. :)
А може би просто ми е забавно мрънкането и самосъжалението ти. :)
Niakoitam
05-11-2014, 08:31
то и рекламите по средата на хубав филм са ужасни, ама ги гледаме :D
Нали знаеш че рекламите са сложени за въздействие над хората? В случая кое е филма и кое са рекламите? Ако приемем,че моите постове са рекламите значи ти влизаш в ролята на човека,който си ги изглежда културно,обажда се по телефона да си поръча даденият продукт, а след това обяснява на приятелите си колко са били тъпи рекламите по време на интересният филм дето е гледал? :)
А може би просто ми е забавно мрънкането и самосъжалението ти. :)
Въх, ще взема да се Обидя вече. :) Така ще кажеш ти. :D Това ти мнение малко ми мяза на коментарите например колко била тъпа чалгата от хора дето след 12 часа вечерта маат гюбеци като разпрани на нея вместо да си седят по масите оправдавяйки се че го правят,защото видиш ли приятелите им били слушали чалга.Нищо че 90%та сигурно от тях през деня обяснявах как не я понасяли. :)
DarkTemplar
05-12-2014, 02:13
Не ми развивай теории, не ти се отдават.
Niakoitam
05-12-2014, 07:30
Добре император Великий щом вие казвате кой съм аз че да го оспоря.Прост плебей съм и съм много зле Нали така? :)
golemiq_korab_minava
05-12-2014, 07:32
ти си секс символа на форума :Д
Niakoitam
05-12-2014, 08:06
С тая титла никога не съм се отъждествявал...камо ли пък на форума. ;)
Не съм чел другите коментари, може и да повторя някого, но като цяло не мисля, че тези мисли са нещо ненормално за едно 17-18-19 годишно момиче. Завършваш училище, чувстваш, че трябва да пораснеш, да намериш пътя си в живота и да тръгнеш по него. От друга страна по времето, когато вашите са били на твоята възраст е нямало толкова източници на информация, които да ти набиват в главата колко монотонен е обикновения човешки живот, при теб ги има и идват различните гледни точки. Те искат да влезеш в университет, да се образоваш и да изкарваш добри пари. Може би и ти искаш това, но реално не знаеш какво искаш да учиш, да работиш, живее ти се ако може без да работиш а просто да си се наслаждаваш на живота. Също фактор е количеството хормони, което те залива в момента. След време всички тези страсти, емоции и копнежи ще се съберат в 'една точка' и ще поемеш по своя път, какъвто и да е той.
И моля те никога повече не пиши "ниСки" със З... На 2 пъти го видях и 2та пъти ми идеше да спра да чета дългия ти пост
Niakoitam
05-12-2014, 08:47
И моля те никога повече не пиши "ниСки" със З... На 2 пъти го видях и 2та пъти ми идеше да спра да чета дългия ти пост
Ти явно наистина не си дочел темата за да разбереш как една потребителка точно за "откриването на правописната грешка" в думата ниСки го отнесе.
В училище се учи,че в българският език има думи наречени пароними. Демек думи с близък звуков състав,но с различно значение. Като например ниСки-ниЗки, фон-фонД, ларви-лаВРи и т.н и т.н. :)
^адвокатист ще става roflmao
Niakoitam
05-12-2014, 09:09
Ами не.Просто знам отговора на въпроса и влезнах в темата и го видях, след което отговорих вместо евентуално да чака Ива да му отговори или някой да му се присмее. Проблем не виждам никакъв :)
Fisherman
05-12-2014, 09:10
сълза
И моля те никога повече не пиши "ниСки" със З... На 2 пъти го видях и 2та пъти ми идеше да спра да чета дългия ти пост
тъп си, да
неграмотник
скатер
математика
гмеч
От прочетеното не разбрах нищо.Обясни като на абдал та да могат и другите да разберат.
От прочетеното не разбрах нищо.Обясни като на абдал та да могат и другите да разберат.
абе ти що само ми ъпваш темите?
миси, стана ми мило да се чета отново ;д
драсти, пак съм аз. преминах в нов стадии меланхолия. не мога да обобщя в една дума. може би най-близката е неболезнена. да, пак не съм щастлива и удовлетворена, но поне вече не се чувствам толкова нещастна от този факт. както и да е. понеже съм в раздел Любов, меланхолийке, искам да ти споделя любовните си терзания. някак не вярвам, че някое същество може да ме хареса...отвътре. да, да, да, имам комплекс за малоценност в тва отношение. сега като се замисля, това се потвърждава от неспирните ми опити да се доказвам, суетата и максимализма. не искам да харесват само обвивката. за мен винаги много по-важна е била емоцията. отчаяно се нуждая от емоционална близост. като просяк на улицата. не каквато и да е и не от когото и да е, а от моя башерт. да меланхолийке, знам че звучи несериозно, но знам, че съществува. повярвай ми, знам.
искам да правя секс. не, не просто секс, искам да правя любов. искам да почувствам потъмнелия поглед върху себе си, да чуя дрезгавината на гласа, да следвам ритъма на дишането... искам любов, мамка му. мога да бъда с толкова красиво отвътре и отвън същество, ала вместо това се вкопчих в идеала. в някогашния и далечен Мистър Перфектен. съвестта не ми позволява да си играя с него. веднъж си поиграх...мразя се. не съм хедонистична кучка, мамка му. знам, че не съм. трябва да се изясним най-после. не мога повече така. трябва да живея.
anonymous708973
06-07-2014, 15:11
искам да почувствам потъмнелия поглед върху себе си, да чуя дрезгавината на гласа, да следвам ритъма на дишането...
Това, което описа, е пример за страхотен секс, който няма нищо общо с любов.
Ако пуснеш идеята за идеалния, може и да се получи. :)
golemiq_korab_minava
06-07-2014, 15:36
Това, което описа, е пример за страхотен секс, който няма нищо общо с любов.
Ако пуснеш идеята за идеалния, може и да се получи. :)
е то любоффта е чист секс
другото е секс без чувства - демокрацията. ;д
Ивче. Постарай са да не изпитваш щастие само в тва дето го описа.. то като дойде човека, ще дойде, ама не трябва да си със затворени очи за нежелателното.
DoubleDMG
06-07-2014, 15:58
ти да не си пушила ве кидо? Ти луда ли си да го изчета цялото,след като спах 4 часа,за да мога да играя 1 игра all night?
драсти, меланхолийке. отново идвам да помрънкам. като за начало днес изядох сладолед в промишлени количества. срам ме е.
'в началото бе словото, но ти мълчиш като риба, шаран такъв'. постоянно отекват в съзнанието ми тези толкова верни думи. да, определено този филм на тарковски ми стана фаворит сред неговите шедьоври. толкова много истини и толкова много размисли близки до моите. александър и разговорът с пощальона.. ще си запаметя някои цитати.
'само ме избави от този отвратителен, животински страх'.
'ако ден след ден, винаги по едно и също време, се повтаря едно и също действие подобно на ритуал. постоянно, систематически, всеки ден в едно и също време, то светът ще се промени. може например да се събуждаш сутрин, да ставаш точно в седем, да си вземеш душ, да си налееш вода от чешмата и да я изливаш в тоалетната. само това.'
'просто не трябва толкова да се разстройваш. не трябва да се измъчваш по всякакъв повод. не трябва всеки път да очакваш най-лошото. това е главното. не трябва нищо да очакваш. всички ние очакваме нещо. ето аз например.целият ми живот мина в очакване на нещо. на практика през целия си живот съм се чувствал, сякаш се намирам на гарата, в чакалнята и винаги съм чувствал, че всичко, което ми се случва, това не е истинският ми живот, а само продължаващо очакване. очакване на нещо истинско, на нещо важно. понякога в главата ми нахлуват съвсем глупави мисли...от сорта на вечното възвръщане. ние живеем, преживявайки нашите възходи и падения. надяваме се. очакваме нещо си. надяваме се и губим надежда. приближаваме се към смъртта и накрая умираме и се раждаме, но нищо не помним. и всичко се повтаря отначало, начисто. не, не точно буквално като предишния път, а мъничко, съвсем мъничко по-различно. но все така безнадеждно...и ние не знаем защо. в действителност всичко си е същото. буквално същото. както се казва: следващото представление на същия спектакъл. ако зависеше от мен, аз сигурно бих повторил всичко както си е било.'
'ти наистина ли смяташ, че човечеството е в състояние да измисли универсална схема? абсолютен закон? абсолютна истина? та това е все едно да създадеш нова вселена! да станеш създател!'
'грешно ни е устроен света, грешно ни е устроен света' не спираше да повтаря. аз също много пъти съм го казвала. ама не става така. такива дървени философи като мен - бол. дела трябват, а не думи, както е казал един достоен човечец. с какво допринасям аз за промяната? какво съм свършила? чувствам се толкова неудовлетворена и нищожна жалка егоистка, чеее... ядосвам се вътрешно. самоизяждам се. защо трябва да е толкова трудно?! тази безмерност ме плаши. защо се чувствам толкова единствена? и не, повърхностни индивиди такива, нямам предвид това колко съм уникална, чаровна, красива, умна и тн. чувствам се самотна в живота си досега и настоящето. това, че ще умра и изчезна завинаги обезсмисля всичко и желанието ми да се привържа и обвържа емоционално се изпарява. чувствам се много, много малка. страх ме е. страх ме е да не пропусна важното. дори не знам кое е важното...
Как ти се занимава да пишеш за някакви лични работи в публичен форум?
много е просто - анонимна съм, а и принципно не си водя дневници и някви такива, та споделянето освобождава малко или много. пък и след време ще мога да видя през какви периоди съм минала ;д.
golemiq_korab_minava
06-11-2014, 21:01
аз па знам от къде си и ща проследа по айти адреса и ме очаквай като загасиш лампите :Д
айпи*
аре не спамете тук, плс
къш
golemiq_korab_minava
06-11-2014, 21:10
http://vbox7.com/play:05fca01355&start=2
Леле какво голямо его имаш... Добре, ти като се мислиш за умна или каквато и да е, всъщност можеш ли да го кажеш от сърце? Вярваш ли си? Какво казва вътрешния ти глас за теб?
Значи никой не те спира да вървиш свой път, ала това идва с отговорности и няма да е лесно. Празнотата трябва ти да я оправиш сама, открии себе си, докажи се на себе си, абе гледай себе си сега. Другите не са важни, един ден ще ги гледаш със съжаление. И аз минах през това, знаеш ли...
Edit: Където имаш комплекс за малоценност, там трябва да си се докажеш. В момента търсиш себе си :p
аре не спамете тук, плс
къш
Кажи вълшебната думичка на български и без съкращения, плс!
въй, пак съм аз, меланхолийке, търсех доказателство, че съм се променила и ето. не бих казала, че мисля по много по-различен начин, но ъгълът, през който сега гледам нещата се е преместил с 5 градуса например.
отново разочарована, нещастна и самотна. осъзнах, че единствената сигурна почва, която имах под краката си, вече съвсем не е такава. 'сложете розовите очила, деца' казваше едно човече. дотолкова бях свикнала с този розовеещ образ, че когато ми откраднаха очилата, светът се стовари върху мен с цялата си грозна сивота.
не съм спала, имам сенки под очите, умът ми е размътен, не съм в кондиция. чувствам се ужасно. дори не мога да му се сърдя. не мога да очаквам да си остане завинаги онова прекрасно хлапе, в което съм се влюбила и чийто образ идеализирах и търсех във всеки друг. разочарование. той.., къде е той? защо е толкова нахъсан и амбициран, и студен. не, не това са думите, но в момента не мога да ги назова. колко съм глупава, наивна, жалка. може би не трябва да съм толкова черногледа. може би трябва да се радвам, че той е бил част от живота ми и ми е дал толкова хубави моменти. уф, пак започвам да пледирам в негова полза. противореча си, самоизяждам се. време е да затворя тази страница /макар, че не си вярвам/, както се пее в песента на 30 seconds to mars: 'come break me down. bury me, bury me. i am finished with you.'
както и да е.
днес се почувствах много странно. стоях на спирката и чаках автобуса. за момент, за някаква си част от секундата, сякаш излязох от собственото си тяло и се огледах. видях се да стоя на спирката, вършейки може би вече механично...нещата, които си върша всеки ден. рутината ме завладя. видях едно намусено момиче с празен поглед насочен в градивните частици на софийския въздух. аз бях като останалите. много пъти съм си запълвала времето с разни измишльотини за непознатите: 'този господин със посивялата коса и черното палто е художник. влюбил се е, когато бил студент в туркиня, която родителите му не одобряваха поради етнически причини. избягали и се оженили тайно и имат 2 деца. не могъл да завърши образованието си, но е станал много успешен. онова чернокосо момиче пък е малтретирано. видът й е показателен колко мрачна и затворена е в себе си. веднъж опитала да се самоубие...' и тн и тн. с толкова много невидими истории се сблъсквам всеки ден. всеки прикрива нещо в себе си - някои монотонна песен на мадона /да, не я харесвам/, други сюжет достоен за роман или разказ на достоевски. а аз? е, предстои да разберем.
sunflower132
12-21-2014, 08:31
Здравей,
Последните няколко месеца, може би година, изпадам в периоди на депресия. Постоянно си набивам в главата какви ли не глупости относно себе си, питам се какъв е смисълът на живота и всякакви екзистенциални въпроси. Често се лутам в това какъв е моят път, каква е моята цел...и т.н. Но човек не трябва да се оставя на меланхолията да го обземе, защото в един момент наистина ще се погуби. Трябва да опознаеш себе си, вътрешните си механизми и да поемеш отговорност за себе си, защото ти си всичко, което имаш. Колкото и да е трудно, човек трябва да излезе от дупката, защото дните просто си минават в едно чудене и бездействие, в никакво развитiе. За себе си открих или по-скоро още повече затвърдих убеждението си, че трябва просто да се развиваш, в каквото и да е....в личността си, таланта си, спорт, та дори и начина, по който си изглаждаш ризата или готвиш нещо....просто така, всеки ден си поставяш малки цели.. и осъществяването на малките цели ти дава увереност, че ще се справиш и с най-големите си мечти.
"Rule your mind or it will rule you"
Budha
И едно прекрасно стихотворение:
Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.
SLOW DANCE
Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?
По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт
Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.
Оле, тази тема е епик. Какво сладко и глупаво дете съм била (писано е в края на гимназията) и как не съм се променила грам в емоционално отношение, днес съм само по-обрана.
AnarchyBoy
05-20-2017, 21:02
Аве ей, копираш ли ме нещо ве ;д
LoadRunner
05-20-2017, 22:13
ъ
тая тема не я знаех
ние нямаше ли на море да ходим е
тая тема не я знаех Нито пък аз :shock:!
Не знаех, че Ива е била толкова щастлива и с пълноценен социален живот :razz:!
Niakoitam
05-22-2017, 22:54
И аз я бях забравил, но като преглеждам темата, в един период и аз съм я бил превзел...:D