Какво повече предлага обучението в чужбина ?

[ot_teb_zavisi]

Здравейте.Пред ужасна дилема съм.Не мога да реша дали да уча тук или в чужбина.От една страна в чужбина ще е много трудно всичко ще е на друг език ще трябва изцяло да се грижа за себе си -пазаруване,-пари,-готвене,-чистене.Освен това средата е друга,хората са други...там си чужденец...От друга страна имам големи амбиции и искам да постигна нещо "значимо" в живота.Не да работя 20 години,за да ми повишат заплатата от 1000 на 1200 лева...Та въпрост ми е конкретен истина ли е,че дипломите от чужбина са по-"уважавани" както навън така и тук ? В смисъл примерно,ако кандидатствам за 1 работно място в София с диплома от Софийски,или от някой университет в Англия,ще имам ли предимство с дипломата от Англия ?

[Auriss]

ау, това ще се превърне в култова тема

[DownloadVirus]

ау, това ще се превърне в култова тема

Определено,особено с представите му за заплати. :))

[Devilsplaymate]

1. Гледай да учиш това нещо, което ще ти е интересно (силно подчертавам). Иначе ще ти е голяма мъка, където и да го учиш.
2. Нещата, които изреди (готвене, чистене и т.н.) - ще ги правиш и тук. Самоиздръжката (не само от финансова гледна точка) е частта, в която съзряваш. Трудна и плашеща е, но пък и много интересна.

А частта със дипломите - според мен е естествено, че във CV една диплома от Кеймбридж, Оксфорд, Единбург или където и да било другаде би стояла по-добре, от всеки университет в страната. Знаем как стоят нещата. Но моето виждане е (с което доста хора предполагам няма да се съгласят), че всъщност в края на деня, решаващо значение ще има опитът, практиката, желанието ти за работата и в крайна сметка известна доза късмет.
Затова, не мисля, че трябва да гледаш толкова занапред. Намери исканата специалност, която ще ти е интересна и смяташ, че ще можеш да си вършиш работата с желание - останалото ще се нареди.

[cookie dough]

Когато кандидатстваш за работа, името на университета играе роля естествено. Но дойде ли момента за парите, заплатата ти в България ще е една и съща независимо дали си с английска/френска/немска или българска диплома. Не се заблуждавай, че някой ще подскочи от възбуда, като види че си учил навън и ще ти предложи европейска заплата. Дипломата е просто един лист хартия, от теб зависи как се пласираш. А нещата, които си изброил като трудности, са всъщност всички онези позитиви, които ще извлечеш от това да си там, демек самодисциплина, език, среда, т.н.

[anonymous708973]

Категорично в чужбина.
Сменяш средата, обогатяваш се като личност, виждаш различен манталитет, което ти позволява да станеш по-толерантен към различните. Това са накратко предимствата от неучебна гледна точка.

От учебна... също. Начинът на преподаване е различен, ако избереш хубав университет, бая ще те гърчат, но ще си струва. Лично аз обаче не виждам вариант, в който български работодател е склонен на огромна разлика в предвидената вече стартова заплата за това работно място. Гарантирано ще имаш предимство пред завършил в страната, особено ако се постараеш, изкараш практика докато учиш... излезеш в още една държава за един семестър.

Две основни неща, които трябва да обмислиш - имаш ли дупе да си сама в друга държава и какво искаш да учиш, какви ще са конкретните предимства на евентуално обучение в чужбина за тази специалност.

На какво си се спряла и на коя държава?

[Auriss]

А частта със дипломите - според мен е естествено, че във CV една диплома от Кеймбридж, Оксфорд, Единбург или където и да било другаде би стояла по-добре, от всеки университет в страната.
Почна се, а :cool:

Аз знам за собственик на студио за арх. виз. и собственик на счетоводна кантора, които умишлено не наемат хора, завършили в чужбина, освен ако нямат опит по спец. си в Б-я. Именно 'щото има прекалено много хора с "където и да било другаде".

Пропускате факта, че Софийски може да е последна дупка откъм материална база и пр. , но за свестните специалности се борят изкл. много хора и се полагат тегавки изпити (на фона на ср. образование и матурите), а в доста чужди университети се влиза с писмо.

@PinkPan7her, с риск да прозвучи като заяждане, а факт е, че няма как да съм наясно - много често те засичам да казваш, че те нагъвали здраво от учене на Запад. Имам бивш съученик с Физика (!!!) в Шотландия, бивш съученик с Икономика и --нещо си-- в Холандия, а в момента е в Швеция, приятел в Манчестър с CS и още един във Франция (не помня къде, сори лол) , пак с CS. Е с ръка на сърцето ти го казвам - един път не съм ги чул да казват, че ги натискат яко и едва смогват - дори напротив - в началото се кефеха на системата като цяло и на начина на преподаване, излизаха си по няколко пъти в седмицата да се напиват и въобще - купонясваха си яко. Само този във Франция мрънкаше какви били олигофрени даскалите. Бих ти пуснал албумите им във Фейсбук да видиш как през 2-3 дни се качва нова снимка от някое клош парти, ама ми се вижда некоректно. И нямат проблеми , и се оправят с материала, но факт е, че не бачкат там. Ако работеха сигурно щеше да е по-различно, но това няма общо с образованието пер се.
И пак като нашенските студенти учат в последния момент и се чудат как да изцицат и последната секунда, а през останалото време си кофеят.

Бе въобще само из този форум ги чета тези неща и просто не знам вече какво да си мисля. А са до един в доста прилични университети.

[DisappointedDreamer]

Е, в Швеция нормално. Не трябва да се дава за пример, 'щото тук мрънкат като им дадат книжка с 200 страници за прочит. Познавам момиче, което писа дипломната си работа 2+ години, вместо за няколко месеца.

Пълен резил е тук, и това е защото масово не искат да учат, а преподавателите изобщо не ги натискат. Това е в някои специалности, де. Не знам дали в други е по-различно. Брат ми ще е студент тук живот и здраве септември, пък ще видим с какви впечатления ще остане :Д

По-оправен ще излезеш. Вярно е, че в и България ще си готвиш, чистиш и переш сам, но в чужбина ще си самичък навсякъде в чужда страна и това ще те научи на отговорност. Другото, което мога да кажа е, че ще попиеш от много култури и манталитет, от които ще изградиш нови, свои представи, виждания и мнения. Ще отвориш себе си, няма да си толкова тесногърд (да се надяваме).

Успех с каквото решиш!

[anonymous708973]

@PinkPan7her, с риск да прозвучи като заяждане, а факт е, че няма как да съм наясно - много често те засичам да казваш, че те нагъвали здраво от учене на Запад. Имам бивш съученик с Физика (!!!) в Шотландия, бивш съученик с Икономика и --нещо си-- в Холандия, а в момента е в Швеция, приятел в Манчестър с CS и още един във Франция (не помня къде, сори лол) , пак с CS. Е с ръка на сърцето ти го казвам - един път не съм ги чул да казват, че ги натискат яко и едва смогват - дори напротив - в началото се кефеха на системата като цяло и на начина на преподаване, излизаха си по няколко пъти в седмицата да се напиват и въобще - купонясваха си яко. Само този във Франция мрънкаше какви били олигофрени даскалите. Бих ти пуснал албумите им във Фейсбук да видиш как през 2-3 дни се качва нова снимка от някое клош парти, ама ми се вижда некоректно. И нямат проблеми , и се оправят с материала, но факт е, че не бачкат там. Ако работеха сигурно щеше да е по-различно, но това няма общо с образованието пер се.
И пак като нашенските студенти учат в последния момент и се чудат как да изцицат и последната секунда, а през останалото време си кофеят.

Бе въобще само из този форум ги чета тези неща и просто не знам вече какво да си мисля. А са до един в доста прилични университети.

И аз не се заяждам. Влез в групата "Помощ при кандидатстване в Германия и Австрия" и питай за мнение за университет Манхайм. Няма човек тук, който да казва, че е лесно. "Поносимо" е най-леката дума, с която биха го описали, и това от страшно кадърни германци, които учат адски много и средният им успех е 1.3-4, примерно. (В Германия най-високото е 1.00)
Веднъж на две седмици излизаме за по бира или шотове, веднъж на месец-два се заформя парти :)

[tireheb]

кат почнете да се "развивате като личност" , щот сте говорили с германец.. (или французин, или къвто ще да е)

[girlwithblueeyes]

кат почнете да се "развивате като личност" , щот сте говорили с германец.. (или французин, или къвто ще да е)

Най-малкото ти дава различни гледни точки от хора по целият свят . Развитието на личноста е съвкупност от множество фактори . Факт е че повечето учещи извън държавата си са по самостоятелни,опознават нова култура . Но това дали ще се развият като личности е съвсем отделен въпрос .

[Deadlock]

Пропускате факта, че Софийски може да е последна дупка откъм материална база и пр. , но за свестните специалности се борят изкл. много хора и се полагат тегавки изпити (на фона на ср. образование и матурите), а в доста чужди университети се влиза с писмо.


Имаш предвид, че интернешънъл студентите влизат там "с писмо". Местните се конкурират и вдигат нивото както в СУ.

Гърченето в университетите в България е до голяма степен гърч заради системата, а не под тежестта на материала. Нещата са нерегламентирани, оценяването често зависи от фактори, от които не трябва да зависи (характера и настроението на професора, отношенията ти с него), няма ясни изисквания какво се очаква от теб черно на бяло, има за сметка на това едно усещане, че университетът иска да те преебе, било то в лицето на професор или леличка на каса. Това в еди-кои-си университети в чужбина го няма и проблемите там са ти от друго естество, бих казала "на следващото ниво".

Образователната система сама по себе си прави нещата по-тегави или по-леки за теб, без това непременно да корелира с качество на знанието, което градиш.

[Devilsplaymate]

Почна се, а :cool:

Аз знам за собственик на студио за арх. виз. и собственик на счетоводна кантора, които умишлено не наемат хора, завършили в чужбина, освен ако нямат опит по спец. си в Б-я. Именно 'щото има прекалено много хора с "където и да било другаде".

Пропускате факта, че Софийски може да е последна дупка откъм материална база и пр. , но за свестните специалности се борят изкл. много хора и се полагат тегавки изпити (на фона на ср. образование и матурите), а в доста чужди университети се влиза с писмо.
Не знам какво се е почнало. Може аз да не съм се изразила добре, а може и ти да не си ме разбрал/а или просто да не си ми прочел/а мнението като хората.
Не го считам за нелогично, този човек, за когото говориш да има такова изискване - предпочита хората, които набира да имат наблюдения и стаж от страната.
Аз уча специалност в СУ, която има и педагогическа насоченост (не изцяло, но все пак имам някакви наблюдения) - смятам го за нормално, че дипломите от чужди университети могат да бъдат приети на някои места с по-голяма тежест. И за по-голяма яснота, ще повторя - но това далеч не е единствения фактор, който би ти осигурил добра работа - също така са ти нужни стаж, да можеш да я вършиш със желание и естествено късмет.

[anonymous708973]

Гърченето в университетите в България е до голяма степен гърч заради системата, а не под тежестта на материала. Нещата са нерегламентирани, оценяването често зависи от фактори, от които не трябва да зависи (характера и настроението на професора, отношенията ти с него), няма ясни изисквания какво се очаква от теб черно на бяло, има за сметка на това едно усещане, че университетът иска да те преебе, било то в лицето на професор или леличка на каса. Това в еди-кои-си университети в чужбина го няма и проблемите там са ти от друго естество, бих казала "на следващото ниво".

Определено да!

[limelight]

За да постигнеш "нещо значимо" не се нуждаеш толкова от хубава диплома, колкото от хъс и способност да отстояваш на своето. Наличието на такава диплома обаче директно те поставя 2-3 стъпала над другите. Хубавото на образованието в чужбина е това, че ти дава по-широк диапазон възможности за работа в и извън границите на България. Нормално е идеята да живееш сам/а да те плаши, но имай предвид, че това е истинският живот - не можеш цял живот да си живееш при мама и тати и да зависиш от техните грижи. Пребиваването в чужбина е една чудесна тренировка за този аспект от бъдещето + на повечето места от теб се изисква да прекараш поне първата година от обучението си в общежитие, което делиш с поне един човек и няма да си съвсем сам/а. Колкото до заобикалящата те чужда среда, погледни го от гледна точка на това, че ще имаш шанса да се запознаеш и комуникираш с един съвсем различен тип хора, което само може да ти е от полза, защото ще разшири мирогледа ти и ще подпомогне личностното ти израстване много повече от колкото самото обучение. Единственият проблем според мен са таксите, които в Америка и Англия са монументално високи - по 10 000 лева на година в най-добрия случай. Освен това да те приемат на хубаво място е много трудно - изисква се много повече от добри оценки. И все пак имай предвид, че образованието в чужбина не се ограничава нито само до тези две държави - в Холандия цените са много по-евтини, а в повечето скандинавски държави образованието е безплатно, ако не се лъжа. Ако първият ти чужд език е английски не се притеснявай - има университети които предлагат обучение на този език. Надявм се да съм помогнала. :)
П.П. В България и диплома от най-мизерния чуждестранен колеж би свършила по-добра работа от диплома от тукашен университет, хаха.

[draid]

Не разбрахте ли, че трудно е изключително субективно понятие. Всеки има различни способности за възприемане на материала. Дали ще е в чужбина или България трудните специалности са малко. Тия лафове с едва излизам на месеца за 1 час са смешни. Изкарах 2 специалности редовно успоредно и при все, че ходех на почти всички лекции, пак съм имал време и за кина и за излизания и т.н. Та както си го направите. Настанал е и един глупав слух, че диплома от еди къде си е по-тежка от тая от друго място. Да ако имаш диплома от Кеймбридж ще станеш интересен на даден работодател, ама никъде не вземат на работа с диплома, ако ще и от луната да е. Навсякъде за сериозна и добре платена работа ходиш на редица интервюта, а не на едно дори. Мога да давам примери и с фирми като Майкрософт и Google. Та ако не се представиш на интервюто като хората, ако ще каквато и диплома да имаш, може да я ползваш за тоалетна хартия.

[sunrisee6]

Това, че е трудно няма никакво значение. Ако си амбициозен и сериозен и имаш желанието наистина да учиш ще се справиш. В България ще ти е с предимство чуждата диплома, но наистина няма да се избиват да ти дават баснословни суми пари. Тук вече зависи от теб и от това, колко далеч искаш да стигнеш. Според мен може да се успее в България, дори и с българска диплома, просто чуждата дава малко повече (казали са по-горе какво).

[cookie dough]

Не разбрахте ли, че трудно е изключително субективно понятие. Всеки има различни способности за възприемане на материала. Дали ще е в чужбина или България трудните специалности са малко. Тия лафове с едва излизам на месеца за 1 час са смешни. Изкарах 2 специалности редовно успоредно и при все, че ходех на почти всички лекции, пак съм имал време и за кина и за излизания и т.н. Та както си го направите. Настанал е и един глупав слух, че диплома от еди къде си е по-тежка от тая от друго място. Да ако имаш диплома от Кеймбридж ще станеш интересен на даден работодател, ама никъде не вземат на работа с диплома, ако ще и от луната да е. Навсякъде за сериозна и добре платена работа ходиш на редица интервюта, а не на едно дори. Мога да давам примери и с фирми като Майкрософт и Google. Та ако не се представиш на интервюто като хората, ако ще каквато и диплома да имаш, може да я ползваш за тоалетна хартия.

Много вярно, бях преди време на презентация на една фирма, жената каза как някакъв кандидат, на въпроса 'Защо трябва да предпочетем теб/С какво си различен от другите кандидати' е написал едно-единствено нещо: Graduated from Cambridge. Молбата му е била изхвърлена 2 секунди по-късно без дори да си правят труда да стигнат до края.

[golemiq_korab_minava]

А да питам, в кои страни има редовно и задочно обучение?
Практиката е много важна, а в същото време не можеш да работиш заради ученето. Стажантите май не се търсят много?