qna_m
04-30-2014, 21:20
Здравейте, искам да ви споделя моя проблем - имам така да се изразя "връзка от разстояние" от 2 месеца - той учи и живее на квартира в друг град и се виждаме по 2пъти в седмицата, когато си дойде. Доста е трудно, защото му нямам доверие(може би се дължи на минал опит-изневерявали са ми и знам какво е) постоянно се караме за глупости, но накрая пак сме заедно. Била съм на крачка да скъсам с него, но когато ме погледне, когато ме прегърне...просто не мога.Когато си дойде постоянно излизаме вечер, казва че сутрин помагал нещо на родителите си и това е всеки път, вече ме дразни - искам да прекарваме повече време заедно. Когато е в другия град си говорим отвреме на време , ама той ми е казал, че му е по-приятно като си дойде да говорим, а не всеки ден, пише ми, но интересното е, че иска аз да го търся.Аз съм момиче, това не е ли негова работа?И за това се караме също.Като гледам приятелите на моите приятелки какви мили работи правят за тях, как постоянно ги търсят и как искат всяка свободна минута да прекарат с тях, се чувствам зле-искам и аз някой,който "ще умира за мен" а не някой, който ми казва"Разбери, че тук си имам живот и приятели, понякога не ти пиша, но това не е защото не те харесвам, а защото просто имам друга работа."Защо трябва да поставя всичко пред мен, не съм ли му важна? Постоянно се притеснявам къде е и какво прави, мисля за него доста често, а може би той не.Мисля, че аз държа на него повече, вече не мога да си представя ако го няма, толкова ми е забавно с него, но от друга страна когато го няма се чувствам ужасно-искам да замина и да живея с него, изпитвам огромна нужда да съм до него.Привързвам се прекалено много и се притеснявам, докато на него не му пука особено(или поне аз така си мисля- казва, че просто не го показва, не знам защо.Дразни ме и когато веднъж обеща да ми се обади, но не го направи, а отиде и се забавлява с приятели и когато си дойде все помага на техните...вече не знам какво да си мисля. Ами ако си има друга приятелка там?Запозна ме с приятелите си, но не съм близка с тях и те не биха ми казали.Веднъж се скарахме много жестоко и няма да забравя какво ми каза"Тогава си намери някой друг по-добър, ти заслуаваш нещо по-добро от мен!"Дали наистина не е така?Но вече не мога да си представя да целувам никой друг...но и се съмнявам във връзката ни, страх ме е, че много се привързвам и съм много емоционална.Понякога се съмнявам и в него...мислела съм си да не се измъчвам повече - да сложа край, но все нещо ме спира.Вече и аз не знам какво да правя-заради посочените по-горе неща струва ли си да прекратя връзката си или това са глупости?Да продължа ли, въпреки трудностите, струва ли си?Помогнете ми, благодаря предварително !