PDA

View Full Version : Търся отговор, но не го намирам.



Neutralen
05-03-2014, 05:03
Здравейте! Историята ми е меко-казано дълга, но ще я съкратя до минимум.
Преди близо три години се запознах с едно момиче по интернет, случайно. Родом с нея сме от един град, но живеем в различни. Отначало аз не и обръщах много внимание, защото ми се стори, че е прекалено малка и не ми се занимаваше(в момента тя е на 19 - тогава е била на 16, аз съм на 23 - тогава съм бил на 20). С течение на времето, започнахме да комуникираме все по-често. Видяхме се веднъж, покрай коледните празници, още тогава, но нищо не стана. След още 6 месеца, когато дойде лятото аз отидох в родния ми град да си почина и още на същия ден се видяхме, тя беше на рожден ден на нейна приятелка в една дискотека и ме покани да отида на дискотека, аз разбира се, не се навих моментално, но към 01:00 отидох. Около 01:30 вече ме беше налазила, след това 10 дни излизания, плажове и т.н. и т.н. После се прибрах в градът който живея, за да си върша нещата. Втори път отивам през лятото в родния град, вече се гаджосахме, всичко точно и тогава разбрах, че имам възможност да работя в чужбина. Казах и,първоначално го прие, но явно е размислила и се разделихме - приех го добре, "ще си останем приятели" и всякакви такива клиширани фрази. Докато бях там, реших да прекъсна контакт с нея и спряхме да комуникираме. Прибрах се за новогодишните празници и я подминавах на улицата буквално. Мислих си, че съм продължил напред, но уви, тя не го прие и започна пак да ми пише. Видяхме се още веднъж и нещо стана. БУМ! Влюбих се до уши! Направих си план и се прибрах в родния град, за да съм по-близо до нея. Първоначално беше несигурна, но успях да я пречупя и пак се събрахме. Всичко точно, щастливи и т.н. излизаме си насам - натам, но в малкия град на хората устите са големи. Сформирал, някакъв младеж, цял волтрон от лъжи по мой адрес. Стигат до нейните уши и КРАЙ - искаше да се разделим, но да си останем приятели. Аз не можех да го приема, защото вече бях вложил твърде много в тази връзка. Започнах да я задушавам с въпроси и т.н. (много жалки работи, които никога няма да направя повторно). Обвинявах я и т.н. и така няколко седмици. След това, започнахме да се караме, да се обиждаме жестоко и т.н., бях в ШОК. Как момичето, което до преди един месец ми твърдеше, че е много щастливо, защото сме заедно и как никога няма да допусне да ни се развалят отношенията се държи така. Започна да ми ври отвътре и започнах още повече да я задушавам. Тогава тя реши да ме изхвърли от живота си и прекъсна всякакви взаимоотношения с мен. Засичах я с хора, които никога не съм виждал през живота си. Въобще не си казвахме и здрасти. Напи се веднъж, някакъв играч решил да я напие(което е много неприсъщо за нея) и я натиснал в тоалетната на един клуб, аз бях там същата вечер, но се прибрах, защото работих много тогава и ми се спеше, а и не исках да и виждам зарибявките. Лятото мина, чувах някакви работи от нея за мен, как съм бил най-голямата грешка в живота и, и някакви такива неща. Лятото мина, аз се прибрах в града, в който живея. Намерих си хубава работа и нали живота продължава, но аз си я обичам - не съм влюбен в нея, но бих направил всичко за нея. Понеже имаме много общи приятели и аз отвреме навреме ги подпитвах как е тя, разбрах, че има нужда от нещо и реших да и го подаря за коледа. Първоначално го прие (не от мен а от обща приятелка), но после го върна. Аз бях окей с цялата работа нали викам - ако иска - иска, ако не - не. Правя го от добро сърце, а не, защото имам някакви, задни мисли и съм кроил пъклени планове. На нова година бяхме заедно, аз си прекарах добре, но на нея и беше видимо неприятно, че присъствам, дори си тръгна посрредата на нощта - като и дума не сме си обелили. Аз се прибрах в града който живея, продължих си живота, излизам, забавлявам се, всичко е нормално. На рожденият и ден и написах смс с пожелание, на който очаквано не получих отговор. Наскоро се сетих, че имам някакви снимки в стария фейсбук профил и си го активирах, за да си ги изтегля, харесах няколко публикации, потърсих стари приятели и я видях и нея в списъка, но в момента в който отворих профила и тя вече ме беше изтрила, няколко минути по-късно + блок.
Зачудих се, как така хора, които са били много близки и изведнъж в рамките на някакви къси дни всичко се преобръща. Питам информативно, не зашото ми е тежко или нещо такова. Просто за да не правя същата грешка в бъдеще.

DeeDFTW
05-03-2014, 06:10
Зависи какви неща си правил, има два варианта... - Или наистина те мрази, ненавижда или там не иска нищо с теб или се опитва да те преодолее като няма контакт с теб, блокирва те и така нататък. А това за преобръщането - зависи какво си направил , пак го казвам :)

Neutralen
05-03-2014, 14:49
Аз също си помислих, че ще е един от тези отговорите. Като цяло жалки неща, които в нормално емоционално състояние никога не бих направил. Ревност(стабилна), но само първите две седмици. После започнах и аз да излизам с други момичета и тя започна да ме ревнува, даже потърси контакт с мен, но след това, което направи не исках да говоря с нея. Съдбата ни засече една сутрин към 8, по някаква случайност, тя се зарадва да ме види и ми се усмихна, но аз се обърнах на другата страна. Не са едно или две нещата да се сетя, но не съм направил нищо, което да я накара да ме мрази в червата, все едно съм и намушкал кучето 40 пъти и съм го сготвил на супа.

SHPAIdURmeN
05-03-2014, 19:44
Shit happens :D. Майтапа настрана.

Аз лично съм оставал със впечатлението, че чак толкова лошо не съм сторил на дадения човек както ти каза " да я накара да ме мрази в червата, все едно съм и намушкал кучето 40 пъти и съм го сготвил на супа."
Е уви след продължителен разговор, разбрах че наистина съм направил някакви простотии, на които въобще не съм обърнал или някога мислел, че могат така да афектират някого :D .

Има го и това, никой не е безгрешен това да знаеш :D

Oтносно главния ти въпрос, съм донякъде компетентен. Така, че само част от него ще мога да ти отговоря. Една от причините е от натрупани чувства, щом толкова бързо да се обърнат нещата и да те зареже изведнъж. Обаче определено е направено от голяма болка.

Neutralen
05-03-2014, 21:30
Аз през цялото време си мислих, че съм аз наранения от цялата работа, Изглежда не е било така. Е, някои въпроси е по-добре да останат неразрешени. Дори и някога да си проговорим пак, няма да повдигам темата, въпреки, че ме човърка отвътре да разбера истинската причина. След като се разделихме, ако се бях отдръпнал рязко, сигурно краят щеше да е различен. :)

DeeDFTW
05-04-2014, 08:08
По-добре остави нещата в миналото, недей да отваряш стари рани..

Неутрален
05-04-2014, 10:47
Не искам да отварям стари рани, но сме от една компания и е малко тъпо да ме гледа накриво или да си тръгва щом се появя. Не трябва ли да се опитам, да се извиня по някакъв начин? Въпреки че едва ли ще ми прости. (:

DeeDFTW
05-04-2014, 15:17
Брат не се излагай, заеби тая работа , ти си играча, не сополанкото.... Не мисля, че си извършил престъпление, че да и се извиняваш ама ако искаш поговори с нея , за да не си "тръгва" като те види

BeTheOne
05-04-2014, 18:09
Бившите гаджета са си бивши гаджета. Обикновено, след като някой е оставил толкова силен отпечатък в теб, ти не можеш да го погледнеш по начина, по който си го гледал преди това. Винаги има изключения, но в повечето случаи е така.

Душата на хората е изключително крехка и ако бъде наранена трудно може да бъде поправено това. Източника на болката винаги ще си остане с негативни черти.

В една връзка трябва да се работи за доверие и взаимно уважение. Това трябва да се прави постоянно. Това е като емоционална банкова сметка (метафората е взета от Стивън Кови). Както човек внася пари в банката за да поддържа сметката си, така трябва всеки ден да внася доверие в емоционалната банкова сметка. Как? С прекараните заедно положителни моменти с положителни емоции, с малки жестове на уважение, които показват чувство за стойност и други.

Както човек може да внася, така може и да тегли. Големи тегления са "малките спречквания", неспазване на обещание и други подобни.


Поздрави!


BeTheOne

Неутрален
05-05-2014, 00:20
Значи съм затънал в кредити :))).
И все пак, аз наистина съжалявам за постъпките си и чувствам, че трябва и го кажа. Това дали ще възвърне поне малко от кредита ми, за да комуникираме като нормални хора? Нямам никакво намерение да се опитвам да си я връщам и да лепя счупеното. Сега мисля, че аз искам след раздялата, колкото и неприятна беше тя, да си останем приятели. Според вас има ли за това шанс?

DeeDFTW
05-05-2014, 13:36
Всичко е възможно

strave
05-05-2014, 17:44
Явно тя не може да ти прости затова,което си направил и е взела своето решение,а вие няколко пъти сте късали по различни причини явно и двата сте се уморили все нещо да е пречка затова предполагам,че просто нещата няма как да се получат,така че остави тази история в миналото и смело напред.

Неутрален
05-05-2014, 20:01
Може би си прав, но все пак нищо не губя, ако кажа, че съжалявам. Само мога да спечеля. :)