sunnshine97
05-07-2014, 18:58
Здравейте, отново търся съвет тук. Ще мина направо към проблема. През изминалата ваканция се случи нещо изключително странно.. случи ми се това да не знам как се чувствам. Приятелят ми имаше пътуване извън България за 4 дни. След като замина просто беше някакъв кошмар, не знаех как се чувствам, не знаех какво чувствам към себе си, към него, към околните, изобщо като цяло. Някак си, не знам как да се изразя. Мм, заедно сме от около година. Знам, че ме обича, аз също много го обичам. Попитах се къде е проблемът, в училище не бих казала, че имам проблеми, оценките са ми добри, знам, че мога и повече, но понякога мързелът надделява. С родителите ми.. да чукна на дърво, проблеми не срещам. С момчето.. с него нямам, имаме си спорове и така нататък, но знам, че се обичаме. Като се замисля, през изминалото време, откакто бе приет в университет, среща трудности.. не знам дали това ми тежи, това, че не намирам начин да му помогна или.. знам ли. Преди това имахме друг проблем.. с ескапел :| както и да е, не знам дали да го отдам на това, че ми се е насъбрало много и в момента просто избива в тази насока. През самата ваканция се затворих у дома и не знам, почувствах се сама може би, не знам, наистина не знам къде да търся проблема. Понякога ми идва в повече, когато разговаряме за университета и ми обяснява как му е трудно, разбирам, че това място не е за него.. и не знам, само знам, че го обичам, а не знам на мен какво ми е :( на 17 съм, чудех се дали не е някаква късна форма на пубертет, ама.. досега не съм имала проблеми, винаги съм била спокойна, а сега.. просто отвътре ми става някак тягостно и започвам да плача :( Някои казват, че когато човек се чувства комфортно и започва да се чуди какво става.. може и да е това. Пък и тези дни, прекарани вкъщи и неправенето на нищо не ми подействаха добре. Бих била благодарна, ако някой сподели мнението си за тази ситуация.