guliaa
05-07-2014, 20:33
Здравейте... Имам огромна нужда от съвет. Точно в момента съм готова да си съсипя връзката и всичко. С моето момче сме от една година заедно.Обичам го толкова много. Толкова много,че не искам ама никога да съм без него. В началото когато не приемах нещата на сериозно даже не мислех че ще излезе нещо сме говорили за секс и т.н. Може да ви се стори много глупаво, досега не се бях замисляла, но как съм с някой който излъгах по тоя начин. Това да му призная сега когато вече е прекалено късно, той ще ме остави и ЗНАМ че всичко ще приключи. Излъгах го като му казах, че съм девствена. Не бях. Имах дълга връзка преди това с едно друго момче.. също година и точно когато го бях направила с него и т.н след 1 2 месеца ме остави. В началото го излъгах, защото исках да си мисля, че просто това наистина не се е случвало.. и досега мислех така и колкото повече лъжех него толкова повече сама започвах да си вярвам. Сякаш никога наистина не е ставало.. за мое щастие сегашния ми приятел не разбра. Той държи на тия неща много и наскоро.. когато започна да ми обеснява колко много се радвал, че преди не съм била с никой друг .. не мога да опиша как се почувствах. Сигурна съм,защото го познавам .. ако сега му го кажа това нещо толкова ще ме намрази.. и с право. Аз да съм, сигурно и аз бих. И просто всичко ще свърши. А сега .. всичко е идеално. Работата е там,че да речем за напред си останем заедно защото в момента и двамата сме много сигурни един с друг .. как ще го гледам този човек в очите цял живот? Всеки ден като го погледна и като ми каже че ме обича ми иде да се разрева пред него. Да му кажа и да се разделим или да не му кажа да сме заедно и всеки път да се чувствам така когато ме прегърне, целуне, каже че ме обича. Не е баш всеки път.. понякога забравям... и не го мисля толкова. Дали просто в момента е нещо временно? По принцип от 2 месеца насам съм много емоционална, рева, мисля за всякакви глупости, карам се с всички, депресирана съм... Не знам страх ме е след време да не се появи това чувство пак дотолкова,че тогава да му призная и да съсипя не 1 годишната си връзка, а може 5 годишна или 6 годишна,тогава пък ще ми е още по трудно...Наистина не искам да ме упреквате достатъчно съвестно ми е... всеки с проблема си .. това е моя и не знам как ще е по-добре да постъпя? И всякакви от рода на "кажи му ако те обича ще те разбере" .. с две ръце и два крака това е изключено като вариант.. затова нямам голям избор. Ще се радвам ако някой го прочете ,не ме упрекне и ме посъветва как да постъпя :))